№ 198
гр. Шумен, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Г.а
Членове:Румяна В. Райкова
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500340 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби, депозирани съответно от „
Дирекция Социално подпомагане „ гр. Шумен, представлявана от директора
Г.А.М., от Ч. АНГ. Г., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв.
И. Т. от ШАК и от ОЛГ. АНГ. М., ЕГН ********** и Б. ЛЮБ. М., ЕГН
********** срещу решение № 355/10.05.2022 г. по гр.д. № 3195/2021 г. по
описа на ШРС.
Жалбоподателят ДСП – Шумен намира решението за недопустимо,
неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в
жалбата, поради което моли въззивният съд да го обезсили и постанови друго,
с което да потвърди предприетата мярка за закрила спрямо детето Г.А.Х..,
ЕГН ********** и то да бъде настанено в семейството на роднини – О.А.М..,
ЕГН ********** и Б. ЛЮБ. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. Шумен, ул. .... № 8, вх.3, ет.3 за срок от една година.
Жалбоподателите Ч. АНГ. Г., ОЛГ. АНГ. М. и Б. ЛЮБ. М. са
депозирали идентични по съдържание жалби, в които излагат аргументи, че
1
решението на ШРС е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на
събрания доказателствен материал и материалния закон, с оглед на което
молят въззивният съд да го отмени и постанови ново, с което да уважи
молбата на ДСП – Шумен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата М. Х., действаща чрез
пълномощника адв. Б. Д. от ПАК е депозирала отговор на жалбите, в който
заема становище, че подадените от страна на Ч. АНГ. Г., ОЛГ. АНГ. М. и Б.
ЛЮБ. М. въззивни жалби са недопустими, поради липса на активна
процесуална легитимация на лицата, които са ги подали. Предвид това, моли
съдът да ги върне и прекрати производството по делото досежно тях. По
същество оспорва въззвните жалби като изцяло неоснователни и моли за
оставянето им без уважение.
Въззивните жалби на ДСП – Шумен и Ч. АНГ. Г. са депозирани в
срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, редовни и допустими, поради което следва да бъдат разгледани
по същество.
Въззивната жалба на О. и Б.М.и е недопустима, поради което следва
да бъде оставена без разглеждане, като производството по делото досежно нея
се прекрати.
Съгласно чл.28, ал.2 от ЗЗДет., страни в производството за
настаняване на дете по съдебен ред, каквото е настоящото са: 1/ органите или
лицата, направили искането, като, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от с.з.
това са Дирекция "Социално подпомагане", прокурора или родителите на
детето, 2/ детето при спазване разпоредбата на чл.15 и 3/ родителите или
настойника/попечителя на детето, която разпоредба ограничава кръга на
легитимираните да обжалват постановеното по делото съдебно решение до
посочените по-горе лица. Всички други лица не са страни в производството и
нямат право на жалба срещу решението. Ето защо, жалбата на Ч. АНГ. Г., в
качеството му на баща на детето за настаняване Г.А.Х.. следва да се приеме за
допустима, а жалбата на О. и Б.М.и, в качеството им на роднини, при които
детето е настанено по административен ред – за недопустима поради липса на
надлежна процесуална легитимация и право на обжалване, независимо от
факта, че са били конституирани и са участвали в първоинстанционното
производство като заинтересовани страни.
2
Жалбите на ДСП – Шумен и Ч. АНГ. Г. са неоснователни, поради
следното:
Гр.д. № 3195/2021 г. по описа на ШРС е образувано по молба на ДСП –
Шумен, с искане за настаняване на детето Г.А.Х.. в семейството на роднини –
О.А.М.., ЕГН ********** и Б. ЛЮБ. М., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Шумен, ул. .... № 8, вх.3, ет.3 за срок от една година.
Майката на детето М. Х. е изразила становище, че молбата е
неоснователна и е поискала да бъде отхвърлена.
Бащата на детето Ч. АНГ. Г. е изразил становище, че молбата е
основателна и е поискал да бъде уважена.
