Определение по дело №139/2024 на Административен съд - Сливен

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Директор Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас, чрез гл. юриск. Ж. Д. – процесуален представител, подадена против Решение № 23/19.01.2024 г., постановено по АНД № 1500/2023 г. по описа на СлРС, с което: е изменено НП № F676677/24.10.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр. Бургас, с което на Е. И. П. за нарушение на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3829,21 лева, като се преквалифицира нарушението като такова по чл. 180, ал. 4 от ЗДДС и е намалено наложеното наказание „Глоба“ от 3829,21 лева на 400 лева; осъдена е ТД на НАП гр. Бургас да заплати на Е. И. П. сумата от 1253,76 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение; и е осъдена Е. И. П. да заплати на ТД на НАП гр. Бургас сумата от 12,54 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът посочва, че не е доволен от така постановеното решение, в частта относно присъдените на жалбоподателката в първоинстанционното производство Е. П. разноски в размер на 1253,76 лв., които ТД на НАП - Бургас следва да заплати. Счита, че: неправилно ТД на НАП – Бургас се осъжда да заплати на Е. П. разноски в така определения размер, съразмерно на уважената част на жалбата, тъй като с оглед извод за законосъобразност на НП и само извод за изменението му в частта на размера на санкцията, то жалбоподателката не притежавала правото да иска присъждане на разноски; като е приел друго, съдът е формирал правни изводи, довели до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени в обжалваната част решението на Районен съд – Сливен и постанови ново, като отхвърли претенцията на Е. И. П. за присъждане на адвокатско възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото и за двете инстанции.

Ответната по касационната жалба страна – Е. И. П., редовно призована, се представлява от адв. М. П. от ***, която изразява становище, че настоящото производство е недопустимо, тъй като това не е касационна жалба, а е молба за изменение на решението в частта му за разноските по смисъла на чл. 248 от ГПК и компетентен да се произнесе по тази жалба е съдът, който е постановил решението, чието изменение се иска.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен предоставя на съда преценка досежно по-нататъшните съдопроизводствени действия, доколкото става въпрос за жалба срещу решение на въззивния съд не по същество, а в частта за разноските.

Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството пред Районен съд – Сливен е образувано по жалба на Е. И. П. срещу НП № F676677/24.10.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр. Бургас, което е изменено с Решение № 23/19.01.2024 г., постановено по АНД № 1500/2023 г. по описа на СлРС. С решението съдът е осъдил ТД на НАП гр. Бургас да заплати на Е. И. П. сумата от 1253,76 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение

На 06.02.2024 г. жалбоподателят Директор Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас, чрез гл. юриск. Ж. Д. – процесуален представител е подал касационна жалба с вх. на Районен съд – Сливен № СД-02-04-2863/06.02.2024г., с която се иска изменение на Решение № 23/19.01.2024 г., постановено по АНД № 1500/2023 г. по описа на СлРС в частта относно присъдените на жалбоподателката в първоинстанционното производство Е. П. разноски в размер на 1253,76 лв., които ТД на НАП - Бургас е осъдена да заплати.

С Разпореждане № 442 от 12.02.2024 г. съдебният състав, постановил горепосоченото решение, е разпоредил препис от касационната жалба да бъде връчена на насрещната страна, след което делото да бъде изпратено на Административен съд – Сливен по компетентност.

От правна страна съдът прие следното:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски в АПК е уредена в чл. 143, като в кодекса не е предвиден изричен ред за допълване и/или изменение на съдебния акт в частта за разноските. В нормата на чл. 248 от ГПК, приложима и в съдебно административното производство по силата на чл. 144 от АПК, е предвидено, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо, в едномесечен срок от постановяването му, съдът, по искане на страните, може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. По аргумент на ал. 3 на същата разпоредба, решението на съда в частта за разноските не може да бъде предмет на самостоятелен съдебен контрол.

В настоящия случай подадената пред Районен съд – Сливен касационна жалба от Директор Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас, чрез гл. юриск. Ж. Д. – процесуален представител представлява искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, по което Административен съд – Сливен не е компетентен да се произнесе. Същото е от компетентността на Районен съд – Сливен, който е постановил решението, чието изменение в частта за разноските, се претендира. И това е така, доколкото производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 АПК не е самостоятелно съдебно производство, а е продължение на делото по повод на дължимостта и размера на направените от страните разноски пред районния съд. Това е предвидена възможност съдът, който е постановил приключващия съответната инстанция акт, да го допълни в частта за разноските, като отстрани пропуска си да се произнесе по своевременно направено искане за присъждане на такива, респ. да го измени, когато разноските са определени неправилно. Едва след произнасянето на Районен съд – Сливен с изрично определение по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдебният акт ще подлежи на обжалване, с частна жалба, пред Административен съд – Сливен.

Предвид изложеното, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати на Районен съд – Сливен за произнасяне по искането на Директор Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас, подадено чрез гл. юриск. Ж. Д. – процесуален представител за изменение на Решение № 23/19.01.2024 г., постановено по АНД № 1500/2023 г. по описа на РС – Сливен, в частта му за разноските.

Водим от горното, Административен съд – Сливен,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ свое определение от 24.04.2024г., с което е даден ход по същество на делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по КАНД № 139/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен.

ИЗПРАЩА на Районен съд – Сливен за произнасяне по искането от Директор Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас, подадено чрез гл. юриск. Ж. Д. – процесуален представител, за изменение на Решение № 23/19.01.2024 г., постановено по АНД № 1500/2023 г. по описа на СлРС, в частта му за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.