ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Варна
Варненският окръжен съд, ХI състав в закрито заседание на 15.04.2024
год., в състав:
окръжен съдия: МИХАИЛ
МИХАЙЛОВ
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №925 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искове на
ищците А.Т.С., ЕГН********** и Р.М. ***, починал в хода на съдебното
производство е заменен от своите правоприемници, съпруга А.Т.С., ЕГН **********
***, като и низходящи, както следва: Й.Р.М., ЕГН ********** ***, С.Р.М., ЕГН **********,***,
С.Р.М., ЕГН ********** ***, К.Р.М., ЕГН ********** ***, А.Р.С., ЕГН ********** ***,
Н.Р.М., ЕГН ********** *** и А.Р.М., ЕГН ********** *** срещу 1/ „Планекс“
ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Варна, *******; 2/ „Инекс
Консулт“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. *******;
3/ „Булгартранспорт груп“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление: гр. Провадия, ул. *******, а в условията
на евентуалност срещу Международен панаир Пловдив“ АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, *******.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответниците „Планекс“ ЕООД, „Инекс Консулт“ ЕООД, както и от евентуалния ответник
Международен панаир Пловдив“ АД.
В съдебното производство са конституирани с
определение № 260335/06.08.2020г. постановено по делото трети лица – помагачи на страната на ответника „Планекс“ ЕООД, а
именно „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр. София, *******, както и ЗАД „Алианц България“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, *******.
Предявени са обратни
искове от „Планекс“ ЕООД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. *******срещу третото лице – помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление гр. София, *******, на осн. чл.229 КЗ /отм./ вр. §22 от ПЗР на КЗ, в случай, че ответникът
бъде осъден да заплати обезщетение по главните искове от по 150000 лева в
условията на солидарност с останалите ответници, то третото лице - помагач да
бъде осъден да заплати на „Планекс“ ЕООД сумата от 135000 лева по иска на А.Т.С.
ЕГН********** и 135000 лева по иска на А.Т.С. ЕГН**********, Й.Р.М., ЕГН ********** ***, С.Р.М., ЕГН **********,***,
С.Р.М., ЕГН ********** ***, К.Р.М., ЕГН ********** ***, А.Р.С., ЕГН ********** ***,
Н.Р.М., ЕГН ********** *** и А.Р.М., ЕГН ********** ***, като правоприемници на
починалият в хода на съдебното производство ищец - Р.М. ***, ведно със
законната лихва върху главниците считано от 08.04.2015г. до окончателно
изплащане на задълженото.
Първоначално производството по предявените обратни
искове е образувано като самостоятелно дело под № 1272/2020г. на ВОС, което
дело с определение № 260322/07.08.2020г., постановено по гр. дело № 1272/2020г.
на ВОС е присъединено за общо разглеждане към производството по настоящото гр.
дело № 925/2020г. на ВОС.
Депозирани са писмени отговори от „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, *******,
както и ЗАД „Алианц България“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, *******.
Предвид на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗГОТВЯ
ПРОЕКТ НА доклад по делото съгласно
който:
Производството по делото е образувано по искове на
ищците А.Т.С., ЕГН********** *** и Р.М. ***, починал в хода на съдебното
производство е заменен от своите правоприемници, съпруга - А.Т.С., ЕГН **********, като и низходящи - Й.Р.М.,
ЕГН ********** ***, С.Р.М., ЕГН **********,***, С.Р.М., ЕГН ********** ***, К.Р.М.,
ЕГН ********** ***, А.Р.С., ЕГН ********** ***, Н.Р.М., ЕГН ********** *** и А.Р.М.,
ЕГН ********** *** срещу търговските
дружества 1/ „Планекс“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:
гр. Варна, *******; 2/ „Инекс Консулт“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. *******; 3/ „Булгартранспорт груп“ ЕООД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. Провадия, ул. *******, да бъдат осъдени солидарно ответниците
да заплатят сумата от по 150 000лв.
/сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния син М. Р.М.,
починал на 08.04.2015г. в резултат на срутването на хотел „Вероника“, КК „Св.
Константин и Елена“, ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от 08.04.2015г. до окончателното плащане на сумата, на осн. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, както и в условията на евентуалност с правно
основание чл.50 ЗЗД срещу „Международен
панаир Пловдив“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, *******, да бъде осъден ответникът да заплати сумата от по 150 000 лв. /сто и петдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
причинени от смъртта на техния син М. Р.М., починал на 08.04.2015г. в резултат
на срутването на хотел „Вероника“, КК „Св. Константин и Елена“, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от 08.04.2015г. до
окончателното плащане на сумата.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата С. и
първоначалният ищец С., б.ж. Каменар са родители на М. Р.М.,***, починал на
08.04.2015г. при осъществяване на строително – монтажни работи по в хотел
„Вероника“, намиращ се в КК „Слънчев ден“, гр. Варна, вследствие което е
настъпила авария довела до срутване на хотела, което от своя страна е причинило
смъртта на М. М.. Във връзка с инцидента е образувано досъдебно производство, а
в последствие и наказателно производство от общ характер. В качеството си на
обвиняеми лица са привлечени В.И.П. и В. П. Д., като служители на ответника
„Инекс Консулт“ ООД, В.С. Т. и М. И. М., като служители на ответника „Планекс“
ООД, П. С. Н., като служител на ответника „Бултранспорт груп“ ЕООД, Г. И. Г., като собственик и управител на
дружеството „Дигинг“ ЕООД – подизпълнител на ответника „Бултранспорт груп“ ЕООД, както и Й. П. Р., като служител на „Бултранспорт груп“ ЕООД.
Излага се, че евентуалния ответник „Международен
панаир Пловдив“ в качеството му на възложител с договор от 20.03.2015г. е
възложил на ответника „Планекс“ ООД да осъществи дейност по модернизация и
основно обновяване на хотел „Вероника“. Възложителят „Международен панаир
Пловдив“ с оглед възложените СМР, възложил на
ответника „Инекс консулт“ ООД да осъществява дейността по строителния
надзор, управител на което дружество бил В.П., а длъжността експерт –
инвеститорски контрол заемала В. Д. .
