№ 384
гр. Пазарджик, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20255220201190 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба ( вкл. депозираното уточнение на л. 52 относно
жалбоподателя - като ЕТ) на ЕТ „М. - С. К.“, предст. от С. Д. К.. ЕГН
********** и чрез адв. К. У. против Електронен фиш /ЕФ/ ********** за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/,
издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/
лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3, във вр. с чл.
179, ал. 3б от ЗДвП.
С жалбата детайлно се заявява материална и процесуална
незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез редовно упълномощения
процесуален представител развива съображения за процесуална и материална
незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата
и заявява, че ЕФ е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
ППС товарен автомобил МАН с рег. № ****** е собственост на
търговеца- жалбоподател. То е с технически допустима максимална маса
20500, брой оси 2, в състав с ремарке с общ брой оси - 5 и екологична
категория ЕВРО 6А
На 02.09,2022г, 13:38 час ППС било управлявано в общ. Пазарджик, по
път I-8, км 196+643, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата пътна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 10402 представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
ЗП, намиращо се на път I-8 км159+817.
Дружеството- жалбоподател като собственик на процесното ППС е
санкционирано с атакувания ЕФ за това нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП,
като му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във
връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 /две
хиляди и петстотин/ лева..
Дружеството - нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е,
ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-
дневен срок от връчване на фиша.
ЕФ е връчен на дружеството - жалбоподател – виж на л. 18 и предвид
датата на това действие, жалбата, е процесуално допустима, доколкото е
подадена и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност.
Електронният фиш се атакува с общи и конкретни процесуални
възражения, представени с жалбата, писменото и устно становище на
процесуалния представител на търговеца - жалбоподателя, част от които са
основателни. .
Легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в две правни разпоредби: § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН и §6, т. 63 от ЗДвП. Съгласно съдържанието им
електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи.
С чл. 189ж от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл.
179, ал. 3, което е установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. Вярно е, че чл. 189ж от ЗДвП изрично
препраща само към ал. 3 на чл. 179 от ЗДвП, което дава основание на част от
2
съдилищата в страната да приемат, че ЕФ може да се издава само за
нарушение по тази норма . Това становище, подкрепено с мотива за
невъзможност за разширително тълкуване, е погрешно. Буквалното и
систематично тълкуване на седмата алинея на спорния чл. 189ж съдържа ясен
и изричен текст относно легално установена възможност ЕФ да бъде издаден
за нарушения по чл. 179, ал. 3—3б от ЗДвП, т.е. законодателят изрично е
уредил възможността за издаване на ЕФ и за трите нарушения по ал. 3, ал. 3а и
3б. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, уреждаща
създаване на ел. система за „електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3
—3в“. Допълнителен аргумент в полза на поддържаното от този състав
становище е разпоредбата на чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП, която се отнася до
оборимостта на въведената с алинея първа на същата норма презумпция ,
според която „при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му“ ( чл. 187а, ал.1 ЗДвП). Възможността
вписаният собственик /ползвател да се освободи от административно-
наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б,е чрез представяне в 7- дн.срок от връчването
на АУАН или ЕФ на декларация, в която посочи данни за лицето, което е
извършило нарушението, и копие от СУПМС за него – чл. 187а, ал.4.
Съдържанието на следващата алинея в същата норма само потвърждава
застъпването в това решение становище, а именно ,че ЕФ се издава за
нарушения по по чл. 179, ал. 3—3в ЗДвП, респ. и за процесното. И е така,
тъй като алинея пета на чл. 187а предвижда, че при подадена декларация от
собственика, че други лице е управлявало МПС към времето на нарушението
по издадения АУАН/ ЕФ, производството по акта против собственика се
прекратява, а ЕФ – се отменя.
Решаващ аргумент в полза на поддържаната теза е, че всички
изменения и допълнения в ЗДвП, обективирани чрез коментираните горе
норми са резултат на една обща законодателна инициатива, решена с ДВ бр.
105 /2018 г., в сила от 1.01.2019.
