№ 38
гр. В., 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на седми февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. Й. М.А
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от В. Й. М.А Гражданско дело №
20231300100186 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от адв. В. М. от АК-П. пълномощник на
З. Б. Ш. с ЕГН: **********от гр.Б., ул.“ПП“№2., в качеството си на майка и
законен представител на Р. З. Б., б.ж на гр.Б., починал на 29.12.2022г, съдебен
адрес : гр.В., жк.“С.“3, ет.З, ап.7.против: ЗК“ ЛИ“АД гр.С.,бул. „Ч**д правно
основание: чл. 45 от ЗЗД и чл. 432 от КЗ. Посочва, че ищцата е наследник по
закон-майка на починалият, вследствие на ПТП Р. З. Б., на 13 години.
На 18.08.2022 г. около 21:00 часа в гр.Б. на ул. „АС“ кръстовище е ул.“ГД“ е
настъпило ПТП, при което водачът на л.а. „ФП“ с рег.№*** В. К. Г. е нарушил
правилата за движение по пътищата, като при движение е несъобразена с
пътните условия скорост, е причинил пътен инцидент и е блъснал
велосипедиста Р. Б.. Вследствие на настъпилото ПТП са причинени телесни
увреждания на Р. Б., на 13 години, който след инцидента е бил транспортиран
за лечение в медицинско заведение.
Вследствие на получените при инцидента телесни увреждания, на 29.12.2022г.
е настъпила смъртта на пострадалия Р. З. Б..
По случая е било образувано ДП №ЗМ-169/2022г. по описа на ОДМВР-В.,
пр.пр.№2203/2022г. по описа на РП-В., което след смъртта на пострадалия е
изпратено по подсъдност на ОП-В., където е образувана пр.пр.№451/202г. по
описа на ОП-В..По случая е образувано НОХД №123/2024 г. по описа на
1
Окръжен съд - В., водено срещу В. К. Г. за престъпление по чл.343, ал.З,
предл.5-то, б.“б“, предл.1- во, вр с. ал.1, б.“в“, предл.1-во, вр с.чл.342, ал.1,
предл.З-то от НК, вр с.чл.21, ал.1 от ЗДвП. Наказателното производство е
приключило с влязла в сила присъда от 02.12.2024 г., с което водача на
увреждащия автомобил е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Твърди се, че причина за настъпилото ПТП са допуснатите от водача В.
К. Г. нарушения на правилата за движение по пътищата. С оглед на
изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на
водача В. Г. и настъпилите обществено опасни последици - смъртта на Р. З. Б..
За увреждащият л.а. „ФП“ с рег.№***, управляван от водача В. К. Г., има
сключена застраховка “Гражданска отговорност", з.п.№ВG/22/122002440741
със ЗК“ЛИ“ АД, със срок на валидност до 15.08.2023 г. По силата на този
договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС в размер на 10 420 000 лв.,
която сума представлява минималният размер на обезщетението за
неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2022 г.
В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата, в
качеството на майка и законен представител на Р. З. Б. е предявила
претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗК „ЛИ”
АД, за причинените на сина й неимуществени и имуществени вреди,
настъпили вследствие на претърпяното ПТП, като е представила всички
документи, с които разполага. В хода на процедурата по чл.380 КЗ и преди
да изтече предвиденият в разпоредбата на чл.496 КЗ тримесечен срок,
пострадалият Р. З. Б. е починал по време на лечението си в болница на
29.12.2022г.
По заведената преписка застрахователят е отказал изплащането на
застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното, в случая са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК „ЛИ” АД за причинените
неимуществени вреди на пострадалият Р. З. Б., на 13 години, син на З. Б..
Същият е получил тежки и несъвместими с живота телесни увреждания,
довели до смъртта му.
2
При процесното ПТП пострадалият Р. З. Б. е получил следните телесни
изразяващи се в : Контузио церебри гравис. Фрактура фронтопариеталис
декс.кранин. Фрактура дене аксис.Хидрома фронтотемпоралис
билатералис.ХСТ. Фрактура мандибуле,Фрактура париес постериор синуум
максиларис декс. Фрактура фемурис декс.Черепно-мозъчна Будна кома.
Двустранна пневмония. Остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност. Множество насинявания и наранявания по тялото и др.
След инцидента на 18.08.2022г. Р. З. Б. е закаран в ЦСМП-гр.В. при МБАЛ
Св.П."АД, където е бил прегледан и интубиран в тежко общо състояние. На
следващият ден-19.08. 22г., е транспортиран е екип на В.ската болница до
гр.С., където постъпва за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ЕАД в тежко общо
състояние, с множество екскураиции по лицето, интубиран на апаратна
вентилация. В лечебното заведение пострадалият е бил приет последователно
в Отделението по интензивно лечение на деца и в Отделението по детска
неврохирургия, където многократно са му били направени лабораторни и
образни изследвания, бил е консултиран с лекари-специалисти от различни
специалности, които са установили наличните телесни увреждания, настъпили
вследствие на катастрофата. По време на престоя си в болницата, по
отношение пострадалия е било предприето медикаментозно лечение за
стабилизиране на състоянието му, както няколко оперативни лечения : на
26.08.2022т.-Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация; 5 -
10221,-Временна трахеостомия; на 15.09.2022т-Друга
гастростомия; на 21.09.2022г
- Трапанацио пунктиформис №1 регио фронталис декс. Евакуацио
хидроматис. ЕСД. След 45 дневен престой в болничното заведение
пострадалият е изписан от болницата на 05.10.2022г. с окончателна диагноза:
Контузио церебри гравис. Фрактура фронтопариеталис декс.кранин.
Фрактура У.лорома фронтотемпоралис билатералис.ХСТ. Фрактура
мандибуле. Фрактура париес - постериор синуум максиларис декс. Фрактура
фемурис декс. При изписването му е назначено медикаментозно лечение и е
насочен за рехабилитация.
На 5.10.2022г. пострадалият е приведен със санитарен транспорт от
УМБАЛСМ -С. и е постъпил за лечение в ОАИЛ при МБАЛ“Св.П.“АД-В., с
диагноза: Будна кома,. Трахеостома. В болничното заведение са му правени
3
множество клинични и изследвания, консултиран е многократно със
специалисти-педиатър, хирург, УНГ, физиотерапевт микробиолог и
специалист в отделението по Детска реанимация в болница „П.“, а също така
му е назначена терапия: ентерално, парентерално хранене, витамини,
церебропротективна, езутслвна. Въпреки проведената терапия, подобрение в
състоянието му не е настъпило и на 29.12.2022 детето е починало. В
издадената епикриза на болницата е посочена като окончателна диагноза
:Остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, а като придружаващи
заболявания: черепно-мозъчна травма. Будна кома. Двустранна пневмония.
