№ 45735
гр. София, 03.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110154130 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба с вх. № 263881/04.08.2025 г. от ищеца „Профи Кредит България“
ЕООД, чрез юрк. Екатерина Костадинова, с която е заявено искане по чл. 248 ГПК за
изменение на постановеното по делото Решение № 14614 от 28.07.2025 г. в частта за
разноските. Моли бъде намален размерът на присъденото адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния представител на ответника под законоустановения минимум, а
именно – 200 лв., поради липсата на фактическа и правна сложност на делото.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответницата Н. В. М., чрез адв. Н. И., депозира
становище за неоснователност на молбата. Оспорва молбата като недопустима, доколкото
ищецът по делото не е представил списък по чл. 80 ГПК. Счита за преклудирано
направеното възражение за прекомерност на адвокатсткото възнаграждение.
Депозирана е и молба с вх. № 270763/11.08.2025 г. от ответницата Н. В. М., чрез адв.
Стефан Стефанов, с която също е заявено искане по чл. 248 ГПК, за изменение на
постановеното по делото Решение № 14614 от 28.07.2025 г., в частта за разноските. Моли да
не се присъждат разноски на ищеца в исковото и заповедното производство. Цитира
практика на ВКС по Определение № 266/16.08.2022 г. по ч.т.д. № 1085/2022 г. по описа на
ВКС, I T.O.
С молба с вх. № 270715/11.08.2025 г. процесуалният представител на ответницата е
направил искане за изменение на процесното решение, като със същото му бъдат присъдени
разноски за процесуално представителство в проведеното преди настоящото исково,
заповедно производство по ч.гр.д. № 11982/2024 г. по описа на СРС, 164-ти състав, в размер
на 270,13 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрк.
Екатерина Костадинова, оспорва депозираната молба по чл. 248 ГПК, подадена от
процесуалния представител на ответницата като недопустима, доколкото в нея се сочи като
ищец „Топлофикация София“ ЕАД, а не „Профи Кредит България“ ЕООД. Поддържа
неоснователност на молбата. Счита, че в полза на адв. Светломира Димитрова не следва да
се присъжда отделно възнаграждение по заповедното производство, доколкото в същото
длъжникът е освободен от това да мотивира възражението си за недължимост на процесните
суми. Поддържа, че присъждането на адвокатски хонорар по ч.гр.д. № 11982/2024 г. по описа
на СРС, 164-ти състав, би довело до неоснователно обогатяване. Допълва, че
1
обстоятелството, че ответникът е потребител, не освобождава последния от отговорност за
разноски, когато е загубил делото. Моли се за оставяне без уважение на депозираните от
ответника и процесуалния му представител молби, за изменение на решението в частта с
разноските.
Съдът, като се запозна с исканията на страните, вкл. с тези на процесуалните им
представители, и техните становища, намира молбите по чл. 248 ГПК за подадени в
срок и от легитимирани страни, поради което същите са процесуално допустими:
По отношение молбата с вх. № 263881/04.08.2025 г., депозирана от ищеца „Профи
Кредит България“ ЕООД, съдът счита следното:
На първо място, следва да се отбележи, че ищецът е депозирал списък по чл. 80 ГПК /
л. 118/ още преди първото насрочено открито съдебно заседание по делото. Това
обстоятелство е ирелевантно обаче, доколкото същият не търси изменение на присъдените в
негова полза разноски, а иска намаляване адвокатското възнаграждение на пълномощника
на ответницата под законоустановения минимум. В постановеното от съда решение същият
се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като е уважил същото предвид ниската фактическа и правна сложност на
делото и е присъдил 720 лв. с ДДС по всички искове, което счита за справедливо, с оглед
извършената от пълномощника работа по делото. Така присъденото възнаграждение
обективно и справедливо отчита, както обема на извършената работа, така и фактическата
правна сложност на делото, поради което и не следва да се изменя.
Като краен извод, съдът счита молбата на ищеца по чл. 248 ГПК за неоснователна, с
оглед което същата следва да бъде оставена без уважение.
По отношение молбата с вх. № 270763/11.08.2025 г., депозирана от ответницата Н. В.
М., съдът счита следното:
С решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С – 224/19 и С – 259/19 на СЕС, е прието,
че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните
разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените
суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна
клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба
създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното
от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол, евентуално да установява
неравноправния характер на договорни клаузи.
С Определение № 366/16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085/22 г. на ВКС, I т. о., е прието, че
даденото разрешение съобразно нормата на чл. 633 ГПК следва да бъде съобразено от
националните съдилища, независимо че е постановено по преюдициално запитване,
отправено от друга юрисдикция /в този смисъл е Определение № 262/11.08.2020 г. по ч. т. д.
№ 844/20 г. на ВКС, I т. о./.
Описаната в посоченото решение на СЕС хипотеза е различна от процесната такава,
поради което същото не би следвало да намери приложение.
На първо място, в решение на СЕС се обсъжда хипотеза на недължимо заплатени от
длъжника – потребител суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожността на договорна клауза. В случая обаче ответната страна не е заплатила по
кредита суми, които не дължи. Напротив – установи се в хода на делото, че не е платен
пълният размер на дължимата главница по кредита. Тоест не са налице недължимо платени
суми.
2
На следващо място, следва да се посочи, че исковото производство не е инициирано по
повод искова молба от потребителя за възстановяване на определени парични суми, които са
били платени, без да се дължат, поради нищожността на договорна клауза, а точно
обратното – процесът е иницииран от кредитодателя, за да се установи, че ответникът дължи
изпълнение по съответното кредитно правоотношение. За да е приложимо посоченото по-
горе решение на СЕС, необходимо е потребителят да сезира компетентния съд, пред който
да бъде установено, че длъжникът е заплатил парична сума по недействителен договор /
клауза/, като тази сума трябва да подлежи на връщане, тъй като клаузата, по която е платена
сумата, е нищожна, респективно – платената от длъжника сума надхвърля чистата стойност
на главницата, когато договорът е обявен изцяло за недействителен и е приложено
правилото на чл. 23 ЗПК. В този случай приетите постановки на СЕС ще са приложими, тъй
като ако потребителят понесе част от разноските в зависимост от размера на недължимо
платените суми, то това действително би оказало влияние върху намерението му да сезира
съответния съд с искане за връщане на даденото.
В разглежданата хипотеза именно кредитодателят е предявил осъдителни
искове за всички неизплатени от кредитополучателя вземания по процесния кредит. Поради
това в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД следва да се присъдят разноски,
съразмерно с присъдената в негова полза чиста стойност.
Ето защо съдът счита и молбата на ответницата по чл. 248 ГПК за неоснователна, с
оглед което същата следва да бъде оставена без уважение.
По отношение молбата с вх. 270715/11.08.2025 г., депозирана от процесуалния
представител на ответницата, съдът счита следното:
Процесуалното представителство за подаване на възражение от длъжника по реда на
чл. 414 ГПК не е изрично предвидено в НМРАВ, поради което и на основание §1 НМРАВ, то
следва да се определи по аналогия. Възражението се подава по утвърден образец, не
представлява каквато и да е фактическа, процесуална и професионална сложност и като
цяло е бланкетно – достатъчно е подаването му със съдържащо се в него изявление за
недължимост/ оспорване на претендираните суми, при това без каквито и да било мотиви и
доводи. Затова и най-близката хипотеза е тази, уредена в чл. 6, т. 5 НМРАВ –
възнаграждение за изготвяне на други молби. Чл. 7, ал. 7 НМРАВ се отнася единствено до
защитата и правното съдействие, оказани на заявителя. Оттук и като съответен, следва да се
определи хонорар на процесуалния представител на длъжника – ответник, в размер от
120,60 лв. с оглед отхвърлената част от исковите претенции.
По изложените съображения, процесното искане следва да бъде уважено частично,
като предвид липсата на произнасяне по този въпрос в Решение № 14614 от на съда от
28.07.2025 г., същото следва да бъде допълнено и ищецът да бъде осъден да заплати на адв.
Светломира В. М. – пълномощник на ответника в заповедното производство, сумата от
120,60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
защита по заповедното дело, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., а в останалата му част,
искането да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 14614 от 28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 54130/2024 г. по
описа на СРС, 164-ти състав, като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ПРОФИ
3
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на АДВ. СВЕТЛОМИРА В. М.
сумата от 120,60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното
производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК, заявена от страна на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Екатерина Костадинова, за изменение на
Решение № 14614 от 28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 54130/2024 г. по описа на СРС,
164-ти състав, в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК, заявена от страна на Н. В. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Илинден“, бл. 65, ет. 7, ап. 29, чрез адв. Н. И., за
изменение на Решение № 14614 от 28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 54130/2024 г. по
описа на СРС, 164-ти състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4