№ 588
гр. Пловдив, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330206642 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
008062/23.08.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция” Пловдив, с което на С.И.А., ЕГН **********, с адрес: ......, са
наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП,
както и на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 12
контролни точки.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят А. чрез процесуалния си представител адв. С.П. моли съда да
отмени НП като незаконосъобразно, постановено при съществено
процесуално нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и прави искане за
потвърждаване на обжалваното НП. При условията на евентуалност възразява
срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото
да бъде намалено до минимално предвидения размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.01.2021г. в 08:30ч. в гр. Пловдив, Пазарджишко шосе 4-ти км.,
Общински приют за безстопанствени животни, в посока гр. Пазарджик,
жалбоподателят А. управлявала л. а. „Мерцедес ЦЛК 320” с рег. № *** -
чужда собственост, със скорост от 106 км/ч при максимално разрешена
скорост на движение в населено място от 50 км/ч. След отчетен толеранс от
минус 3% от измерената скорост в полза на водача, била установена
наказуема скорост от 102 км/ч. Нарушението, изразяващо се в превишаване
на максимално разрешената скорост в населено място, било установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /ATCC/ TFR М1 № 546.
Във връзка с направените констатации и след попълнена декларация по
чл.188 от ЗДП, в която Ангел Костадинов Анев, в качеството си на
собственик на л. а. „Мерцедес ЦЛК 320” с рег. № ***, декларирал, че на
процесната дата и час автомобилът е управляван от жалбоподателя А., на
същата бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ Серия АВ № 192916/13.07.2021г. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, след което бил изпратен на
РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив за предявяването му. Същият бил
подписан от жалбоподателя А. на 03.08.2021г. без възражения. Такива не
били депозирани и по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което
на жалбоподателя А. са наложени административни наказания глоба в размер
на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, както и
на основание Наредба № Із – 2539 на МВР са отнети общо 12 контролни
точки.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
СТ. СТ. ЯК. – актосъставител, както и от писмените доказателства по делото -
АУАН Серия АВ № 192916/13.07.2021г., Протокол за използване на АТСС
рег. № 1030р-156/05.01.2021г., снимков материал, Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г., Протокол № 4-32-
20/13.03.2020г. на БИМ, справка за първоначална регистрация и собственици
на л. а. „Мерцедес ЦЛК 320” с рег. № ***, декларация по чл.188 от ЗДП от
29.06.2021г., справка за нарушител/водач относно жалбоподателя А., Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра
на вътрешните работи, писмо до РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив,
техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, писмо изх.
№ 3-5300-949/05.01.2022г. на Кмета на район „Северен“. Съдът кредитира
показанията на св. Я. като обективни, логични, непротиворечиви и
кореспондиращи си с останалите доказателства по делото, като от същите се
2
установяват авторството на АУАН и направените с него констатации.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
категорично и несъмнено установено описаното в АУАН и НП
административно нарушение на нормата на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като на
процесната дата и място жалбоподателят А. е управлявала л. а. „Мерцедес
ЦЛК 320” с рег. № *** с наказуема скорост от 102 км/ч, превишавайки
ограничението на скоростта в населено място от 50 км/ч.
Нарушението е заснето от АТСС, което е от одобрен тип, преминало е
метрологична проверка за годност, валидни към датата на нарушението,
видно от приложените по административната преписка съответно
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010г., както и Протокол № 4-32-20/13.03.2020г. на БИМ от
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-М. Съгласно чл.30 ал. 5
от Закон за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно представения протокол за
лабораторна проверка, процесната мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение е преминала последваща проверка в
лабораторни условия за точността на измерване, като периодичността на
проверката е една година, т.е. към датата на нарушението използваното АТСС
е проверено и съгласно заключението на горепосочения протокол за
лабораторна проверка съответства на одобрения тип.
Използването на процесното АТСС TFR1-М № 546 е удостоверено с
Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-156/05.01.2021г. по смисъла
на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Протоколът съдържа
нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, режим измерване, номер на служебния
автомобил и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена
преценка за законосъобразността на издаденото постановление. Протоколът е
надлежно попълнен и същият представлява официален свидетелстващ
документ за законосъобразното използване на АТСС. Няма място за съмнение
според настоящия съдебен състав и на обстоятелството, че представената по
преписката снимка на статично изображение е изведена от използваното в
случая мобилно АТСС, доколкото е налице идентичност на посочената в
снимката дата на нарушението и датата на използване на техническото
средство, като часът на нарушението, отразен в снимката се включва във
времевия диапазон на начало и край на работа на процесното АТСС.