При тези данни на 05.05.2023г пред ВдОС е постъпила искова молба, въз
основа на която е образувано настоящето дело , с ищец З. Б. Ш. с ЕГН:
**********от гр.Б., ул.“ПП“№2., в качеството си на майка и законен
представител на Р. З. Б., б.ж на гр.Б., починал на 29.12.2022г,за присъждане на
сумата 700 000 лв., за причинени неимуществени вреди на сина й Р. З. Б.,
б.ж на гр.Б., починал на 29.12.2022г, изразяващи се в претърпени от него
болки и страдания, настъпили вследствие на получените телесни увреждания
при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата.
По делото е постъпил отговор на исковата от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ”ЛИ‘ АД, вписана в Търговския регистър с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Симеоновско шосе" №67А,
чрез пълномощника юрисконсулт К. И., с която възразяват по
допустимостта на предявената искова претенция, като считат същата за
недопустима по аргумент от чл. 130 ГПК, като в тази връзка молят Съда
да прекрати производството по настоящето дело.
ВдОС е приел за допустим предявеният иск, за което е изложил подробни
мотиви в определение 379 от 12.07.2023 /определението по чл.140 ал.1 ГПК/.
Оспорват изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди
- по основание и по размер.
Оспорват твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е
настъпило единствено по причина от действията на водача В. Г. при
4
управлението на лек автомобил марка „Ф.', модел „П." с per. №***, оспорват
твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както същият е
4
описан в исковата молба, както и че същия се е осъществил само поради
нарушение на правилата за движение от страна на водача Г.. Във връзка с
настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано досъдебно
производство №ЗМ-169/2022г. по описа на ОД на МВР - гр. В. и пр.пр.
№451/2022г. по описа на ОП - гр. В., като е образувано НОХД №123/2024 г.
по описа на Окръжен съд - В., водено срещу В. К. Г. за престъпление по
чл.343, ал.З, предл.5-то, б.“б“, предл.1- во, вр с. ал.1, б.“в“, предл.1-во, вр
с.чл.342, ал.1, предл.З-то от НК, вр с.чл.21, ал.1 от ЗДвП. Наказателното
производство е приключило с влязла в сила присъда от 02.12.2024 г., с
което водача на увреждащия автомобил е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение.
На самостоятелно основание поддържат, че произшествие от 18.08.2022г. е
настъпило по причина от действията на пострадалия Р. З. Б. като участник в
движението - водач на двуколесно превозно средство, поради нарушение на
правилото, установено от чл. 6, ал.1 от ЗДвП. регламентиращ следното: „
Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират и да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. ”
В конкретния случай пострадалия Б. движейки се по ул. „ГД " не се съобразил
с наличието на пътен знак „Б-2” (Стоп) и не е пропуснал движещия се по пътя
с предимство лек автомобил марка „Ф.". модел „П." с което е станал причина
за настъпването на транспортния инцидент.
Оспорват твърденията за търпени неимуществени вреди, заявени като
основание на предявената в настоящето производство искова претенция, като
оспорват и твърденията за причинно-следствена връзка между заявените
неимуществени вреди и механизма на произшествието.
Сочи се, че в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалото
лице - Р. Б. е изпаднало в кома. Коматозното състояние е продължило до
момента на смъртта му, настъпила четири месеца след инцидента. По
медицински път е доказано, че по време на престоя си в кома лицето не е
изпитвало болка и страдание, тъй като не е имало сетивност и съзнание за
състоянието си.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), при
5
определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съдът отчита "всички
обстоятелства, свързани със случая". Основната цел на обезщетението за
неимуществени вреди е да компенсира болките и страданията, които
пострадалото лице е понесло като резултат от увреждането.
Твърдят , че в състоянието на кома липсва каквото и да е съзнателно
възприятие или осъзнаване на външни или вътрешни стимули, включително
болка и емоционален дискомфорт. Мозъчната активност, отговорна за
съзнателното преживяване на болка и страдание, е силно потисната. Липсата
на съзнателност изключва възможността пострадалият да изпитва или
осъзнава каквито и да е неимуществени вреди.
Субективността на тези вреди предполага наличието на усещания, емоции и
осъзнато преживяване, каквито в случая отсъстват напълно. При липса на
доказателства за субективно преживени вреди, претенцията за обезщетение се
явява лишена от основание.
Позовават се и на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза,
която категорично сочи, че поради липсата на сетивност и съзнание в
състоянието на кома, лицето не е било в състояние да усеща болка или
емоционално страдание. Тези заключения изключват обективната възможност
за наличие на претърпени неимуществени вреди в смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
От медицинска гледна точка, коматозното състояние се характеризира с пълна
загуба на съзнание и потискане на мозъчната активност, включително
активността в зоните, отговорни за възприемане на болка (ноцицепция). При
пациенти в кома липсва функционалност на таламуса и мозъчната кора, които
са основни структури за обработка на болковите сигнали.
Медицинската документация, приложена по делото, показва също, че
пострадалото лице е било на поддържащо лечение с аналгетици и седативи,
които допълнително потискат болковите възприятия и нервната активност.
Тази терапия е стандартна практика за облекчаване на всякакъв потенциален
дискомфорт при пациенти в подобно състояние.
Считат, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, следва да бъде отхвърлена като недоказана. Липсва
доказателство за субективно преживени вреди от страна на пострадалото
лице, тъй като коматозното състояние изключва възможността за изпитване на
болка и страдание.
6
На самостоятелно основание, исковата сума, претендирана за обезвреда на
неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване на пострадалия
за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите.
Считат, че с действията си пострадалия Р. Б. в значителна степен е допринесъл
за настъпване на произшествието, с оглед на което следва да бъде определен
процент на съпричиняване от негова страна.
Оспорват изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Възразяват срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата с аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, като
оспорват и размера на претендирания адвокатския хонорар като прекомерен в
случай, че надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на
ВАС.
Молят съдът да вземе предвид Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С-
438/22г., с което правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК, че при нам.ване на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдът не може да пада
под минимума в нея, вече не следва да се прилага.
Претендират съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
становището на ответната по делото страна и третото лице помагач, прие
за установено следното :
Делото е образувано по искова молба от адв. В. М. от АК-П. пълномощник на
З. Б. Ш. с ЕГН: **********от гр.Б., ул.“ПП“№2., в качеството си на майка и
законен представител на Р. З. Б., б.ж на гр.Б., починал на 29.12.2022г, съдебен
адрес : гр.В., жк.“С.“3, ет.З, ап.7.против: ЗК“ ЛИ“АД гр.С.,бул. „Ч**д правно
основание: чл. 45 от ЗЗД и чл. 432 от КЗ. Ищцата е наследник по закон-майка
на починалият, вследствие на ПТП Р. З. Б., на 13 години.
Искът е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 432 от КЗ. за сумата 700 000
лева, за причинени неимуществени вреди на сина й Р. З. Б., б.ж на гр.Б.,
починал на 29.12.2022г, изразяващи се в претърпени от него болки и
7
страдания, настъпили вследствие на получените телесни увреждания при
процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.01.2023г.-датата на която ответника е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, съгласно чл.429, ал.З от КЗ до окончателното
изплащане.
