РЕШЕНИЕ
№ 17187
гр. София, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110170759 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът-Б. С. Е. твърди, че с наказателно постановление № 275468/2016 г.
/влязло в сила на 27.09.2016 г./, издадено от заместник кмет на СО му e наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.35, ал.7, т.1
от НРУПОГТТСО. Сочи, че през м. 06.2019 г. по молба на ответника е образувано
изп.д. № 2019//////0400497 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № ////// с район на действие
СГС, след като вземането вече било погасено по давност по арг. от разпоредбата на чл.
82, ал. 1, б. "а" ЗАНН. Излага, че процесната сума е събрана принудително по
образуваното изпълнително дело. Поддържа, че сумите събрани по изпълнителното
дело са недължимо платени – без основание - поради настъпила давност, преди
образуване на изпълнителното дело. Моли съда да постанови съдебно решение, по
силата на което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 200 лева.
Ответникът-„СО“, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва твърдението на ищеца, че е настъпила
погасителна давност за събиране на наложеното административно наказание "глоба"
като твърди, че действията по образуване на изпълнително производство и
принудително събиране на глобата са предприети изцяло в законоустановения срок и
1
не е изтекла абсолютната погасителна давност. Излага, че настъпването на погасителна
давност не преклудира правото на кредитора. Поддържа, че не следва да се приема, че
изпълнителната давност погасява самото вземане, тъй като това би противоречало на
принципа, че никой не може да черпи ползи от собственото си противоправно
поведение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2
и ал. 3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и
правна страна:
Не е спорно между страните, че на ищеца е съставен АУАН № ///////02.06.2016
год. и въз основа на който е издадено наказателно постановление № 275468/2016 год.
на кмета на СО, с което на Б. С. Е. е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 лева на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО, за това, че на
02.06.2016 г., в 10,49 часа пътува без редовен превозен документ в гр. София, в А-26,
което е констатирано след спирка: ул. „2-ра“, посока ул. „Обеля 1“, район „Обеля2“, с
което виновно е нарушил разпоредбите на чл. 18, т. 1 и чл. 35, ал. 1, вр. с чл. 34, ал. 3
от НРУПОГТТСО.
Не е спорно също така, че въз основа на наказателното постановление срещу
ищеца е образувано изпълнително дело № 2019//////0400497 по описа на ЧСИ А.П., с
рег. № //////, с район на действие СГС. Установява от приетото по делото
удостоверение, издадено от ЧСИ, че по изпълнителното дело е постъпила сума, чрез
банков превод от 17.11.2022 год. общо в размер на 305 лева.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, приема, че иска е
основателен. Това е така, защото когато съдебният изпълнител събира принудително
публично общинско вземане, той не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се
произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство,
когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.
439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материално-правните
предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване
на задължението по давност. Тъй като няма правомощие да се произнася по
възражение за давност и не е орган в структурата на общинската администрация,
съдебният изпълнител не би могъл да "отпише" погасеното по давност публично
общинско задължение. Едновременно с това разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК не
дава правомощия на съдебния изпълнител да вземе предвид евентуално постановено
от орган в структурата на общинската администрация "отписване", извършено след
предаването на публичното задължение за събиране по реда на ГПК. Подобно
"отписване" би могло да обоснове отправянето на искане от взискателя по чл. 433, ал.
2
1, т. 2 ГПК, но заявяването на такова е в зависимост единствено от волята на
взискателя и при отсъствието му, единствен способ за защита на длъжника в хипотеза
на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на публично
общинско вземане, остава предявяването на иск – или отрицателния установителен иск
по чл. 439 ГПК или осъдителен в рамките на което производство се установява факта
на недължимост на вземането на ответника на заявеното основание.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН давността при наложено наказание "глоба"
е две години. Нормата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН регламентира, че давността започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. Следва да бъде посочено, че глобата, освен публично вземане, е и
административно наказание, която правна природа следва да намери превес, поради
което неприложим по отношение на давността за това вземане е срокът по чл. 171, ал.
1 ДОПК / в този смисъл тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по тълкувателно дело
№ 3/2016 г. на ВАС/. Образуването на изпълнително производство е действие, което
прекъсва давността и започва да тече нов двугодишен срок, но това производство
следва да е образувано преди изтичане на предвидената в НК обикновена или
абсолютна давност. Ако в посочения по – горе двугодишен срок не се предприемат
изпълнителни действия глобата не подлежи на изпълнение по принудителен ред, в
приложение на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК /в този смисъл ТР № 2/28.02.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСНК на ВКС/. Давността за изпълнение на административно наказание е
изтичане на определен срок от време, установен със закон, в който надлежният орган
бездейства да упражни правомощията си да приложи административно –
наказателната репресия спрямо извършителя на нарушението. Позоваването на
давността е изведено при факти, настъпили след влизане в сила на постановлението.
В настоящия случай с оглед на приложението на разпоредбата по чл. 82, ал. 1,
б. "а" от ЗАНН се установи, че по отношение на наложеното на Б. С. Е. наказание
"глоба", на основание наказателно постановление № 275468 от 29.06.2016 год.
погасителният давностен срок е започнал да тече от датата на влизането в сила на
същото, която дата съгласно отбелязване върху акта е 27.09.2016 год. Това отбелязване
следва да се цени като извънсъдебно признание по реда на чл. 175 от ГПК от
ответника на неизгоден за него факт. По делото от страна на ответника са ангажирани
доказателства да са предприети действия, за периода от влизане в сила на
наказателното постановление до образуване на горепосоченото изпълнително дело -
възлагателното писмо е подадено на 24.06.2019 год., когато е образувано
изпълнителното дело. В случая ответникът не е ангажирал доказателства да са
предприети действия, водещи до прекъсване на давността за периода от влизане в сила
на наказателното постановление до образуване на горепосоченото изпълнително дело.
От приетите доказателства се установи, че давността за вземането по чл. 82, ал. 1, б.
3
"а" ЗАНН за периода от влизане в сила на наказателното постановление (27.09.2019
год.) до образуване на изпълнителното дело на 24.06.2019 год. е изтекла, поради което
съдът намира предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
основателен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 25 лева, представляваща сторените в настоящотото производство
разноски и сумата от 25 лева, представляваща сторените разноски по гр.д. №1447/2023
год. по описа на СРС, 75 с-в.
На основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА ответникът следва да плати на адв. К.И.Б.
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и на адв. Н. И. И. адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СО, БУЛСТАТ ///////, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, дължи на Б. С. Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ///////, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 200 лева /двеста
лева/– представляваща наложена на ищеца глоба съгласно Наказателно постановление
№ 275468/2016 г. на зам. кмета на СО, като събрана без основание по изпълнително
дело № 2019//////0400497 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № //////, с район на действие СГС
и преведена на ответника, ведно със законната лихва от 10.01.2023 год. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 1447/ 2023 год., по описа на Софийски районен съд, 75 състав.
ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ /////// да заплати на Б. С. Е., ЕГН **********, сумата
25 лева–съдебни разноски в настоящото производство, както и сумата 25 лева–
съдебни разноски по ч.гр.д. № 1447/2023 год., по описа на Софийски районен съд, 75
състав.
ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ /////// да заплати на адв. К.И.Б., на основание чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева-по ч.гр.д. №
1447/2023 год., по описа на Софийски районен съд, 75 състав.
ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ /////// да заплати на адв. Н. И. И., на основание чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5