Определение по гр. дело №55355/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 януари 2026 г.
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20251110155355
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване:

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1727
гр. С., 14.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110155355 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Т.С“ ЕАД
против П. Г. С. след развило се заповедно производство по ч. гр. д. № 744/2025 г. по описа на
РС – О. Установителните искове са предявени от заявителя с оглед дадено от съда указание с
определение от 17.11.2025 г. по ч. гр. д. № 744/2025 г. по описа на РС - О.
При извършената преценка за допустимост на исковата претенция срещу П. Г. С. с
оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (изм. ДВ бр. 100/2019 г.), настоящият съдебен
състав приема, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за
предявяване на иск срещу посочения длъжник.
Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за
допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали
заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са
изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес
и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова
предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск. В тази насока са и
изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, извършва
самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от
констатациите по тях на съда в заповедното производство. Исковият съд прави
самостоятелна преценка за допустимостта на предявените искове, като когато констатира, че
заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, то предявените установителни искове се
явяват недопустими.
Видно от данните по електронното заповедно производство, съдът е извършил
справка за регистрираните адреси на длъжника. От същата се установява, че регистрираният
както постоянен, така и настоящ адрес на длъжника е: гр. С., ж. к. „М. 3“, бл. 329, вх. 5, ет. 9,
ап. 151. Заповедта за изпълнение е изпратена за връчване на посочения адрес, като видно от
попълнената от призовкаря разписка, сканирана и отразена в електронната папка,
длъжникът е посетен на регистрирания адрес общо три пъти в периода от 02.09.2025 г. до
06.10.2025 г., когато е залепено уведомление на адреса. Видно е от извършеното от
призовкаря отбелязване, че адресатът по сведение на съседи от входа „живее на адреса, но
не отваря на никой“.
Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за
вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Видно
от данните по електронното заповедно дело, връчителят не само че не е събрал данни, че
1
длъжникът не живее на адреса, за което да е посочил и източник на информация, а напротив
– събрал е данни, че длъжникът живее на адреса, но не отваря вратата. В този случай не е
налице кумулативно предвидената заедно с извършеното връчване чрез залепване на
уведомление предпоставка на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК - връчителят да е събрал данни, че
длъжникът не живее на адреса с посочване на източника на информация, за даване на
указания за предявяване на иск.
Поради изложеното настоящият състав намира, че заповедта за изпълнение е влязла в
законна сила и не са били налице предпоставките, предвидени в чл. 415 ГПК за предявяване
на установителни искове. Следователно настоящото исково производство е недопустимо и
следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.
В случай, че ищецът е внесъл държавна такса, същата следва да се възстанови при
съответно искане.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 412794/17.12.2025 г.,
подадена от „Т.С“ ЕАД срещу П. Г. Ставрева - Недева.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 55355/2025 г. по описа на Софийски
районен съд, 48 състав.
ДА СЕ УВЕДОМИ заповедният съд по ч. гр. д. № 744/2025 г. по описа на РС - О.за
настоящото определение след влизането му в законна сила и за извършване на преценка за
издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2