№ 17173
гр. София, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110156819 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която П. Т. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. П., ул. „С.“ № 2, е предявила срещу **************, ЕИК: **************, с
адрес: гр. *************************, и ****************, ЕИК: **************, с
адрес: гр. *************************, в условията на обективно и субективно съединяване
следните искове: установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
/противоречие с добрите нрави – размерът надхвърля трикратно размера на законната лихва
за забава/, кумулативно с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК /противоречие със закона/ за прогласяване
нищожността на договор за паричен заем № 2623414 от 16.08.2022 г. срещу **************,
в условията на евентуалност чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем № 2623414 от 16.08.2022г. поради
противоречие с добрите нрави, евентуално чл. 146, вр. с. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП като
неравноправна клауза; установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД
/противоречие с добрите нрави/, за прогласяване нищожността на договор за поръчителство
срещу ****************, при условията на евентуалност прогласяване нищожността на
клаузата, предвиждаща допълнително оскъпяване по договор за поръчителство, сключен с
**************** като уговорена в противоречие с добрите нрави, евентуално чл. 146, вр.
чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, като неравноправна клауза.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
16.08.2022 г. е сключил с ************** договор за паричен заем № 2623414, по силата на
който му била отпусната сума в размер на 4 500 лв., при ГЛП от 38,37% , ГПР - 45,89% и със
срок за погасяване от 7 месеца. Сочи, че съобразно чл. 4 от процесната сделка следвало да
предостави обезпечение под някоя от формите, описани в клаузата, за броени часове.
Поддържа, че на същата дата бил сключен и договор за поръчителство с ****************
срещу възнаграждение от 1 100,73 лева, което било платимо на части, заедно с месечната
вноска по кредита. Инвокира доводи за недействителност на клаузата за възнаградителна
лихва поради нарушение на добрите нрави, доколкото размерът надхвърля повече от 3
пъти стойността на законната лихва за забава, както и поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т.
1
9 и т. 10 ЗПК, тъй като уговореният лихвен процент не отговарял на действителното
положение и в към него бил включен под формата на допълнителна лихва възнаграждението
за поръчителство. Допълва, че процесната клауза създава неравноправие между страните по
договора. Счита, че уговорката за предоставяне на обезпечение е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй обезпечението излиза извън присъщата му
обезщетителна и обезпечителна функция, доколкото с него не се обезщетяват вреди от
самостоятелни сигурни неблагоприятни последици за кредитора и се явява прекомерно
спрямо предоставената в заем сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на
същинското договорно задължение. Поддържа, че уговорката за възнаградителна лихва е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не била формулирана ясно и разбираемо,
което създало невъзможност потребителя да прецени икономическите последици от поетото
задължение. Релевира доводи, че посочените пороци при сключването на договора
обосновават нищожност на цялата сделка. Допълва, че нищожна се явява и клаузата за ГПР
поради заобикаляне и противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с аргументи, че в размера на
ГПР следва да бъде включено и възнаграждението за поръчителство. Счита, че договорът за
паричен заем е недействителен и поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като не
бил посочен дневният размер на лихвения процент, както и поради неподписването на
общите условия от потребителя. Твърди, че задължението по договора за заем било
предсрочно погасено. Поради изложените съображения моли да бъде прогласена
нищожността на цялата сделка. В условията на евентуалност претендира установяване на
недействителността на чл. 4 от договора за паричен заем. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – ************** е депозирал отговор на
исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не
оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, както и че
задължението е изцяло погасено от ищеца. Релевира възражение, че договорът за паричен
заем отговаря на изискванията на ЗПК. Не оспорва фактическите твърдения, че
възнаграждението на поръчителя не е инкорпорирано в ГПР, но навежда доводи, че
последното не представлява разход по кредита и не следва да се включва в ГПР. Оспорва
фактическите твърдения на ищеца, че в негова тежест е възникнало задължение да
предостави поръчителство, като твърди, че потребителят е имал право да се откаже от
кандидатстването за кредит, която правна възможност не е упражнил. Възразява срещу
твърденията, че към момента на сключване на договора за кредит е знаел какъв е размерът
на дължимото възнаграждение за поръчителство с аргументи, че договорът за поръчителство
се сключва в среда, извън контрола му и че двете ответникови дружества са различни правни
субекти. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство представлявал възмезден
договор за поръчка. В условията на евентуалност поддържа, че нищожността на договора за
поръчителство обосновава нищожност само на чл. 4 от договора за кредит, а не на цялата
сделка. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – ****************, е депозирал отговор на
исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не
оспорва съществуването на облигационно отношение между страните, както и че
възнаграждението е заплатено от ищеца. Инвокира доводи за дължимостта на
възнаграждението, тъй като представлявало услуга, чийто размер бил съобразен с поетия от
ответното дружество икономически риск. Оспорва фактическите твърдения на ищеца, че в
негова тежест е възникнало задължение да предостави поръчителство, тъй като сам
направил изявление задължението по договора за заем да бъде обезпечено. Поддържа, че
възнаграждението на поръчителя нямало как да бъде известно на кредитодателя, поради
което последното не представлявало разход по кредита и не следвало да се включва в ГПР.
