Решение по дело №363/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба на М. Н. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.*, депозирана чрез пълномощник адв. В. Д. от ВАС, против Решение № 2153-03-21/03.02.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Варна, с което е отхвърлена жалбата й с вх.№ 1012-03-3/03.01.2025 г. срещу Разпореждане № 031-00-3011-3/17.12.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица (Ръководителя на ОБ) в ТП на НОИ - Варна, с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, вр. чл.11, § 3, буква „а“ и чл.65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. й е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица (ПОБ).

Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е необосновано, постановено в противоречие е материалноправните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и Регламент (ЕО) № 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за социална сигурност. Оспорва като неправилен извода, че Р България не е страна по обичайното й местопребиваване с аргумента за неправилно тълкуване и прилагане от адм. орган на разпоредбите на чл.65, §2 и § 5 от Регламент № 883/2004 год. Твърди, че с Швейцария я свързва единствено временната й сезонна трудова заетост, а центъра на жизнените й интереси бил установен в РБ. Позовава се още на т.3 от Решение U3/12.06.2009г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност и твърди, че когато при отсъствието на каквото и да е трудово-правно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата членка на заетост, то следва да се разглежда като напълно безработно в съответствие с чл.65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., а обезщетенията да се предоставят от институцията по местопребиваване. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на длъжностното лице за ново произнасяне, както и присъждане на сторените разноски в съдебното производство.

В съдебно заседание и с представената писмена защита с.д. 7364/2.05.2025 г. , жалбата се поддържа от упълномощения адвокат В. Д..

Ответната страна – директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез упълномощения ст. юрисконсулт К. и представената писмена защита с.д. 7090/28.04.2025 г., изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна , следното :

На 13.06.2024 г. с вх. № 302-2992 жалбоподателката М. Н. Г. е подала до директора на ТП на НОИ – Варна заявление за отпускане на обезщетение за безработица, в което посочила, че последното й трудово правоотношение с работодател в Швейцария е прекратено, считано от 10.06.2024 год. Декларирала , че през периода от 15.03.2023 г. до 09.06.2024 г. е упражнявала трудова дейност в Швейцария при работодател „GRC Global River Cruises GmbH“. Със заявлението е представена декларация по чл.65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., в която Г. е декларирала конкретните данни за заетост по време на престоя й в Швейцария като персонал на кораб за периоди, както следва: от м.03.2020 г. до м.01.2021 г., от м.08.2021 г. до м.10.2021 г., от 15.03.2022 г. до м.12.2022 г., от 15.03.2023 г. до 09.06.2024 г. Декларирала е още : че през периода на последната заетост в чужбина е нямала съпруг или партньор във фактическо съжителство и деца до 18 г., като децата й над 18 г. са живели в РБ ; разполага с постоянно жилище в РБ ; плащала е данъци върху доходите от последната заетост в РБ и в държавата по последна заетост ; през последния период на заетост в чужбина е живяла на кораба, на който е работила ; през периода на последната заетост в чужбина се е завръщала в РБ по няколко пъти в годината или по-рядко. В т. 3.8 от декларацията , Г. е посочила , че се е завръщала в РБ по време на ваканция, а в т.3.9 е посочила, че с държавата по последна заетост я свързва само обстоятелството, че е работила там, като няма намерение да остане да живее там за постоянно.

С Разпореждане № 031-00-3011-1 / 18.06.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ , на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно с мотиви, че по заявлението на лицето се изисква по служебен път удостоверяване на осигурителни периоди и доходи със СЕД U002 и СЕД U004 от компетентната институция на Швейцария , необходими за преценка правото на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО.

Чрез Системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация между Република България и Европейския съюз до компетентната институция на Швейцария е изпратен структуриран електронен документ СЕД U001CB, с искане за удостоверяване на осигурителния стаж на жалбоподателката при посочения по-горе работодател „GRC Global River Cruises GmbH“ - Швейцария за периода от 15.03.2023 г. до 10.06.2024 г. , с посочване на основанието за прекратяване на последната й заетост, както и структуриран електронен документ СЕД U003 с искане за удостоверяване на осигурителния й доход за периода от 15.03.2023 г. до 10.06.2024 г.

