№ 5596
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Цветина Цолова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100504011 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.11.2022 г. по гр.д. № 84549/2017 г., СРС, ІІ ГО, 123 с-в
е отхвърлил изцяло предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село,
ул. „Ястребец” № 23 Б срещу Н. К. Б., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к.
**** обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2642,95 лв. - стойност на доставена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 28.02.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к.“****“, бл. ****, абонатен № 181002, ведно със законната лихва върху
тази сума за периода от 21.01.2017 г. - датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр дело Хо 5497/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 123
състав до изплащане на вземането и с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД за сумата от 54,27 лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 15. 09.2014 г до 20.01.2017 г., като
1
неоснователни и недоказани. Осъдил е ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно
село, ул. „**** да заплати на Н. К. Б., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к.
**** сумата от 100 лв., направени по делото разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец" №23Б, представлявано от Изпълнителния директор А.А.. и
Председателя на УС И.Е., чрез процесуалния представител юрисконсулт И.М.
с твърдението, че приетите по делото СТЕ и ССЕ са достатъчно годни
доказателства за установяване на претендираните и незаплатени от ответника
стойности на ТЕ, поради което неправилно съдът е отхвърлил иска с мотива,
че ищецът не е установил с годни доказателства какво количество и на каква
стойност е доставял ТЕ на ответника за процесния период. В разглеждания
случай е безспорно, че между страните, вкл. за предявения период
съществува облигационно правоотношение по продажба на ТЕ при
действащи ОУ, при които ответникът е клиент на ТЕ. Изводите на районния
съд във връзка с липсата на доказателства, че в процесния период до
процесния имот е доставяна ТЕ са неправилни, с оглед събраните по делото
доказателства.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното като неправилно и незаконосъобразно и да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните стойности на
незаплатена ТЕ, включително лихви и разноски. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата Н. К. Б., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. ****, чрез
пълномощника по делото адвокат Р. Р. от САК, със съдебен адрес:гр.София,
ж.к.“****, офис-партер оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Третото лице помагач „Б.“ ООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
2
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми: сумата от 2642,95 лв., стойност на доставена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 28.02.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „****“, бл. ****, апартамент 48, абонатен № 181002 и сумата от 54,27 лв.
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 15.09.2014 г. до 20.01.2017 г. Претендира се присъждане и на
законната лихва върху главницата за периода от 21.01.2017 г.-датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 5497/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането, както и
направените по заповедно дело и в исковото производство разноски.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че ответникът Н. К.
Б., ЕГН ********** е потребител на топлинна енергия за битови нужди относно
недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. „****“, бл. ****, апартамент 48,
абонатен № 181002, по който е изпълнил задължението си за доставка на
топлинна енергия за периода от м.05.2014 г.-м.02.2016 г. Съгласно
действащите през този период общи условия срокът за заплащане от
потребителите на топлинна енергия на месечните дължими суми е 30 дни,
3
след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не е изпълнил
насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената
топлинна енергия за посочения период. Моли съда да постанови решение, с
което признае за установено, че ответникът има задължение към него за
претендираните суми. Претендира присъждане на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Н. К. Б., ЕГН ********** е оспорил предявените искове по
основание и размер.
Третото лице помагач взема становище за основателност на исковите
претенции.
От правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства/ н.а. № 50, н.дело №
156/2004 г./, може да се направи извод, че ответникът, като собственик на
процесния топлоснабден имот, се явява потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012 г.) Съгласно тази норма, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Нещо повече, ответникът е подал заявление-декларация до
ищцовото дружество за отркриване на партида съгласно ОУ на последното,
като по този начин е демонстрирал желае за встъпване в облигационни
отноения с ищцовата страна.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
4
ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Доводите на СРС, че по делото не са представени описаните в
извлечението по сметки фактури, са без значение за дължимостта на сумите.
След като е установена доставката на топлоенергия, ответникът дължи
заплащането й, без значение дали ищцовото дружество е издало фактури за
тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са доказани само чрез
счетоводните му записвания; без значение е дали ответната страна е
получавала издаваните от ищеца фактури-задължението за плащане на
топлинната енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не
от фактурирането й.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
5
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В
случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
„Б.“ООД.
Доставката на топлоенергия в количествата, отговарящи на
фактурираните се установява от заключението на СТЕ и ССЕ. Според СТЕ
параметрите на топлоносителя и количеството на постъпилата топлинна
енергия /ТЕ/ в абонатната станция /АС/ на СЕС се измерва е определено от
Нормативната уредба средство за измерване /СИ/ за търговско плащане - общ
топломер. ****, ж.к.”****” се топлозахранва чрез абонатната станция тип
Брутерм 200/100 kW. Общият топломер в АС на блока се отчита по
електронен път в началото на всеки месец чрез преносим уред с четяща глава
„терминал”, който снема архивираното в паметта на СИ показание на ТЕ в
0.00 часа на първо число от месеца-колона „показание на топломера ново”.
