РЕШЕНИЕ
№ 13/ 13.01.2020 год. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на 12.12.2019год. /дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година/ в състав :
Председател: Рени
Ковачка
Членове : Антон Игнатов
Антония Атанасова- Алексова
при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното
от съдия Ковачка възз. гр. дело № 798 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1120/15.07.2019год., постановено по гр. дело
№ 01678/2019год. Районен съд-Перник е признал
за установено по отношение на А.М.Р. ***, че дължи на „Топлофикация Перник„ АД
гр.Перник сумата от 423.27 лева, представляваща стойността на доставена,
ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент № ***, в *** за периода от 01.05.2017год.
до 30.04.2018год.; лихва за забава на месечните плащания в размер на 38.71 лв.
за периода от 09.07.2017год. до 03.01.2019год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 10.01.2019год. до
окончателното й изплащане.
Със същото
решение съдът е осъдил А.Р. да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник
направените разноски в заповедното и исково производство в размер на 400 лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал ответникът А.Р., който го обжалва изцяло в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК. По изложените в жалбата оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционния акт, жалбоподателката моли същия
да бъде отменен и постановен нов за отхвърляне на исковата претенция в пълния й предявен размер.
Въззиваемата „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник не е
подала отговор. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли
обжалваното решение да бъде потвърдено с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лева.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да
бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в
жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан
установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по
отношение на ответника Р., че дължи на „Топлофикация Перник”АД гр.Перник сумата
от 423.27 лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но
незаплатена топлоенергия за апартамент № ***, в *** за периода от 01.05.2017год.
до 30.04.2018год.; лихва за забава на месечните плащания в размер на 38.71 лв.
за периода от 09.07.2017год. до 03.01.2019год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.01.2019год. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че ответникът е
абонат на топлопреносното дружество и че като такъв е страна по възникналото
между тях облигационно правоотношение във връзка с продажбата на топлинна
енергия за процесния апартамент, по което правоотношение е неизправна страна и
дължи заплащане на доставената му и потребена от него топлинна енергия и БГВ.
Ответникът е оспорил качеството си „клиент
на топлинна енергия“, в частност наличието
на облигационно правоотношение с ищеца във връзка с доставката и потреблението
на топлинна енергия в имот, находящ се в ***. Оспорил е иска и по размер, твърдейки
че е размерът му е определен при
произволни условия.
Районният съд е уважил така предявеният иск
изцяло, приемайки че между страните съществува облигационно правоотношение във
връзка с покупко-продажбата на топлинни енергия за битови нужди и че ответникът
е неизправна страна по това правоотношение, тъй като не изплатил в срок цената
на доставената и потребена от него
топлоенергия. Приел е че ответника е собственик на топлоснабдения имот, предвид
направеното в с.з. на 15.05.2019год. признание в този смисъл.
Предвид естеството на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая
на „Топлофикация Перник„ АД гр.Перник е да докаже съществуването на вземането
на твърдяното основание и в претендирания размер. Ищецът следва да установи
всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно
наличието на твърдяното договорно отношение с ответника, както и размера на
дължимите суми. Ответникът от своя страна носи тежестта на доказване на
правоизключващите или правопогасяващите вземането на ищеца възражения. Горното
е съобразено от районния съд при разпределяне на доказателствената тежест,
който, позовавайки се на относимите за това материални норми в Закона за
енергетиката и Закона за етажната собственост и предвид събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод относно
наличието на облигационно отношение между страните във връзка с доставка на
топлинна енергия за ап. ***, в ***. За наличието и валидността на
съществуващото между страните облигационно правоотношение във връзка с
доставката и ползването на топлинна енергия за битови нужди, първостепенният
съд е изложил мотиви, които въззивната инстанция напълно споделя и към които
препраща на основание чл.272 от ГПК със следното пояснение във връзка с
оплакванията във въззивната жалба.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя
за невалидност на Общите условия. От направена служебна справка в търговския
регистър при Агенцията по вписванията, „Топлофикация Перник” АД има за предмет
на дейност „производство на електрическа и топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия и други дейности и услуги обслужващи основните дейности”, както и не е
спорно по делото че притежава лиценз за производство и за пренос на топлинна енергия. В този
смисъл ищцовото дружество има качеството
„продавач„ на топлинна енергия, както и е надлежно регистриран като такъв.
Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия на
потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Д КЕВР, в
които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на
задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова
- ДВ, бр. 74 от
В добавка следва да се отбележи че Общите
условия са валидни и за конкретното правоотношение, тъй като не се твърди по
делото, а и липсват доказателства в тази връзка, страните да са договорили нещо
различно, от уговореното в Общите условия. Законът допуска такава възможност,
но същата няма данни да е реализирана в настоящия случай .
От
събраните пред районния съд доказателства се установява, че апартамента на
ответника има само едно отоплително тяло в помещение „дневна“, на което е поставен
индивидуален разпределител /т.н. топломер/. Същият се снабдява и с битово гореща вода, за
отчитането на която има монтирани два водомера, като в банята има щтранг-лира.
Горните данни се съдържат в изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, на която съдът се позовава като компетентно дадена. След проверка
на всички относими към спора документи, вещото лице е установило и посочило
точното количество потребена от ответника топлоенергия и битово гореща вода.
Начислените прогнозно суми са били коригирани след извършен действителен отчет на топломера и
водомера с издадените изравнителни сметки, срещу които ответникът не е подавал възражения. Начислените
количества топлоенергия са съобразени и кореспондират с данните на общия
топломер на абонатната станция, който притежава необходимите сертификати и е
преминал през всички задължителни проверки. Последната такава е извършена на 02.03.2018год.,
установено е че общия топломер съответства на одобрения тип и това е
удостоверено със Свидетелство за проверка № *** от горецитираната дата. Същевременно е установено, че в етажната
собственост на бл.* е въведено „дялово разпределение”, като фирмата за дялово
разпределение е изготвяла ежегодно изравнителни сметки, при които са спазени
принципите и методиката за разпределение, залегнала в наредба № 16-334 от
06.04.2007год. От констатациите на цитираната
експертиза се установява, че задължението на ответника е формирано от
няколко компонента: цена на начислена и
потребена топлоенергия като отдадена от щтанг лирата и сградна инсталация и
цена на топлоенергията, отдадена от единственото отоплително тяло в
топлоснабдения апартамент и БГВ. Разходът за първите е формиран по изчислителен
път и е съобразен с отопляемия обем на
процесния имот – 222 кв.м., а за отоплителното тяло в помещение „дневна“ и БГВ-
по отчета на монтираните топломер и водомери. Позовавайки се
гореизложеното съдът намира за несъстоятелни доводите на ответника относно
размера на предявения иск, което е свързано с отчитането, разпределението и
формирането на цената на доставената и потребена в процесния апартамент
топлоенергия и БГВ. При изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз
основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, тоест въз основа на всички
предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и
заплащането на потребената топлинна енергия и битово гореща вода. Съобразена е
и конкретиката на спора, а именно че в апартамента се ползва само едно
отоплително тяло и БГВ, а банята се
отоплява от щранг-лира.
Вземането на „Топлофикация Перник” ЕАД за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на потребената
от ответника топлинна енергия, възниква от първия ден след изтичането на 30
дневния срок, след изтичане на периода за който се отнасят, или след датата на
издаване на дебитно известие за изравнителна сметка (чл.42, ал.2 вр. с 34, ал.1
и ал.2 от ОУ). Задължението на ответника за заплащане на сумите е срочно и се
дължи в горепосочените срокове, като при забава същият дължи обезщетение за
времето на забавата в размер на законната лихва, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Мораторните лихви са определени при спазване на нормата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД и в съответствие с посочените по-горе клаузи от Общите условия, имащи
силата на закон за страните по договора за продажба на топлинна енергия,
съгласно чл. 20"а", ал.1 от ЗЗД.
По изложените съображения, съдът намира, че
жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на
въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1120/15.07.2019год., постановено по гр.д. № 01678/2019год. по описа на районен съд-Перник .
ОСЪЖДА А.М.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на „
Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ „Република“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: