№ 6374
гр. С, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С ЕМ. Д
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110172066 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно и субективно пасивно съединени искове с правно
основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86
ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу Л. Ц. М., с
ЕГН: ********** и Е. Л. Г., с ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се
твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответниците за заплащане разделно на сумата от 2 061,58 лв. /двe хиляди шестдесет и
един лева и 58 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.06.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2019г. до 08.06.2021 г. в
размер на 325,46 лв./триста двадесет и пет лева и 46 стотинки/, сума в размер на 52,53 лв.
/петдесет и два лева и 53 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
тази сума от 22.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 08.06.2021 г. в
размер на 10,22 лв. /десет лева и 22 стотинки/, като Сумите се разделят както следва: За Л.
Ц. М.: главница за доставена ТЕ в размер на 1 717,98 лв. /хиляда седемстотин и
седемнадесет лева и 98 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 22.06.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2019г. до 08.06.2021 г. в
размер на 271,22 лв. /двеста седемдесет и един лева и 22 стотинки/, цена на извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 43,77 лв. /четиридесет и три лева и 77
стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 22.06.2021г. до изплащане на вземането,
1
мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.07.2018г. до 08.06.2021 г. в размер на 8,52
лв. /осем лева и 52 стотинки/, държавна такса в размер на 40,83 лв. /четиридесет лева и 83
стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 41,67 лв. /четиридесет и един лева и
67 стотинки/. За Е. Л. Г.: главница за доставена ТЕ в размер на 343,60 лв. /триста
четиридесет и три лева и 60 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 22.06.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2019г. до 08.06.2021 г. в
размер на 54,24 лв. /петдесет и четири лева и 24 стотинки/, цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 8,76 лв. /осем лева и 76 стотинки/, ведно със законна
лихва за периода от 22.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
08.06.2021 г. в размер на 1,70 лв. /един лев и 70 стотинки/, държавна такса в размер на 8,17
лв. /осем лева и 17 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 8,33 лв. /осем
лева и 33 стотинки/. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело №
35847/2021г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. От Л. Ц. М. и Е. Л. Г. са подадени възражения, поради което на “ф-ма” ЕАД са
указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. При така
изложените факти и като поддържа, че ответниците, като собственици на топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Б Б бл. 21, ет. 2, ап. 11, аб.№ 256111, са потребявали
топлинна енергия за посочения период, която не са заплатили, ищецът моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че дължат горепосочените суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Л. Ц. М. и Е. Л. Г., с който исковите
претенции се оспорват по основание и размер. На първо място се счита, че производството е
недопустимо поради процесуална опороченост на заповедното производство, като се излагат
подробни съображения за нищожност на издадената заповед. Излагат се и доводи за
опороченост на исковата молба. Оспорват се приложени към исковата молба документи.
Посочват, че не дължат сумите доколкото не са ползвали посочената ТЕ, поради липса на
отчет, поради това, че не са легитимни потребители; понеже не са получавали фактури и
ищеца не осигурява съдействие за плащане.
Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма“ ЕООД не оспорва претенциите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично
основателен. Съображенията за това са следните:
Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
2
35847/2021г. по описа на СРС, 25 състав “ф-ма” ЕАД претендира, че ответниците са
съсобственици на апартамент №11, находящ се в гр. С, ж.к. Б Б бл. 21, ет. 2, при следните
квоти: 5/6 ид.ч. за Л. Ц. М. и 1/6 ид.ч. за Е. Л. Г.. От страна на ответниците не се оспорва
наличието на право на собственост при квотите, заявени от ищеца, а и по делото са
представени доказателства – Писмо на СО, район К с, Молба от ДСК, Жилищно
кредитиране и удостоверение за наследници, приложени на стр. от 27 до 29 от делото, които
установяват вероятното проявление на изложеното в исковата молба и неоспорено от
ответниците, твърдение, че са собственици на просения ап.№11.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Следователно по силата на административното регулиране собствеността по
3
отношение на топлоснабден недвижим имот обвързва собственика със задълженията за
стойността на потреблението в имота, като му придава качеството на потребител. ОУ за
продажба на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от “ф-ма” ЕАД, спрямо които няма
данни някой от ответниците да е възразил по установения ред, поради което ги обвързват,
предвиждат възможност за разкриване на партида за имота само на името на един от
ползващите го собственици, което се извежда по аргумент за противното от чл.62, ал.2,
където е предвидено, че ако имота се ползва от повече от един клиент, се разкрива партида
за всички, като се прилага и споразумителен протокол между тях за определяне на реда за
разпределяне на ТЕ и по аналогия от чл.63, ал.2 от ОУ където е предвидено, че при наличие
на няколко наследници на лицето потребител, партида може да се разкрие и само на някой
от тях, въз основа на споразумение между останалите. В случая са на лице двама
съсобственици на имота за исковия период, но доколкото не се установява някой от тях да се
е възползвал от възможността, предоставена им с ОУ за изключване на отговорността им за
потреблението в имота ако не го ползват и се ползва само от единя от двамата, то и двамата
ответници се явяват потребители на ТЕ и носят отговорност за стойността на реално
доставената в имота ТЕ.
