№ 2655
гр. Варна, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20233110103649 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищецът К. Д. К. твърди, че на е предоставила личния си лек
автомобил „Мазда 6“, рег. № В 7300 НА, на Д.Т.К.. На 18.12.2021г., около 15:00ч., на бул.
„Трети март“, И.Н.Я., управлявайки лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. № В 6398 КХ,
излизайки от магазин „Алати“, навлязла в лявата лента и ударила управлявания от К. лек
автомобил „Мазда 6“. Излага, че двамата водачи попълнили двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие, в който като виновен водач е посочена Я..
Твърди се, че към датата на произшествието за лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. № В 6398
КХ е била налична валидна застраховка „Гражданска отговорност” оформена в полица
застрахователна полица № BG/06/12100139378. Непосредствено след произшествието
двамата водачи посетили ликвидационния център на дружеството-ответник и след оглед на
автомобила било съставено опис-заключение, според което увредените детайли по
автомобила на ищцата били посочени предна броня и преден ляв подкалник.
Застрахователят изплатил на ищцата обезщетение в размер на 190 лева, което обаче К. счита
за недостатъчно да покрие разходите по отстраняване на вредите. С оглед горното сезира
съда с искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 420.09 лева
(съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. на 10.07.2023г.), представляваща
необходимата стойност за материали и труд възстановяване на лекия автомобил, ведно със
законната лихва от датата на депизиране на исковата молба до окончателното изплащане на
обезщетението. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
исковете. Не оспорва наличието на сключен застрахователен договор по риска „Гражданска
1
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. № В 6398 КХ,
валидна към 18.12.2021г. Не оспорва и че по заведена в дружеството щета, е превело на
ищеца застрахователно обезщетение за процесното събитие в размер на 190 лева. Твърди, че
така определеното и изплатено обезщетение е справедливо и достатъчно, за да се
възстановят щетите от пътнотранспортното произшествие. Счита претенцията на ищцата за
прекомерна, като поддържа, че същата не е съобразена с експлоатацията на автомобила – 14
години, наличието на предходни увреждания и степен на износване на материала, а оттам и
на увредените детайли, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
18.12.2021г. произшествие. С оглед неоснователност на главния иск, счита за неоснователно
и акцесорното искане за присъждане на лихва за забава. С оглед изложеното моли за
отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С изготвения проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на 10.07.2023г., между
страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между
собственика на лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. № В 6398 КХ и ответното дружество е
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 18.12.2021г., както и че на
тази дата е настъпило пътнотранспортно произшествие между собствения на ищцата лек
автомобил „Мазда 6“, рег. № В 7300 НА и застрахования такъв, както и че на ищцата е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 190 лева.
Видно от приложеното на л. 7 от делото опис-заключение по щета
43080312101361/29.12.2021г., че при оглед на лек автомобил „Мазда 6“, рег. № В 7300 НА са
констатирани увреждания по предна броя и подкалник ПВЦ преден ляв, вследствие на ПТП
от 18.12.2021г.
В заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно дадено, експертът заключава, че средната стойност за
отстраняване на щетите по процесния автомобил е 610.09 лева, в която е включена стойност
на труд, определен от експерта на 321 лева.
В съдебно заседание вещото лице излага, че е извършило оглед на процесния
автомобил, като към настоящия момент щетите не са възстановени.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
За основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на
пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно
събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка
между вредите и застрахователното събитие.
В настоящия случай между страните е безспорно наличието на валиден
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на лек
2
автомобил „Тойота Ярис“, рег. № В 6398 КХ, на която дата е настъпило пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на застрахования автомобил, в резултат на което са
нанесени щети по лек автомобил „Мазда 6“, рег. № В 7300 НА. Установи се от изготвения
от застрахователя опис-заключение, че в резултат на пътнотраспортното произшествие са
увредени предна броя и подкалник преден ляв на собствения на ищеца автомобил.
Спорният по делото въпрос се свежда до размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на справедлив
размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно средни пазарни
цени не може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на автомобила.
С оглед горното и предвид установеното, че щетите по автомобила не са
възстановени, съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено
по възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. От заключението по допусната съдебна автотехническа експертиза се установи, че
тази стойност възлиза в размер на 610.09 лева.
След приспадане размера на изплатеното от застрахователя обезщетение, същия е
останал да дължи сумата от 420.09 лева.
В обобщение, съдът намира, че предявеният иск в рамките на размера, предмет на
настоящата произнасяне, е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Върху
обезщетение следва да бъде присъдена и лихва за забава считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 23.03.2023г., до окончателното изплащане на обезщетението.
Предвид изходът от спора и своевременно направеното искане, в полза на ищеца К.
Д. К. следва да се присъдят сторените разноски, възлизащи в общ размер на 600 лева, както
следва: 50 лева за заплатена държавна такса, 150 лева за заплатен депозит за вещо лице и
400 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, което е в рамките на минимума, установен с
нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, да заплати на К. Д. К., ЕГН **********, от гр.
***********, сумата от 420.09 лева (четиристотин и двадесет лева и девет стотинки),
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди,
съставляващи разходи, необходими за възстановяване на лек автомобил „Мазда 6“, рег. № В
7300 НА, собственост на ищеца, вследствие на виновно причинено от водача на лек
автомобил „Тойота Ярис“, рег. № В 6398 КХ, пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 18.12.2021г. и изразяващи се в увреждане на предна броя и подкалник преден ляв,
дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
валидна към 18.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 23.03.2023г., до окончателното изплащане на
обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, да заплати на К. Д. К., ЕГН **********, от гр.
***********, сумата от 600.00 лева (шестстотин лева), представляваща сторени разноски
пред Районен съд - Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: BG15 BPBI
7945 1069 4883 01, с титуляр адвокат Ц. С. Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4