2
Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът П. Т. С., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 228114/30.06.2025г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
В съдебно заседание, ответникът **************, редовно призован, не изпраща
представител. С молба с вх. № 226785/27.06.2025г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание, ответникът ****************, редовно призован, не изпраща
представител. С молба с вх. № 226808/27.06.2025г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
От приетия по делото договор за потребителски кредит № 2623414/16.08.2022г. и
Приложение № 1 към него, се установява, че между **********, като кредитодател и П. Т.
С., като кредитополучател е сключен процесния договор, по силата на който кредиторът
предоставил на ищеца кредит в размер на 4500 лева, платим за срок от 12 месеца, на 12
месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, при лихвен процент от 40,00
лева и ГПР от 48,21%. Кредита е с краен падеж на плащане - 20.08.2023г. и с крайна сума за
плащане от 5549,14 лева. С договор за предоставяне на поръчителство, сключен между
****************, като поръчител и П. Т. С., като потребител, поръчителят се задължил да
сключи договор за поръчителство с кредитора **********, по силата на който да гарантира
и да отговаря за изпълнение на задълженията по договора за кредит, срещу възнаграждение
съгласно чл. 8 от договора в размер на 2852,98 лева общо, платимо всеки месец, съгласно
приложение № 1 към договора по сметка на **************, заедно с погасителната вноска
по договора за кредит, за приемането на което ************** е овластено от поръчителя,
съгласно уговореното в чл. 8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство. По делото
са приети удостоверения за липса на задължения, както следва: № 62556/26.02.2023г.,
издадено от **************, от което се установява, че към дата 26.02.2023г. ищецът няма
задължения по договора за поръчителство и те са изплатени, съответно с №
1023635/26.02.2023г., издадено от ****************, от което се установява, че към
26.02.2023г. са издължени всички суми и по договора за предоставяне на поръчителство.
С определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните обстоятелства, релевантни за спора: че
на 16.08.2022г. П. Т. С. е сключила с ************** и с **************** процесните
договора, както и че задълженията по процесните сделки са изцяло погасени.
Договорът за потребителски кредит попада в приложното поле на ЗПК съгласно чл. 9
ЗПК. Установява се, че преди отпускане на кредита страните по договора са използвали
средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях
правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. В чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от Договора за потребителски кредит
пораждането на действието му е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено
от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаденото заявление за отпускане на
кредит, съответно банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. Договорът
за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и
сл. ЗЗД, тъй като довереникът - фирма се е задължил да извърши за сметка на доверителя
3
възложените му от последния действия – сключване на договор за поръчителство, срещу
уговорено възнаграждение. По делото е приет сключен между кредитора и поръчителя
договор за поръчителство от 16.08.2022г., като по силата на съглашението е предоставено
лично обезпечение от **************** – поръчителство спрямо поетите от ищеца
задължения към кредитора - фирма. За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на
потребителите, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са
сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в
отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а
като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се
гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на
потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на
закона. В случая от служебна справка от Търговския регистър за актуално състояние по
партидата на поръчителя се установява, че едноличен собственик на капитала му е фирма
*****************. Следователно касае се за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1,
т. 5 от ДР на ТЗ. Същевременно при цялостния анализ на Договора за потребителски кредит
е видно, че пораждането на неговото действие, респективно получаването на сумата по
кредита, е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на
кредитополучателя - ищец, тоест несъмнено е, че двете правоотношения са взаимно
свързани и осигуряването на поръчителство – при това от определено свързано с кредитора
трето лице, е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при
условията по договора. На следващо място, с Договора за предоставяне на поръчителство
фирмата - кредитор е овластена да събира дължимото на поръчителя възнаграждение, в
който смисъл са и клаузите на чл. 8, ал.5 от Договора за предоставяне на поръчителство.
