№ 1439
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506113 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника А. Б. Б. срещу решение от 18.03.2024 г.
по гр.д. №14261/2023 г. на Софийския районен съд, 180 състав, в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.79 ал.1
пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумите, както следва: 869,40 лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода мес.02.2020 г. – мес.04.2021 г., до обект с абонатен
№34262, представляващ ап.4, находящ се в гр. София, Община Слатина, ул. „*******, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 20.03.2023 г., до окончателно
изплащане на сумата, 144,56 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 01.03.2023 г., и
22,68 лв. – дялово разпределение за периода м.02.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба - 20.03.2023 г., до окончателно изплащане на
сумата, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Сочи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ответникът е придобил правото на собственост върху
процесния недвижим имот по наследство, респ. че наследодателят му е бил собственик на
имота. Поддържа, че ответникът не е изпаднал в забава, тъй като не е установено издадените
фактури да се били оповестени по начин, че да достигне до знанието на потребителите.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение
и да отхвърли изцяло предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
не взема становище по въззивната жалба.
1
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените искове за
главницата за топлинна енергия и мораторна лихва върху нея са отхвърлени за разликата над
посочените по-горе размери, и в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният иск за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, поради което решението е
влязло в законна сила в тези му части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за
каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на
закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК не е оспорил изрично обстоятелството,
че е бил собственик или ползвател на процесния апартамент през процесния период. От
представените по делото нот. акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл.55г ЗПИНМ
№56, т.І, н.д. №784/03.03.1967 г., съдебна спогодба от 09.12.2008 г. по гр.д. №25079/2006 г.
по описа на СРС, 57 състав, и справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
№14/18.11.2009 г., се установява, че ответникът е бил собственик на процесния апартамент
през процесния период.
Неоснователно е възражението, че наследодателят на ответника не е била собственик
на процесния апартамент. С описаната по-горе съдебна спогодба процесният апартамент е
поставен дял на съделителя Л.П. Б.а, която се е задължила да изплати парична сума на
2
другия съделител за уравнение на дела. Плащането на сумата за уравнение е ирелевантно за
придобиване собствеността върху имота, предмет на спогодбата, като неплащането и
създава облигационни правоотношения между страните. Вписването на съдебната спогодба
има само оповестително действие, т.е. не е елемент от фактическия състав за придобиване
правото на собственост върху имота.
Приемането на наследството, с оглед разпоредбата на чл.48 ЗН, е необходимо, за да
се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, каквато
хипотеза не е налице в процесния случай.
При тези данни следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към
процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Разпоредбата на чл.33 ал.1 ОУ/2016 г. предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата
разпоредба, лихва за забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се
заплатени в срока по ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, т.е. не се дължи лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по
чл.32 ал.1. От всичко това следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на
45-дневния срок от издаване на фактурата по чл.32 ал.2.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и сумата от 201,83
лв., представляваща депозит за особен представител.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4789 от 18.03.2024 г., постановено по гр.д.
№14261/2023 г. по описа на СРС, ГО, 180 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА А. Б. Б., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. *******, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 301,83 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4