Ищецът предявява срещу ЗД иск за обезщетение за неимуществените
вреди, тъй като целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на
виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да
получи еквивалент на претърпените щети.
Правната квалификация на претендираните от ищците права е по чл. 432 от КЗ
във вр с чл.45 и чл.86 ЗЗД
Валидността на застрахователното правоотношение не се оспорва от
ответното дружество.
По чл.154, ал.1 от ГПК всяка от страните дължи доказване на фактите, на
които основава правните си твърдения.
Съобразно твърденията си в исковата молба, ищецът следва да докаже:
наличието на фактическия състав на непозволено увреждане, както и да
обосноват размера на претендираното от него обезщетение, като докаже, че
същия размер е справедлив, с оглед претърпените действително болки и
страдания във връзка претърпяното ПТП.
В настоящия процес следва да бъде установено , че е налице деяние, че
същото е осъществено от прекия извършител противоправно и виновно при
условията на непредпазливост.
В тежест на ищцата по делото е да докаже причинно-следствената връзка
между настъпилото ПТП и причинените й неимуществени вреди претърпени
от тях морални болки и страдания вследствие, чието репариране претендират
в настоящия процес.
Ответната страна може да противопостави на ищцата възраженията, които
прекия причинител би могъл да противопостави във връзка с предявения от
тях иск за обезщетяване на неимуществените вреди.
Върху ответникът тежи задължението да докаже всички обстоятелства във
връзка с наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия като основание за нам.ване на обезщетението за неимуществени
8
вреди от съда.
От данните по делото се установи следното :
На 18.08.2022 г. около 21:00 часа в гр.Б. на ул. „АС“ кръстовище с
ул.“ГД“ е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. „ФП“ с рег.№*** В. К. Г. е
нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение с
несъобразена с пътните условия скорост, е причинил пътен инцидент и е
блъснал велосипедиста Р. Б..
Вследствие на настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания на Р.
Б., на 13 години, който след инцидента е бил транспортиран за лечение в
медицинско заведение.
Вследствие на получените при инцидента телесни увреждания, на 29.12.2022г.
е настъпила смъртта на пострадалия Р. З. Б..
По случая е образувано НОХД №123/2024 г. по описа на Окръжен съд - В.,
водено срещу В. К. Г. за престъпление по чл.343, ал.З, предл.5-то, б.“б“,
предл.1- во, вр с. ал.1, б.“в“, предл.1-во, вр с.чл.342, ал.1, предл.З-то от
НК, вр с.чл.21, ал.1 от ЗДвП. Наказателното производство е приключило с
влязла в сила присъда от 02.12.2024 г., с което водача на увреждащия
автомобил е признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК, по делото е доказано
извършеното деяние, неговата противоправност, вината на дееца и
съставомерния противоправен резултат, настъпил в причинна връзка с
извършеното деяние.
В хода на наказателното производство е установено, че причината за
настъпилото ПТП са допуснатите от водача В. К. Г. нарушения на правилата за
движение по пътищата-при избиране скоростта на движение на пътното
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта
в км/ч: за пътно превозно средство от категория „В“ в рамките на неселено
място- 50 км/ч, като се е движел със скорост от 83 км/ч/, вследствие на което
не е успял да спре навреме пред излезлия на пътното платно велосипедист Р.
З. Б. и го блъснал с предната част на л.а., като вследствие на това е причинена
смъртта му.
С оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка
между деянието на водача В. Г. и настъпилите обществено опасни последици -
смъртта на Р. З. Б..
9
За увреждащият л.а. „ФП“ с рег.№***, управляван от водача В. К. Г., има
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.№BG/22/122002440741
със ЗК“ЛИ“ АД, със срок на валидност до 15.08.2023 г. По силата на този
договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС в размер на 10 420 000 лв„
която сума представлява минималният размер на обезщетението за
неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2022 г. По делото безспорно се доказа
наличието на валиден застрахователен договор, сключен с ответника за
процесния автомобил, с оглед на което претенцията на ищцата е доказана по
основание.
Във връзка с установяване механизма на ПТП и с оглед възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалият, в хода на делото е допусната и приета АТЕ, изготвена от
вещото лице инж.Р. И..
Видно от събраните в хода на приключилото с влязла в сила присъда
наказателно производство доказателства и от заключението на АТЕ, пътният
инцидент е настъпил при следния механизъм:
На 18.08.2022г. около 21:30 ч. в гр. Б. по ул. „Ал. С.” в южно
направление -към с.Ракитница се е движил лек автомобил, марка „Ф.“, модел
„П.“ с рег.№***, собственост и управляван от В. К. Г., около средата на
платното за движение със скорост от около 83 км/час, при максимално
разрешени 50 км/час.
По същото време, в същия град по ул.“ГД“ по низходящ наклон към
регулираното с пътни знаци „V- образното“ кръстовище с ул.“АС“ се е движил
велосипедиста Р. З. Б., който навлязъл в кръстовището със скорост от около 17
км/час, като не спрял на пътен знак „Стоп“.
Според експертизата, водачът на лекия автомобил „ФП“ е възприел
велосипедиста, като опасност когато се е намирал на около 63 метра от
мястото на удара, при което е задействал аварийно спирачната система на
автомобила с леко отклонение в дясно.
Поради движение с превишена скорост при достигане на мястото на
удара, лекият автомобил блъснал с предната челна част на предна броня,
10
предната лява част на велосипеда в областта на предната капла на предното
колело.
Ударът е типичен „Бампер удар” характерен за автомобили с ниско
разположени предни брони, т.е. под масовия център на тандема велосипед -
велосипедист, който вследствие получилия се въртящ момент, тялото на
велосипедиста се е завъртяло, преминало през предния капак и се плъзнало до
предното панорамно стъкло, като го чупи и образува отвор около средната му
част.
Лекият автомобил „ФП“ е продължил движението си напред и на дясно, като
велосипедът и водача му известно време са били носени от автомобила, след
което под действието на инерционните сили са паднали пред автомобила и
след известно плъзгане и търк.не по платното за движение са се установили
върху левия банкет, а автомобилът в процес на аварийно спиране се е
установил в посоката си на движение в края на спирачните си следи, отразено
в Протокола за оглед и мащабната скица по делото.
Според заключението на АТЕ, скоростта на движение на лекия автомобил
„ФП“ в условията на произшествието е била около 83 км/ч / при допустима
скорост на движение в населено място от 50 км/ч/. Експертът е посочил, че
водачът на лекия автомобил „ФП” при движение със скорост от 50 км/ч е имал
техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно
спиране в условията на произшествието.
От АТЕ се установява също, че скоростта на движение на велосипеда е била не
по-висока от около 17 км/ч. или 4,7 м/сек.
