РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Монтана, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630201403 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020г.,
в сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 12-2300177/23.10.2023г. на Директор
Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на В. Ц. И., като управител на „Л“
ООД гр.Монтана, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер
на 1000 (хиляда) лева, за административно нарушение по смисъла на чл.402,
ал.2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.415, ал.3 от
КТ.
Недоволна от Наказателното постановление В. Ц. И., пледира за отмяна
на НП, считайки, че не е извършила нарушение, респ. че не е отказала
съдействие на проверяващите инспектори от Дирекция „ИТ“ – Монтана. И.
неколкократно посочва, че писмо изх. № 23076869/22.08.2023г. по описа на
Дирекция „ИТ“ – Монтана не е получавала, че е извършвана проверка на
фирмата „К“ ООД, която е наемател на снек бар и хотел „В“ в гр.Монтана,
бул.ГА № Х и че тази фирма няма нищо общо с изграждането на паркинг и
лятна градина. И. не отрича, че е възложител на извършваните СМР, но
отново настоява, че не е лицето от което следва да се изисква информация
кой извършва тези СМР. Представя заверени копия на писмени документи,
чрез които удостоверява, че многократно е посещавала Дирекция „ИТ“ –
Монтана и поради това пита защо и писмо изх. № 23076869/22.08.2023г. не й
е било връчено, а е й било изпратено на адрес на който понякога пребивава.
Въззиваемата страна Директор Дирекция „ИТ” – Монтана, като
1
административно-наказващ орган, чрез процесуален представител ст.
юрисконсулт С. К, моли съда чрез изложени доводи и в писмена защита да
потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ст.
юрисконсулт К уточнява, че поисканата информация от И. е с писмо от дата
22.08.2023г., а към тази дата И. не е посещавала Дирекция „ИТ“ – Монтана. К
посочва и че въпроса относно това кой извършва СМР във въпросния
поземлен имот, е бил задаван писмено на И. и чрез писмо изх. №
23058904/23.06.2023г., получено от И. на 23.06.2023г.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
През месец юни 2023г. св.Л. К. Р. – гл. инспектор в Дирекция „ИТ” -
Монтана съвместно с колегата си св.С. О. Ш. – гл. инспектор, извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект
(паркинг и детска площадка), намиращ се зад хотелски комплекс В в ж.к.
Младост, гр.Монтана в поземлен имот с индентификатор 48489.13.244. Тъй
като работещите на обекта не знаели за кого работят, се наложило св.Р. и
св.Ш. да посетят хотела, където св.Ш. извършвала отделна друга проверка на
фирма „К“ ООД гр.Монтана. При срещата им с жалбоподателката В. Ц. И.,
управител на „Л“ ООД гр.Монтана, ЕИК ХХХХХХ, същата заявила, че
каквато информация желаят да получат проверяващите, да я изискат писмено.
Не веднъж И. посещавала Дирекция „ИТ“ – Монтана, в т.ч. и във връзка с
друга извършвана проверка на фирма „К“ ООД гр.Монтана.
На В. Ц. И. в качеството й на управител на дружество ,,К“ ООД било
връчено писмо на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ с изх. №
23058904/23.06.2023г. да представи договор за наем и писмено сведение, кой
изпълнява СМР в горецинираният имот. На 26.06.2023г. е представено
писмено обяснение подписано от В. Ц. И. в качеството й на управител на ,,К“
ООД, чрез което е декларирано, че СМР не се извършват от ,,К“ ООД, и че то
е само наемател. Също така е дадено второ обяснение от И., чрез което
последната посочва, че фирмата наемател „К“ ООД не осъществява
изграждане на паркинг и извършване на кофраж, представен е и Договор за
наем на недвижим имот от 15.12.2022г., сключен между „Л” ООД и ,,К” ООД.
При справка в Търговският регистър се установило, че управителите на двете
дружества са едни и същи лица: В. Ц. И. и ЛКЛ.
От СГКК – Монтана към АГКК е изискана справка, чия собственост е
въпросният имот, които отговорили с писмо вх. № 23081222/04.07.2023г., че е
собственост на дружество „Л“ ООД. Във връзка с което на адреса по
седалище и управление на дружеството ,,Л” ООД с куриер е изпратено писмо
2
на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ с изх. № 23076869/22.08.2023г., с което са
изискани сведения и относими документи, както следва – информационна
табела на строежа, писмено сведение кой изпълнява строително-монтажните
работи (СМР) в поземлен имот с идентификатор 48489.13.224, договори на
СМР, при липса на друг изпълнител – трудови досиета на лицата извършващи
СМР в обекта, книги за инструктаж, попълнена идентификационна карта.