С договор от 21.03.2015г. ответникът „Планекс“ ООД,
като главен изпълнител възложил на подизпълнителя „Бултранспорт груп“ ЕООД да осъществи дейността по разрушаване на
съществуващи сгради, в които се включвала и сградата на хотел „Вероника“. От
своя страна „Бултранспорт груп“ ЕООД сключили договор с
дружеството „Д.А.Р.К 2002“ ЕООД за набавяне на необходимата механизация, а
последното от своя страна набавило техниката от дружествата „Динас“ АД и
„Дигинг“ ЕООД.
Поддържа се, че ответниците, чрез съответните
физически лица – техни служители са допуснали нарушение на строителните прави и
норми, като не са предотвратили разрушаване на сградата на хотела чрез
багерно-сапанно дърпане /въжено теглене/ на конструктивни елементи, съответно ръчно
подсичане на носещи колони на партерен етаж на хотел „Вероника.“ С оглед
допуснатите нарушения на 08.04.2015г. сградата на хотел „Вероника“ се е
срутила, при която са загинали работещи в нея лица, сред които и М. М..
Ответното дружество „Планекс“ ООД носи отговорност в
качеството му на главен изпълнител, като същото е допуснало извършване на СМР
не в техническа последователност на етапите, при твърдения, че на първо време е
следвало да бъде осъществена дейност по укрепване и подсилване на фундаментите,
а една след това да бъде преминато към премахване на конструкцията на хотела.
Ответникът е допуснал тези дейности да бъдат осъществени ръчно, чрез подсичане
на колони в партерния етаж, а не чрез съответната механизация. Ответникът се
явява възложител на работа на лицата В.С. Т. и М. И. М., които са негови
служители, при което и на осн. чл. 49 ЗЗД ангажира гаранционно –
обезпечителната му отговорност за вреди.
Ответното дружество „Инекс Консулт“ ООД се явява
възложител на работа на служителя си В. П. Д. – експерт инвеститорски контрол,
която е дала положителна оценка и предложила за одобрение част „Конструктивна“.
Същата е допуснала да бъде осъществявано разрушаване чрез багерно-сапанно дърпане /въжено теглене/ на конструктивни елементи, съответно ръчно
подсичане на носещи колони на партерен етаж на хотел „Вероника.“ Дружеството отговоря
и досежно възложената работа на В.И.П. – консултант, строителен надзор при
„Инекс Консулт“ ООД, както и собственик и управител на търговското дружество.
Ответникът „Бултранспорт груп“
ЕООД се явява работодател и възложител
на работа служителя си П. С. Н., който за периода 23.03.2015г. –
08.04.2015г. е изпълнявал длъжността координатор по ЗБУТ – отговорник на обект
в к.к. „Слънчев ден“. Посочва, че този ответник е възложител на работа на
починалия М. М.. Ответникът е допуснал нарушение на строителните правила и
норми, като е допуснал до обекта М., който предварително не е бил обучен за
работните процеси, не е предотвратил
осъществявано разрушаване чрез
багерно-сапанно дърпане /въжено теглене/
на конструктивни елементи, съответно ръчно подсичане на носещи колони на
партерен етаж на хотел „Вероника“, което ръчно подсичане било осъществявано от
починалия М.. При осъществяване на тази си дейност М. не е имал сключен трудов
договор въз основа, на който да е престирал труд.
В условията на евентуалност и при отхвърляне на
предявените искове срещу главните ответници, предявява осъдителен иск срещу
„Международен панаир Пловдив“ АД, в качеството му на собственик
на вещта – хотел „Вероника“, на осн. чл. 50 ЗЗД.
Излагат се твърдения, че ищцата С. същата майка на
починалия М. и неговия баща – първоначалния ищеца Р.С. след смъртта на техния
син престанали да контактуват, затворили се в себе си, изпитали силен стрес от
случилото се с техния син. С изложеното им са причинени неимуществени вреди,
обезщетение, за което претендират да им бъде присъдено, като бъдат осъдени
ответниците солидарно да заплатят процесните суми. Претендират присъждане на
лихва за забава считано от датата на увреждането – 08.04.2015г. до окончателно
изплащане на задължението. Желаят присъждане на съдебно – деловодни разноски и
разноски за заплатено възнаграждение за процесуално представителство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Планекс“ ЕООД,
с който предявените искове се оспорват по основание и размер.
Не се оспорва, че на 20.03.2015г. между „Международен
панаир Пловдив“ АД и „Планекс“ ООД е възникнало облигационно правоотношение с
предмет осъществяване на СМР, включващи и дейност по хотел „Вероника“. Не се
оспорва също така, че „Планекс“ ООД е възложил дейности по строителството на
подизпълнителя „Бултранспорт груп“ ЕООД, които дейности са били свързани с
разрушаване на съществуващи сгради и изнасяне на отпадъци, както и извършване
на изкопни работи в обекта. Няма спор и по въпроса, че технически ръководител
за „Планекс“ ЕООД е бил служителя на дружеството М. И. М.. Не оспорва, че от
своя страна подизпълнителя „Бултранспорт груп“ ЕООД е назначил П. С. Н. за координатор по ЗБУТ.
Не се оспорва, че „Международен панаир Пловдив“ АД е възложило на „Инекс
Консулт“ да осъществява дейността по строителен надзор във връзка с възложените
на ответника СМР. Не оспорва, че смъртта на М. М. е в пряка причинно –
следствена връзка с настъпила авария на строителния обект.
Оспорва твърденията, че смъртта на М. М. е настъпила
вследствие противоправно поведение на негови служители М. И. М. и В.С. Т..
Ответникът няма качество на възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на
всички останали подизпълнители и участници в строителния процес. Оспорват се
твърденията, че са допуснати нарушения на строителните прави и норми, съответно
забрани и предписания. Оспорва, че ответникът е участвал самостоятелно или
едновременно с други лица в организацията, ръководството и контрола на
конкретните дейности на етапа на строежа – разрушаване /премахване/ на хотел
„Вероника“ и извозване на отпадъците.