Според заключението на АТЕ, причините за произшествието са: 1/че
водачът на лекия автомобил „ФП” се е движил с превишена скорост в
населено място, което не му е позволило да спре преди мястото на удара;
2/.че велосипедиста не е спрял на знака „Стоп“, като е отнел
предимството за преминаване на лекия автомобил „ФП” през
кръстовището.
С влязлата в сила присъда по наказателното производство е установено,
че една от причините за настъпването на ПТП-то е виновното поведение на
водача на л.а.“ФП“, който виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, при максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч / ,
както и , че велосипедиста не е спрял на знака „Стоп“, като е отнел
11
предимството за преминаване на лекия автомобил „ФП” през кръстовището.
Вещото лице посочва, че в случай, че водача е управлявал лекия
автомобил.“ФП“,с максимално разрешената на местопроизшествието
скорост от 50 км/ч, водачът му е имал техническа възможност, при
същите действия да предотварти произшествието.
Въведеното с отговора по чл.131 ГПК възражение за съпричиняване
от страна на пострадалото дете и установената от АТЕ втора причина за
настъпването на ПТП, механизма, при който е настъпил инцидента, цялостно
изясняване на причините довели до настъпването му, прави възражението на
ответното дружество основателно.
Съгласно константната практика на ВКС и съдилищата в страната,
влязлата в сила присъда на наказателния съд обвързва гражданския съд
относно елементите на престъпния състав, включващи извършеното деяние,
неговата противоправност и вината на дееца.
Механизма, при който е настъпил инцидента е установен с изготвената по
настоящето дело АТЕ, установяващи съпричиняване от страна на
пострадалия, който като велосипедист не е спрял на знака „Стоп“, като е
отнел предимството за преминаване на лекия автомобил „ФП” през
кръстовището.
Съгласно задължителната практиката на ВКС и ВС, обективирана в т. 7 от
Постановление № 17 от 18.11.1963г. на Пленума на ВКС и т. 7 от
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК
на ВКС, принос по смисъла на чл.51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато със
свое противоправно поведение пострадалият е създал предпоставки за
настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил настъпването
им. При определянето на степента на съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД се
взема предвид степента на каузалност на поведението на делинквента и
пострадалото лице и съотношението между техните действия или
бездействия. При извод, че поведението на пострадалия е в причинна
връзка с настъпването на злополука и основание за приложение на
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД за нам.ване на обезщетението, съдът
следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите.Това
предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
12
довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението в
поведението на участниците в движението с оглед задълженията, които всеки
е длъжен да съблюдава, обосновава конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта. В този смисъл е каузалната практика на ВКС (решение № 117 от
08.07.2014г. по т.д. № 3540/2013г. на ВКС. ТК. I т.о.: решение № 4 от
22.01.2024г. по т.д. №2458/2012г, на ВКС, ТК, I т.о. и др.
Дори да се приеме, че пострадалия/13 годишния Р. / е нарушил
законовоустановено задължение, съгласно ЗДвП, то следва да се има
впредвид, че отговорността му е в по-малък обем в сравнение с
отговорността на водача на лекия автомобил, каквато е трайната
практика на съдилищата у нас, при подобен род случаи.
Според формираната практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ГПК,
обективирана в решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. N 35/09г. на ВКС, ТК, II
т.о., решение № 98 от 24.06.201Зг. по т.д. N 596/12г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 151 от 12.11.2012г. по т.д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 169 от 02.10.201Зг. по т.д. N 1643/12г. на ВКС, ТК, II т.о. решение
N 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 92 от
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, Iт.о. , решение № 150 от
18.12.2017г. по т.д. № 1834/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение № 1368 от
20.12.2023 г. по т. д. № 2526 /2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение. /, при определяне степента на съпричиняването подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за
да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е
допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
Съдът отчете и това, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите
на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-
голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране на
такава скорост за движение, че да може да спрат пред всяко препятствие,
което са могли и са били длъжни да предвидят.
В случая в нарушение на забраната на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за превишаване на
стойности на скоростта в км/ч, водачът е управлявал автомобила (превозно
средство от категория „В“) със значително по-висока от позволената за
населеното място скорост - 83 км/ч. При движение с позволените 50 км/ч и
13
реакция спрямо тази скорост, водачът е имал възможност да реагира
адекватно, като предотврати пътния инцидент посредством аварийно спиране.
Управлението на автомобила със скорост значително над разрешената в
населено място на платно за движение в жилищен район, където живеят
хора, има движение на пешеходци, велосипедисти и възрастни хора,
прави приноса на водача за настъпване на ПТП значително по-голям
спрямо този на велосипедиста/решение № 4 от 22.01.2024г. по т.д.
№2458/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. и др.
Съдът приема, че приносът на пострадалия за настъпването на
вредите следва да бъде определен в размер на 30%, с колкото и на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да бъде намалено определеното
застрахователно обезщетение.
По отношение размерът на претендираното обезщетение за
НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :
Във връзка с установяване на претърпените от пострадалия телесни
увреждания в хода на делото е допусната и приета СМЕ, изготвена от вещото
лице Д. Н.-съдебен лекар.
Видно от приложените с ИМ писмени доказателства и от заключението
на Д. А., вследствие на инцидента пострадалият Р. З. Б. е получил
следните телесни увреждания, изразяващи се в : Контузио церебри гравис.
Фрактура фронтопариеталис декс.кранин. Фрактура дене аксис.Хидрома
фронтотемпоралис билатералис.ХСТ. Фрактура мандибуле. Фрактура париес
постериор синуум максиларис декс. Фрактура фемурис декс.Черепно-мозъчна
травма. Будна кома. Двустранна пневмония. Остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност. Множество насинявания и наранявания по тялото
и др.
След инцидента на 18.08.2022г. пострадалия е закаран в ЦСМП-гр.В. при
МБАЛ“Св.П.“АД, където е бил прегледан и интубиран в тежко общо
състояние. На следващият ден- 19.08.2022г., е транспортиран с екип на В.ската
болница до гр.С., където постъпва за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ЕАД в
тежко общо състояние, с множество екскураиции по главата и лицето,
интубиран на апаратна вентилация. В лечебното заведение пострадалият е бил
приет за лечение последователно в Отделението по интензивно лечение на
деца и в Отделението по детска неврохирургия, където многократно са му
14
били направени лабораторни и образни изследвания, бил е консултиран с
лекари-специалисти от различни специалности, които са установили
наличните телесни увреждания, настъпили вследствие на катастрофата. По
време на престоя си в болницата, по отношение на пострадалият е било
преприето медикаментозно лечение за стабилизиране на състоянието му,
както и няколко оперативни лечения : на 26.08.2022г-Открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация; на 15.09.2022г.-Временна трахеостомия; на
15.09.2022г.-Друга гастростомия; на 21.09.2022г..-Трапанацио
пунктиформис №1 регио фронталис декс. Евакуацио хидроматис. ЕСД. След
45-дневен престой в болничното заведение пострадалият е изписан от
болницата на 05.10.2022г. с окончателна диагноза: Контузио церебри гравис.
