РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на първи септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20251880200026 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона
за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от Б. К. З., ЕГН **********, с
адрес: ***, против Наказателно постановление № 485 от 24.01.2025 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ София),
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лева.
В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е
незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го
отмени, като същото се поддържа от защитника в открито съдебно заседание,
както и в писмена защита.
Административнонаказващият орган (АНО), в съпроводителното писмо
дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Към делото е приета административната преписка по обжалваното
наказателно постановление и са разпитани трима свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът приема следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е лице, вписано в публичния регистър за упражняване
на лесовъдска практика, което е видно от приложената към делото извадка от
публичния регистър. В това му качество на 07.08.2024 г. му е издадено
1
позволително за сеч № 0783114 за отдел № 862, подотдел „м“, имот с
идентификатор 53374.106.26, попадащ в землището на с. Огоя, общ. Своге.
Позволителното е издадено от съответното длъжностно лице и в него е
посочено, че дърветата са маркирани от Б. З..
На 15.08.2024 г., в с. Огоя, общ. Своге, свидетелите М. Г. П., Г. Я. К. и И.
Й. К., служители на РДГ София, спрели за проверка товарен автомобил с peг.
№ ***, с който се транспортирала дървесина, управляван от водача А. А.И. За
транспортираната дървесина водачът представил на проверяващите два броя
превозни билети, издадени от жалбоподателя – с №
8536/00058/15082024/102550 – MFBD438 от 15.08.2024 г., издаден за 10
пр.м.куб. дърва от дървесен вид бук и с № 8536/00059/15082024/105428 –
A06AI18 от 15.08.2024 г., издаден за 3 пр.м куб. дърва от дървесен вид габър и
1 пр.м.куб. дърва от дървесен вид зимен дъб. При контролно измерване на
дървесината, извършено на място в с. Огоя, общ. Своге, без разтоварване на
дървесината, проверяващите констатирали, че се транспортират 2 пр.м.куб.
дърва от дървесен вид зимен дъб, т.е. няма издаден превозен билет за 1
пр.м.куб. дърва от последния вид. Всички дърва били маркирани с контролна
горска марка № А 8144, регистрирана на жалбоподателя. С оглед
установеното, проверяващите разпоредили товарният автомобил да отиде до
обект по чл. 206 от ЗГ на търговско дружество „Цене Лес“ ЕООД, ЕИК
*********, в с. Луково, общ. Своге, където дошъл и жалбоподателя. Същите
приели, че жалбоподателят, в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, с
регистрирана контролна горска марка № А 8144, не е изпълнил разпоредбите
на чл. 211, ал. 2, т. 2 от ЗГ, като не е издал превозен билет за експедиране на 1
пр.м.куб. дърва от дървесен вид зимен дъб от временния склад на обект за
добив на дървесина по позволително за сеч № 0783114 от 07.08.2024 г. за
подотдел 862 „м“, землище на с. Огоя, общ. Своге, транспортирани с проверка
товарен автомобил с peг. № ***, с което е нарушил чл. 257, ал. 1, пр. 2, във вр.
с чл. 211, ал. 2, т. 2 от ЗГ. За установеното проверяващите съставили на
15.08.2024 г., в с. Луково, общ. Своге, констативен протокол, като въз основа
на него на същата дата и място, в присъствието на жалбоподателя, е съставен
и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
горепосоченото нарушение, извършено на 15.08.2024 г., а като място на
извършването му е посочено временен склад на подотдел 862 „м“, землище на
с. Огоя, общ. Своге. Актът е подписан от актосъставителя П., жалбоподателя
З. и свидетелите К. и К. Жалбоподателят се е запознал със съдържанието на
акта, връчен му на датата на съставянето му, което е удостоверено с подписа
му. Въз основа на така съставения АУАН, на 24.01.2025 г., е издадено
обжалваното НП, като в него нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено са описани по същия начин, както в АУАН, с изключение на това,
че в НП е посочено различно място на извършване на нарушението, а именно:
временен склад на подотдел 662 „м“, землище на с. Огоя, общ. Своге. НП е
редовно връчено на въззивника на 29.01.2025 г., а жалбата е постъпила в РДГ
на 11.02.2025 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз
основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на
свидетелите горски служители, които са безпротиворечиви и логически
издържани, като не се разколебават от никое приобщено по делото
2
доказателство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е
основателна, като съображенията са следните:
Налице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в
хода на административнонаказателното производство. В обжалваното НП като
място, където се твърди да е извършено нарушението – задължителен негов
реквизит, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, е посочено място, за деяние на
което не е съставен АУАН, а именно: подотдел 662 „м“, землище на с. Огоя,
общ. Своге. Дори да се касае за техническа грешка, каквото е твърдението на
АНО в съпроводителното писмо, тази грешка няма как да бъде отстранена в
настоящото производство, тъй като би се накърнило правото на защита на
наказаното лице и би се стигнало до съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. За разлика от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, която позволява нередовностите в АУАН да бъдат преодолени, стига по
безспорен начин да е установено извършването на нарушението, авторството
на извършеното нарушение и вината на извършителя, всяка нередовност в НП
е винаги съществено процесуално нарушение от категорията на
неотстранимите и самостоятелно, и достатъчно основание за отмяна на НП,
тъй като внася съмнение относно предмета на административното нарушение
(като фактическо и правно единство) и неговите обективни и субективни
признаци, и нарушава правото на защита на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана с него. Недопустимо
е толкова съществен елемент от обективната страна на състава на
административното нарушение, какъвто е мястото на неговото извършване, да
е погрешно посочен в НП. Допуснатото нарушение на процесуалните правила
в хода на административнонаказателното производство е накърнило правото
на защита на санкционираното лице, като е препятствало възможността му да
разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за
да организира адекватно защитата си. Ето защо, коментираното нарушение
съставлява абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и
отмяната на наказателното постановление само на това процесуално
основание, без да е необходимо дори да бъдат разглеждани въпросите по
съществото на спора.
Следва да се посочи също, че в случая е било напълно възможно точно
да се определи от АНО местоизвършването на нарушението, поради което не
може да намери приложение разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗАНН и на това
основание да се приеме, че непосочването му не би съставлявало съществено
процесуално нарушение. След като актосъставителят е имал тази възможност,
то и за АНО е било обективно възможно и следователно е бил длъжен да
посочи по същия начин мястото, където се твърди да е извършено
административното нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивника, а не да се сочи
различно място.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН в тежест на
административният орган е да установи с допустими от закона доказателства
3
всички обстоятелства досежно извършеното нарушение, тъй като отразените в
АУАН констатации не се считат за установени до доказване на противното. От
представената административно наказателна преписка безспорно се
установява, че в процесния случай не са спазени императивните разпоредби
при издаване на НП на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нещо повече, по същество
деянието, описано в НП, не е доказано по несъмнен начин. За подотдел 662
„м“, землище на с. Огоя, общ. Своге, не се установи да е извършено каквото и
да било нарушение, а и измерването на товарното превозно средство не е
извършено по начин, небудещ никакво съмнение относно неговата
правилност, с оглед и твърдението за наличие на несъответствие от само 1
пр.м.куб. (0,55 пл.м.куб.) дърва за огрев от дървесен вид зимен дъб между
транспортираната дървесина и тази, за която са издадени превозни билети.
Липсват също и каквито и да било мотиви относно обстоятелствата, поради
които е наложено административно наказание „глоба“ в размер над
минималния такъв от 300 лева, съгласно чл. 257, ал. 1 от ЗГ.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се
явява процесуално и материално незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
По разноските:
От наказващия орган е направено възражение за прекомерност на
договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита
същото за неоснователно, тъй като сумата от 400 лева е съобразена с
минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно чл.
36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 485 от 24.01.2025 г., издадено
от директора на Регионална дирекция по горите София, с което на Б. К. З.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите София, Булстат *********, с
адрес: гр. София, ул. „Аксаков“ № 14, представлявана от директора, да
заплати на Б. К. З., ЕГН **********, с адрес: *****, направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4
5