Излага възражения, като посочва, че
„Планекс“ ЕООД не е бил уведомен от подизпълнителя „Бултранспорт груп“ ЕООД за
сключените от последния договори с „Д.А.Р.К. -2002“ и „Дигинг“ ЕООД, съответно
че подизпълнителя от своя страна е превъзложил дейност по премахване на
конструкцията на хотел „Вероника“ на посочените дружества. Пред „Планекс“ ЕООД
всички лица допуснати до обекта са били представени, като служители на
„Бултранспорт груп“ ЕООД с посочване на съответната им длъжност. В
изпълнение на строителните правила и норми „Планекс“ ЕООД е въвел на обекта
пропускателен режим, който режим е задължавал подизпълнителя „Бултранспорт груп“ ЕООД да посочва ангажираните от него работници,
на които да бъдат издавани пропуски до обекта. С оглед превъзложената дейност
от „Бултранспорт груп“ ЕООД на „Дигинг“ ЕООД, представлявано от Георги Г.,
на 08.04.2015г., Иван Г. – син на Георги Г. наел няколко лице, сред които и
починалия М. М. с оглед извършване на дейност ръчно премахване на носещи колони
на хотел „Вероника“ намиращ се в партерния етаж на сградата. Изрично излага, че
техническия ръководител на обекта - М. М. и служител на „Планекс“ ЕООД е видял
посочените лица, като е разпоредил същите да напуснат сградата на хотела, извел
ги е от обекта и е отправил към тях предупреждение за наличието на опасност и
същевременно им е забранил повторно да не влизат в сградата. Изрично посочва,
че координатора по ЗБУТ на „Планекс“ ЕООД със своя изрична заповед е наредил да
не бъдат допускани лица в сградата на хотел „Вероника“, доколкото работата по
събаряне на сградата следва да бъде осъществявана единствено чрез механизация.
Независимо от издадената заповед, която била известна и на починалия М. М., Г.
отново го ангажирал за осъществяване на дейност по ръчно подсичане на колони в
сградата на хотела. Забраната до приключване на работния ден /17,00 часа/ на
08.04.2015г. била спазена, но след приключване на работния ден М. придвижен с
останалите ангажирани работници влезли отново в обекта. При изпълнение на
дейност – ръчно подсичане на колони на хотела, сградата се срутила върху М. при
което той починал.
При изложените възражения се поддържа, че „Планекс“
ЕООД няма качество на възложител на работа на починалия М.. Последния е влязъл
в обекта самоволно и в нарушение на изрична забрана, която му е била известна,
при което смъртта му е настъпила в резултата на собствено виновно и
противоправно поведение. Релевира възражение за съпричиняване, на
осн. чл. 51, ал.2 ЗЗД, което намира, че не може да бъде по-малко от 95%. Поддържа възражения, че с поведението си М. е нарушил
разпоредбите на чл.33 ЗЗБУТ, чл. 125, чл. 126, т.5, 6 и т.7 КТ.
Намира, че предявените искове са завишени по размер.
Релевира възражение за погасяване по давност на част от претенциите за лихва за
забава върху търсената главница, която давност обхваща периода 08.04.2015г. –
09.04.2017г. Желае да бъдат отхвърлени предявените искове и да му бъдат
присъдени разноски.
По искане на ответника „Планекс“ ЕООД в производството
по делото са конституирани трети лица –
помагачи на страната на ответника „Планекс“ ЕООД, а именно „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД и ЗАД „Алианц България“, като ответникът „Планекс“ ЕООД предявява
обратни искове срещу третото лице –помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
По отношение на „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД се поддържа, че се намира валидно обвързан по
силата на договор за застраховка – професионална отговорност на участниците в
проектирането и строителството, с клауза – професионална отговорност на
строителя, обективирана в застрахователна полица № 212214031000081/19.05.2015г.,
със период на валидност от 01.06.2014г. до 31.05.2015г. По силата на тази
застраховка се покриват вредите причинени от застрахования на други участници в
строителството и/или на други трети лица вследствие неправомерни действия или
бездействия на застрахования.
Излага, че с ЗАД „Алианц България“ се намира в
облигационно правоотношение договор за застраховка – професионална отговорност
на участниците в проектирането и строителството, същия обективиран в
застрахователна полица № 13170190390000022/19.07.2019г., с период на валидност
от 21.07.2019г до 20.07.2020г. и
ретроактивна дата 21.07.2014г. Исковата претенция излага, че е предявена в
срока на действие на този договор, а с оглед ретроактивната дата в тази полица,
причинената на 08.04.2015г. вреда се явява покрит риск по договора за
застраховка.
Предявен в срока по чл. 131 ГПК е писмен отговор от ответника „Инекс Консулт“ ООД.
С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за погасяване по давност на
предявените искове за присъждане на обезщетение, като се позовава на
обстоятелството, че събитието, от което са възникнали вредите е настъпило на
08.04.2015г., а исковата е депозирана в съда на 15.05.2020г., при което към
момента на сезиране на съда е изтекла посочената в закона петгодишна давност.
Предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорва
твърденията, че негов служител – В. П. Д. е нарушила нормативни предписания.
Намира, че смъртта на М. не е причинена от виновно и противоправно поведение на
В. Д. и В.П..
Не се оспорва, че между „Международен панаир Пловдив“
АД и „Инекс консулт“ ООД е сключен договор за строителен надзор във връзка с
осъществяване на СМР по проект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно
обновяване на апартамент хотел Мираж и хотел Вероника“. Не се оспорва, че
управителят на ответника – В.П. е определил В. Д. да осъществява дейността – отговорник по част
„Конструктивна“ за обекта. Не се оспорва, че
„Международен панаир Пловдив“ АД е възложил на „Планекс“ ЕООД по силата на договор от 20.03.2015г. да
осъществи СМР.
Поддържа, че
към датата на настъпване на инцидента, ответникът не е имал законова задължение
да осъществява дейност по координиране, контрол и други дейности във връзка с
безопасните условия на труд.