Горното обсъждане сочи категорично и еднозначно възможността за
ангажиране на административно-наказателна отговорност по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП чрез издаване на ЕФ.
ЕФ съдържа императивно предвидените от закона реквизити. В
чл. 189ж от ЗДвП са посочени задължителните реквизити на ЕФ, който се
издава при нарушение на чл. 179, ал. 3, (а както вече се посочи и при
нарушение по ал. 3а и 3б), което е установено и заснето от електронна система
по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, а именно: мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2
от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното
3
й заплащане.
Процесният ЕФ съдържа всички горепосочени реквизити и е издаден
съгласно утвърдения от АПИ образец. В него са отразени всички
обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те са представени с
яснота и в пълнота, така че да се гарантира правото на защита, което се
реализира по фактите (което прави възраженията с обратни твърдения
неоснователни, вкл. и касаещото липса във фиша на конкретната пътна такса).
Ясно се сочи, че нарушението се изразява в това, че "не е заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването“, които са двата възможни начина да се заплати съответната
тол такса.
Съгласно чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата - когато не е
възможно да се установи действително изминатото разстояние поради
причини, които не се дължат на техническа неизправност на Електронната
система за събиране на тол-такси ( а такава по делото не е установена ), се
приема, че съответното ППС е изминало разстояние, съответстващо на най-
дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа,
определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна
мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална
такса, определена по тарифата по чл. 10, ал. 6 от същия закон.
ЕФ е издаден от компетентен орган. Разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от
ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията
на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на
лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и
на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на
пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при нарушение по чл.
179, ал. 3–3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение, съгласно чл. 189ж, ал.
1 от ЗДвП.
Годно е техническото средство, отчело нарушението. / виж също и
Решение № 11 от 11.01.2023 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 1022/2022
г., Решение № 929 от 16.12.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. №
1023/2022 г./. В посочените решения е прието, че електронната система по чл.
167а, ал. 3 ЗДвП, (част от която е процесното устройство), не подлежи на
метрологичен контрол. Легално определение на електронната система за
събиране на тол такси се съдържа в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база
4
изминато разстояние. Съгласно посочената разпоредба, това е съвкупност от
централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни
системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос,
обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото
разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна
мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни,
изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на
размера им и тяхното събиране. Следователно чрез електронната система за
събиране на пътни такси се извършва събиране, пренос, обмен и обработване
на данни, чрез нея не се измерват стойности, поради което тази система не
попада в обхвата на чл. 1 от Закона за измерванията.
За функционирането на електронната тол-система и въз основа на
разрешение за строеж (л. 64 и сл.) са били изградени инсталации върху 20
броя стационарни контролни точки в рамките на териториалния обхват на
републиканската пътна мрежа ( процесната точка на с. Мало Конаре, на път І-
8, км 196+643 , нарастващ и намаляващ; в двете посоки).
Предвид горното - няма допуснато нарушение на
нормативноустановена процедура чрез издаване на процесния ЕФ, с неговото
конкретно съдържание, за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото НЕ
е доказано в настоящия случай.
От описанието на нарушението става ясно в какво се изразява
неправомерното поведение на търговеца – собственик на ППС, а фактите,
които са установени не съответстват на приетите като нарушени
разпоредби .От изисканото становище на отдел УИСИ в АПИ ( л. 63) се
установи, че настоящото нарушение е регистрирано в резултат на
техническа грешка, тъй като има две платени маршрутни карти , от които
само едната е за погрешна категория. С това признание, представените към
писмото и тези от процесуалния представител на санкционирания търговец,
става ясно, че процесната пътна такса
Не е спорно, че собственик на процесното МПС е именно търговецът -
жалбоподател, което обстоятелство не е спорно , а е и доказано с данните на
лл39-40, но на същия неоснователно е вменено процесното нарушение, за
което е наложена обжалваната санкция.
Извън това основание за отмяна на ЕФ, следва да се има предвид и
друго, което би намерило приложение при реално извършено нарушение
от процесния вид . Наложената санкция 2500 лева е в противоречие с
принципа за съразмерност/пропорционалност на наказанието е актуален
въпрос, установил противоречива съдебна практика по приложимите
материални и процесуални норми.