Фрактура фронтопариеталис декс.кранин. Фрактура дене аксис.Хидрома
фронтотемпоралис билатералис.ХСТ. Фрактура мандибуле. Фрактура
париес постериор синуум максиларис декс. Фрактура фемурис декс. При
изписването му е назначено медикаментозно лечение и е насочен за
рехабилитация.
На 05.10.2022г. пострадалият е приведен със санитарен транспорт от
УМБАЛСМ „П.“- С. и е постъпил за лечение в ОАИЛ при МБАЛ“Св.П.“АД-
В., с диагноза: Будна кома.Трахеостома. Гастростома. В болничното
заведение са му правени множество клинични и образни изследвания,
консултиран е многократно със специалисти-педиатър, хирург, УНГ,
физиотерапевт, микробиолог и специалист в отделението по Детска
реанимация в болница „П.“, а също така му е назначена терапия: ентерално,
парентерално хранене, витамини, церебропротективна, антиконвулсивна.
Въпреки проведената терапия, подобрение в състоянието му не е настъпило и
на 29.12.2022г. детето е починало. В издадената епикриза на болницата е
посочена като окончателна диагноза: Остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, а като придружаващи заболявания: Черепно-мозъчна
травма. Будна кома. Двустранна пневмония.
Видно от СМЕ, д-р А., със специалност „Съдебен лекар“, е определил вида и
характера на получените от пострадалия телесни увреждания, съответно:
1/. Открита ЧМТ, изразяваща се в открито многофрагментно счупване на
черепната кутия-в дясно-челна и теменни кости, кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия
15
и общомозъчен оток, хигром, която травма е причинила на пострадалия
ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,ОПАСНО ЗА
ЖИВОТА;
2/. Счупване на 2-ри шиен прешлен, която травма е причинила на пострадалия
ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ВРАТА;
3/. Двустранно счупване на долна челюст и счупване на задната стена на
пазухата на горна челюст в дясно, която травма е причинила на пострадалия
СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ;
4/. Счупване на дясна бедрена кост, която травма е причинила на пострадалия
ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН ДЕСЕН КРАЙНИК;
5/. Разкъсно-контузни рани и охлузвания по лицето и главата, частичен
подкожен емфизем, избиване на 3-ти зъб долу в ляво, които увреждания са
причинили на пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА;
6/. Белодробна контузия, което увреждане е причинило на пострадалия
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА;
7/. Възникналата като усложнение двустранна хипостатична
бронхопневмония е причинила на пострадалия, РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Вещото лице сочи, че пострадалият е лекуван медикаментозно и оперативно /
26.08.2022г.- метална остеосинтеза на дясна бедрена кост; поставена е
трахеостомна канюла на 15.09.2022г.; краниектомия на 21.09.2022г./ в болница
„П.“-С. като лечнието му е продължило в ОАИЛ при МБАЛ-В. от 05.10.2022г.-
медикаментозно и в отделението по педиатрия също медикаментозно-
ентерално и параентерално хранене, витамини, антиконвулсивна терапия,
антибиологично лечение и др.
Сочи, че в хода на заболяването пострадалият е бил интубиран и седиран,
настанен в детско интензивно отделение; опериран по повод хигром в дясно
челно слепоочно по повод счупването на бедрената кост; поставена
трехеостома и гастростома; оперативно е отстранено чуждо тяло в областта на
ключицата в дясно; проведено антибиотично лечение по антибиограма;
овладяна е и гърчова симптоматика с медикаментозна терапия / в т.ч. и
многократни кръвопреливания, вливания на белтъчни и водно-солеви
разтвори, антибиотици, кортикостероиди, витамини и др./.
16
От УМБАЛСМ „П.“-С. пострадалият е транспортиран и е постъпил на
05.10.2022г. в МБАЛ-В. в състояние на будна кома и двустранна пневмония.
Поради кислородолечение дишането на детето е било през трахеостомна
канюла, хранене през гастростома и продължаване на антибитичното лечение
по повод на пневмония, причинена от псевдомонас аерогиноза. Пострадалият
е постъпил в тежко увредено състояние, с повишена телесна температура от
38.2 С градуса. С напреднали декубитални рани в областта на тила, сакрума,
лява тазобедрена става и двете пети; спонтанно дишане през трахеостомна
канюла; отслабено ВД дишане. Ежедневно са провеждани рехабилитационни
процедури и редовна обработка на декубиталните рани; хранене през
гастростома; задълбочаване на консумативния синдром; двукратно направени
неуспешни опити за премахване на трахеостомната канюла. Въпреки
проведеното лечение пострадалият не е дошъл в съзнание и е починал на
29.12.2022г.
Според д-р А., поради тежестта на мозъчната контузия са настъпили
необратими промени в мозъчния паренхим, както и непредотвратими процеси
като хипостатична бронхопневмония, хигром/ натрупване на ликвор в
черепната кутия, дължащ се на ликворна хиперпродукция или поради
сраствания на меките мозъчни обвивки, което само по себе си стеснява
ликворните пътища/, декубитоси.
Първоначалната оценка по ГКС скалата / скала за мозъчно сътресение и
травма/ е от 3 точки, което означава, че пълно възстановяване при
пострадалото дете е било невъзможно, тъй като същият е получил максимално
възможното лечение-медикаментозно и оперативно.
Видно от СМЕ, причината за смъртта на починалият е описаната черепно-
мозъчно травма, при което вещото лице приема, че е налице причинно-
следствена връзка между получените увреждания и настъпилата смърт.
Във връзка с изготвената СМЕ, в проведеното осз.на 07.02.2025г. към д-р А.
бяха поставени допълнителни въпроси, подробно формулирани в молба с
вх.М466/06.02.2025г., на които ВЛ даде следните пояснения:
1. Пострадалият не е имал физическа активност, той е бил в кома, състоянието
му е било в тежка степен увредено; 1.1. Не е имал двигателна активност и не е
имал възможност за самостоятелно придвижване; 1.2. Не е можел да отговоря
в цялост, тоест лицето е било на апаратно дишане, ; канюлата представлява
17
механично приспособление, през което се подава въздушна смес и се
осъществява дишането в този случай; 1.3. Не е имал възможност да се храни
самостоятелно. Не е приемал през устата нито течна, нито твърда хранителна
материя, храненето е било чрез вливания на специални съставки, съдържащи
всички необходими вещества за живот; 1.4. Със сигурност е имал хипотр. на
мускулатурата, което се дължи както вследствие спецификата на храненето,
така и на обездвижването на организъма. При такова продължително
залежаване нам.ват защитните функции на организъма; 1.6. Приема, че
получената пневмония е хипостатична, свързана с продължително
принудително положение, тоест легнало, но пак има пряка и непрекъсната
връзка между травмата, пневмонията, доколкото си спомня и хидроцефалия,
които са довели до смърт. Връзката е пряка и непрекъсната; 1.7. Пострадлият
не е контролирал тазовите резервоари; 1.8. В състоянието на кома , никой не
може да отговори дали е имал дневен и нощен сън. Лицата, възстановяващи се
от комата, нямат абсолютно никакъв спомен за този период от време.
Независимо дали е 1 ден, 15 дни - това е празно петно и не е възможно след
като няма никакви паметови възстановки да се определи състоянието будно ли
е, заспало ли е — това няма как да стане; 1.9. Декубиталните рани се водят
пролежки, от залежаване, там, където липсват меки тъкани или са
изконсумирани и вече е налице, че кожата е прилепнала към костта, там се
нам.ва тъканното хранене и в резултат на това умират клетки. Обикновено са
кратерообразни, трудно лечими, но могат да бъдат ограничени с грижи. При
по млади пациенти тези рани се образуват за по-дълъг период от време; 2.1.
Имало е увреждане на мозъчните функции до степен на тежка черепно
мозъчна травма, която му е пречела да бъде контактен, пречела му е да се
движи. Състоянието на будна кома, до което е настъпило подобрението му, се
характеризира само с отворени клепачи „болния гледа все едно ще каже
нещо“, но не казва нищо, няма словесен контакт; Било е налице мозъчно
увреждане, черепно мозъчна травма с кръвоизлизи в мозъчния паренхим и в
пространствата на мозъчните обвивки. По ГКС скалата има два начина за
определяне - единият е с 15 точки, другият е с 20. И в двата случая три точки
означава, че лицето е в кома и се очаква смъртен изход; 2.3. Не е имал
възможност за социални контакти с никого; 2.4. Пострадалото лице е имало
нужда от чужда помощ и постоянни грижи от момента на травмата до
настъпването на неблагоприятния изход; 2.6. Може да се приеме както е
18
записано и от въпроса, че пострадалото лице е било във „вегетативно
състояние“ т.е. не е могъл да извършва никаква дейност от момента на
травмата до смъртта му; 2.7. Психоорганичния синдром по принцип
представлява състояние, което се характеризира с три признака — нарушение
на паметта, намалена интелектуалност и афективна инконтиненция. Това се
води триада на Валтер - БУЕЛ. При този психоорганичен синдром се
наблюдават явления с намаление във всичките видове памет с възможност за
конфибулация, нам.ва обхвата на вниманието, разсеяността се увеличава и в
този ред на мисли не смятам че състоянието на пострадалото лице би могло да
се определи с този термин, тъй като при него няма намаление на всичките
тези неща. Те направо са изчезнали.
За установяване на причинените неимуществени вреди на ищеца в хода на
делото са разпитани свидетелите ИТ-баба на починалото дете и майка на
ищцата, а също и свитеделката НЗ-снаха в семейството.
Видно от разпита на свидетелката Т., същата е баба на загиналото дете и
майка на ищцата, и е живяла заедно с Р. и неговата майка З. в едно
домакинство в гр.Б., преди и след инцидента. Свидетелката установява, че
след настъпване на произшествието до смъртта му, пострадалото дете е било в
състояние на кома, поради което се е лекувало в болнични заведения в гр.С. и
гр.В., през което време двете с майка му постоянно са го посещавали
ежедневно. Свидетелката каза също, че тримата с Р. са живели много добре в
дома им в гр.Б., като двете с майка му З. са полагали еднакво грижи за него и
са го обгрижвали, майка му го водела сутрин на училище. Между майката и
детето не е имало никакви проблеми, а Р. е бил настанен при бабата чрез
Агенцията по закрила на детето, поради факта, че майка му е ходила да работи
в Сърбия и в Г. за известен период от време, за да имат средства за издръжката
на семейството и това е наложило детето да бъде под надзора на бабата.
Свидетелката установява, че през цялото време докато траело лечението на
внука й в болницата в гр.С., два месеца и половина, двете с майка му го
посещавали ежедневно, спяли при техен роднина в гр.С.. Свидетелката
установява, че дъщеря й З. приела много тежко смъртта на детето си,
единственото дете, което имала. Загубата на Р. се отразила много зле на
цялото семейство, на живота им като цяло, З. била съсипана, не можела да
приеме смъртта на детето си, не искала да излиза и да се вижда с хората.
Бабата каза също, че посещавали гроба на Р. всеки ден, спазвали всички
19
обичаи на починалите, 9 дни, 40 дни, половин година.
Видно от разпита на свидетелката З., същата познава цялото семейство
на Р. понеже е снаха в рода им. Свидетелката каза, че преди катастрофата Р.
живеел заедно с баба си и майка си в едно домакинство в гр.Б., отношенията в
семейството били добри, нормални, като във всяко едно семейство.
Свидетелката заявява, че след катастрофата до смъртта си Р. бил в състояние
на кома, поради което лежал в болниците в С. и във В., поддържали го жив с
апаратура, но без подобрение, детето нямало никакви реакции. Свидетелката
каза, че през цялото време на болничното лечение майка му била около него,
тя приела много зле вестта за смъртта му, изпаднала в шок, наложило се да
посещават психиатри. Захаринка не може да преживее загубата на
единственият си син, живота на цялото семейство се променил със смъртта на
Р., майка му и баба му всеки ден посещавали гроба му. Свидетелката сочи, че
майката на детето живяла около шест месеца в Г., където работила, за да има
средства за издръжка, което наложило бабата да го вземе чрез социалните
служби и да се грижи за него. След като се прибрала от чужбина ищцата не е
пътувала извън страната, живяла с Р. и майка си в едно домакинство в гр.Б. до
смъртта на детето.
По делото е приложена и приета личностна характеристика на
починалия Р. З. Б., изготвена от класната му ръководителка, г-жа МБ, която
работи като учител в СУ „Св.св.КМ“-гр.Б. и познава „Р.“ от учебната
2017/2018 година, Б. споделя, че Р. е бил отгледан от своята майка и баба, и
поради тази причина му се наложило да порасне по-бързо от своите
връстници, разбирал, че трябва да помага у дома. Много обичал майка си и
баба си, опитвал се да бъде „малкият мъж“ у дома.Помагал, пазарувал и знаел,
че това е негова отговорност. Въпреки възрастта си, той осъзнавал, че
семейството му разчита на него .Никога не се оплакал, а приемал своите
задължения с мъдрост, която надхвърляла възрастта му.
В резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП пострадалият Р.
З. Б. е претърпял много болки и страдания, същият е претърпял множество по
вид и характер тежки телесни увреждания: Контузио церебри гравис.