Тъй като към 05.09.2023г. от страна на В. Ц. И. - управител на ,,Л“ ООД
не е получена информация относно това кой изпълнява строително-
монтажните работи (СМР) в горецитираният обект собственост на ,,Л” ООД,
св.Р. приел, че управителя В. Ц. И. не е оказала съдействие на контролен
орган по спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите
функции, и виновно възпрепятства извършването на проверка и
установяването на нарушител на трудовото законодателство, като не
предоставя изисканата информация относно извършените СМР в строителен
обект, поземлен имот с индентификатор 48489.13.224 (технически погрешно
посочен в НП идентификатор 48489.13.244), находящ се в гр.Монтана,
ж.к.Младост.
До И. била изготвена покана изх. № 23080034/05.09.2023г., да се яви на
29.09.2023г. в 09:00 часа в Дирекция „ИТ“ – Монтана, за да й бъде съставен
АУАН. Поканата била връчена на 21.09.2023г.
За установено нарушение по чл.402, ал.2 от КТ св.Л. К. Р. в
присъствието на св.С. О. Ш. и св.С. М. З. – тяхна колежка, съставил акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 12-
2300177/29.09.2023г. спрямо В. Ц. И., като управител на „Л“ ООД
гр.Монтана. АУАН бил съставен в присъствието на И., като й бил връчен на
29.09.2023г. И. посочила, че ще представи обяснения и възражения в срок.
Към изпратената на МРС административно-наказателна преписка, не са
приложени писмени възражения от И. против така съставения АУАН.
На базата на изготвения АУАН, писмо изх. № 23058904/23.06.2023г.;
писмо вх. № 23081222/04.07.2023г., ведно с приложение скица на поземлен
имот № 15-712728/03.07.2023г.; писмо изх. № 23076869/22.08.2023г., 2 бр.
обяснения, Директор Дирекция ”ИТ” - Монтана в качеството на
административно-наказващ орган (АНО) намерил, че В. Ц. И. в качеството й
на управител на „Л“ ООД гр.Монтана е извършила административно
нарушение по смисъла на чл.402, ал.2 от КТ, поради което била
санкционирана на основание чл.415, ал.3 от КТ.
На л.14 от делото е приложено заверено копие на писмо изх. №
23076869/22.08.2023г. чрез което от И. се изисква конкретна информация
относно строителния обект в поземлен имот с идентификатор 48489.13.224,
изпратено чрез BULPOST. На известие за доставяне № CL006781818BG е
отразено, че пратката не е потърсена. По повод на възражения на И., съдът
изиска писмена справка от БП, в отговор на което се изпрати писмо изх. №
66-08-544/30.11.2023г. от Ръководител ОПС – Монтана, ведно с приложение,
3
съгласно което пратка с номер CL006781818BG от 23.08.2023 година с
получател В. Ц. И., фирма ,,Л“ ООД и адрес ул.Ж№ ХХ е вложена в
куриерски лист на 24.08.2023г. и дадена за разнос от пощальон З. Т. Г..
Същият посещава адреса около 13:00 часа, установява от живущите на този
адрес, че лицето не живее на посочения адрес, но оставя известие обр.210.
Прави отново опит за свързване по телефона посочен на адресния етикет и се
свързва с получателката В. И., която е пожелала да си го вземе лично от
офиса на ПС Монтана Ц. Куриерът връща пратката в офиса същият ден в
15:02 часа, с причина получателя желае по-късна доставка. Пратката е
върната на Дирекция „ИТ“- Монтана на 19.09.2023 година и получена от
лицето С. З..
По служебна инициатива на съда, с оглед разкриване на обективната
истина, по делото се призова и разпита като свидетел З. Т. Г., който посочва,
че е търсил по телефона два пъти И. на датите 24.08.2023г. и на 30.08.2023г.,
като физически е и посетил адреса, но не е открил И. на него. В телефонните
разговори с И., последната е казала че ще потърси пратката си на гише, но
така и не я потърсила, заради което колежка на Г. я е върнала на Дирекция
„ИТ“ – Монтана, с отбелязване „непотърсена“.
