Решение по дело №2561/2024 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 116
Дата: 4 март 2025 г. (в сила от 27 март 2025 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20241510102561
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Дупница, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510102561 по описа за 2024 година

С. В. К., ЕГН **********, чрез адвокат Л. Б., съдебен адрес: гр. ***, е предявил
срещу „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „Изгрев", ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет.10, представлявано от управителя И.Х.С., иск с
правна квалификация чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, обективно съединен при
условия на евентуалност с иск с правна квалификация чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че договор за
потребителски кредит № 202302241007000005 от 24.02.2023 г. е недействителен на
основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК; при условия на евентуалност искането е за
признаване за установено по отношение на ответника, че уговорената в чл.6 от сключения
между страните договор за потребителски кредит № 202302241007000005 от 24.02.2023 г.
клауза за неустойка е нищожна. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 24.02.2023 г., като заемополучател, сключил с „Неткредит“
ООД, като заемодател, договор за потребителски кредит № 202302241007000005, съгласно
който кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 1000 лева за срок от 12 месеца, като
ГПР е посочен в размер на 49, 72 %. Съгласно чл.4, ал.3 от договора заемателят е следвало в
еднодневен срок от сключването на договора да обезпечи изпълнението на задълженията си
с гаранция, отговаряща на определени в общите условия изисквания; съгласно чл.6 при
неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 1080 лв.,
платима на вноски съобразно погасителния план по договора.
Ищецът счита договора за нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради
нарушение на изискванията на чл.19 ЗПК, изразяващо се в невключването в размера на ГПР
на неустойката за непредоставяне на обезпечение, както и поради прекомерност на
уговорената възнаградителна лихва. При условия на евентуалност счита за нищожна
клаузата за неустойка.
В постъпилия отговор се оспорват предявените искове и се твърди, че при
1
сключването на договора са спазени всички законови изисквания, включително и по
отношение на клаузата за неустойка. Не се оспорва, че неустойката не е включена в ГПР,
като се изразява становище, че тя не следва да се включва в размера на ГПР по договора.
Твърди се, че ответникът не е начислил и не е претендирал заплащане на неустойката за
непредоставено обезпечение. Ответникът не оспорва, че в ГПР е включен единствено разход
за възнаградителна лихва и добавянето на каквито и да е други разходи би довело до
надвишаване на максималния праг по чл.19, ал.4 ЗПК. Не оспорва, че предвидената в чл.4,
ал.3 от договора гаранция не е предоставена от длъжника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Съгласно чл.1 от представения по делото договор за потребителски кредит №
202302241007000005 от 24.02.2023 г., предоставеният заем от ответното дружество на ищеца
е в размер на 1000 лв., със срок за погасяване 1 година /чл.2/, 12 месечни погасителни
вноски, общ размер на плащанията: 1236 лв., годишен лихвен процент: 41, 05 % /чл.11/,
ГПР: 49, 72 % /чл.11/.
В чл.4, ал.3 от договора е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение -
банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция, отговаряща на
изисквания, предвидени в общите условия. При неизпълнение на това задължение в
еднодневен срок от сключването на договора в чл.6 е уговорена неустойка в размер на 1080
лв., чието заплащане е разсрочено за срока на договора, съгласно погасителния план.
С доклада по делото е прието за безспорно сключването между страните на договор за
потребителски кредит 202302241007000005 от 24.02.2023 г., получаването от заемателя на
сумата по него и поемането на задължение за връщане на посочените в договора суми; че
неустойката за непредоставено обезпечение съгласно чл.6 от договора не е включена в ГПР,
в ГПР е включен единствено разход за възнаградителна лихва и добавянето на каквито и да
е други разходи би довело до надвишаване на максималния праг по чл.19, ал.4 ЗПК; че
предвидената в чл.4, ал.3 от договора гаранция не е предоставена от длъжника.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит,
характеристиката му на потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, получаването от
заемателя на сумата на кредита и поемането от него на задължение за връщане на
посочените в договора суми.