Разликата между величините в тази колона и тези в колона „показание на
топломера старо”, в която е записан отчетът на топломера от предходния
месец, е количеството топлинна енергия в квтч., постъпило в абонатната
станция през съответния месец - колона „отчетена енергия”. От стойностите в
тази колона се изваждат топлинните загуби от работата на съоръжението,
които са за сметка на топлопреносното предприятие-колона „технологични
разходи в АС”. Това е количеството топлоенергия, потребена от абонатите
през отчетния месец-колона “енергия за разпределение“ . Фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ разпределя тази ТЕ между абонатите във вх.В съобразно
действащата към съответния период нормативна уредба. Количеството
топлинна енергия /ТЕ/, доставено в СЕС през процесния период, е
предоставено от ищеца на вещото лице в разпечатка на отчетите на топломера
в абонатната станция. В нея са записани показанията на общия топломер,
доставената енергия, технологичните разходи в АС и енергията, която трябва
да бъде разпределена като потребена между абонатите на топлинна енергия.
Отчетните стойности на средството за измерване са получени от
информационния масив на ищеца, където се съхраняват данните от
ежемесечните отчети на уреда от монтирането му до настоящия момент. През
разглеждания период дяловото разпределение в СЕС се извършва от фирма
„Б.” ООД. В имотите на входа са монтирани електронни топлинни
6
разпределители тип RME. Фирмата за дялово разпределение /ФДР/ е
извършила отчет на уредите и топлите водомери в сградата след края на
всеки отоплителен сезон. По тези отчети е извършено разпределението на ТЕ
между абонатите.
През исковия период в ап.48 е извършен отчет на 29.05.2015г. и
17.02.2016г. („отчет за разделяне на сметка”) при осигурен достъп и положен
подпис от клиента на формуляра за отчет. Отчетите са представени на вещото
лице. От тях се вижда, че в процесното жилище има четири радиатора с
монтирани електронни уреди за дялово разпределение тип RME, както и
щранг-лира в банята. В жилището няма узаконени два водомера за топла
вода.
От приетата по делото ССЕ се установява, че ответникът Н. К. Б. с аб.
№ 181002 за перода м.05.2014 г.-м.02.2016 г. има задължения към
„Топлофикация София“ АД в общ размер от 2 754,31 лв., от които главница
от 2 692,95 лв. и лихва за забава до 20.01.2017 г. от 61,36 лв./ посочените
стойности са по-големи от претендираните/.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че нито СТЕ нито ССЕ са
оспорени от процесуалния представител на ответника, като въззивната
инстанция кредитира и двете заключения, предвид обстоятелството, че
вещите лица са изготвили заключенията си на база на своите знания и опит,
въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на
предоставените му от страните писмени доказателства /в този смисъл са решение
№ 356/30.03.1955г. по гр.д. № 4267/56г., IIг.о. на ВКС/. При тези данни не може да се
възприеме, че ищецът не е доказал претендираните и незаплатени от ответника
стойности на ТЕ.
Сумите не са погасени по давност, предвид обстоятелството, че
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
подадено на 27.01.2017 г., а се претендират суми за периода от 01.05.2014 г.
до 28.02.2016 г., като приложима е кратката погасителна давност.
На основание чл.271, ал.1, изр II ГПК първоинстанционнто решение
следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните
суми за главница и лихви.
Относно разноските:
7
Ищецът е направил разноски за заповедното производство за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 99,94 лв., които
следва да му бъдат присъдени. За исковото производство разноските са 55,09
лв. за държавна такса, по 350 лв. за двете експертизи и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение или общо 855,09 лв. дължими от ответника.
За въззивната инстанция въззивникът/ищец е направил разноски в общ
размер от 154,54 лв., които следва да бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 30.11.2022 г. по гр.дело № 84549/2017 г. на СРС,
ІІ ГО, 123 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношението между страните, че Н.
К. Б., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. **** дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец” № 23 Б по
предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД сумата от 2642,95 лв., стойност на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 28.02.2016 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.“****“, бл. ****, абонатен №
181002, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 21.01.2017 г.
- датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 5497/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането и с
правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД сумата от 54,27 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 15. 09.2014 г до 20.01.2017 г.
ОСЪЖДА Н. К. Б., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. **** да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец" №23Б, представлявано от
Изпълнителния директор А.А.. и Председателя на УС И.Е., чрез процесуалния
8
представител юрисконсулт И.М. направените разноски за заповедното
производство в размер на 99,94 лв., а за исковото в размер на 855,09 лв.
ОСЪЖДА Н. К. Б., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. **** да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец" №23Б, представлявано от
Изпълнителния директор А.А.. и Председателя на УС И.Е., чрез процесуалния
представител юрисконсулт И.М. направените разноски за въззивната
инстанция в размер на 154,54 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Б.“
ООД.
Решението е окончателно е не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9