Решение по дело №55031/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6806
Дата: 20 юни 2022 г.
Съдия: Константин Александров Кунчев
Дело: 20211110155031
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6806
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110155031 по описа за 2021 година

Предявен е иск от „СВа“ АД с със седалище и адрес на управление гр. София ж.к.
Младост 4 ул. Бизнес парк София №1 сгр.2А срещу СТ. ЛЮБ. ИЛК., ЕГН **********, гр.
София, жк- Стрелбище № 16, ет. 4, ап.12, за признаване за установено , че СТ. ЛЮБ. ИЛК.
дължи на „СВа“ АД, сумата от 1733,71,89 лв., представляваща потребена вода от
длъжника за периода от 01.02.2012 г. до 19.01.2020 г. ведно със законна лихва от 28.01.2021
г. до изплащане на вземането и срещу Л. АС. М. с ЕГН **********, за признаване за
установено , че Л. АС. М. с ЕГН **********дължи на „СВа“ АД, сумата от 1733,71,89 лв.,
представляваща потребена вода от длъжника за периода от 01.02.2012 г. до 19.01.2020 г.
ведно със законна лихва от 28.1.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ответниците са налице трайно установени
фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги. Твърди, че са налице
облигационни отношения , които се уреждат от Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите на ВиК оператор „СВа“ АД, влезли в сила на 28.08.2016г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника - СТ. ЛЮБ.
ИЛК.. Ответникът оспорва вземанията по и основание и размер и прави възражение за
давност .
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника - Л. АС. М..
Ответникът оспорва вземанията по и основание и размер и прави възражение за давност .
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон.
Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане
и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
1
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК услуги, като съгласно б. "а" от посочената разпоредба това са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, а според б. "б" от нормата – това са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е указано, че потребители на услугите ВиК са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради етажна собственост. Получаването на тези услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от наредбата.
Съгласно чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., услугите ВиК се заплащат по цени,
определени по реда на ЗРВКУ, като при неспазване на сроковете за плащане на
изразходваното количество вода, определени в общите условия на договорите, се заплаща
законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 32 от същата наредба, услугите ВиК
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. За сгради - етажна собственост или за водопроводно отклонение с повече от
един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното
количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период
от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия
водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се
извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено
на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на
отчитането.
Следователно нормативната уредба - Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г., предвижда качеството
"потребител" на ВиК услуги да възниква единствено по отношение на определена категория
лица - носители на вещни права или концесионно право, като никакви други облигационни
правоотношения на договорно или извъндоговорно основание, включващи в съдържанието
си фактически възможността да се държи съответния обект, присъединен към
водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да обосноват възникване на
правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са относими единствено в отношенията
между собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и лицето, което
фактически ползва имота.
От представените писмени доказателства по делото, се уставни по безспорен начин
страните са налице трайно установени облигационни отношения по предоставянето на ВиК
услуги за процесния имот. Следователно ответниците имат качеството потребители, тъй
като, тъй като са съобственици на имота Л. АС. М. притежава 1/2 идеална част от имота.
Съсобствеността и квотите на ответниците в процесния имот е установено с влязла в сила
съдебно решение. Владението на имота е предадено на 20.01.2020 г., поради което от тази
дата ответниците нямат задължение към ищеца за напред.
В имота е доставяно реално количество вода за процесния имот, което се установява
от техническата експертиза, към която са приложени, подписаните отчети.
От приетата по делото ССЧ се потвърди, че всички вземания и плащания от
ответника са осчетоводени редовно по нейната партида. Редовно водените счетоводни
документи имат доказателствана сила, която съдът се взе предвид и другите писмени
доказателства изходящи от ответницата които потвърждават, че между страните им
облигационно отношение.
2
По въпроса за доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги е
постановена последователна съдебна практика /ТР 39-2 от 05.03.1954 ОСГК на ВС, реш. №
413/16.08.2005 г. по т. д. № 964/2004 г. на ТК, реш. № 423 от 01.06.2006 г. по т. д. № 9/2006
г. на ТК, реш. № 155 от 13.03.2007 г. на ТК/, разрешенията на която са споделени в
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 2/20.01.2011 г. по гр. д. № 478/2010 г.
на ВКС, III г. о., споделяно и от настоящия състав. Вписванията в счетоводните
/търговските/ книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е
равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи,
независимо от разпоредбите на чл. 182 ГПК, респ. чл. 55 ТЗ. Като производна, основана на
доказателствената сила на първични счетоводни документи, тази доказателствена сила не се
презюмира и при оспорване подлежи на доказване, а по начало - на преценка, с оглед
всички обстоятелства по делото - / чл. 182, ал. 1 ГПК/, които доказателства също
потвърждават извода, че ответникът е потребител. В този смисъл Решение № 187 от
24.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 436/2012 г., II т. о. По делото се установи, че има първични
документи които обосновават вторичните записвания в счетоводните книги на ответника,
както и се установи, че счетоводството на ответника е водено редовно, поради което съдът
изгражда изводите си на база на счетоводните записвания.
Съгласно приложимите действащи през процесния период Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „СВа“ АД операторът е
длъжен да отчита показанията на средствата за измерване при определените условия и
срокове и да издава фактури за дължимите суми. Съгласно чл. 31 ал.2 от Общите условия
потребителят е длъжен да заплаща дължимите суми за ползваните услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране.
Направеното възражение от ответниците за давност е основателно, като за периода
от 01.02.2012 г. до м.11. 2017 г., включително вземанията са погасени по давност.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която се установява,
че през процесния период са осчетоводени процесните вземания, дължимите вземания за
имота, са размер на сумата от общо 1469,51 лв., стойността на доставената вода за
периода от м.12.2017 г. до 19.01.2020 г.
Съобразно дела в съсобствеността Лили отговаря за сумата от 734,55 лв. , или за 1/ 2
част от общата сума и Симеон отговаря за сумата от 367,37 лв. или за 1/ 4 част от общата
сума.
По тази причина до посочените размери исковете следва да се уважат, а за горницата
да се отхвърлят.
По посочените причини за посочените суми исковете следва да се уважат, а за
горницата исковете следва да се отхвърлят.
Така мотивиран, съдът


РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ СТ. ЛЮБ. ИЛК., ЕГН **********, гр. София,
жк. Стрелбище № 16, ет. 4, ап.12, ДЪЛЖИ на „СВа“ АД с ЕИК *********, сумата от
367,37 лв., представляваща потребена вода за периода от м.12.2017 г. до 19.01.2020 г. ведно
със законна лихва от 28.01.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 5230/2021 на СРС, като ОТХВЪРЛЯ искът по чл.422
ал.1 ГПК във вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата над 367,37 лв. до 1733,71 лв., както и за периода
от 1.02.2012 г. до м.11.2017 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Л. АС. М. с ЕГН **********, гр. София, жк.
Стрелбище № 16, ет. 4, ап.12, дължи на „СВа“ АД, сумата от 734,55 лв., представляваща
потребена вода за периода от м.12.2017 г. до 19.01.2020 г., ведно със законна лихва от
3
28.01.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр. д. № 5230/2021 на СРС, като ОТХВЪРЛЯ искът по чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.79
ал.1 ЗЗД за сумата над 734,55 лв. до 1733,71 лв., както и за периода от 1.02.2012 г. до
м.11.2017 г.
ОСЪЖДА Л. АС. М. с ЕГН **********,да заплати на „СВа“ АД с ЕИК
*********, сумата от 25 лева – разноски в заповедното производството.
ОСЪЖДА СТ. ЛЮБ. ИЛК., ЕГН **********, да заплати на „СВа“ АД с ЕИК
*********, сумата от 12,75 лева – разноски в заповедното производството.


Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4