В рамките на съдебното следствие по делото са приети писмени
доказателства, в т.ч. представени от жалбоподателката, които удостоверяват
извършена проверка, освен процесната, приключила с издаване на НП № 12-
2300106/17.07.2023г. спрямо „К“ ООД гр.Монтана за административно
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, а също така и такива удостоверяващи
посещаване от страна на И. на Дирекция „ИТ“ – Монтана в периода от
началото на месец 05.2023г. до средата на месец 08.2023г.
Жалбоподателката В. Ц. И. излага следните доводи против обжалваното
НП:
Не съм възпрепятствала органите на „Инспекцията по труда“ -
гр.Монтана, тъй като не ми е връчвано, не съм получавала, не съм отказвала
да ми се връчи писмо от Инспекцията по труда с номер 23076869/22.08.2023г
от куриер. В търговския регистър фирма ,,Л ООД“ е регистрирала и обявила
имейл адрес. На обявения от фирмата имейл адрес също не съм получавала
писмо и искане от „Инспекция по труда“ гр.Монтана.
В „Инспекцията по труда“ в отдел деловодство съм входирала
многократно документи с посочен телефонен номер за контакт. На посочения
от мен телефонен номер съм уведомявана многократно за други документи,
издавани от „Инспекцията по труда“ гр.Монтана.
За предоставяне на исканите от ,,Л“ ООД документи никой не ме е
уведомил и по телефона, въпреки обявения от мен телефонен номер. Не съм
уведомявана нито по обявения телефон, нито по обявения имейл, нито по
куриер, нито лично, въпреки че многократно съм посещавала лично
„Инспекция по труда“ гр.Монтана във връзка с други документи, издавани от
„Инспекция по труда“гр.Монтана.
4
Моля да изисквате от куриера, с който се твърди, че ми е изпратено
писмо с номер 23076869/22.08.2023г. движението на куриерската пратка на
коя дата е изпратено, на коя дата съм потърсена от куриера на адрес:
гр.Монтана, ул.Ж № ХХ.
На 23.06.2023г. служители на ,,Инспекция по труда“ гр.Монтана
извършват проверка в обекта „ХВ“, находящ се в гр.Монтана, бул.ГА № Х.
При направената проверка на фирма „К“ ООД се изискват документи, които
са предоставени в деловодството на „Инспекция по труда“ гр.Монтана. В
приложените от мен документи изрично беше приложен документ, с който се
уведомява „Инспекция по труда“ гр.Монтана, че фирма ,,К“ ООД не извършва
строително-монтажни работи в обекта. Съдействахме на контролните органи,
като приложихме и договор за наем между наемателят ,,К“ ООД и на
наемодателят „Л“ ООД, в който договор изрично се упоменава, че
проверяваната на 23.06.2023г. от „Инспекцията по труда“ фирма ,,К“ ООД е
наемател на „Хотел В“ и предоставихме всички изисквани от проверяващия
орган документи.
Видно от договора за наем фирма ,,К“ ООД не извършва и не е
собственик на строително-монтажни дейности.
На 23.06.2023г. „Инспекцията по труда“ гр.Монтана прави цялостна
проверка на фирма ,,К“ ООД, като в хода на проверката се изискват
документи за СМР. С предоставените от нас документи сме съдействали на
контролните органи с необходимата информация. Извършената на
23.06.2023г. проверка е направена на „К“ ООД. „Инспекцията по труда“
гр.Монтана получава необходимата информация и изисканата от тях
информация по проверка от 23.06.2023г. лично от мен - В. Ц. И..
На извършената от „Инспекция по труда“ гр.Монтана проверка на
23.06.2023г. се изискваха в писмен вид документи, които доброволно и лично
от мен бяха предоставени в „Инспекция по труда“ гр.Монтана и предоставени
на проверяващите органи. От посочените от „Инспекция по труда“
гр.Монтана документи не става ясно на коя дата е извършено твърдяното
нарушение. На 05.09.2023г. контролните органи не са идвали в строителен
обект, находящ се в поземлен имот с идентификатор 48489.13.224, находящ
се в гр.Монтана, ж.к. Младост, собственост на ,,Л“ ООД.
Съответно процедурата по съставяне на АУАН и последващо издаване
на НП е опорочена още с началото на административно-наказателната
преписка. Не става ясно от акта, както и в последващото издадено
наказателно постановление, по какъв начин съм възпрепятствала контролните
органи. Вменява ми се нарушение, което не съм извършила и не е описано
нарушението, което съм извършила, като смятам, че е извършен съществен
пропуск в процедурата по чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържа
описание на нарушението, дата на извършването му, както и обстоятелствата,
при което е извършено и доказателства, които го потвърждават.