Фрактура фронтопариеталис декс.кранин. Фрактура дене аксис.Хидрома
фронтотемпоралис билатералис.ХСТ. Фрактура мандибуле. Фрактура
20
париес постериор синуум максиларис декс. Фрактура фемурис декс. Черепно-
мозъчна травма. Будна кома. Двустранна пневмония. Остра сърдечно-съдова
и дихателна недостатъчност. Множество насинявания и наранявания по
тялото и др. В резулата на претърпяната тежка черепномозъчна травма,
пострадалият е изпаднал в коматозно състояние и е останал в будна кома до
края на живота си на 29.12.2022г. Видно от СМЕ, състоянието му е било тежко
и необратимо, довело до изключване на коровите функции, със засягане на
подкорови и стволови функции, свързани с хранене, погледни движения и
емоции, невъзможност за мислене и словесен контакт, липса на спонтанна и
предизвикана двигателна активност, липса на реакции на външни дразнители,
невъзможност да се извършват каквито и да било волеви действия, да се
контролират тазовите резервоари. Р. не е можел да диша самостоятелно,
дишането на детето е било през трахеостомна канюла, двукратно са направени
неуспешни опити за премахване на същата; не е можел да приема храна и
течности - хранен е чрез гастростома, бил е неконтактен, не е издавал звуци,
не е можел с поглед или мимика да изрази желания и да общува с околните.
Продължителното състояние на кома е довело до залецаване с образуване на
декубитални рани, напреднали, в областта на тила, сакрума, лява тазобедрена
става и двете пети; хипотр. на мускулатурата вследствие спецификата на
храненето, така и на обездвижването на организъма.
Правени са му четири оперативни интервенции-операция на диафизарната
фрактура на дясно бедро с вътрешна фиксация; поставяне на трахеостомна
канюла под обща интубационна анестезия; въвеждане на гастростома под
обща анестезия и пункционна трепанация в челната област на черепа с
евакуация на ликворна течност. Според уточнението, дадено от д-р А. в осз.на
07.02.2025г., наличието на 3 точки съгасно Глазгоу скалата за измерване на
мозъчното сътресение означава, че лицето е в кома и се очаква смъртен
изход. т.е. прогнозата за възстановяване е била песимистична - такова не
е очаквано при получената тежка ЧМТ. Неблагоприятната прогноза се е
сбъднала, като пострадалият е починал на 29.12.2022г., след 4 месеца и 11 дни
във „вегетативно състояние“ сътояние, при което детето не е можело
да извършва никакви дейности от момента на инцидента до
настъпването на смъртта му. Преди процесното ПТП пострадалият Р. е
бил младо и активно момче, в отлично здравословно състояние, с динамичен
начин на живот, което е посещавало редовно училище, бил е лъчезарно и
21
весело дете, което е общувало с връстниците си, спортувало и се е включвало
в игрите с тях, имал е жизнерадостно и щастливо детство, бил отговорен и
старателен ученик, помагал в семейството на майка си и на баба си, добро и
тихо дете.
Вследствие на инцидента живота му напълно се е променил, като е бил
лишен от обичайния си начин на живот и от динамика на ежедневието си; бил
е напълно безпомощен и изцяло зависим от чужда помощ и грижи дори за
най-елементарните човешки потребности, без да е в състояние да осъзнае или
изрази нуждите си - хранене, почистване, раздвижване, обръщане и промяна
на позицията му в леглото; търпял е огромни мъки и страдания в продължение
на няколко месеца, поради уврежданията, получени при процесното ПТП,
продължили до настъпването на смъртта му. През периода на будна кома Р. е
преживял пълен срив на съзнание, душевност, емоционалност,
чувствителност, предизвикан от тежките му физиологични увреди, който срив
е довел до коренно преобръщане на живота му във всяко едно отношение и то
летален изход.
Погинало е младо и жизнено дете, покосен е един човешки живот, който едва
е започнал и пред когото е имало бъдеще и мечти, които никога няма да бъдат
реализирани.
С оглед на изложеното, причинените болки и страдания следва да бъдат
компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и
съответно се оценяват по- високо. Паричното обезщетение не може да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните
последици от причинените телесни увреждания. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните
последици от извършеното деяние. Предявеният иск е съобразен от една
страна с причинените неимуществени вреди на ищеца от настъпилите
увреждания и настъпилата вследствие на тях смърт, като при определяне
размера на обезщетението следва да се съобрази от съда младата възраст на
загиналото дете, което е било изключително отговорен и старателен ученик,
пред което са били възможностите на живота да се развие като личност и
22
гражданин в обществото, вида и характера на получените при инцидента
тежки увреждания, вследствие на които пострадалия от първия ден на
инцидента до смъртта си е бил в състояние на будна кома, според СМЕ
„вегетативно състояние“,при което детето не е можело да извършва
никакви дейности, напълно обезличено като личност, а от друга страна- с
лимита на отговорност на ответника за 2022 г.„ ифлацията в страната/ по
данни на НСИ ,както и съдебната практика при компенсиране на вреди от този
вид.
В конкретния случай при подобен род дела има многобройна съдебна
практика относно размера на претърпените неимуществени вреди от същия
вид и за същия период-Решение № 50097/12.03.2024г по т.д № 694/2022г на
ВКС, ТК 2ро отд-присъдено обезщетение в размер на 650 000 лв за тежка
ЧМТ с множество травматични увреждания, вкл. Състояние на „Будна кома „,
решение № 230/12.04.2024г по грд № 81/23г на ВКС , ГО , 2ро отд-
обезщетение в размер на 700 000 лв. за тежка ЧМТ с множество травматични
увреждания, вкл. Състояние на „Будна кома
С оглед на изложеното страданията на пострадалото дете следва да
бъдат компенсирани в размер от 600 000 лева, като в останалата част до
пълния размер 700 000 лв., искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
При определяне на размера следва да се вземе предвид и
определеният процент на съпричиняване-30 %, като със сумата от
180 000 лв., следва да се намали определеното обезщетение, като
дължимата сума , която следва да се присъди е 420 000 лв.
В случая претендираният размер на обезщетението е съобразен със
съдебната практика при подобен род случаи, както и с ръста на инфлацията в
страната от 2022г. до понастоящем, което се установява от данните на НСИ за
този период.
Ответникът дължи лихви за забава.
Съгласно чл.429, ал. 3 от КЗ застрахователя отговаря пред увреденото
лице, като дължи законна лихва за забава от датата на уведомяването за
процесното ПТП или от виновния водач, или от датата на образуване на щета
пред него от увреденото лице, на една от двете по-ранни дати. В
случая-12.10.2022г., датата на която застрахователят е бил уведомен за
23
настъпилото ПТП.
По отношение разноските :
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК
разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно на уважената част на исковете, в случай, че
такива са направени и доказани. По настоящото дело ищецът е освободен от
внасяне на такси и разноски по делото на основание чл.83ал.1 т.4, ГПК , с
оглед на което разноски не му се дължат.