По проект било предвидено, че сградата на хотел
„Вероника“ следва да бъде премахната до кота „0“, съответно запазване на
строежа под кота „0“, като за целта било предвидено изрично механизирано
осъществяване на необходимите дейности.
Излага, че починалия М. М. самоволно е влязъл в
сградата на хотел „Вероника“, след постигната устна уговорка с представителя на
търговското дружество „Дигинг“. Тези действия са осъществен извън работното
време и при наличие на изрична заповед да лицето – координатор по безопасността
и здраве, съобразно която е постановено забрана присъствието на работници в
обекта. При изложените съображения релевира възражение за
съпричиняване, като намира, че противоправното поведение на М. М. е довело
до неговата смърт.
Ответникът с изрична своя молба от 05.01.2024г.
депозирана след постановяване на решение № 42/02.09.2022г., постановено по
к.н.д. № 9/2022г. на ВКС, с което са признати за виновни П. С. Н., Г. И. Г., В.И.П.
и В. П. Д., за това, че поради немарливо изпълнение на правно регламентирани
дейности, представляващи повишена опасност, са причинили смъртта на М. М.. При
тези съображения и с оглед изричната разпоредба на чл. 300 ГПК излага, че не
оспорва наличието на принос на В.И.П. и В. П. Д. за настъпване на вредоносния
резултат.
Със същата молба ответникът релевира възражение за
принос, като посочва, че противоправното поведение на М. М. е допринесло не
само до неговата смърт, то и до смъртта на Б.С., Й. С. и Т. Т., при което
намира, че са налице предпоставки за приспадане на дължимото обезщетение за
наследниците му обезщетение за смъртта на Б.С., Й. С. и Т. Т. и претендираното
от тях обезщетение.
Съдът по искането на
ответника „Инекс
Консулт“ ООД за приемане възражение
за прихващане след срока по чл. 131 ГПК намира, че не следва да приема за разглеждане в производството по настоящото
дело така направеното възражение с молба от 05.01.2024г. Ответникът е имал
възможност в срока по чл. 131 ГПК с депозиране на отговора на исковата молба да
изложи всички свои правопогасяващи и правонамаляващи възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици. В случай, че такива не бъдат направени това
право на ответника се преклудира. Възможността за приемане възражение за
прихващане след срока на отговора, която е предвидена в разпоредбата на чл. 371 ГПК, следва да се прилага единствено по търговски дела, каквото настоящото
съдебно производство не е.
Съдът констатира, че със
своя изрична молба от 31.01.2024г. ответникът „Инекс Консулт“ ООД заявява, че
не поддържа искането си в отговора на исковата молба за конституиране в
производството по делото на трето – лице помагач ЗАД „Армеец“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника „Бултранспорт груп“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от евентуалния ответник „Международен панаир
Пловдив“ АД.
Предявените искове се оспорват изцяло по основание и
размер.
В отговора на исковата молба се излагат възражения, че
аварията, при която са настъпили вредите е в резултат от допуснато грубо
нарушение при извършване на СМР от страна на „Бултранспорт груп“ ЕООД“. Изрично се излага, че дружеството
„Планекс“ ЕООД има качество на изпълнител по СМР въз основа на договор от
20.03.2015г. Служител на изпълнителя – В. Т. е забранил достъпа на хора до
обекта. С оглед действията на изпълнителя посочва, че собственикът на веща е
положил дължимата грижа при избора на главен изпълнител на СМР, като е определил
тези дейности да бъдат извършени от дружество стриктно спазващо проекта и
правилата за безопасност на труда. Излага възражения за съпричиняване, като
намира, че със собственото си противоправно поведение М. М. е допринесъл за
настъпване на вредоностния резултат, поради което намира, че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Не оспорва, че е собственик на веща, към момента на
настъпване на вредата, но същевременно посочва, че същата не е била под негов
надзор, доколкото считано от 20.03.2015г. същата представлява строителна
площадка, която е под надзора на „Планекс“ ЕООД в качеството му на строител. По
силата на разпоредби – чл.21, 22, 24, 31, 41 от договора за СМР именно
строителят носи цялата отговорност за правилното, сигурно и безопасно
изпълнение на всички дейности по строежа, както и за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Счита че отговорността на собственика на веща се
изключва поради наличието на изключителна вина на трети лица – изпълнители и
подизпълнители, в това число и на работници, които не е следвало да присъстват
по време на демонтажа на конструкцията на хотел „Вероника“. Осъщественото в
деня на инцидента ръчно подсичане на носещи колони е било в противоречие с
одобрената строителна документация. Вредата не е в резултат на веща – хотел
„Вероника“, а на противоправно и виновно действие физически лица по повод
възложена им работа, както и от противоправното поведение на самия пострадал.
По отношение на поисканото обезщетение от по 150000
лева по всеки един иск, посочва че доколкото такова им е присъдено с решение по
НОХД №820/2017г. на, то при определяне на обезщетението следва да бъде
приспаднат размер на вече полученото такова, като обезщетение за тези вреди.
В евентуалност при уважаване на иска желае да бъде
определено обезщетение по справедливост, като се вземе в предвид
съпричиняването, което е резултат от противоправно поведение на пострадалото
лице. Релевира и искане за присъждане на обезщетението под форма на периодично
изплащане, на осн. чл. 51 ЗЗД.
Желае предявените искове и акцесорно задължение за
лихва за забава да бъдат отхвърлени.
Предявени са и приети за разглеждане в настоящото
производство обратни искове от
„Планекс“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. *******срещу третото лице – помагач „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
гр. София, *******, на осн. чл.229 КЗ
/отм./ вр. §22 от ПЗР на КЗ, в случай, че ответникът бъде осъден да заплати
обезщетение по главните искове от по 150000 лева в условията на солидарност с
останалите ответници, то третото лице - помагач да бъде осъден да заплати на
„Планекс“ ЕООД сумата от 135000 лева по иска на А.Т.С. ЕГН********** и 135000
лева по иска на А.Т.С. ЕГН**********, Й.Р.М.,
ЕГН ********** ***, С.Р.М., ЕГН **********,***, С.Р.М., ЕГН ********** ***, К.Р.М.,
ЕГН ********** ***, А.Р.С., ЕГН ********** ***, Н.Р.М., ЕГН ********** *** и А.Р.М.,
ЕГН ********** ***, като правоприемници на починалият в хода на съдебното производство
ищец - Р.М. ***, ведно със законната лихва върху главниците считано от
08.04.2015г. до окончателно изплащане на задълженото.