Следователно събраните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица
обуславят извод, че уговореното възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване
на договора за кредит /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Налице е в случая знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по Договора за
потребителски кредит под формата на възнаграждение за възмездно поръчителство,
поставено като условие за получаване на кредита още към момента на сключването му.
Несъмнено заплащането от ответника на възнаграждение за поръчителство на свързаното с
кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за
кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита /видно от посоченото в чл.
4, ал. 2 от Договора за потребителски кредит/. Следователно в случая в уговорения ГПР не
са включени всички действителни разходи. Поради това съдът намира, че е налице
противоречие на сключения Договор за потребителски кредит с императивната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
4
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/. Налице е и нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като формално посоченият в Договора за потребителски кредит годишен процент на
разходите е под 50 %, но е очевидно, че при включването към него и на възнаграждението за
поръчителство неговият действителен размер надвишава прага по чл. 19, ал. 4 ЗПК /пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерски съвет на Република България/.
Следователно, като не е оповестил действителния ГПР в Договора за потребителски
кредит, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, тъй като договорът за потребителски кредит № 2623414 от 16.08.2022г.
е нищожен като сключен при противоречие със закона. По изложените съображения и
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По изложеното установителния иск за прогласяване нищожността на договора за
потребителски кредит № 2623414 от 16.08.2022г. е основателен и като такъв следва да бъде
уважен. При уважаване на главния иск за прогласяване нищожността на договора за
потребителски кредит, съдът няма задължението да разглежда, предявените в условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 4 от договора за потребителски кредит № 2623414 от
16.08.2022г. поради противоречие с добрите нрави, евентуално чл. 146, вр. с. чл. 143, ал. 2, т.
19 ЗЗП като неравноправна клауза.
Основателен е предявеният иск по отношение на процесния договор за предоставяне
на поръчителство от 16.08.2022г. В разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от процесния договор за
предоставяне на поръчителство е предвидено, че уговореното възнаграждение, дължимо от
ищеца на падежа, съгласно приложение № 1 към договора не постъпва в патримониума на
ответника – ****************, а е уговорено като част от погасителната вноска, която
заемателят следва да заплати на заемодателя **************. Съдът счита, че уговореното в
чл. 8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на
възнаграждение не поражда права и задължения за страните, тъй като е сключено при
противоречие в закона и води до неговата нищожност. С оглед изложените съображения
съдът следва да обоснове извод, че чрез сключването на този договор за предоставяне на
поръчителство се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и договора е сключен в
противоречие с тази норма, доколкото в договора за предоставяне на поръчителство се
уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на
**************, още повече, че по делото не се установи задължението по договора да е
изпълнено. По този начин се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем,
допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение
в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с ПМС. Процесният договор противоречи и на нормата на чл. 33, ал.
1 и ал. 2 ЗПК, с което се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключеният
договор за предоставяне на поръчителство противоречи на закона. От договора за
потребителски заем е видно, че предоставянето на поръчителство е предпоставка за
сключването му, а от начина на изпълнение на задължението по сключения договор за
5
поръчителство е видно, че то се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по
заема, съобразно уговорения в договора за потребителски заем погасителен план. Нещо
повече - уговорено е, че дължимото месечно възнаграждение за предоставяне на
поръчителство следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора за
заем и същото следва да бъде заплатено в полза на **************. Комбинацията от
гореописаните условия по възмездното предоставяне на поръчителство, които отнапред са
известни и се извършват със съдействието на кредитора и които водят до значително
фактическо оскъпяване на ползвания заем водят до извод, че въпросното възнаграждение за
поръчител, е следвало да се включи при изчисление на ГПР по кредита при условията на чл.
19, ал. 1 от ЗПК в качеството му на друг пряк или косвен разход, комисиона или
възнаграждение от същия вид. Така икономически по слабата страна /наредителят/ се е
задължил да заплати на поръчителя възнаграждение, което се дължи от момента на
сключване на договора за поръчителство, съвпадащ с датата на сключване на договора за
паричен заем, без значение дали е изправна страна по същия.
