Р Е Ш Е Н И Е
Номер 371 от 06.03.2020 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на тринадесети февруари две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при
секретаря К. Л. и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от
съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 80 по
описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Приморско клуб“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Приморско, ММЦ, Административна сграда, ет.2, представлявано
от Ц. З.- прокурист против Решение № 202/03.12.2019 г., постановено по НАХД №
501/2019 г. по описа на Районен съд - Царево, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 02-0002459/27.09.2019 г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - Бургас, с което
на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), на
дружеството-касатор е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. От
касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като
незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон. Посочените
в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не
са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява
от адв. Св.К., БАК, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея. При
условията на евентуалност иска от съда да приложи минимална имуществена
санкция, предвидена в 415в от КТ.
Ответникът по
касация – Директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, не изпраща
представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.
Касационната
жалба e
подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.
210, ал.1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав,
намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С решение №202/03.12.2019 г.,
постановено по НАХД № 501/2019 г. по описа на Районен съд - Царево,
е потвърдено наказателно постановление №02-0002459/27.09.2019г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” -
Бургас, с което за
нарушение на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда КТ), на основание чл.416, ал.5
във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лв.
За да
постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и
провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Правилно е приложен материалния закон при
безспорно установено неизпълнение на конкретно задължение към държавата от
страна на наказаното юридическо лице и в посоченото му качество, като е
допуснал до работа в качеството му на работодател на 26.07.2018 г. в ресторант
„Магнолиите“ в ММЦ Приморско лицето К. Р. А., изпълняваща по време на проверката
длъжност камериер, преди да и предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал.
3 от КТ, заверено в ТД на НАП Бургас. На 16.08.2019г. на дружеството е съставен
АУАН, в който са отразени посочените обстоятелства. Въз основа на съставения
АУАН е издадено и оспореното пред районния съд НП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение
материалния закон, следи служебно.
Възраженията на
касатора са неоснователни.
Обжалваното
съдебно решение е правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са
събрани писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на
жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в
съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във
връзка с чл. 14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения
му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства,
степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на
наложеното административно наказание.
Съгласно чл. 63, ал.1 от КТ,
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите. Според чл. 63, ал.2
от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал.1. Анализът на цитираните
разпоредби показва, че работодателят няма право да допуска работника/служителя
преди да му е връчил и двата документа по чл. 63, ал.1 от КТ,
т.е. невръчването на който и да е от тях е пречка за започване на ефективното
полагане на труд по трудовото правоотношение.
Неизпълнението на
това задължение е скрепено със санкция за работодателя, която е регламентирана
в чл. 414, ал. 3 от КТ - имуществена санкция или глоба в размер от 1 500
лева до 15 000 лева.
В
конкретния случай е безспорно установено, че дружеството в качеството му на
работодател на 26.07.2019 г. е допуснало до работа в ресторант „Магнолиите“ в
ММЦ Приморско лицето К. Р. А., изпълняващ по време на проверката длъжност
камериер, преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено в ТД на НАП Бургас. Без значение е продължителността на времето, през
което лицето е работило, без да му е връчено уведомление.
Съгласно
чл. 416, ал.1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с
актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по
този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Касационният
състав намира, че дружеството – касатор не е успя да проведе пълно насрещно
доказване в надлежна форма, с което да обори констатациите на
административнонаказващият орган.
Неоснователно е
искането на касатора да се приеме, че нарушението за което е санкциониран, е маловажен случай.
В разпоредбата на
чл.415в от КТ са предвидени, кои случаи са „маловажни“ по смисъла на КТ и
хипотезите на тази норма следва да бъде разгледана, доколкото тя се явява
специална по отношение на общата норма на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.415в
от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
50 до 100 лв., а съгласно ал.2 не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.
62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2.
В случая,
нарушението, за което е санкциониран касатора, попада сред изключенията посочени
в чл.415в, ал.2 от КТ, за които законодателят изрично е приел, че не са
маловажни, поради което направеното искане за приложение на този правен
институт е неоснователно.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХV-ти състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №202/03.12.2019г.,
постановено по НАХД №501/2019г. по описа на Районен съд – Царево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.