Детето Г.А.Х.. не е било изслушано поради ниската му възраст.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с молба по чл.26, ал.1,
вр. чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет. за настаняване на детето Г.А.Х.. в семейството на
роднини – О.А.М.., ЕГН ********** и Б. ЛЮБ. М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. .... № 8, вх.3, ет.3 за срок от една
година, като с решението си я е оставил без уважение като неоснователна.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
решението е валидно и допустимо.
Възражението на жалбоподателя ДСП – Шумен за недопустимост на
съдебния акт е неоснователно, тъй като пороците на решението, на които се
позовава касаят неговата правилност, а не допустимостта му.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че малолетната Г.А.Х..,
ЕГН ********** е родена на 02.07.2015 г. в гр. Берген, Кралство Норвегия, от
майка М. Х., род. на .... г., гражданин на Кралство Норвегия и баща Ч. АНГ.
Г., ЕГН **********. Родителите имат и други две деца – А.А.Х.. и П.А.Х..,
ЕГН **********. Детето А. е настанено и се отглежда в приемно семейство в
Кралство Норвегия, поради влошено здравословно състояние – синдром на
Даун и др. увреждания. Детето П.р страда от напреднала форма на рахит и
логопедични проблеми. От раждането им до 2017 г. децата П.р и Г. са били
отглеждани в Норвегия съвместно от двамата им родители, които
съжителствали на семейни начала. През пролетта на 2017 г. родителите се
разделили като постигнали споразумение за съвместно упражняване на
3
родителските права върху двете деца. В края на 2017 г. майката била
задържана от полицейските органи на Норвегия по обвинение за извършено
престъпление, поради което бащата поел изцяло грижите за децата, а през м.
януари 2018 г. се завърнал заедно с тях в Република България, за което имал
изрично съгласие от майката, като се установил при родителите си. След
освобождаването й от ареста, майката завела дело по чл.8 от Хагската
Конвенция за граждански аспекти на международното отвличане на дете, като
с влязло в сила решение № 2859/19.04.2019 г. по гр.д. № 13665/2018 г. по
описа на СГС й е било отказано връщане на децата в Норвегия и е определено
местоживеенето им в България. През м. юни 2018 г., срещу майката била
издадена ограничителна заповед, чрез която се ограничават контактите й с
двете децата и бащата. По-късно бащата и двете деца се преместили в гр.
София, предвид необходимостта П.р да посещава логопедична детска
градина. През м. ноември 2019 г. бащата, двете деца и леля им по бащина
линия ОЛГ. АНГ. М. заминали за Република Полша във връзка с уговорен
медицински преглед на детето П.р, което, поради мускулна слабост, по това
време било със забавено физическо и интелектуално развитие. На летището
бащата бил задържан от полските власти във връзка със сигнал в
Шенгенската информационна система и отправено от Кралство Норвегия
искане за екстрадиция, по повод повдигнато срещу него обвинение в
Норвегия за облагодетелстване от престъпна дейност. Тъй като същият
следвало да остане в Полша до приключване на производството срещу него,
децата били настанени в защитено жилище в посолството на РБ в Полша, а
по-късно се върнали обратно в България, придружавани от леля си О.М.. След
завръщането им в страната, последната подала искане до ДСП – Шумен за
предприемане на мярка за закрила на децата, изразяваща се в настаняване в
семейството й. Със заповеди № ЗД-Д-Н-144/20.12.2019 г. и № ЗД-Д-Н-
145/20.12.2019 г. на директора на ДСП – Шумен децата Г. и П.р били
настанени по административен ред в семейството на леля им по бащина линия
ОЛГ. АНГ. М. и съпруга й Б. ЛЮБ. М., на адрес: гр. Шумен, ул. .... № 8, вх.3,
ет.3. Впоследствие били заведени дела по чл.28 от ЗЗДет. за настаняване на
децата в семейството на посочените роднини по съдебен ред, като това,
касаещо детето Г. е приключило с решение № 337/15.06.2020 г. по гр.д. №
108/2020 г. на ШРС, изменено частично с решение № 180/06.11.2020 г. по
в.гр.д. № 346/2020 г. на ШОС. С решението е било прието, че детето Г. е дете
4
в риск по смисъла на пар.1, т.11, б.“в“ от ДР на ЗЗДет., доколкото съществува