Във връзка с предявения обратен иск от „Планекс“ ЕООД
срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД се
излагат твърдения, че страните са обвързани във валидно облигационно
правоотношение по договор за застраховка – професионална отговорност на
участниците в проектирането и строителството, с клауза – професионална
отговорност на строителя, обективирана в застрахователна полица №
212214031000081/19.05.2015г., със период на валидност от 01.06.2014г. до
31.05.2015г. Настъпилото вредоносно събитие – смъртта на М. на 08.04.2015г. се
явява покрит риск по посочения застрахователен договор. Третото лице – помагач
в качеството му на застраховател отговоря за причинените вреди, като
предявените искове са предявен в условията на евентуалност, в случай, че
ответникът бъде осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди
солидарно с останалите ответниците по главните искове. Със застрахователния
договор страните са уговорили 10% самоучастие, което е за сметка на
застрахования, поради което и при отчитане на тази клауза предявява
евентуалните си обратни искове, на осн. чл. 229 КЗ отм. вр. §22 от ПЗР на КЗ.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД по предявените срещу него обратни искове от
„Планекс“ ЕООД, както и отговор на исковата молба по главните искове.
Не се оспорва, че между ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и „Планекс“ ЕООД е валидно възникнало
облигационно правоотношение по договор за застраховка – професионална
отговорност на участниците в проектирането и строителството, с клауза –
професионална отговорност на строителя, обективирана в застрахователна полица №
212214031000081/19.05.2015г., със период на валидност от 01.06.2014г. до
31.05.2015г.
Излага възражения, че по силата на изрична уговорка в
договора за застраховка – разпоредбата на т.2.1, раздел 2-ри, застрахователя не
носи отговорността за вредите от настъпилото застрахователно събитие. Макар и
вредоносното деяние да е настъпило след началната дата на договора, то
претенциите на пострадалите лица се предявени след изтичане срока на договора
за застраховка, при което за застрахования не възниква вземане за обезщетение
по силата на договора. В тази връзка поддържа, че самото застрахователно
събитие – смъртта на М. е настъпила на 08.04.2015г., а искът на увредените лица
е депозиран в съда на 15.05.2020г., към който момент страните вече не са били
обвързани по силата на договора за застраховка обективиран в застрахователна
полица № 212214031000081/19.05.2015г., със период на валидност от 01.06.2014г.
до 31.05.2015г.
В евентуалност излага възражения, като посочва, че
„Планекс“ ЕООД не е изпълнило задължение произтичащо от разпоредбата на чл.
17.3, раздел 9-ти от договора, като не е уведомил застрахователя в 7-дневен
срок от узнаване настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят за
същото е уведомен за първи път с получаване на препис от исковата молба по
обратния иск.
В евентуалност излагат, че застрахователя се
освобождава от отговорност, като се позовава на разпоредбата на т.3.11 от
раздел 3-ти. В тази насока поддържа, че служителите на „Планекс“ ЕООД – Т. и М.,
не са били длъжни или отговорни за действията свързани с допускате, инструктаж
или обучение на починалия М. М.. По силата на застраховката се покриват вреди,
които са причинени от застрахования, но не и от неговите подизпълнители.
Позовава се на уговореният в договора за застраховка
лимит за отговорността, съобразно която клауза, независим от броя на увредените
лица, които са предявили иск в резултат от едно и също събитие, то за всеки иск
лимитът на отговорността на застрахователя е ограничен до 300000 лева.
Излагат се възражения за погасяване по давност на
искането за присъждане на обезщетение за забава върху главницата, което е поискано считано от
08.04.2015г. Релевира възражение за превишаване лимита на отговорността по
застрахователната полица, при условие че бъде присъдена законна лихва върху
всяка една главница от 135000 лева.
Излага възражения за съпричиняване в
размер на 95 %, като твърди, че вредоностния резултат е причинен от
противоправно поведение на увреденото лице М. М..
Намира главните предници за завишени по своя размер,
излага възражения, като поддържа, че починалото лице е било пълнолетно, живеещо
в отделно домакинство от това на своите родители.
В евентуалност посочва, че отговорността за нанесените
вреди следва да бъде поета от лицата, които са били пряко обвързани с дейността
по разрушаване на хотел „Вероника“.
Депозиран е отговор
на исковата молба от третото лице – помагач на ответника „Планекс“ ЕООД – ЗАД
„Алианц България“ АД.
Предявените главни искове се оспорват по основание и
размер. Излагат се възражения, че са погасени по давност вземанията обезщетения
за причинени неимуществени вреди, както и търсените лихви за забава, като се
позовава на обстоятелството, че събитието е настъпило на 08.04.2015г., а
исковата молба в съда е предявена на 15.05.2020г. или след изтичане на срока по
чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, респ. чл. 469, ал.2 вр. чл. 378, ал.2 КЗ.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че
ответникът „Планекс“ ЕООД като главен изпълнител е извършил действие или е
допуснал бездействие, с което са причинени вредите за ищците. Ответникът няма
качество на строител по смисъла на ЗУТ, който да е изпълнявал дейност по
разрушаване на хотел „Вероника“, съответно не е възлагал такива дейности на
починалия М.. Дейността по разрушаване на сградата на хотела е възложена на
подизпълнител – „Бултранспорт груп“, който е бил запознат с начина, по който е
следвало да осъществи тази дейност, а т.е. механизирано. С оглед изложеното
намира, че единствено „Бултранспорт
груп“ отговоря за вредите, които са настъпили вследствие срутването на хотела и
причинената смърт.
