РЕШЕНИЕ
№ 1785
гр. Плевен, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20234430104043 по описа за 2023 година
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
150, ал.1, в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН“ ЕИК *********, против Н. Н. ***, с която са предявени искове с
правно основание по чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 150, ал.1,
вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с която моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи сумата от 844,36лв.-главница, съставляваща потребена и незаплатена
ТЕ, за периода 01.09.2021-28.02.2023г и сумата от 74,61лв- лихва за забава, за
периода 02.11.2021-05.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК,-
19.04.2023г до окончателното й изплащане. Твърди се, че ответникът е
собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес ***, с аб.
№1000574. Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ,
като не е погасил задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, които
1
имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено приемане.
Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата
13/14.12.2007г и във в-к „Посоки“, бр. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не
е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат
потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не
е плащано от ответника. Твърди се, че задължението на ответника, за
процесния период, за главница, по пера е следното: сума за отопление с ИРУ,
в размер на 0,00лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на 68,13лв; сума за
ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 108,70лв, сума за БГВ, в размер
на 644,19лв., услуга дялово разпределение в размер на 23,34лв; корекции
0,00лв. Посочено е, че в имота има монтирани 1 бр. водомери за БГВ и 0 бр.
уреди; сума за отопление без ИРУ- щранг- лира в банята. Твърди се, че до
завеждане на ИМ, от страна на ответника няма плащания за потребената ТЕ.
Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Н. Н. ***, изразява
становище за основателност на предявените искове. Моли съда с решението
да разсрочи плащането на дължимите суми.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1164/20.04.2023г, по ч.
гр.д.№2126/2023г. по описа на ПлРС., против която, в срок е депозирано
възражение от длъжника. В указаният от съда, по реда на чл. 415, ал.1, т.1 от
ГПК, едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради
което, същият е допустим.
По делото няма спор между страните и съобразно представените с ИМ
писмени доказателства- договор за покупко- продажба на общинско жилище
от 03.11.2006г., че отв. Н. Н. ***, е собственик на процесния топлоснабден
имот, на адрес ***. Безспорно по делото се установява също, че за процесния
имот е открита партида за плащане на отопление и топла вода, с аб.
№1000574. Не се спори между страните и факта на доставяне на ТЕ до имота
2
на ответника, за процесния период, съобразно представеното извлечение от
сметка, за което са издадени и приложените по делото фактури. Установява
се също, че общият размер от 844,36лв.-главница, включва сума в размер на
68,13лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 108,70лв, сума
за БГВ, в размер на 644,19лв., услуга дялово разпределение в размер на
23,34лв; корекции 0,00лв. Установява се също, че в имота има монтирани 1
бр. водомери за БГВ и 0 бр. уреди; налице е щранг- лира в банята; сумата за
ТЕ, отдадена от сградна инсталация е начислена на база действителен обем
на имота от 67,86 куб.м. Установява се също, че лихвата за забава върху
главницата, за претендираният период 02.11.2021-05.04.2023г. е в размер на
74,61лв.
По делото се установява също и факта на сключване на договор за
индивидуално отчитане и топлоразпределение №0640050/05.12.2001г, между
етажна собственост на адрес г*** и „НЕЛБО ИНЖИНЕРИНГ“ ООД, за
доставка и монтаж на индивидуални разпределители /апартаментни
топломери/ и за ежемесечно отчитане на потребената ТЕ, както и факта на
сключване на споразумителен протокол от 06.12.2001г, между ТЕЦ-Плевен и
„НЕЛБО ИНЖИНЕРИНГ“ ООД,, за разпределение на ТЕ между абонатите на
аб. станция ***
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на
Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки” и във в-к „Труд“-
приложени към заповедното производство.
По делото няма доказателства за запращане на потребената ТЕ, за процесият
период. Съдът констатира също, че в депозираното възражение срещу
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2126/2023г. по описа на ПлРС.,
ответника е направил възражение, че за част от процесният период –
12.10.2021- 24.03.2022г, има образувано изп. дело №350/2022г. на ЧСИ ***
като е приложено копие от връчената ПДИ. Съдът констатира, че изп. дело
№350/2022г е образувано въз основа на издаден ИЛ от 09.02.2022г, по ч.гр.д.
№6466/2021г на ПлРС. След направена служебна справка, съдът констатира,
че заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№6466/2021г., обективира вземане за
главница, за периода 01.12.2019-31.08.2021г, и не касае процесния период, с
начална дата- 01.09.2021г.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от
3
правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с
оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за
битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе
посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване
на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съдът приема за установен и
факта, че отв. Н. Н. ***, има качеството на собственик на имота, въз основа на
приетите и посочени по- горе писмени доказателства. Съобразно ТР
№2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-
етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на
обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален
писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях
облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от ДР на ЗЗПотр.
Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда-
етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата
на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез която се
осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на
параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към
клиентите. Съдът приема, съобразно събраните и обсъдени по- горе писмени
4
доказателства, че до имота на ответника е налице реално доставяне на ТЕ, за
процесния период, която правилно е отчитана от страна на ищеца. Съобразно
чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат
месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на
законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на
дължимата сума.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният
установителен иск е изцяло основателен, ответникът Н. Н. ***, като
собственик на топлоснабден имот, дължи плащане на потребената от него ТЕ,
поради което, следва да бъде признато за установено спрямо него, че дължи
сумата 844,36лв.-главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за
имот с аб.№1000574, за периода 01.09.2021-28.02.2023г и сумата от 74,61лв-
лихва за забава, начислена върху главницата, за периода 02.11.2021г -
05.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-19.04.2023г до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за
изпълнение №1164/20.04.2023г, по ч. гр.д.№2126/2023г. по описа на ПлРС.
По искането с правно основание чл. 241, ал.1 от ГПК.
С отговора на ИМ, отв. Н. Н. *** е направила искане за разсрочване на
задължението. Съобразно нормата на чл. 241, ал.1 от ГПК, при постановяване
на решението, съдът може да разсрочи неговото изпълнение, с оглед на
имотното състояние на страната или на други обстоятелства. От страна на
ответника са представени доказателства за имотно състояние- декларация за
имуществено състояние, в която е декларирано, че ответника получава
месечен доход от 549,19лв месечна пенсия за инвалидност, притежава
апартамент в гр. Плевен /процесния/. Представят се доказателства за
здравословно състояние- ЕР на ТЕЛК, от което се установява, че ответника
има определен 78% трайна неработоспособност; епикриза от онкологична
клиника от м. 04.2023г. С оглед представените писмени доказателства, както
и с оглед установеното обстоятелство, че за задължение за предходен период
против ответника е образувано изп. дело за принудително събиране на
5
сумите- посочено по- горе, съдът намира, че са налице предвидените от
закона предпоставки и изпълнението на задължението по настоящето дело,
следва да бъде разсрочено. Съдът намира, че изпълнението на задължението
на ответника по настоящето дело- за дължимата главница и лихва за забава- в
размер на общо сумата от 918,97лв., следва да бъде разсрочена на 11 месечни
вноски, от които: първата вноска в размер на 18,97лв. и 10 вноски в размер на
90лв. всяка, Първата вноска е платима на 10-то число на месеца, следващ
този, в който настоящото решение влезе в сила, а останалите – на всяко
следващо 10-то число на месеците, до окончателното изплащане на
вземането, ведно със законната лихва върху главницата по всяка отделна
вноска /считано от датата на депозиране на заявлението по чл.4110 от ГПК/.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе сторените от
ищеца разноски, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК- в размер
на 125лв. /25лв.- внесена д.т. и 100лв юрк. възнаграждение/- в настоящето
производство и в размер на 75лв.- в заповедното производство. Съдът
намира, че спрямо дължимите разноски не следва да бъде постановявано
разсрочено плащане, доколкото това не е поискано от ответника, а нормата на
чл.241 от ГПК не касае отговорността за разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Н. Н.
***, ЕГН**********, от ***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН”
ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от***
сумата от общо 918,97лв., от която: сумата от 844,36лв.-главница,
съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за имот с аб. №1000574, за
периода 01.09.2021-28.02.2023г и сумата от 74,61лв- лихва за забава, за
периода 02.11.2021г -05.04.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК- 19.04.2023г., до окончателното й изплащане, за които суми има
издадена заповед за изпълнение №1164/20.04.2023г, по ч.гр.д.№2126/2023г. по
описа на ПлРС.
6
На основание чл.241, ал.1 от ГПК, РАЗСРОЧВА ИЗПЪЛНЕНИЕТО
НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО в общ размер от 918,97лв., от което сумата от
844,36лв.-главница и сумата от 74,61лв- лихва за забава, за периода
02.11.2021г -05.04.2023г., НА ЕДИНАДЕСЕТ месечни вноски, от които:
- първата вноска, в размер на 18,97лв., с падеж 10-то число на месеца,
следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК- 19.04.2023г, до окончателното й изплащане,
- десет вноски в размер на 90лв./всяка, с падеж 10-то число на месеците,
ведно със законната лихва върху главницата по всяка отделна вноска, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 19.04.2023г до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Н. Н. ***,
ЕГН**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН”
ЕАД, гр. Плевен, ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление ****, сумата от 125лв.- разноски по настоящето исково
производство и сумата от 75лв.- разноски- по ч. гр.д. №2126/2023г. на ПлРС.
Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7