Видно от приложения договор за правна помощ адв.В. В. М., ЕГН
********** от АК-П. и адрес: с адрес:гр.С. 1000, ул.“Г.С.Р.“№82, ет.1, ап.2 е
осъществявал безплатна правна помощ на ищеца, поради което и на основание
чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат В. М. адвокатско възнаграждение.
В случая дължимото се адвокатско възнаграждение, което следва да се
присъди на процесуалния представител на ищецът на основание чл.38, ал.1,
т.2 и чл. 38, ал.2, във връзка с чл.36, ал.2 от ЗА и Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 21 450
лева за уважената част на иска за неимуществени вреди.
Съдът намира, че възнаграждение за този иск, посочен в Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е прекомерен и
определя такъв за сумата 15 000 лв.
Ответникът е направил разноски в размер на 560 лв. за депозит за вещи
лица и съдебно удостоверение, като съдът определя и юрисконскултско
възнаграждение в размер на 540 лв., определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК,
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
При това положение ответникът е направил общо разноски в размер на
1100 лв., от която сума ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 283 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете .
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да заплати по см.та на ОС-В. държавна
24
такса в размер на 16 800 лв., съобразно уважената част на исковете, както и
сумата от 987 лв. –възнаграждение на вещи лица, изплатени от бюджета на
съда.
Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на
възнаграждението по чл.38 ал. ЗА , поддържано от ответното дружество.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл.38, ал.1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на
друг юрист.
В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва
наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за
правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали
лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е
въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна
правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 ЗАдв.:
адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по
чл.38, ал.1, т.1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е
осъдена за разноски.
В конкретния случай ВОС е определил възнаграждението съобразявайки
се и с конкретните обстоятелства и с осъществените от адв. В. М.
процесуални действия. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото
възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не
представлява присъждане на разноски (по своята правна същност
обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК.
В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен
адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за
неговото заплащане съгл. т.1 от Тълк.решение № 6. по т.д. №6/2012г. на ВКС,
ОСГТК.
Делото е с предмет иск по 432 Кт във вр с чл.45 ЗЗД.
Пазарът на труда на адвокатите по тези дела, действително е наложил
висок размер на адвокатските възнаграждения. На ищците по тези дела
законът поставя значителна тежест при доказването претърпените вреди.
Съдът е съобразил, материалния интерес, вида и обхвата на
25
противопоставимите възражения, обема на доказателствения
материал,представените множество писмени доказателства, проведените
няколко съдебни заседания, разпитваните свидетели и вещи лица.
Съдът приема,че в настоящия случай paзмepът нa aдвoĸaтcĸитe
възнaгpaждeния, oпpeдeлeн cъглacнo Hapeдбaтa, пpиeтa Bиcшия aдвoĸaтcĸи
cъвeт, нe e oбвъpзвaщ зa cъдa и определя такъв в посочения по-горе размер ,
съобразявайки и Peшeниe нa Cъдa нa Eвpoпeйcĸия cъюз oт 25 янyapи 2024 г.
пo дeлo С-438/22.
По отношение участието на третото лице помагач на страната на
ответника, съдът прие за установено следното :
На 18.08.2022 г. около 21:00 часа в гр.Б. на ул. „АС“ кръстовище с
ул.“ГД“ е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. „ФП“ с рег.№*** В. К. Г. е
нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение с
несъобразена с пътните условия скорост, е причинил пътен инцидент и е
блъснал велосипедиста Р. Б..
Вследствие на настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания на Р.
Б., на 13 години, който след инцидента е бил транспортиран за лечение в
медицинско заведение.
Вследствие на получените при инцидента телесни увреждания, на 29.12.2022г.
е настъпила смъртта на пострадалия Р. З. Б..
По случая е образувано НОХД №123/2024 г. по описа на Окръжен съд - В.,
водено срещу В. К. Г. за престъпление по чл.343, ал.З, предл.5-то, б.“б“,
предл.1- во, вр с. ал.1, б.“в“, предл.1-во, вр с.чл.342, ал.1, предл.З-то от
НК, вр с.чл.21, ал.1 от ЗДвП. Наказателното производство е приключило с
влязла в сила присъда от 02.12.2024 г., с което водача на увреждащия
автомобил е признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК, по делото е доказано
извършеното деяние, неговата противоправност, вината на дееца и
съставомерния противоправен резултат, настъпил в причинна връзка с
извършеното деяние.
В хода на наказателното производство е установено, че причината за
настъпилото ПТП са допуснатите от водача В. К. Г. нарушения на правилата за
движение по пътищата-при избиране скоростта на движение на пътното
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта
26
в км/ч: за пътно превозно средство от категория „В“ в рамките на неселено
място- 50 км/ч, като се е движел със скорост от 83 км/ч/, вследствие на което
не е успял да спре навреме пред излезлия на пътното платно велосипедист Р.
З. Б. и го блъснал с предната част на л.а., като вследствие на това е причинена
смъртта му.
С оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка
между деянието на водача В. Г. и настъпилите обществено опасни последици -
смъртта на Р. З. Б..
Мотивиран от горното, В.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК,, ЛИ” АД, гр. С., бул. „ЧВ“ № ** да заплати на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД на З. Б. Ш. с ЕГН: **********от гр.Б., ул.“ПП“№2. съдебен адрес
: гр.В., жк.“С.“3, ет.З, ап.7, сумата 420 000 / четиристотин и двадесет
хиляди / лева, обезщетение за неимуществени вреди на сина й Р. З. Б.,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили вследствие на
получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 18.08.2022г в гр.Б.,
ведно със законната лихва върху сумата , считано от 12.10.2022г., до
окончателното издължаване, като в останалата част до пълния размер
700 000 / седемстотин хиляди / лева -ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН..
ОСЪЖДА ЗК,, ЛИ” АД, гр. С., бул. „ЧВ“ № ** да заплати на адв.В.
В. М. с ЕГН********** с адрес на кантората: гр.С., ул.“Г.С.Р.“№82, ет.1, ап.2,
адвокатско възнаграждение в размер на на 15 000 лв / петнадесет хиляди лева
/ /,представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА З. Б. Ш. с ЕГН: **********от гр.Б., ул.“ПП“№2., адрес за
призоваване: гр.В., жк.“С.“3, ет.З, ап.7., да заплати на ЗК,, ЛИ” АД, гр. С.,
бул. „ЧВ“ № ** , сумата в размер на 283/двеста осемдесет и три/ лева ,
разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от предявените искове,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
27
ОСЪЖДА ЗК,, ЛИ” АД, гр. С., бул. „ЧВ“ № ** да заплати по см. на
Окръжен съд-В., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 16 800/ шестнадесет
хиляди и осемстотин лева /лв., – държавна такса, върху уважения размер
на исковете и сумата от 987 / деветстотин осемдесет и седем /лв. -
възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач-В. К.
Г., ЕГН : ********** с адрес-гр.Б., обл.В., ул.“ГД „ № 14
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
28