Според посочената санкционна норма, относима към процесното
нарушение - чл. 179, ал. 3б от ЗДвП: „собственик на ППС от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
5
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер
на 2500 лв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв.“
Данните в общодостъпния електронен калкулатор позволяват
изчисление, че преминаването през мястото на нарушението за МПС от
процесния вид е по-малко от 1 лев.
Отделен е въпросът, че в ЕФ местоизвършването на нарушението,
доколкото заснемането е само за преминаване през посочения сегмент на
посочения км на път І -8, въпреки, че фикцията по чл. 10б, ал.5 ЗП е
позволявала на Агенцията да вземе друго решение относно
местоизвършването. Възприетото обаче такова с процесния фиш пряко се
отразява и на размера на неплатената такса , а той е функционално обвързан с
преценката по принципа за съразмерност на наложената санкция.
В санкционната норма законодателят е предвидил само твърд размер на
санкцията, което прави невъзможна индивидуализацията й по смисъла на чл.
12 ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните обстоятелства по
нарушението, нпр. размера на неплатената такса, който е основен фактор при
отмерване.
Въпросът относно спазването на принципа на пропорционалност/
съразмерност вече е разглеждан от СЕС, което предопределя като
недопустимо аналогично преюдициално запитване – Решение на СЕС (пети
състав) от 4 октомври 2018 г./Дело C-384/17. Последното е постановено по
преюдициалното запитване , касаещо тълкуването за директно приложение
на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
– разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане
на тези такси. В решението е посочено, че „принципът на пропорционалност е
част от общите принципи на правото на Съюза, които са в основата на
общите конституционни традиции на държавите членки и трябва да бъдат
спазвани в национална правна уредба, навлизаща в приложното поле на
правото на Съюза или приета в изпълнение на това право….. Принципът на
пропорционалност задължава държавите членки да приемат мерки, които са
подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят
необходимото за постигането им (в този смисъл и решение от 17 април 2018
г., Egenberger, C-414/16, EU:C:2018:257, т. 68 ). Този принцип, който е
гарантиран и в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на
Европейския съюз ( „Хартата“) и който предвижда, че тежестта на
наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, е
задължителен за държавите членки, когато прилагат правото на Съюза в
съответствие с член 51, параграф 1 от Хартата. Следователно тежестта на
санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното
6
престъпление, като това изискване произтича не само от член 52,
параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на
наказанията, установен в член 49, параграф 3 от Хартата (в този смисъл
решение от 20 март 2018 г., Garlsson Real Estate и др., C-537/16,
EU:C:2018:193, т. 56). 10 ECLI:EU:C:2018:810 РЕШЕНИЕ ОТ 4.10.2018 Г. —
ДЕЛО C-384/17 LINK LOGISTIK N&N Доколкото правото по член 49, е
гарантирано от Европейската конвенция за защита на правата на човека
и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-
нататък „ЕКПЧ“), неговият смисъл и обхват са същите като
предвидените в ЕКПЧ. Следователно изискванията на Европейския съд по
правата на човека по отношение на съразмерността на наказанията са
приложими в случай като разглеждания в главното производство на
основание член 17, параграф 1, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3
от Хартата във връзка едни с други. ….. Принципът на пропорционалност
изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта
на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на
размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните
обстоятелства по случая“.