Ответникът „Планекс“ ЕООД не се явява възложител на
работа на „Инекс консулт“. Договор за осъществяване на строителен надзор е
сключен „Инекс консулт“ и „Международен панаир Пловдив“ АД, при което и
доколкото „Планекс“ ЕООД не се явява възложител на работа на „Инекс консулт“,
то същия не следва да отговаря за вреди, които са нанесени от служители на
дружеството осъществяващо строителен надзор.
Служителите на „Планекс“ ЕООД – В. Т. /координатор по
ЗБУТ/ и М. М. не са допуснали нарушение на договорни или законови задължения
при осъществяване на дейността по СМР на обекта, поради което и работодателят
им не носи отговорност на настъпили вреди.
В евентуалност оспорва размера на предявените искове,
като поддържа, че М. е бил пълнолетен, имал е свое семейство, с което е живял в
отделно домакинство от своите родители. Намира търсеното обезщетение за
прекомерно завишено.
Релевира възражение за съпричиняване, като
излага, че починалия М. е влязъл в сградата на хотел „Вероника“ при наличието
на забрана за влизане на външни лица, без трудов договор. Счита, че на осн. чл.
51, ал.2 ЗЗД тези му действия следва да бъдат взети в предвид, като при
евентуално уважаване предявените искове за присъждане на обезщетение, то същото
да бъде намалено.
В евентуалност излага възражения, че процесната авария
не представлява застрахователно събитие, доколкото същата не се е случила в
резултат на поведени на застрахованото лице – „Планекс“ ЕООД. В евентуалност
посочва, че дори и да бъде прието, че събитието представлява авария, то независимо
от уговорената ретроактивна дата – 21.07.2017г., отговорността за заплащане на
застрахователно обезщетение следва бъде поета от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
В евентуалност се позовава на уговорения лимит по
застрахователната полица, като излага, че с оглед настъпилото събитие има и
други лица, при което са образувани и други висящи дела, като общия размер на
застрахователните претенции възлиза на 1 421 600 лева, а уговорения
застрахователен лимит, до който ЗАД „Алианц България“ АД отговаря е до 1 000
000 лева.
Приема за безспорно и ненуждаещо се доказване, че към момента на настъпване на смъртта на М. М. –
08.04.2015г. собственик на хотел „Вероника“ намиращ се в к.к. „Слънчев ден“ гр.
Варна е „Международен панаир Пловдив“ АД. „Международен панаир Пловдив“ в
качеството му на възложител с договор от 20.03.2015г. е възложил на ответника
„Планекс“ ООД да осъществи дейност по модернизация и основно обновяване на
хотел „Вероника“. Възложителят „Международен панаир Пловдив“ с оглед
възложените СМР, възложил с договор от 30.09.2014г. на ответника „Инекс
констулт“ ООД да осъществява дейността по строителен надзор. Ответникът
„Планекс“ ЕООД с договор за строителство от 21.03.2015г. превъзложил на
ответника „Бултранспорт груп“ ЕООД, като подизпълнител да
осъществи дейността по разрушаване на съществуващи сгради, в които се включвала
и сградата на хотел „Вероника“. От своя страна „Бултранспорт груп“ ЕООД сключил договор с дружеството „Д.А.Р.К
2002“ ЕООД за набавяне на необходимата механизация, а последното от своя страна
набавило техниката от дружествата „Динас“ АД и „Дигинг“ ЕООД.
Физическите лица служители на ответника „Планекс“ ЕООД
са: В.С. Т. и М. И. М.;
На ответника „Инекс Консулт“ ООД са: В.И.П. и В. П. Д.;
На ответника „Бултранспорт груп“ ЕООД - П. С. Н. и Й. П. Р.;
На търговското дружество „Дигинг“ ООД - Г. И. Г..
Между ответника
по обратния иск „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и „Планекс“ ЕООД е валидно възникнало облигационно правоотношение по
договор за застраховка – професионална отговорност на участниците в
проектирането и строителството, с клауза – професионална отговорност на
строителя, обективирана в застрахователна полица №
212214031000081/19.05.2015г., със период на валидност от 01.06.2014г. до
31.05.2015г.
Обявява на страните на осн. чл. 155 ГПК служебно известен на съда
факт, установен от служебно изисканите
окончателни съдебни актове по наказателното производство, до приключването на
което настоящото гр. дело е било спряно, а именно, че с присъда
№1/23.06.2023г., постановена по к.н.д. № 488/2023г. на ВКС е отменено въззивно
решение № 140/07.12.2022г. по ВНОХД № 273/2022г.на Апелативен съд – Варна, по
отношение на В.И.П. /консултант,
лице изпълняващ строителен надзор по ЗБУТ по договор между „Инекс консулт“ ООД
и „Международен панаир Пловдив“ АД/ и В. П. Д. / на длъжност – експерт,
инвеститорски контрол в „Инекс констулт“ ООД, тя и експерт по управление на
процеса „Строителен надзор“ по част „Конструктивна“ по договор между „Инекс
консулт“ ООД и „Международен панаир Пловдив“ АД/, като същите са признати за виновни за това, че поради немарливо
изпълнение на изпълнение на надзорна дейност на обект „Ремонт, реконструкция,
модернизация и основно обновяване на хотел Вероника“ и по непредпазливост са
причинили смъртта на посочените в присъдата лица, включително и на М. М.. В останалата
част решението на Апелативен съд – Варна е оставено в сила.
С решение № 140/07.12.2022г. по ВНОХД № 273/2022г.на
Апелативен съд – Варна е потвърдена присъда № 71/04.10.2018г., постановено по
НОХД № 820/2017г. на ВОС, с която:
В.С. Т. /длъжност – инспектор здраве и
безопасност при работа в „Планекс“ ООД, той и координатор по ЗБУТ на обект
„Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотел Вероника“/ е
признат за невинен по повдигнатото му обвинение за това, че при изпълнение
на работата е допуснал работещи в това число и М. М. на строителната площадка
на хотел „Вероника“ без инструктаж и обучени; че не е предотвратил извършване
на разрушаване чрез багерно –сапанно дърпане /въжено теглене/ на конструктивни
елементи от операторите на строителната техника, използвана от „Дигинг“ ЕООД,
като фактически подизпълнител на „Бултранспорт груп“
ЕООД; че не е предотвратил ръчно подсичане на носещи колони на партерния етаж
на хотела от работещите работници, сред които и М. М..
