Решение по КНАХД №228/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на и.д. Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Разград, адрес на управление: гр. Разград, бул. “България“ № 15, против Решение № 39 от 15.04.2025г., постановено по АНД № 38/2025г. по описа на Районен съд-Разград в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, с което е отменено Наказателно постановление № 17-2400193 от 20.12.2024г., издадено от жалбоподателя. Касаторът счита, че правилно въззивният съд е приел за доказани всички факти по делото, но оспорва изводите, че правната квалификация на нарушението е неправилна и не е визирана конкретна санкционна разпоредба. Счита, че правилно е установено нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, което е свързано със съответната санкционна разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ и е наложена съответна по размер имуществена санкция пред факта, че нарушението на трудовото законодателство е било отстранено веднага след установяването му и от него не са настъпили вредни последици за работниците. В тази връзка е направено искане решението на РС-Разград да бъде отменено изцяло, като неправилно и постановено в нарушение на закона, респ. да бъде потвърдено издаденото Наказателно постановление. В съдебно заседание процесуалният представител на страната поддържа същите съображения. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „Палаузов“ ЕООД – с. Ясеновец, обл. Разградска, [ЕИК], представлявано от управител А. Х. П., представя по делото писмен отговор с изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, поддържани и пред съда в хода на съдебно производство. Счита, че непосочването на конкретна санкционна разпоредба е съществено нарушение на процесуалните правила, което изключително ограничава правото на защита на дружеството. Оспорва и възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка, като твърди, че дружеството е представило всички изискани от АНО документи, като същите са били налични в проверявания обект, но поради съвместния характер на проверката и провежданите от органите на МВР разпити на служителите от обекта, последните не са могли да ги представят. Моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно и в условията на евентуалност съдът да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не изпраща представител и не участва в съдебното производство.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК (чл. 348), като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното решение (чл. 220 АПК).

От фактическа страна въззивният съд е установил следното: На 24.10.2024г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект Смесен магазин „Палаузов“ в с. Ясеновец, обл. Разградска, стопанисван от „Палаузов“ ЕООД. В търговския обект полагали труд двама работника: П. Н. Г. на длъжност „касиер“ и С. С. А. на длъжност „продавач-консултант“, които на място попълнили собственоръчно декларации, съгласно чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. По време на проверката по работни места контролните органи изискали да бъде представен Правилник за вътрешния трудов ред, като до напускането на контролирания обект, такъв Правилник не бил представен. Същият бил представен допълнително в Дирекцията на 06.11.2024г., след като с Призовка от деня на проверката бил изискан, на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, заедно с други посочени документи.

При горните обстоятелства контролните органи приели, че е извършено нарушение на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда, като не е изпълнено задължението на Работодателя да държи в обекта, където се полага наемен труд, екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред на разположение на контролните органи. За това нарушение на „Палаузов“ ЕООД бил съставен АУАН № 17-2400193 от 22.11.2024г. Въз основа на него било издадено и обжалваното пред районния съд Наказателно постановление, с което за посоченото административно нарушение и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 300.00 (триста) лева, като АНО приел, че нарушението представлява маловажен случай по съображения, че е първо нарушение на Работодателя, отстранено е веднага след установяването му и от него не са произтекли вредни последици за работници и служители.

В обжалваното решение Районен съд – Разград, въз основа на редовно събрани по делото писмени и гласни доказателства, приел за доказани описаните в АУАН и в НП фактически обстоятелства. С оглед преценката на АНО за маловажност на случая, съдът направил извод, че разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ няма самостоятелно действие, понеже не съдържа самостоятелен състав на административно нарушение и би била приложима само във връзка с конкретна санкционна разпоредба, регламентираща конкретно наказание за дадено деяние. В тази връзка съдът приел, че правната квалификация на описаното нарушение е неправилна, същото не било обвързано с конкретна санкционна разпоредба, ангажираща административнонаказателната отговорност на нарушителя. По този начин не било ясно какъв състав на нарушение е имал предвид наказващият орган. Съдът приел, че тази неяснота е съществен порок на акта, тъй като накърнява правото на защита на санкционираното лице и отменил като незаканосъобразно издаденото Наказателното постановление.

Въз основа на гореизложеното, Административен съд – Разград, прецени, че решението на РС-Разград е валидно и допустимо, като е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН) и произнасянето е извършено от компетентния съд в рамките на неговите правомощия.

Съдебният акт, обаче, е постановен в нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК, тъй като се основава на неправилни и незаконосъобразни изводи относно приложението на привилегированата разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

Районният съд правилно е установил фактическата обстановка като е събрал относими доказателства, анализирал ги е поотделно и в съвкупност, обсъдил е гласните доказателства и противоречията в тях, като се е аргументирал кои кредитира. Същите са правилно преценени, като съдът е направил обосновани изводи относно фактите от значение за спора. Те установяват по категоричен и несъмнен начин, че е извършено нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Цитираната разпоредба регламентира задължение за работодателя да държи в обекта, където се полага наемен труд, на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и други документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа. Задължението е свързано с контрола за спазване на трудовото законодателство, което означава, че тези документи следва да са налични и да се представят при проверката на място пред контролните органи, като в противен случай се препятства проверката за спазване правата на работниците. Самият факт на непредставяне на посочените документи в рамките на проверката, осъществява фактическия състав на нарушението по чл. 403а, ал. 1 от КТ, което в процесния случай е безспорно установено.

Доколкото за това нарушение не е предвидена конкретна санкционна норма, приложение намират разпоредбите на Раздел II „Административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство“ от Глава деветнадесета на Кодекса на труда. Следва изрично да се отбележи, в тази връзка, че КТ не урежда кои случаи на нарушения на трудовото законодателство са маловажни, а в нарочна разпоредба посочва само кои случаи не са маловажни (чл. 415в, ал. 2 от КТ). Предвид това, всеки случай на нарушение на трудовото законодателство се разглежда отделно, като е в оперативната самостоятелност на органа да прецени дали случаят е маловажен и коя санкционна норма да приложи – общата по чл. 414 от КТ или привилегированата по чл. 415в от КТ.

В случая АНО правилно е приел, че са налице предпоставките на специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ, като се касае за маловажен случай на нарушение на трудовото законодателство, обуславящо определяне на по-леко наказание. Цитираната норма предвижда за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лева. В случая липсващите при проверката документи, а именно Правилникът за вътрешния трудов ред е бил представен след установяване на нарушението в рамките на указания от контролните органи срок, като от това не са произтекли вредните последици, свързани с обективния контрол за спазване на законодателството при полагането на труд, което пряко засяга правата на работниците и служителите. Ето защо правилно е приложена специалната привилегирована разпоредба в чл. 415в, ал. 1 от КТ.

В случая правилото на чл. 28 от ЗАНН е неприложимо, тъй като в чл. 415в КТ се съдържа специална разпоредба, която предвижда отговорност за маловажни нарушения на трудовото законодателство с налагане на по-леко наказание и следва да се прецени наличието на предвидените в нея материалноправни предпоставки.

Същите не са били правилно анализирани от Районен съд – Разград, поради което и неправилно е отменил издаденото НП. Въззивното решение е постановено в нарушение на закона, като на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК, следва да бъде отменено и вместо него, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационниаят съд сам да реши делото по същество.

За извършеното нарушение на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, Работодателят „Палаузов“ ЕООД правилно е санкциониран на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, но касационната инстанция прецени, че необосновано е определен максималният размер от 300.00 лева на наложената имуществена санкция. АНО не е изложил никакви съображения в тази насока, а точно обратно – коментирани са единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, вкл. и фактът, че нарушението е първо за нарушителя. При това положение касационният съдебен състав прецени, че съответна на тежестта на нарушението е имуществена санкция в минималния размер от 100.00 лева, която е достатъчна за постигане на целите на специалната и генералната превенция по чл. 12 от ЗАНН. В тази част издаденото НП следва да бъде изменено.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касатора, който е представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер от 130.00 лева (сегашната редакция от ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.). Посоченото възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на конкретния случай и присъждането му е съобразено с дадените задължителни указания по ТР № 3/08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г. на ОСНК на ВС, т. 2, съгласно което, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган, издател на процесното наказателно постановление, съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Разград

ОТМЕНЯ Решение № 39 от 15.04.2025г., постановено по АНД № 38/2025г. по описа на Районен съд-Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 17-2400193 от 20.12.2024г., издадено от и.д. Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Разград, с което за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от същия Кодекс, на „Палаузов“ ЕООД – с. Ясеновец, обл. Разградска, [ЕИК], представлявано от управител А. Х. П., е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лева, като НАМАЛЯВА така наложената имуществена санкция на 100.00 (сто) лева.

ОСЪЖДА „Палаузов“ ЕООД – с. Ясеновец, обл. Разградска, [ЕИК], представлявано от управител А. Х. П., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София, сумата от 130.00 (сто и тридесет) лева – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.