Аз В. Ц. И. лично и в качеството си на управител съм указала
5
съдействие на контролните органи по спазване на трудовото законодателство
при изпълнение на неговите функции. Съдействала съм на проверяващите
органи, от което е видно, че не съм извършила нарушение на чл.402, ал.2 от
Кодекса на труда.
Св.Р. и св.Ш. поддържат изложените обстоятелства в АУАН, считайки,
че към 05.09.2023г. управителя В. Ц. И., не е посочила информация кой
извършва СМР и по този начин не оказва съдействие на контролен орган по
спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции
и виновно възпрепятства извършването на проверка и установяването на
нарушител на трудовото законодателство, като не представя изисканата
информация относно извършените СМР в строителен обект в поземлен имот
48489.13.224, находящ се в гр.Монтана, ж.к.Младост.
В открито съдебно заседание жалбоподателката В. Ц. И. подържа
жалбата си и посочва, че не е извършила нарушението.
В рамките на съдебното следствие по АНД № 1403/23г. по описа на
МРС св.Л. К. Р. (актосъставител) и св.С. О. Ш. (свидетел при установяване на
нарушението и съставяне на АУАН), поддържат изложените обстоятелства в
АУАН № 12 – 2300177/29.09.2023г. Св.С. М. З. е свидетел при съставяне на
АУАН.
Като се имат предвид доказателствата по делото, в т.ч. непосредствено
събраните ПИСМЕНИ И ГЛАСНИ доказателства в хода на съдебното
следствие, съдът намира, че АНО е приложил неправилно закона. Събраните
по делото писмени и гласни доказателства НЕ доказват извършено
административно нарушение от В. Ц. И., управител на „Л“ ООД гр.Монтана
по чл.402, ал.2 от КТ – „Работодателите, органите по назначаването,
длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват
съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции“.
Нарушението е НЕДОКАЗАНО по отношение на управителя В. Ц. И.,
показанията на св.Р. и св.Ш. не са достатъчни, за да се приеме, че
нарушението е доказано в лицето на жалбоподателката, защото на техните
показания се противопоставят приложените и приети по делото – писмо изх.
№ 23076869/22.08.2023г., писмо изх. № 66-08-544/30.11.2023г., ведно с
приложение на БП, Ръководител ОПС – Монтана, съгласно които на практика
изисканата писмена информация от И. не е достигнала до последната, за да се
приема, че е не е отговорила на поставените й въпроси и съответно не е
съдействала на проверяващите. В подкрепа на този извод на съда са и
показанията на св.З. Т. Г., който потвърждава, че писмо изх. №
23076869/22.08.2023г. не е било връчено на И. и като непотърсено е било
върнато на Дирекция „ИТ“ – Монтана. Информацията изискана чрез
неполученото писмо от И. е пространна и различна от изисканата преди това
информация от И. чрез писмо изх. № 23058904/23.06.2023г., получено от И.
на 23.06.2023г. в качеството й на управител на „К“ ООД гр.Монтана. След
получаване на това писмо И. е предоставила 2 бр. писмени обяснения в
6
Дирекция „ИТ“ - Монтана, като е приложила и договор за наем от
15.12.2022г., отговаряйки на поставения й въпрос, кой извършва СМР по
начина по който е приела, че следва да отговори, без да се доказва чрез тези
обяснения че е извършила нарушение по смисъла на чл.402, ал.2 от КТ, респ.
чл.415, ал.3 от КТ.
Настоящият съд изцяло споделя наведените доводи от
жалбоподателката И. за отмяна на НП и не споделя доводите, изложени в
писмената защита от ст. юрисконсулт К. Тежестта да се докаже установено
административно нарушение, в т.ч. и по отношение на неговия извършител
(автор), в рамките на АНП е на АНО, който е бил длъжен да установи и чрез
другите в т.ч. и чрез събраните в рамките на съдебното следствие
доказателства, които оборват доказателствената сила на съставения АУАН.