М. И. М. /длъжност – техник строителство и архитектура в
„Планекс“ ООД, той и технически ръководител на обект „Ремонт, реконструкция,
модернизация и основно обновяване на хотел Вероника“ / е
признат за невинен по повдигнатото му обвинение за това, че при изпълнение
на работата не е предотвратил извършване на разрушаване чрез багерно –сапанно дърпане
/въжено теглене/ на конструктивни елементи от операторите на строителната
техника, използвана от „Дигинг“ ЕООД, като фактически подизпълнител на
„Бултранспорт груп“ ЕООД; че не е предотвратил ръчно подсичане на
носещи колони на партерния етаж на хотела от работещите работници, сред които и
М. М..
П. С. Н. /длъжност – координатор по ЗБУТ – отговорник на обект
к.к. „Слънчев ден“ при подизпълнителя „Бултранспорт груп“ ЕООД/ е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение във връзка с немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност на етап изпълнение на СМР при премахване на хотел „Вероника“,
като е допуснал работещи лица, сред които и М. М. на строителната площадка на
хотел „Вероника“ без да са инструктирани и обучени, както и че не е
предотвратил ръчно подсичане на носещи колони на партерния етаж на хотела, не
спазил технологична последователност на строителния процес, при което и по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, сред които и М. М..
Г. И. Г. /на длъжност управител на „Дигинг“ ЕООД/, който приел
фактически задължения от „Бултранспорт груп“ ЕООД да
изпълни СМР по разрушаване на сградата на хотел „Вероника“, е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение във връзка с немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност на етап изпълнение на СМР при
премахване на хотел „Вероника“, като е допуснал работещи след които и М. М. на
строителната площадка на хотела без инструктаж и обучение, като не е
предотвратил ръчно подсичане на носещи колони на партерния етаж на хотела, при
неспазване на технологична последователност на строителния процес е причинил
смъртта на повече от едно лице, сред които и М. М..
Й. П. Р. /длъжност координатор ЗБУТ при подизпълнителя
„Бултранспорт груп“ ЕООД/ е
признат за невинен по повдигнатото му обвинение за това, че при изпълнение
на работата не е предотвратил извършване на разрушаване чрез багерно –сапанно дърпане
/въжено теглене/ на конструктивни елементи от операторите на строителната
техника, използвана от „Дигинг“ ЕООД, като фактически подизпълнител на
„Бултранспорт груп“ ЕООД; че не е предотвратил ръчно подсичане на
носещи колони на партерния етаж на хотела от работещите работници, сред които и
М. М..
Признатите за виновни лица П. С. Н. и Г. И. Г. са
осъдени солидарно за заплатят на гражданските ищци – А.Т.С. и Р.С.,*** сумата
от по 150000 лева представляващи обезщетение за неимуществени вреди, съобразно
решение № 42/02.09.2022г., постановено по н. дело № 9/2022г. на ВКС.
Указва на страните,
че съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК за гражданския съд е задължителна
силата на присъдата, при което въпроси във връзка с извършеното деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца, не подлежат на разглеждане в
процеса.
Указва на страните,
че доколкото с предявяване на настоящите искове се търси гаранционно –
обезпечителната отговорност на възложителя на работа, както и доколкото
последните не са взели участие в наказателния процес, в който са разгледани
граждански искове на ищците, то в настоящото производство, съдът приема
направените от ответниците и третите лица – помагачи с отговорите на исковата
молба възражения за съпричиняване.
Тежест на доказване:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД вр.
чл. 300 ГПК ищецът А.Т.С. следва да докаже настъпилите за нея неимуществени вреди
под форма на болки и страдания с оглед смъртта на сина й М. М., както и
размерът им. Ищците – правоприемници на починалия в хода на съдебното
производство Р.С. ***, следва да докажат настъпилите за него неимуществени
вреди под форма на болки и страдания с оглед смъртта на сина му М. М., както и
размерът им.
В тежест на ответните страни е да установят
възраженията си за наличието на виновно и противоправно поведение на М. М., с
което той е допринесъл за настъпване на вредата, и в частност фактите, че
изрично приживе М. М. е отстранен от строителната площадка на хотел „Вероника“,
че е издадена нарочна забрана за недопускане на лица в сградата на хотела, че
тази забрана е доведена до знанието на М. М..
Указва на ищците в първото по делото съдебно заседание с оглед
отстраняване на спорното от безспорното да
посочат дали оспорват фактите, че: 1/ техническият
ръководител на обекта - М. М., като служител на „Планекс“ ЕООД е видял М. М. /
заедно с останалите работници/, като е разпоредил на същия да напусне сградата
на хотела, извел го е от обекта и е отправил към него предупреждение за
наличието на опасност и същевременно му е забранил повторно да влизат в
сградата. 2/ че координатора по ЗБУТ на „Планекс“ ЕООД – В.С. Т. със своя
изрична заповед е наредил да не бъдат допускани лица в сградата на хотел
„Вероника“.
Допуска по искане на ищеца разпит на двама свидетели в режим на водене в съдебно заседание за
установяване факти относно установяване на причинените на ищците неимуществени
вреди, като и досежно размерът им.
Оставя без уважение
искането на ищците за изисквате на НОХД №820/2017г. на ВОС, доколкото към
делото са представени окончателни съдебни актове по проведеното наказателно
производство.
Оставя без уважение
искането на ищците за допускане на съдебно – техническа и съдебно – медицинска
експертизи, доколкото въпросите досежно механизма, при който е настъпило
вредоносното събитие, както и причинната връзка между настъпилото събитие и
вредоностния резултат са изяснени в наказателното производство, при което тези
въпроси не следва да бъдат преразглеждани в гражданския процес.
Допуска до приемане в
съдебно заседание на представените с исковата молба от ищците писмени
доказателства.
Указва на ответника
„Планекс“ ООД да конкретизира възраженията си във връзка с оспорване
съдържанието на констативен акт № 4/09.04.2015г. /л.35 от делото/, в частта, в
която е отразено, че строител е „Планекс“ ЕООД – технически ръководител М. М.,
а координатор по БЗУТ – В. Т., като посочи дали поддържа това си оспорване, ако
да какви обстоятелства установява със същото и дали оспорването е по същество
на спора, доколкото не се оспорва автентичност на частния документ.
Оставя без уважение
искането на ответника „Планекс“ ООД да бъда задължено трето неучастващо в
производството лице – Община Варна да представи инвестиционния проект,
доколкото на осн. чл. 192 ГПК не е посочено какво ще установява страната с този
документ, както и не е представена молба с препис за третото лице.
Отлага произнасянето по
искането на ответника „Планекс“ ООД за допускане на четирима свидетели след
посочване от страната на фактите и обстоятелствата, за които се иска допускане
на същите.
Допуска до приемане в
съдебно заседание на представените с отговора на исковата молба от ответника
„Планекс“ ЕООД писмени доказателства.
Оставя без уважение
искането на ответника „Инекс консулт“ ООД да бъда задължено трето неучастващо в
производството лице – Община Варна да представи инвестиционния проект, както и
до РДНСК – Варна за представяне на уведомление – копие от информационна табела,
доколкото на осн. чл. 192 ГПК не е посочено какво ще установява страната с тези
документи, както и не е представена молба с препис за третото лице, от което се
изискват документите.
Отлага произнасянето по
искането на ответника „Инекс консулт“ ООД за приемане на представени с молба от
05.01.2024г. писмени доказателства – решение по КАНХД №2175/2016г., по КНАХД
№2468/2016г. на Административен съд – Варна, както и протокол за разпит на
свидетел в ОСО при ВОП след посочване на фактите и обстоятелствата, които страната
ще установява със съдебното решение, респ. протокола за разпит и след заверка за вярност на представения
на л. 706-713 документ, респ. документ на л. 713 -715.
Оставя без уважение
искането на ответника „Инекс консулт“ ООД за допускане на съдебно – техническа
експертиза при въпроси посочени в молба от 05.01.2024г., доколкото въпросите по
същество касаят установяване механизма на вредоносното събитие, при което е
починал М. М., които въпроси за установени в наказателното производство, по което
са постановени окончателни съдебни актове.
Оставя без уважение
искането на ответника „Инекс консулт“ ООД съдържащи се в молба от 05.01.2024г.
за изискване на съдебни актове постановени по НАХД №6232/2015 на ВРС, по КНАХД
№2175/ 2016г. на Административен съд – Варна, решение по НАХД 6559/2015г. на
ВРС и решение по КНАХД № 2468/2016г. на Административен съд – Варна, доколкото
със същите се иска да бъде установена причинно – следствена връзка досежно
инцидента, който въпрос също не следва да бъде пререшаван с оглед приложението
на разпоредбата на чл. 300 ГПК и постановеният окончателен съдебен акт в
наказателното производство.
Отлага произнасянето по
искането на ответника „Инекс консулт“ ООД за допускане на гласни доказателства,
след уточняване на фактите, които ще бъдат установявани с тях. Указва, че
обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът – механизма на увреждането е
установен с влязла в сила присъда и той не следва да бъде отново изследван от
гражданския съд. На доказване от страна на ответника подлежат фактите във
връзка с приетото възражение за
съпричиняване от страна на М. М., за което Указва на страната, че не сочи доказателства.
Оставя без уважение
искането на ответника „Инекс консулт“ ООД за изискване на свидетелство за
съдимост на М. М.,*** доколкото не се посочва какви факти и обстоятелства
страната ще установява със същото, съобразно разпредената доказателствена
тежест.
Допуска до приемане в
съдебно заседание на представените с отговора на исковата молба от ответника
„Инекс консулт“ ЕООД писмени доказателства.
Оставя без уважение
искането на евентуалния ответник „Международен панаир Пловдив“ АД за
задължаване на трето неучастващо по делото лице – Община Варна да представи проектна
документация за установяване спазване на разпоредбите на ЗУТ, доколкото
страната се посочва, кои конкретно факти относими към спора и съобразно
разпределената й тежест на доказване ще установява, както и не представя
писмена молба с препис за страната, от която се изискват документи.
Оставя без уважение
искането на евентуалния ответник „Международен панаир Пловдив“ АД за
задължаване на насрещните страни – ищците да представят документи във връзка с
получено от тях обезщетение, доколкото ответникът не индивидуализира документа,
който желае да бъде задължена насрещната страна да представи, а и същия
съобразно изложеното в отговора на исковата молба – притежание под условие /ако
има такъв/, не съответства на разпоредбата на чл. 190 ГПК, която изрично
посочва, че изисквания документ следва да бъде в държание на насрещната
страната.
Оставя без уважение
искането на евентуалния ответник „Международен панаир Пловдив“ АД за допускане
на допълнителни въпроси към съдебно – техническа експертиза, доколкото съдът не
допусна такава по искане на ищеца, а с допълнителните въпроси се цели
установяване на механизма на осъществяване на вредата.
Допуска до приемане в
съдебно заседание на представените с отговора на исковата молба от евентуалния
ответник „Международен панаир Пловдив“ АД писмени доказателства.
Допуска до приемане в
съдебно заседание на представените с отговора на исковата молба по обратния иск
от ответника „Алианц България“ АД писмени доказателства.
Допуска до приемане в
съдебно заседание на представените с отговора на исковата молба по обратния иск
от ответника „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД писмени доказателства.
НАСРОЧВА производството по гр. дело №925/2020г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2024г. от 09.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на
страните, ведно с призовката за насроченото с.з., като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба от
ответника „Планекс“ ООД, „Инекс консулт“ ЕООД, уточнителна молба от
05.01.2024г., отговор от евентуалния ответник „Международен панаир Пловдив“ АД,
както и отговори на исковата молба от третите лица – помагачи ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД и Алианц България“ АД.
На ответника
„Планекс“ ООД да се връчи отговор по
обратния иск от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД.
окръжен
СЪДИЯ: