№ 3755
гр. Варна, 04.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501437 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ф. И. А., ЕГН ........1, чрез адв. С. Н., срещу
Решение № 923/19.03.2024г., постановено по гр. дело № 5906/2023г. по описа на ВРС, 51-ви
състав, в частта, с която са определени съделителите и квотите, при които е допуснат до
делба недвижим имот, находящ се в гр.Варна, община Варна, обл.Варна, ж.к.“В.....„ бл.21,
вх.1, ет.15, ап.79, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №
......., по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед
РД[1]........16.05.2008г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и регистри засягащо самостоятелния обект от 23.07.2020г.,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 79 /седемдесет и девет/, находящ се на 15 /петнадесети/
етаж на сградата със застроена площ 95,45 кв.м. /деветдесет и пет цяло и четиридесет и пет
квадратни метра/, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, 2 апартамент; брой
нива на обекта - 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ........; под
обекта: ....... и над обекта: .......... ведно с прилежащото избено помещение № 79 /седемдесет
и девет/, със застроена площ от 5,94 кв.м. /пет цяло и деветдесет и четири квадратни метра/,
без посочени граници в документ за собственост, както и 1,3391% /едно цяло три хиляди
триста деветдесет и една десетохилядни процента/ ид. части от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж, между Я. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Варна, общ. Варна, обл. Варна, ж.к. „П....", ул. „П... С..." № 12, вх. 11, ет. 6, ап. 18, Г. Д. Д.
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ж.к. „В.....", бл.21,
.......... и Ф. И. А. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, жк.“В.....“, бл.21, ет.14, ап.79, при
квоти в съсобствеността както следва: за Я. Д. Х., ЕГН ********** – 1/4 ид.ч.; за Ф. И. А. с
ЕГН **********– 1/4 ид.ч. за Г. Д. Д. ЕГН ********** – 2/4 ид.ч.
В жалбата се излага, че имотът следва да бъде допуснат до делба между въззивницата
Ф. А. и Г. Д. при квоти по ½ и за двамата. Излага се, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не е формирал адекватни на
ангажираните доказателства правни изводи, че въззивницата е придобила и притежаваната
от Я. Д. Х. идеална част от имота по давност. Твърди, че не е било необходимо да установява
намерение, че свои тази част от имота за себе си, тъй като имотът не е бил съсобствен между
1
А. и Х., а въззивницата на практика е владяла чужд имот. Поради което и не е било нужно да
се демонстрира намерение за своене. Освен това владението не е било смущавано, тъй като
покана за плащане на наем е изпратена от ищцата до съсобственика Д., но не и до
въззивницата. Наред с изложеното се твърди, че намерението за своене е доказано от
ангажираните гласни доказателства, от които е установено, че след напускане на имота от Х.
през 2004г., въззивницата е заживяла в имота, направила е през 2007г. ремонт без
консултиране с ищцата, които действия надхвърлят обикновеното ползване на имота. Твърди
се, че ВРС неправилно е интерпретирал свидетелските показания на св. Х.в и не е съобразил,
че ищцата дори е нямала ключ за имота до 2019г. Започналата да тече от 2007г. давност
легитимира въззивницата като собственик на притежаваната от ищцата част от имота.
Давността не е прекъсвана или спирана. Не е доказана уговорка въззивницата да е ползвала
имота по споразумение с въззивницата, от която да е била допусната. Твърди се, че са
допуснати процесуални нарушения от ВРС, който е кредитирал необосновано гласни
доказателства, ценил е обяснения на ответницата, дадени в друго производство и
ненадлежно е формулирал въпроси по реда на чл.176 ГПК. По изложените съображения
моли решението са бъде отменено изцяло и имотът допуснат до делба между въззивницата и
Д. при равни квоти. Моли за разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Я. Х., в
който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Намира решението за правилно
и законосъобразно. Счита, че правилно е установена от първоинстанционния съд липсата на
намерение за своене у въззивницата. Изявлението на А., че желае да заплати сума на дъщеря
си, за да бъде възложен имота на първата, сочи, че същата не е считала имотът за свой.
Моли решението да бъде потвърдено.Претендира разноски за въззивното производство.
Въззиваемата страна Г. Д., редовно уведомен, не е депозирал становище по жалбата.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана, поради което е
процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
акт. Същата следва да бъде приета за разглеждане.
Доколкото липсват направени искания за събиране на нови доказателства,
производството следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 18781/22.07.2024г.
депозирана от Ф. И. А., ЕГН ........1, чрез адв. С. Н., срещу Решение № 923/19.03.2024г.,
постановено по гр. дело № 5906/2023г. по описа на ВРС, 51-ви състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №1437/2024г. на ОС-Варна за 02.10.2024 г.
от 09,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2