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. След изтичане на първоначално
определения едногодишен срок за настаняване на децата, О. и Б.М.и подали
заявление до ДСП - Шумен, че желаят да продължат да отглеждат децата в
своето семейство. Със заповеди №№ ЗД-Д-Н-102/05.11.2021 г. и № ЗД/Д-Н-
085/20.08.2021 г. на директора на ДСП – Шумен настаняването на децата Г. и
П.р било прекратено, като били настанени временно в семейството на
роднините им по бащина линия О. и Б.М.и за нов едногодишен срок. Майката
обжалвала заповедите за настаняване на децата по административен ред, като
с решение № 2705-24-00-484#1/14.12.2021 г. на директора на РДСП – Шумен
тази за настаняване на детето Г. е била потвърдена. От ДСП – Шумен са били
депозирани молби за настаняване на децата при роднините им и по съдебен
ред, по които пред ШРС са били образувани гр.д. № 2529/2021 г. – по
искането за детето П.р и гр.д. № 3195/2021 г. – по искането за детето Г.. С
влязло в сила на 29.07.2022 г. решение № 387/18.05.2022 г. по гр.д. №
2529/2021 г. на ШРС, потвърдено с решение № 191/29.07.2022 г. по в.гр.д. №
301/2022 г. по описа на ШОС искането на ДСП за настаняване на детето
П.А.Х.. в семейството на неговите роднини по бащина линия О.А.М.. и Б.
ЛЮБ. М. е било оставено без уважение.
На съдът е служебно известно, че към момента пред ШРС е висящо
гр.д. № 1843/2018 г., имащо за предмет предявени от Ч. АНГ. Г. срещу М. Х.
искове за предоставяне упражняването на родителските права върху децата,
определяне режим на лични контакти с другия родител и присъждане на
издръжка.
От доказателствата по делото се установява също, че към момента и
двамата родители пребивават на територията на Република България. Бащата
живее в дома на родителите си в гр. Шумен, ул. .... № 29, вх.4, ап.50,
представляващ тристаен апартамент, с обособена детска стая и добри условия
за отглеждане на деца. Работи като технически анализатор на граждански
договор в сферата на медицинските услуги и реализира трудово
възнаграждение над средното за страната. Пред социалните работници е
споделил, че има подкрепа от разширеното си семейство по отношение
отглеждането на децата. Родителите му са пенсионери и разполагат с
достатъчно доходи за задоволяване на потребностите си. Сестра му, която е
5
поела грижите за децата има желание и капацитет за това и може да разчита
изцяло на нея. Срещу бащата има образувано ЧНД № 1098/2020 г. по описа на
СГС, за екстрадирането му в Кралство Нидерландия, което към момента е
спряно, поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС. Във
връзка с делото му е взета мярка за неотклонение подписка. Майката е
придобила статут на постоянно пребиваваща в страната, за което й е издадено
удостоверение № *********/05.03.2020 г., валидно до 13.02.2023 г.. Живее в
гр. София, в жилище под наем на адрес: ж.к. .... 124, вх.А, ет.7, ап.19, със ЗП
65.12 кв.м., състоящо се от спалня, кухня, хол, баня с тоалетна, две тераси и
антре. Притежава лек автомобил „ Шевролет Каптива „, рег. № ...... Във
въззивното производство заявява, че съвсем наскоро е закупила и недвижим
имот в с. Кълново, община Смядово, обл. Шумен, представляващ дворно
място с площ от 700 кв.м., ведно с къща с площ от 55 кв.м. с мазе, който
смята да използва за живеене и почивка на нея и децата. Работи по трудов
договор като технически сътрудник в „ Лаков Прес „ ООД, гр. София, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 000 лева. Изучава
български език и има успешно завършен курс за ниво А2.1. Има две
пълнолетни деца от предишен брак. С влязла в сила присъда е № HR-2021-
2207-U от 15.11.2021 г., постановена от Апелативната комисия на Върховния
съд на Норвегия по наказателно дело № 21-115255STR-HRET е призната за
виновна в извършване на финансови и данъчни престъпления, за които й е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири
месеца, като е приспаднато предварителното й задържане под стража в
размер на 216 дни, отнето й е правото да упражнява търговска дейност за срок
от три години и й е наложена санкция в размер на 110 000 крони. На
09.02.2022 г. майката е подала молба за помилване до Службата за
изпълнение на наказанията, като по делото липсват данни относно
произнасянето по нея.