По преписката е приложен и снимков материал от клип № 25478 на
заснетото в нарушение МПС, от който се установяват точните дата, място и
посока на движение на автомобила, неговият регистрационен номер, който е
3
безспорен в индивидуализацията на МПС-то, географските координати,
измерената скорост на нарушителя.
За така установеното нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание
чл.182 ал.1 т.6 ЗДП, съгласно която за превишаване над 50 км/ч нарушителят
се санкционира с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
МПС, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се
увеличава с 50 лв.
Както АУАН, така и атакуваното НП са издадени от компетентни лица,
доказателство за което са приложените Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и
Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, ясно са
посочени конкретните факти, които съставляват описание на нарушението и
на обстоятелствата по извършването му. Със съставянето на акта са очертани
фактическите рамки на административнонаказателното производство, а с
посочването им в постановлението, административнонаказващият орган ги е
приел за установени и за съставомерни за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита.
Спазен е и срокът по чл.34 от ЗАНН при съставяне на АУАН. В случая
нарушението е извършено на 03.01.2021г. В този момент, чрез заснетия
видеоклип, на административнонаказващия орган са били известни
елементите от обективната страна на деянието, но все още е нямало
информация за нарушителя. В тази връзка следва да се отбележи, че
тримесечният срок за съставяне на АУАН важи за нарушенията, при които
нарушителят е бил известен. Настоящото нарушение не е от тази категория,
тъй като по същността си при установяване на нарушения от видео-радарни
системи за наблюдение, авторството на нарушението се предполага от закона
и се придава на собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона
процедура за посочване на действителния нарушител. В случая не може да
бъде съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността
на собственика на автомобила, поради което следва да бъде установено
авторството на нарушението. Същото е осъществено чрез попълване на
нарочна декларация от страна на собственика на процесния автомобил на дата
29.06.2021г., от който момент следва да се приеме, че нарушителят е бил
известен. АУАН е съставен на 13.07.2021г. и според изложените съображения
тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН, броен от откриване на нарушителя,
което е станало след попълване на декларацията по чл.188 от ЗДП, е спазен.
Същевременно АУАН е бил съставен в едногодишния срок от извършване на
нарушението, а НП в шестмесечен срок от съставяне на АУАН.
Въпреки установеното, при извършената служебна проверка съдът
констатира съществено процесуално нарушение, пряко нарушаващо правото
4
на защита на жалбоподателя и налагащо отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно. Същото се изразява в нарушение на разпоредбата
на чл.40 от ЗАНН. Разписаното в ал.1 на посочения член правило гласи, че
актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършването или установяването на нарушението. Отклонение от това
правило се допуска само, когато нарушителят, макар и известен, не може да
бъде намерен, или след покана не се яви за съставяне на акта, което е
визирано в чл.40 ал.2 от ЗАНН. Само при една от двете хипотези е допустимо
АУАН да се състави в отсъствието на нарушителя. Абсолютно задължително
е нарушителят да бъде поканен за съставяне на АУАН за определена дата и за
конкретно установеното нарушение и едва тогава, ако той прецени, би могъл
да не се яви, да се яви лично или да изпрати упълномощено от него лице за
съставянето на АУАН. В настоящия случай не се установява жалбоподателят
А. да е била поканена за съставяне на АУАН, като актът е бил съставен в
нейно отсъствие, след което е бил изпратен по местоживеене, за да й бъде
предявен. По този начин признатото и гарантирано от закона право на
нарушителя да присъства при съставянето на АУАН не е било охранено, като
жалбоподателят е била лишена от възможността своевременно да се запознае
с фактическите и правни рамки на предявеното му обвинение, да направи
възраженията си и да започне да упражнява правото си на защита в пълен
обем, поради което и процесуалното нарушение се цени като съществено.
На основание чл.63д от ЗАНН страните имат право на разноски.
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат има жалбоподателят. В тази връзка е направено
изрично искане от страна на представляващия жалбоподателя за присъждане
на разноски в размер на 300 лв., представляващи заплащане на адвокатско
възнаграждение. Предвид развоя на делото и доказаното извършване на
разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, доколкото в
приложения в жалбата договор за правна защита и съдействие е удостоверено
възнаграждението да е заплатено в брой, съдът приема претенцията за
основателна в пълния претендиран размер.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-008062/23.08.2021г.
на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” Пловдив,
с което на С.И.А., ЕГН **********, с адрес: ......, са наложени
административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, както и на
основание Наредба № Із–2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
5
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на С.И.А., ЕГН **********
сумата от 300 лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6