Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 15545 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 527263
от 06.11.2018 г., постановено по гр. д. № 7009/2017 г. на СРС, ГО, 82 състав, е
признато за установено, по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че С.С.С. дължи на „Т.С.“
ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153, ал.1 ЗЕ, сумата от 2 509,
03 лв., представляваща стойност за доставена топлинна енергия през периода м.05.2014
г. – м.04.2016 г. в топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр. София,
ул. „*********аб. № *****, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 37, 61 лв.,
представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за периода м.05.2014
г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2016 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 62053/2016 г. по описа
на СРС, 82 състав. Отхвърлен е искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 135, 66 лв. – законна лихва за забава за периода 15.09.2015 г. –
19.09.2016 г. върху стойността на доставената топлинна енергия; иска с правно
основание чл.96, ал.1 ЗЗД за сумата от 6, 08 лв. – законна лихва за забава за
периода от 15.09.2015 г. до 19.09.2016 г. върху таксата за дялово
разпределение. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 661,76 лв. - разноски в исковото и сумата от 98,58
лв. разноски в заповедното производство. Решението е постановено при участието
на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове е депозирана
въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява от топлопреносното дружество при публично известни Общи условия,
които се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет и които влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник. Същите имат силата на договор
между „Т.С.” ЕАД и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. По делото не е установено
ответникът да е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което спрямо
същия са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
топлопреносното дружеството.
Твърди, че в раздел VII от
Общите условия - „Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 е определен редът и срокът за
заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, срокът на задължението за заплащане на дължимите суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането
на последния ден от месеца същия е изпаднал в забава. Заявява, че
общата фактура за отоплителния сезон 2014 – 2015 г. е публикувана на 15.09.2015
г. във връзка, с което има издадени констативни протоколи на основание чл.539 ГПК на съответните дати, които не са приложени по делото, тъй като не са
изискани от районния съдия. В чл.22, ал.2 от Общите условия е определено, че
клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение” извършвана от избрания от
тях търговец. Същата е дължима по издадени фактури във връзка с потреблението
на топлинна енергия от клиента през процесния период. Претендираната сума е
включена при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК към сумата по извлечение от сметки и по този начин е формирана
крайната цена на иска за главница. Счита, че издаването на фактурата за
предоставената услуга дялово разпределение и качването й в сайта на дружеството
представлява покана до длъжниците за заплащане на задължението. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове за мораторна
лихва, като му присъди направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника С.С.
С. и третото лице – помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението в
частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415,
ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът
твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на § 190 от ДР на ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр.
София, ул. „********1, аб. № *****, като му дължи сумата от общо 2 688, 38
лв., от която: 2 509, 03 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода
м.05.2014 г. – м.04.2016 г., сумата от 135, 66 лв. – законната лихва за забава
върху главницата за периода 15.09.2015 г. – 19.09.2016 г., сумата от 37, 61 лв.
– стойност на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016
г. и сумата от 6, 08 лв. - законна лихва
за забава върху нея за периода 15.09.2015 г. – 19.09.2016 г. Във връзка с
подадено на 01.11.2016 г. заявление, по ч. гр. д. № 62053/2016 г. на СРС, 82
състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми,
срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Ищецът
претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове по размер. Счита, че от извлечението по партида не се
установява какви суми се дължат за процесния период. Поддържа, че представените
от ищеца справки и извлечения нямат характера на документ, удостоверяващ
задълженията му, като оспорва същите.
На 01.11.2016
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.С.С. за сумата от 2 546, 64 лв. –
главница, както и 141, ** лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 19.09.2016
г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца
топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, община Сердика, ул. „*********ап.4, абонатен № *****.
Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за неизплатена топлинна енергия:
2 509, 03 лв. - главница и 135, 66 лв. - лихва, а за дялово разпределение:
37, 61 лв. - главница и 6, 08 лв. - лихва.