Настоящият съд намира, че няма доказателства, които да доказват, че
виновно В. Ц. И. в качеството й на управител на „Л“ ООД гр.Монтана не е
оказала съдействие на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство при изпълнение на неговите функции, в частност на св.Р.. От
доказателствата по делото се установява, че не веднъж И. е посещавала
Дирекция „ИТ“ – Монтана, давала е обяснения и не е отказвала съдействие.
Това, че данните които е подавала, според проверяващите, не били
достатъчни и на практика не оказвали съдействие да се установи кой
извършва СМР, не означава, че е доказано И. виновно да е извършила
административно нарушение по чл.402, ал.2, респ. чл.415, ал.3 от КТ. Това, че
поземления имот в който е установено че се извършват СМР, е собственост
на „Л“ ООД гр.Монтана, един от чийто управител е И., не извежда извода, че
последната не е оказала изискващото се съдействие, като не е посочила кой
извършва тези СМР. В рамките на съдебното следствие И. посочва, че СМР се
извършвали от фирма със седалище в гр.Стара Загора. Следвало е да се
установи кой е възложителя на СМР, кой е изпълнителя и едва тогава да се
изиска необходимата информация от изпълнителя, каквото качество
безспорно не притежава управлявата от И. фирма „Л“ ООД гр.Монтана. Най –
важното относно недоказаността на нарушението от субективна страна е това,
че информацията която е изискана от И. чрез писмо изх. №
23076869/22.08.2023г., не е достигнала до И., доказано по безпорен начин
чрез писмените и гласни доказателства по делото.
Според настоящия съдебен състав, от приетите по делото доказателства
не се установява, привлеченото към административнонаказателна
отговорност ФЛ в качеството му на длъжностно лице – управител на „Л“ ООД
гр.Монтана да е извършило вмененото му административно нарушение по
чл.402, ал.2 от КТ. Настоящият състав на съда намира, че не са ангажирани от
страна на административно-наказващия орган доказателства установяващи по
безспорен начин, че В. Ц. И., като управител на „Л“ ООД гр.Монтана
виновно не е оказала съдействие на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство при изпълнение на неговите функции.
7
В тежест на административно-наказващия орган е да докаже и подкрепи
с доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното
административно нарушение, което в настоящия случай не е сторено.
Административнонаказателните разпоредби следва да се прилагат стриктно,
което е от значение не само за защитата на наказаното лице, но и с оглед
спазването на принципа на законосъобразност. Отделно от горното,
обективната съставомерност на деянието следва да е установена по безспорен
и категоричен начин със събраните доказателства, което не е сторено от
административно-наказващия орган. Нееднократно в съдебната практика е
отбелязвано, че значимостта на обществените интереси в областта на
трудовото и осигурително законодателство не следва да бъдат
противопоставяни на правата на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, което има гарантираната от
закона възможност в едно производство да наведе всички свои възражения и
да представи доказателства, след което въз основа на съвкупното им
разглеждане да се направи преценка дали да бъде издадено НП и с каква
правна квалификация. Не се констатира и да е изпълнено изискването за
обоснованост на НП, което е една от гаранциите за законосъобразност на
същото.
Доколкото от представените доказателства не се установява безспорна
фактическата обстановка, така както е посоченото в АУАН и твърденията на
контролните органи, то настоящата инстанция установява, че са допуснати
нарушения на производствените правила, не е установено безспорно
извършено нарушение, което е довело и до издаване на неправилно НП. В
подобен смисъл са Решение № 270/27.06.2022г. по КАНД № 224/2022г. по
описа на АС – Монтана и Решение № 40/30.01.2023г. по КАНД № 30/23г.
Настоящият съд споделя наведените доводи от В. Ц. И. за неправилно
приложение на закона, не е доказано по несъмнен начин посоченото
нарушение по чл.402, ал.2, респ. чл.415, ал.3 от КТ в лицето на
жалбоподателката В. Ц. И., и поради това НП следва да се отмени. Съдът не
споделя изложените доводи в писмената защита на процесуалния
представител на въззиваемата страна.
При този изход на делото, не са налице условията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна.
Жалподателката В. Ц. И. не прави искане за присъждане на разноски,
поради и което съдът не се произнася в тази насока.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН
(изм., бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12-2300177/23.10.2023г. на
Директор Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана, с което на В. Ц. И., с
8
посочен адрес в гр.Монтана, в качеството на управител на „Л“ ООД
гр.Монтана, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на
1000 (хиляда) лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.415, ал.3 от КТ.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна, като АНО – Директор
Дирекция „ИТ” – Монтана.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9