Поради изложеното Л. Ц. М. и Е. Л. Г. се явяват потребители и като такива отговарят
за задълженията за имота съобразно квотите си в собствеността към исковия период.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза. От
заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно
и компетентно, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция м.03.2017г., на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434
– 2001 – м.10.2018г. и м.09.2021г.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията и съотносимите към процесния период
Заповеди на председателя на ДАМТН № А-791/30.09.2015 г. и № А-616/11.09.2018 г.,
периодичността на метрологичните проверки на топломер е 2 години Средствата за
търговско измерване според пар. 1, т. 58 от ДР на ЗЕ технически средства за измерване,
които имат метрологични характеристики и са предназначени да се използват за измерване
самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства и които се използват
при продажбата на електрическа и топлинна енергия или природен газ), са собственост на
топлопреносното предприятие /чл. 156 ЗЕ/. Законът/ ЗЕЕЕ, ЗЕ/ утвърждава като принцип за
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата на
собственост топлинна енергия – чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Видно от заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза СТИ на адреса е монтирано през м.03.2017г.,
периодична метрологична проверка е направена през м.10.2018г., т..е. по-малко от 2 години
след монтажа на СТИ. Съгласно цитираните разпоредби, последваща проверка е следвало
да се извърши през м.10.2020г., което е след края на исковия период, поради което СТИ е
4
било изправно за целия период на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/, и действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /действително
определени разпоредби на Наредбата са отменени, както поддържат ответниците – с
Решение № 8294 от 26 юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но
тази отмяна не засяга периода на претенциите доколкото е последваща/ и в Наредба за
топлоснабдяването от м.03.2020г.
Oт заключението на СТЕ се установява, че дяловото разпределение на ТЕ за ЕС се е
извършвало от „ф-ма“ ЕООД. За абоната се изчислява ТЕ за отопление на имот с три
отоплителни тела. Поради неосигурен достъп за отчет за периода м.11.2018г.-м.04.2019г.,
изчислената ТЕ е на мощност на отоплителните тела, а за периода м.11.2019г.-
м.04.2020г.има редовен главен отчет на уредите за дялово разпределение. За абоната се
изчислява ТЕ за битово горещо водоснабдяване на база 1 брой потребител за 2019г. и по
данни от 1 брой водомер за 2020г. От заключението на СТЕ се установява, че ФДР е
извършило дяловото разпределение за имота съобразно действащата нормативна уредба.
Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г. реалното
потребление в имота е 1971,58лв.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена
от сградна инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на
доставената до абонатната станция на сградата - ЕС- топлинна енергия. Доколкото тази цена
подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата се налага
утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между
собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл
всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от
общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово
разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа
5
на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената ТЕ до АС се осъществява
посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение- посредством
индивидуални разпределители или топломери и водомери. Съобразно закона на
разпределение подлежи подадената ТЕ, след приспадане на технологичните разходи, като
остатъка се дели на ТЕ за горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ за отопление на
имот се сформира от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната инсталация,
ТЕ за отопление на общите части.