С
разпореждане от 30.11.2016 г. по ч. гр. д. № 62053/2016 г. на СРС, 82 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя
и сторените в заповедното производство разноски в размер на 53, 77 лв.
-държавна такса и 324, 09 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва
вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Видно
от представения нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 15, том
V,
рег. № 5388, дело № 778/2008 г. на 06.06.2008 г. П.К.П.е продал на ответника апартамент
4, находящ се в гр. София, район „Сердика”, ул. „*********
Със заявление - декларация от 04.03.2011 г. до
„Топлофикация - София” ЕАД ответникът е поискал откриване на партида за имота
на негово име.
Видно от
представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр. София, ул. „******“ № ** от 11.09.2010 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Пред СРС е
ангажиран договор № УN314/11.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител
и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От
заключението на вещото лице И.Г.по изслушаната пред СРС съдебно - счетоводната
експертиза се установява, че няма данни за извършени плащания за покриване на
начислените суми за исковия период. Общият размер на неплатените главници
възлиза на 2 546, 64 лв. Размерът на обезщетението за забавено плащане
върху дължимите суми, изчислено от датите на изпадане в забава на длъжника до 19.09.2016
г. възлиза на сумата от общо 141, 75 лв.
Пред СРС е
изслушана и съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. М.Т..
Доколкото същата е свързана с установяване стойността на реално доставената до
топлоснабдения имот топлинна енергия, в която част обжалваното съдебно решение
е влязло в сила, същата не следва да се обсъжда. По тези съображения не следва
да се обсъждат и изводите на вещото лице И.Г.относно стойността на начислената
от ищеца топлинна енергия за исковия период.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета
на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила
на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Липсва спор
между страните, че ответникът е собственик на процесния имот, в каквато насока
са и ангажираните по делото доказателства и в това си качество е клиент на
топлинна енергия. С влязлото в сила съдебно решение е установено наличието на
облигационна връзка между страните през исковия период, както и стойността на
реално доставената топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год.).
По силата
на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия
се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите
в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по
чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД
с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото
лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
Спори се
между страните в производството относно съществуването на задължение в тежест
на ответника за лихва за забава върху стойността на потребената топлинна
енергия и върху стойността на предоставената услуга дялово разпределение.
Задължението
на ответника е парично и за периода на своята забава същият дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.33,
ал.1 от Общите условия на ищеца, които са одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и
вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г., действали и през исковия период м.05.2014
г. – м.04.2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на купувача.
На основание
чл.154, ал.1 ГПК в доказателствената тежест на ищеца е да установи момента на
настъпване на изискуемостта на задължението за главница - моментът, в който са
публикувани месечните дължими суми на интернет страницата му, в каквато насока
е и съставения по реда на чл.146 ГПК доклад по делото. В хода на производството
доказателства в тази насока не са ангажирани, нито са заявени признания от
страна на ответника. Ето защо и доколкото ищецът не е изпълнил доказателствената
си тежест да установи поставянето на ответника в забава, искът за заплащане на
мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение
се явява изцяло неоснователен.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалвана част следва
да се потвърди.
По разноските по производството:
Тъй като
ответникът по жалбата не претендира сторените във въззивното производство
разноски, такива не следва да му се присъждат.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 527263 от 06.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 7009/2017 г.
на СРС, ГО, 82 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ,
с която са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, с адрес ***, срещу С.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, искове с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено, че С.С.С., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 135, 66 (сто тридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки) лв.,
представляваща лихва за забава за периода 15.09.2015 г. – 19.09.2016 г. върху
стойността на топлинна енергия в размер на 2 509, 03 лв. за периода
м.05.2014 г. – м.04.2016 г., както и сумата от 6, 08 (шест лева и осем стотинки) лв., представляваща лихва за
забава за периода 15.09.2015 г. – 19.09.2016 г. върху стойността на сумата за
дялово разпределение в размер на 37, 61 лв. за периода м.05.2014 г. – м.04.2016
г.
Решението
в частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.