Съгласно справка за приети документи вх.№ 031-00-3011-2 / 22.10.2024 г., М. Г. е представила декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ/ПОДБ, прил. № 5 към чл. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения, в която е декларирала започване на трудова дейност , считано от 14.10.2024 г.

На 20.11.2024 г. от компетентната институция на Швейцария е получен структуриран електронен документ СЕД Н001 - уведомление/искане за предоставяне на информация , с приложен преносим документи ПД U1, с потвърден осигурителен период за жалбоподателката от 15.04.2023 г. до 10.06.2024 г. , удостоверен доход за посочения период и причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“.

С Разпореждане № 031-00-311-2 / 21.11.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица , на основание чл. 55 от АПК производството по отпускане на парично обезщетение за безработица , образувано по подаденото от Г. заявление е възобновено с мотиви , че е получен структуриран електронен документ Н001 , издаден от компетентната институция на Швейцария.

С Разпореждане № 031-00-311-3 / 17.12.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ , на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883 / 2004 г. , административният орган е постановил отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО приемайки, че в конкретния случай изключението на чл.65, § 2 от Регламента е неприложимо, тъй като Г. е с дългосрочна заетост и е осигурявана по законодателството на Швейцария , няма принос за данъчната и социалната система в РБ и държавата на пребиваване съвпада с държавата по последната заетост на лицето , поради което РБ не е компетентната държава по последна заетост , нито по пребиваване , съответно няма основание за отпускане на обезщетение за безработица.

Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Варна, който споделяйки същите съображения и позовавайки се определението на СЕС по дело С-30/2022 г. отхвърля жалбата на Г. с постановеното от него Решение № 2153-03-21/03.02.2025 год. Решението е съобщено на 03.02.2025 г. на упълномощения от Г. адвокат Д. , след което на 12.02.2025 г. е подадена жалба срещу него до АС- Варна.

Към жалбата са приложени : удостоверение за постоянен адрес; удостоверение за семейно положение , съпруг и деца ; нотариален акт и удостоверение за въвеждане в експлоатация на притежаван от жалбоподателката недвижим имот ; копие от голям талон на притежаван от Г. лек автомобил и регистриран в България ; удостоверение от сектор „Български документи за самоличност“ при ОДМВР-Варна за регистрирани на лицето пътувания извън България.

В съдебно заседание по искане на жалбоподателката е допуснат и разпитан като свидетел Д. К. П. , който дава показания , че познава от дълги години Г. и знае, че извън сезонната работа в Швейцария, където е работила като камериерка на речни кораби, тя е пребивавала в [населено място], където има жилище. Посочва също, че от 2022 г. насам жилището й , което се намира в [жк] на [населено място] постоянно се обитава от нея (когато се прибира през почивките и ваканциите си), от двете й пълнолетни деца, както и от самият него, с когото тя е във фактическа съпружеска връзка.

При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл.118, ал.1 КСО , срещу подлежащ на съдебно обжалване адм. акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество , съдът намира жалбата за основателна.

При извършена по реда на чл.168 от АПК проверката съдът намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен адм. орган по чл.117, ал.3 КСО – директорът на ТП на НОИ – Варна. Решението съдържа необходимите фактически и правни основания мотивирали произнасянето по същество, поради което формата на адм. акт е спазена. Възраженията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са само декларативно заявени от жалбоподателката , като при служебно извършената от съда проверка такива не са установени.

При липсата на спорни факти, съдът намира, че материалния закон е неправилно приложен, поради което е налице основанието по чл. 146, т.4 от АПК за отмяна на обжалваното решение.

Между страните по делото няма формиран спор по фактите. Не е спорно, че М. Г. е гражданин на Република България и е престирала труд на пасажерски кораб на територията на Швейцария, като след приключване на трудовия договор се е връщала в Република България. Административният орган не оспорва подадената декларация по чл. 65, § 2 от Регламент № 833/2004 г., респективно не оспорва постоянния и настоящия адрес на Г. – Република България, [населено място], [улица], ет. *, ап. *, както и че жалбоподателката не е имала адрес на пребиваване в друга държава, различен от специфичното й място на работа на круизен кораб.

Спорът е правен и се свежда до въпросът приложима ли е нормата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 , в който случай отговорността за изплащането на обезщетението за безработица се прехвърля от институцията на компетентната държава към институцията на държавата по пребиваване, т.е. да се определи компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица, след като последната заетост на жалбоподателката е била на територията на Конфедерация Швейцария, която според органа е и държавата по пребиваване на Г..

Възражението на жалбоподателката срещу обусловената от органа с определението на СЕС по дело № С-30/2022 г. невъзможност за прилагане на чл.65, § 2 от Регламента , съдът намира за основателно, тъй като в това определение е предварително прието като даденост , че компетентната държава-членка е и държава по пребиваването, а в процесния случай спорът е именно затова дали компетентната държава-членка съвпада с държавата по пребиване. В това отношение, страните застъпват противоположни тези - според органа такова съвпадение има , за съществуването на което определящ е критерият за наличието на стабилна и дълготрайна трудово-правна връзка в Швейцария , докато жалбоподателката отрича този критерий с аргумента , че определящия и релевантен такъв за определяне на мястото на пребиваване е центъра на нейните жизнени и лични интереси, който винаги се е намирал в РБ. Като допълнителен аргумент в подкрепа на своята теза , жалбоподателката посочва т. 3 от Решение № U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност. Съдържанието на т. 3 е точно такова каквото е възпроизведено в жалбата , но според съда то не е определящо по отношение прилагането на разпоредбата на чл.65, § 2 от Регламента към фактите по процесния казус , тъй като акцента в това решение е относно понятията за напълно или частично безработно лице , но не и относно понятието за държавата по пребиваване.

Релевантни в случая са разпоредбите на чл.11 от Регламент № 883/2004 (О. Р.) , именно които регламентират правилата за определяне на приложимото законодателство , което съгласно чл.11, § 1 може да бъде такова само на една държава членка, като според чл.11, § 3 ръководещ е принципа, че на първо място заетото лице се подчинява на законодателството на държавата-членка , в която то действително осъществява своята икономическа дейност. При така възникналият правен спор за наличието на изключение от този принцип и в частност за това коя в случая е държавата по пребиване , определящи обаче са разпоредбите на чл.11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004г. за координация на системите за социална сигурност (Регламента за прилагане), съгласно които : При различия в становищата на институциите на две или повече държави членки относно определяне на пребиваването на лице , за което се прилага основният регламент , тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната и информация относно релевантните факти , които може по целесъобразност да включват :

а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки;

б) положението на лицето, включително:

i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;

ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето;

iii) упражняването на неплатена дейност;

iv) когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи;

v) жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;

vi) държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

Според § 2 на чл.11 от Регламента за прилагане, когато съобразяването на различните критерии , основаващи се на приложимите факти посочени в §1 , не води до постигане на съгласие между съответните институции , намерението на лицето , което произтича от тези факти и обстоятелства , особено причините за преместването на лицето , се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице.

Както е посочено в нормата , намерението не следва да се схваща като субективно желание , а като такова основано на обективни и реални факти , установяването на които е в доказателствена тежест на жалбоподателката , т.е. в случая именно тя трябва да установи в хода на съдебния процес съобразно критериите по чл.11, § 1 от Регламента за прилагане , че по време на трудовата и осигурителната й заетост в Швейцария през периода от 15.03.2023 г. до 10.06.2024 г. центърът на нейните жизнени интереси се е намирал в РБ. С тази доказателствена тежест , съдът намира, че жалбоподателката успешно се е справила. Представените от Г. в адм. производство и в съдебния процес писмени и гласни доказателства са изцяло относими към условията по чл.11 от Регламента за прилагане , в който смисъл същите са в състояние да установят центъра на нейните жизнени и лични интереси.

По делото не е доказано от страна на ответника наличието на данни за непрекъснато пребиваване от Г. на територията на Швейцария за периоди по-дълги от надлежно удостоверените при извършените от адм. орган проверки периоди на нейна трудово-осигурена заетост в тази държава-членка. От установеното по този начин съвпадение на периодите на фактическо пребиваване с периодите на осигурена заетост следва констатацията, че в рамките на календарната година, продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на Швейцария (държава-членка по трудова заетост) по смисъла на чл.11, § 1, б. “а“ от Регламента за прилагане , касае периоди с различна времева продължителност (такава каквато е посочена в обжалваното решение), които с оглед естеството на извършваната работа (камериерка на речен кораб) са значително по-дълги от тези на пребиваването на жалбоподателката в РБ.

Същевременно, тази констатация потвърждава верността на декларираното от Г. обстоятелство, че с Швейцария я свързва единствено трудовата й дейност, при което така наличните данни за продължителността на непрекъснатото пребиваване на Г. в Швейцария по повод нейната трудова заетост , представляват сигурен информационен източник за специфичните характеристики на упражняваната от нея трудова дейност , както и за продължителността на всеки договор за заетост по смисъла на чл.11, §1, б “б“ i) от Регламента за прилагане.

Доказателствените източници събрани в съдебното производство, сочат за над десетгодишна сезонна работа на Г., на длъжност „laundry attendant“ с работодател, който е със седалище в Конфедерация Швейцария. Тази дейност тя осъществява въз основа на сключен договор през 2014 г., като ежегодно след приключване на всеки плавателния сезон Г. се е връщала в България - нейната държава по произход. В България е нейното семейство и жилище, като тя няма такова в Швейцария, тъй като пребивава (живее) на плавателния съд на който работи. Трудовата й заетост е всяка година, считано от 2015 г., но има сезонен характер - плавателния сезон. Съгласно т. 4. 2. от част ІІІ на Практическия наръчник относно приложимо законодателство , изготвен на основание чл. 76 от Регламент № 883/2004 г. , за да бъде един работник сезонен е необходимо същият временно да престоява в държавата-членка на заетост , като намерението му е да се завърне в държавата на произход. Именно такъв е и настоящия случай - Г. временно престоява в държавата-членка на заетост – Конфедерация Швейцария без обаче да има намерение да живее там постоянно , тъй като ежегодно след приключване плавателния сезон се връща в България (нейната държава по произход).

В случая няма никакви събрани данни жалбоподателката да има адресна регистрация в Швейцария , а и този въпрос не е спорен между страните. От декларацията на жалбоподателката относно определяне на пребиваване във връзка с прилагането на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., която не е оспорена от административния орган е видно , че след приключване на трудовото й правоотношение (винаги уговаряно като срочно) тя се е прибирала в България. Сезонния характер на трудовата дейност изпълнявана от жалбоподателката е потвърден от приложения договор с „GRC Global River Cruises“ GmbH.

При този характер на трудова заетост на Г., от страна на ответника не е доказано, че по време на нейното осъществяване в Швейцария, тя е установила там своето пребиваване по смисъла на чл.1, б .“й“ от Регламент № 883/2004. Напротив, от представените от жалбоподателката доказателства за семейно положение и роднински връзки , за жилищно положение и неговият постоянен характер по смисъла на чл.11, § 1, б. „б“ ii) и v) от Регламента за прилагане , установява се , че включително по време на периодите на трудовата й заетост в Швейцария , нейните лични и жизнени интереси са свързани с РБ , където пребивава нейното семейството и където тя притежава постоянно жилище - от приобщения като писмено доказателство [нотариален акт], том *, дело № ** г. се установява притежаването от нея на жилище в [населено място] , адреса на което съвпада с нейният постоянен адрес , съгласно представеното удостоверение за постоянен адрес ; от представеното удостоверение за семейно положение, съпруг и деца се установява , че Г. има две деца И. К. и Е. И.-К. ; от показанията на свидетеля Д. П., с когото жалбоподателката живее във фактическа съпружеска връзка, се установява че той и двете й деца живеят съвместно с нея в жилището й в [населено място].

Предвид специфичното място на работа- борда на круизен кораб и предвид липсата на всякакви данни за някаква уседналост на жалбоподателката в държавата й по заетост, в административното производство е следвало да бъдат изследвани елементите на пребиваването по см. на чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Съгласно правото на ЕС, може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава членка , която отговаря за плащанията на обезщетения по социално осигурителните схеми отпускани по местожителство. Установените в хода на производството факти недвусмислено сочат , че като българска гражданка жалбоподателката има постоянен и настоящ адрес в България. Според показанията на свидетеля П. децата на жалбоподателката, както и майка й също трайно пребивават в България, като именно връзката със семейството и ангажимента й като майка и дъщеря за осигуряване на материална и морална подкрепа, обяснява полагането на труд в чужбина по установеното правоотношение с оглед по-високата материална обезпеченост и сигурност. Трайната и непрекъсната връзка с родината й се установява и от данните за многократно влизане в Република България.

Съществен момент при преценка на релевантните критерии за определяне на държавата по пребиваване е специфичният характер на работата на жалбоподателката в Швейцария. Връзката й с Швейцария е по – скоро чисто административна и се обуславя от седалището на работодателя й „GRC Global River Cruises GmbH“. Самото естество и специфичните характеристики на осъществяваната дейност от жалбоподателката - полагане на временен труд на круизен кораб, срочния характер на всеки трудов договор, липсата на всякаква друга връзка с държавата по заетост, несъмнено изискват задълбочена преценка на елементите на пребиваването по см. на чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

Установяването на центъра на интересите на съответното лице по смисъла на чл.11, § 1 от Регламента за прилагане, изисква съвкупна преценка на горепосочените релевантни факти , при извършването на която съдът намира, че системно упражняваната от Г. трудова дейност в посочените в обжалваното решение времеви периоди , предвид най-вече нейният сезонен характер, няма значителна относителна тежест в сравнение с останалите релевантни фактори, поради което същата необосновано е надценена от решаващият адм. орган. Семейното положение, роднинските връзки и жилищното положение на Г. сочат на трайна нейна обвързаност с държавата по произход , поради което през процесния период на трудова и осигурена заетост в Швейцария , центърът на жизнените интереси на жалбоподателката не е бил променян , а е останал съсредоточен в държавата по произход – РБ, поради което противно на приетото от адм. орган държавата по заетостта, т.е. Швейцария, не се явява държава по пребиваването. В този смисъл , след като по време на трудовата си заетост Г. е пребивавала в държава членка различна от компетентната държава (Швейцария) по смисъла на чл.1, буква „т“ от Основния регламент , т.е. пребивавала е в РБ , то съгласно правилото на чл.65, § 2 от Основния регламент , по отношение на нея приложимо е законодателството на държавата по пребиваване.

Съобразно тези обстоятелства , неправилно и в нарушение на материалния закон ръководителят на ОБ и директорът на ТП на НОИ – Варна са приели , че жалбоподателката не попада в хипотезата на чл.65, § 2, съответно че попада в хипотезата на чл.64 от Основния регламент , поради което постановените от тях актове подлежат на отмяна на основание чл.146, т.4 от АПК, съответно съгласно чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на адм. орган за ново разглеждане с цел правилното прилагане на материалния закон в съответствие с гореизложените указания по неговото тълкуване.

При този изход на спора , сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка, а на основание чл.143, ал.1 АПК жалбоподателката има право на разноски, които са такива за платена държавна такса в размер на 10,00 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно – същото от една страна е по-ниско от предвиденото в размер на 1000 лв. в разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №1 /9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а от друга то напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ постановеното от Директора на ТП на НОИ - Варна Решение № 2153-03-21/03.02.2025 г. и потвърденото с него Разпореждане № 031-00-3011-3/17.12.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Варна и ВРЪЩА преписката на компетентния административен орган за ново разглеждане при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на М. Н. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.*, за разноски по делото сумата от 610 (шестстотин и десет) лв.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.119 във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б. „б“ от КСО.