Видно от заключението е на лице отоплителен период през който потребителя не е
изпълнил задължение за осигуряване на достъп за извършване на отчет. Съгласно чл.52,
ал.1, т.1 от Общите условия на ищеца, купувачите са длъжни да осигуряват достъп за
отчитане и контрол на средствата за индивидуално измерване и разпределение, като
санкцията за неизпълнение на това задължение е в чл.69, ал.2 и чл.70, ал.4 от Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването- количеството топла вода при не осигурен достъп за
отчитане се начислява при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно
денонощие, а количеството топла вода за отопление- като за уреди без отоплителни тела.
Също така ответникът не твърди и не се установява по делото да се е възползвал от
предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изравнителните сметки в
установените срокове, съгласно Общите условия, нито в срока за рекламации за отчет на
уредите и разпределението по Наредбата за топлоснабдяване и при изричната възможност
да се поиска допълнителен отчет в срок до три месеца от получаване на дяловото
разпределение от представител на ЕС в резултат на което дяловото разпределение на всички
абонати се коригира. В случая е без значение дали в имота е имало или не конкретно
потребление. В случая задължението произтича от неизпълнение на конкретно договорно
задължение за осигуряване на възможност за отчет или констатация за липса на уреди и
радиатори. Поради което възражението на ответника Л. Ц. М. за липса на доказателства за
реална доставка на ТЕ в имота се явява неоснователно, доколкото самия потребител се е
поставил в положение, че да е без значение дали в имота е доставена или не ТЕ в определен
обем.
За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като
компетентно изготвено и обосновано.
Настоящия състав намира за неоснователно възражението на ответниците за липса на
основание за извършване на дялово разпределение от „ф-ма“ ЕООД. Действително
сключения между ЕС на адрес: гр. С, ж.к. Б Б бл. 21 и „ф-ма“ ЕООД Договор от 5.06.2022г. е
с изтекъл срок, но съгласно трайната съдебна практика по дела от този вид, при положение,
че етажните собственици не са се противопоставили на продължаването изпълнението на
договора от страна на ФДР и са приемали определното дялово разпределение, то договора се
приравнява на автоматично подновен такъв за неопределен срок. От страна на “ф-ма” ЕАД
са представени договори при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, сключени с „ф-ма“ ЕООД за процесния период, като от
Договор от 22.06.2017г. е видно, че действа и за отоплителен период от 01.05.2018г. до
6
30.04.2019г. и за следващия такъв – до 30.04.2020г., поради което е на лице основание за
извършване на дялово разпределение от ТЛП.
По делото е прието и заключение на ССчЕ съгласно което към 24.11.2022г. няма
данни за извършени плащания от ответниците, с които да се погасяват задължения за
процесния период. Установено е, че счетоводството на ищеца е водено редовно, като
непогасеното задължение за цена на доставена ТЕ за исковия период е в размер на
1971,61лв., върху която сума се дължи мораторна лихва в размер на 317,40лв. и непогасено
задължение за цена на услуга дялово разпределение за периода 52,53лв.
Допустимо е установяване на количество на доставена ТЕ с експертизи, тогава когато
са представени изходни данни, каквото е сторено от ТЛП за периода, за който е осигурен
достъп до имота.
От нито един от ответниците не е направено възражение за погасяване на част от
вземането по давност, независимо, че част от задълженията са възникнали повече от 3
години преди подаване на заявлението по ч.гр.дело № 35847/2021г. по описа на СРС, 25
състав.
Поради изложеното следва да се приеме, че претенцията за установяване на дължимост
на сума за цена на доставена ТЕ е основателен за сумата от 1971,58лв., като Л. Ц. М. дължи
сумата в размер на 1642,98лв., а Е. Л. Г. 328,60лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
По делото е представена справка на стр.24 от делото, от която са видни датите на
7
издаване на фактурите, които се явяват и дати на публикуването им. От вещо лице по ССчЕ
е установено, че мораторна лихва върху задълженията е в размер на 317,40лв., до който
следва да се уважи предявения иск, като Л. Ц. М. дължи сума в размер на 264,25лв., а Е. Л.
