№ 175427
гр. София, 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110166836 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от Н. И. П., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. София, кк. ...., бл.
2, вх. Б, ет. 1, ап. 9
сьдебен адресат по делото: гр.Пловдив, бул. .... .N281, ет.З, ап..Б против: ”...” ЕООД ЕИК: ....,
Седалище и адрес: гр. София, ...., 29, ет. 7, представлявано от .... с искане към съда да обяви
ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №924814 от 07/09/2023 СКЛОЧеН с .... ЕООД,
за нищожен на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД, ВР. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл. 19 ал.4 от
зпк.
В условията на евентуалност, ще помоля съда да обяви за нищожна клаузата на
чл.18 ал.1 от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №924814 от 07/09/2023
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 4959.88 лева, на основание чл. 26, ал. 1
пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е склочена при
неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от 33П и на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Ще
помоля съда да осъди и ответната страна да заплати направените в настоящото производство
разноски.
Твърди съглано сключеният между страните ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ
КРЕДИТ №924814 от 07/09/2023 склочен със „....” ЕООД да е предоставен кредит в размер
на 2900.00 лева, а Кредитополучателят - ищецът, се задължава да върне сумата от 9104.32
лева, съгласно условията на договора. Съгласно ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ
0
№924814 от 07/09/2023 ГПР по кредита е в размер на 58.34 /0, а ГЛП в размер също на 4794
, при срок на кредита от 16 вноски. В чл.18 ал. 1 от договора е предвидено, че ако ищецът не
предостави допълнително обезпечение по чл.б от Договора, то той дължи неустойка в
размер на 4 959.88 лева.
На първо място ищецът счита ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №924814 от
07/09/2023 да е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22
от ЗПК, във връзка с от ЗПК. В случая в Договор за кредит е посочен
годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му.
Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита,
ила е променлив. Нарушението е още по съществено доколото нито в договора, нито в
погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, какт и
неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря
на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала
правата на ищеца и е основание за недействителност на Договор за кредит. На следващо
място, процесният договор не отговарял на изискваният на чл. 11 ал. 1, т.10 от ЗПК.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
1
използвани при изтчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.В ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №924814 от
07/09/2023 е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на
формиране тдишния процент на разходите по кредита В настоящият случай не става ясно
какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколото е предвидена
дължимостга на неустойка. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно,
изобщо какво все включва в ГПР.
Наред с това Договора за кредит е бил нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 1 ал. 1 т.
1(), ВР. с Ш1.22 от ЗПК, тьй като сумата която се претендира за неустойка в размер на
4959.88 лева не е включена в ГПР и ГЛП.
Поради невклочване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на
ГПР, последният не съответства на действително прилагания и представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на
потребителите.
Освен това, предвидения размер на ГПР от 58.34%, надвишава нормативно
0
установения размер на 50 /0, предвиден в чл.19 ал.4 от ЗПК и това води до нищожност на
процесния договор на основание чл.11 ал,1 т.1О, вр.с чл.22 от ЗПК.
При условията на евентуалност, счита че клаузата на шт. 18 ал.1 от ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №924814 от 07/09/2023 предвиждаща заплащането на
неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите
нрави и поради това, че са склочени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146
ал.1 от ЗЗП.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави” по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
З от 33Д се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел
извличане на собствена изгода на кредщтора. В допълнение, клаузата за неустойка,
предвидена в чл. 18 от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №924814 от 07/09/2023
била противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143,т.19 от ЗЗП,
тьй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 4959.88 лева е в размер на над 180
0
/0 от сумата на отпуснатия кредит в размер на 2900.00 лева
Предвидената клауза твърди да е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
тьй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава
четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит,
да извърши оценка на кредитоспособностга на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв. Съгласно чл. 146, ал. 1 от 33П неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Считам, че клаузата на чл. 18
ал.1 от Договор за потребителски кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на
чл. 146, ал.2 ЗЗП.
Ответникът в срока за отговор, оспорва иска, на всички поочени основание от ищеца.
Счита договорът да е породил действие и да не страда от пороци. Счита клаузите за
индивидуално договорени и отговаряли на специалните изисквания на закона, ищецът
разполагал с право да се откаже от договора, което не е направил. Размерът на ГПр бил
посочен към датата на сключване на договора. Неустойката нямала неприсъщи функии.
Претендира заплащане на чистата стойност на кредита, в случай, че се обяви договора за
недействителен на основание чл. 23 ЗПК, като след плащане на усмата в размер на 300 л.в,
счита, че ищецът по главния иск, следва д абъде осъден да заплати сумата в размер на 2600
лв. остатък по главницата, счита настъпила предсрочна изискуемост като към Насрещнат
аискова молба, която е инкорпорина в отговора на искова молба, представял уведомление за
същото, което следвало съда да връчи на ответника по насрещния иск, ведно с насрещна
искова молба.
Не е заплатена държавна такса - 104 лв., не са представени преписи.
Указва на ищеца по насрещния иск, да представи насрещен иск за връчване към
ответника, както и да предсатви доказателстъва за заплатена държавна такса в размер на
104 лв. по сметка на СРС в 1 седмичен срок, в противен случай, насрещният иск ще бъде
върната.
2
РАЗПОРЕДИ:
Указва на ищеца по насрещния иск, да представи насрещен иск за връчване към
ответника, както и да предсатви доказателстъва за заплатена държавна такса в размер на
104 лв. по сметка на СРС в 1 седмичен срок, в противен случай, насрещният иск ще бъде
върната.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3