По-нататък в решението е разгледан въпросът дали предвиденото в
член 9а от Директива 1999/62 изискване за пропорционалност с оглед на
съдържанието му е безусловно и достатъчно точно, за да може частноправен
субект да се позове на него срещу държава членка пред националните органи
на въпросната държава – „ държавите членки определят приложимия
санкционен режим при нарушение на националните разпоредби, приети
съгласно тази директива, като предвидените наказания трябва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи; … за да се приложи принципа на
пропорционалност в рамките на Директивата, те са длъжни да приемат
необходимите правни актове съгласно вътрешното си право, като ……самата
Директива не съдържа по-точни правила, що се отнася до определянето на
посочените санкции на национално равнище, и по-специално не предвижда
изрично какъвто и да било критерий за преценка на пропорционалността на
подобни санкции (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C-
497/15 и C-498/15, EU:C:2017:229, т. 38)… Следователно, тъй като тази
разпоредба изисква намесата на държавите членки и им предоставя
значителна свобода на преценка, член 9а от Директива 1999/62 с оглед на
съдържанието му не може да се разглежда като безусловен и достатъчно
точен, а това изключва директния му ефект. Обратното тълкуване би
довело на практика до премахване на правото на преценка, предоставено
единствено на националните законодатели, които следва да разработят
подходящ санкционен режим в рамките, определени от член 9а от Директива
1999/62. Така изискването за съразмерност на наказанията, предвидено в член
9а от Директива 1999/62, не може да се тълкува в смисъл, че задължава
националния съд да замести националния законодател. Ето защо член 9а от
Директива 1999/62 няма директен ефект и не предоставя на правните субекти,
7
при положение като разглежданото в главното производство, правото да се
позовават на него пред националните органи. Въпреки това, съгласно
постоянната съдебна практика произтичащото от дадена директива
задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея
резултат, както и задължението им по член 4, параграф 3 ДЕС и на член 288
ДФЕС да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за
да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи
на държавите членки, включително — в рамките на тяхната
компетентност — върху съдебните органи (така и решения от 14 септември
2016 г., Martínez Andrés и Castrejana López, C-184/15 и C-197/15,
EU:C:2016:680, т. 50 ; от 24 януари 2018 г., Pantuso и др., C-616/16 и C-617/16,
EU:C:2018:32, т. 42). За да изпълни това задължение, принципът за
съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да
използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното
право в неговата цялост и като приложат признатите от последното
методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото
на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на
преследваната от него цел (решения: от 13 юли 2016 г., Pöpperl, C-187/15,
EU:C:2016:550, т. 43 и от 28 юни 2018 г., Crespo Rey, C-2/17, EU:C:2018:511, т.
70)“
Следващите мотиви касаят конкретно поставения казус и според тях :“
тълкуването на националното право в съответствие с член 9а от Директива
1999/62 би могло да доведе до тълкуване contra legem, доколкото посочената
юрисдикция следва да намали размера на глобата, наложена на жалбоподателя
в главното производство, въпреки че унгарската правна уредба относно
пътнотранспортните нарушения установява точно размера на глобите, без да
предвижда възможност за тяхното намаляване или изискване те да са в
съответствие с принципа на пропорционалност. Въпреки това, от
постоянната съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова
съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи
правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на
частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение
всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по
случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат
(решение от 13 юли 2016 г., Pöpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т. 45 и
цитираната съдебна практика)“.
Заключението по решението, постановено по цитираното дело на СЕС
е, че „, от една страна, че не може да се приеме, че изискването за
съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен
ефект, и от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме
всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира
изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува
националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако
такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без
8
приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид
обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото
на Съюза резултат.
В съответствие с последното, наложената процесна санкция за
извършеното нарушение е категорично несъответна.
Изводите са за незаконосъобразност обосновават решението за
отмяната на НП, поради което неоснователна е и претенцията за разноски в
полза на Агенция „Пътна инфраструктура“. Основателна е тази на
жалбоподателя, претендиращ стореното адвокатско възнаграждение ( л.16;70),
което е в размер 550 лева, против които, се прави основателно възражение за
прекомерност. Предвид факта, че процесното дело не е със завишена
фактическа и правна сложност и не се отличава от зачестилите последната
година дела от този вид и с този предмет, следва, съобразно имащото примат
над националната право Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22, да се определи възнаграждение в размер на 350 лева, което се дължи
на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 144 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК вр.
По изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** на Агенция "Пътна
инфраструктура" за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси, с който на ЕТ
„М. - С. К.“, ЕИК ****** предст. от С. Д. К.. ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЕТ „М. -
С. К.“, ЕИК ****** предст. от С. Д. К.. ЕГН **********, сума в размер на 350
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9