Г. 52,90лв.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, ксто редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В производството не се спори, че услугата е била извършена,
както бе установено и от вещите лица. Предявения иск следва да се уважи за пълния си
размер от 52,53лв.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
8
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни Л. Ц. М. и Е. Л. Г. да са били поканени да
заплатят сумата и да са поставени в забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответниците дължат на
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете, като доколкото
разноските се дължат разделно, то всеки от тях следва да понесе разноски съобразно размера
на предявения спрямо него иск. Л. Ц. М. следва да бъде осъден да заплати разноски в общ
размер от 498,26лв. за заплатена държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение /при приет общ размер от 100лв., определен в минимален размер съгласно
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/, а Е. Л. Г. следва да заплати
разноски в размер на 99,65лв.
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 35847/2021г. по описа на СРС, 25 състав,
настоящия състав намира, че разноските за заплатена държавна такса следва да се намалят
до сумата 46,83лв. /за Л. Ц. М. 39,03лв. и за Е. Л. Г. 7,81лв./, а разноските за юрисконсултско
възнаграждение до 47,79лв. /за Л. Ц. М. 39,82лв. и за Е. Л. Г. 7,97лв./.
От ответниците се претендира присъждане на разноски, но по делото няма
доказателства такива да са направени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415,
ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД, предявени от “ф-ма” ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № *, против Л. Ц. М., с
ЕГН: **********, с адрес гр. С, ж.к. Б Б бл. 21, ет. 2, ап. 11, че Л. Ц. М. дължи на “ф-ма”
ЕАД сума в размер на 1642,98лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се на адрес: гр.
С, ж.к. Б Б бл. 21, ет. 2, ап. 11, аб.№ 256111, ведно със законна лихва от 22.06.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума за периода от 16.07.2019г. до
08.06.2021 г. в размер на 264,25лв., сума в размер на 43,77 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва върху тази сума от 22.06.2021г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 35847/2021г. по описа на СРС, 25 състав,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване съществуване на вземане за цена на
доставена ТЕ над присъдената сума от 1642,98лв. до пълния предявен размер от 1717,98лв.,
претенцията за установяване съществуване на вземане за мораторна лихва върху сумата за
цена на доставена ТЕ за сумата над 264,25лв. до пълния предявен размер от 271,22лв. и
претенцията за установяване съществуване на вземане за мораторна лихва върху сумата за
цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 08.06.2021 г. в размер на
8,52 лв.
9
И че Е. Л. Г., с ЕГН: **********, с адрес гр. С, ж.к. Б Б бл. 21, ет. 2, ап. 11, дължи на
“ф-ма” ЕАД сума в размер на 328,60лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се на адрес: гр.
С, ж.к. Б Б бл. 21, ет. 2, ап. 11, аб.№ 256111, ведно със законна лихва от 22.06.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума за периода от 16.07.2019г. до
08.06.2021 г. в размер на 52,90лв., сума в размер на 8,76 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва върху тази сума от 22.06.2021г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 35847/2021г. по описа на СРС, 25 състав,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване съществуване на вземане за цена на
доставена ТЕ над присъдената сума от 328,60лв. до пълния предявен размер от 343,59лв.,
претенцията за установяване съществуване на вземане за мораторна лихва върху сумата за
цена на доставена ТЕ за сумата над 52,90лв. до пълния предявен размер от 54,24лв. и
претенцията за установяване съществуване на вземане за мораторна лихва върху сумата за
цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 08.06.2021 г. в размер на
1,70 лв.
ОСЪЖДА Л. Ц. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. Б Б бл. 21, ет. 2, ап. 11, да
заплати на „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ №
*, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК разноски в производството съобразно с уважената част
от исковете в размер на 498,26лв. и разноски по ч.гр.дело № 35847/2021г. по описа на СРС,
25 състав в размер на 39,03лв. за заплатена държавна такса и 39,82лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. Л. Г., с ЕГН: **********, с адрес гр. С, ж.к. Б Б бл. 21, ет. 2, ап. 11 да
заплати на „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ №
*, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК разноски в производството съобразно с уважената част
от исковете в размер на 99,65лв. и разноски по ч.гр.дело № 35847/2021г. по описа на СРС,
25 съставв размер на 7,81лв. за заплатена държавна такса и 7,97лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10