Ищецът следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него
нищожност на договора.
Основателен е доводът на ищеца, че при посочването на ГПР в договора е следвало
да бъде включен и размерът на неустойката поради непредоставено обезпечение. Плащането
на този разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните
вноски за погасяване на главницата по кредита още със сключването на договора. Съобразно
разпоредбата на чл.71 от ЗЗД непредоставянето на обещани обезпечения /когато те са били
реално очаквани от кредитора/ е основание да се иска изпълнение на цялото задължение
преди срока. В случая кредиторът не е претендирал предсрочна изискуемост, а е начислил
неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски още при сключването на
договора. Това, наред с краткия срок за предоставяне на обезпечение с обективно
трудноизпълними условия и наред с обстоятелството, че кредитът е отпуснат преди
предоставянето на обезпечение /при обезпечените кредити отпускането по правило следва
предоставянето на обезпечение/ води до извод, че кредиторът не цели получаване на
обезпечение, а имуществена облага, респ. извършване на допълнителен разход от страна на
длъжника, пряко свързан с отпуснатия кредит, без кредиторът да престира нещо в замяна.
2
Този разход е бил предварително известен на кредитора /включен в месечните вноски още
със сключването на договора/, а не представлява разход при неизпълнение на предвидено в
договора задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Оформянето
му като неустойка за неизпълнение на договорно задължение цели единствено заобикаляне
на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.
Поради това неустойката по чл.6 от договора представлява разход по кредита
съгласно определението на понятието "общ разход по кредита за потребителя", дадено в § 1,
т. 1 ДР на ЗПК, респ. – следвало е да намери отражение в годишния процент на разходите.
По делото е безспорно, че тази неустойка не е включена при изчисляването на ГПР по
договора. Следователно с добавянето на този допълнителен разход годишният процент на
разходите надхвърля посочения в договора – 49, 72 %. Ирелевантно за преценка на
обстоятелството коректно ли е посочен ГПР при сключването на договора е, дали
впоследствие кредиторът е претендирал заплащането на начислената в погасителните
вноски неустойка.
По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от действителния.
Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при
спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, всъщност значително по-нисък от действителния ГПР,
създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Това противоречи на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити; в нея е установен принципът за информираност на
потребителя - следва да му бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите
задължения, преди да сключи договора за кредит.
Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК/
има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора
за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II
т. о., ТК/.
По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид
невключването в него на разходите за неустойката за непредоставено обезпечение/ и това
обуславя недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Следователно предявеният иск
е основателен.
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски по делото за държавна такса в размер на 50 лв.
При определянето на дължимото на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата възнаграждение съдът не е обвързан от Наредба 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, съобразно даденото от СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16
тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДФЕС /според което национална правна
уредба като тази по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и чл. 78, ал. 5 ГПК ограничава конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС/. Преценката за размера на
възнаграждението следва да е съобразена с правната и фактическа сложност на делото
/делото не е с правна или фактическа сложност/ и с цената на предявения иск по смисъла на
чл.69, ал.1, т.4 ГПК, която е сравнително ниска. Защитаваният имуществен интерес е на
ниска стойност, което обуславя и минимален размер на адвокатското възнаграждение; при
договаряне на адвокатско възнаграждение клиентът и адвокатът съобразяват и размера на
3
защитавания интерес, наред с фактическата и правната сложност на случая. Предвид
конкретните обстоятелства по разглеждането на делото, съдът определя на адвокат Л. Б. на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на С. В. К. в общ размер на 400 лв. по двата предявени иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между С. В. К., ЕГН **********, и
„Неткредит“ ООД, ЕИК *********, договор за потребителски кредит №
202302241007000005 от 24.02.2023 г.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на С. В. К., ЕГН
**********, разноски по делото в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Л. Б. на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на С. В. К. в общ размер на 400 лв. по двата предявени иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4