Със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване
на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено
по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4
ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за гаранция, респективно
на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл. 26, ал.2,
пред. 4 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК - поради липса на основание, основанието не е това
което е посочено в договора, с оглед всичко горекоментираното, както и поради
противоречие с добрите нрави и добрите търговски практики. Гореизложеното в съвкупност
и поотделно обуславя извод, че договорът за предоставяне на поръчителство между страните
е сключен и при липса на основание. Така уговореното с договора противоречи и на добрите
нрави. Няма пречка материално-правно атакуваната сделка да страда от различни пороци,
всеки от които да е отделно основание за обявяване на нищожността. В такъв случай
основанията ще съществуват едновременно, но правният резултат от уважаването на иска на
едно от въведените основания, по принцип ще изключва интереса от обявяване на
нищожност на другите основания. Поради това и съдът намира, че не следва да се произнася
по другите наведени основания за нищожност на процесния договор. Съгласно константната
съдебна практика определяне основанието на предявения иск е процесуално задължение на
съда, като той извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си
съединените искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното
съединяване на исковете. Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в
закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание
/Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС; Решение № 199/12.07.2016 г.
по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г.
на ВКС, IV г. о. и др. /.
При уважаване на предявените като главни установителни искове съдът няма
задължението да обсъжда по същество предявените като евентуални такива.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца. Ищецът е
заплатил държавна такса общо в размер на 230,00 лева, която следва да му бъде присъдена.
Процесуалният представител на ищеца адвокат П. И. П. от *****************, личен номер
*************, с адрес на упражняване на дейността в ***************** претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, за което по делото е представен договор за правна защита и съдействие, от
който се установява, че между ищеца и процесуалния му представител е уговорено
представителство в горепосочената хипотеза, именно и поради което съдът приема за
6
неоснователни възраженията на ответниците, инкорпорирани в подадените от тях отговори
на исковата молба, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в горепосочената
хипотеза, тъй като не били доказани предпоставките на фактическия й състав, а именно, че
ищецът е материално затруднен. За съда не същестува задължение да изследва тези
предпоставки, достатъчно е по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, от който да се установява, че между ищеца и процесуалния му представител е
уговорено представителство в горепосочената хипотеза. При представен такъв съдът е
длъжен да присъди възнаграждение. Отделно и при условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност и за присъждане на справедлив размер на възнаграждението.
Съдът намира с оглед правната и фактическа сложност на делото, цената на исковете,
извършената работа от адвокат П. /без явяване в единственото о.с.з./, че следва да определи
следващото се за присъждане на адвокат П. възнаграждение под минимума, определен с
Наредбата, съгласно дадените най-нови постановки с практиката на СЕС. Намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение и падането му под минимума определен с
Наредбата е допустимо, съгласно най-новата практика на СЕС, обективирана в
постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, като
съдът намира, че за да се падне под определения от Наредбата минимум, следва да са налице
такива обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на
минималния адвокатски хонорар. Съдът, както посочи по-горе намира, че такива
обстоятелства са налице, поради което по предявените искове при общ интерес срещу
************** присъжда 400,00 лева възнаграждение, под минимума определен с чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и 250,00 лева
по установителния иск за прогласяване нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство, предявен срещу ответника ****************. Или на процесуалния
представител на ищеца следва да му се присъдят разноски в общ размер от 650,00 лева, от
които 250,00 лева, платими от ответника **************** и 400,00 лева, платими от
ответника **************.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за потребителски кредит № 2623414/16.08.2022г,
сключен между *****************, ЕИК **************, като кредитодател и П. Т. С.,
ЕГН **********, като кредитополучател, като сключен при противоречие със закона на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.
20 ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за предоставяне на поръчителсто от 16.08.2022г,
сключен между ****************, ЕИК **************, като поръчител и П. Т. С., ЕГН
**********, като потребител, като сключен при противоречие със добрите нрави на
основание чл. 26, ал.1, пред.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА *****************, ЕИК ************** ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. С., ЕГН
**********, сумата в размер на 115,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ****************, ЕИК ************** ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. С., ЕГН
**********, сумата в размер на 115,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА *****************, ЕИК ************** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. И.
7
П. от *****************, личен номер *************, с адрес на упражняване на
дейността в *****************, сумата в размер на 400,00 лева, представляваща
възнаграждение за безплатно процесуално представителство в производството.
ОСЪЖДА ****************, ЕИК ************** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. И. П.
от *****************, личен номер *************, с адрес на упражняване на дейността в
*****************, сумата в размер на 250,00 лева, представляваща възнаграждение за
безплатно процесуално представителство в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8