Двете деца са насочени към КСУДС – Шумен с направление № НП/Д-
Н-070/08.03.2021 г. със заявка за ползване на социална услуга „ Присъствие на
специалист по време на режима на лични контакти между майката и децата,
наблюдение на взаимодействието между тях и съдействие за осъществяване
на контакт при необходимост „. Майката ползва социална услуга „ Оценка на
родителския капацитет и консултиране „ към ЦОП – ЕСДП, гр. София.
Бащата е насочен към социални услуга в ИСДП с направление № НП/Д-Н-
6
127/10.08.2021 г.. Видно от представените доклади от КСУДС и ИСДП, след
предприемане на мерките по ЗЗДет., родителите са осъществявали редовни
срещи с децата П.р и Г., през време на които всеки от тях е демонстрирал
познаване на децата, интерес към ежедневието им, зачитане на
индивидуалните им нужди и интереси при съвместните им занимания и игри,
топлота, обич и загриженост в отношението си и правилен родителски подход
при общуването с тях и при разрешаването на възникнали помежду им
спорове. От своя страна децата са демонстрирали приемане и силна
привързаност и към двамата родители, чувство за сигурност, доверие и обич,
както и желание да общуват и се забавляват заедно. Всеки от родителите
осъзнава нуждата на децата и от двамата, не се противопоставя те да общуват
пълноценно с другия и да познават, както норвежките, така и българските си
роднини, и е на мнение, че споделеното родителство е в интерес на децата. В
заключение, становището на социалните работници е, че и двамата родители
притежават необходимия родителски капацитет и са в състояние да обезпечат
всичко необходимо за правилното отглеждане, израстване и развитие на двете
деца. Според ДСП – Шумен единственият рисков фактор е, че срещу двамата
родители има образувани съдебни производства в Норвегия, с неясен към
момента изход и, че е налице висящ спор за упражняване на родителските
права върху децата.
От приложения социален доклад за детето Г. се установява, че същото
е с нормално физическо и психично развитие, съответстващо на биологичната
му възраст. През учебната 2021/2022 г. е била ученичка в І-ви клас на СУ „ .....
„, гр. Шумен. Контактува с всички членове на семейството. Среща се
регулярно с майка си и баща си четири пъти месечно. Семейството на
роднините й, при които е настанена стимулира връзката й с родителите,
поради което тя не е нарушена. От настаняването й по реда на ЗЗДет., със
заповед от 20.12.2019 г. досега се отглежда в семейството на О. и Б.М.и –
роднини по бащина линия, където се полагат адекватни грижи за нея и й е
осигурена подходяща и стабилна среда, гарантираща правилното й
израстване, развитие и възпитание. Родителите желаят да полагат грижи за
детето в семейна среда и притежават необходилите родителски капацитет,
битови условия и финансови средства за задоволяване на потребностите му.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М.М. и Д.Й. се
7
установява, че след предприемане първоначалната мярката за закрила по
ЗЗДет. детето Г. е отглеждано в семейството на леля си по бащина линия,
където му се предоставят отлични условия и осигуряват перфектни грижи.
Същевременно детето е посещавало често дома на баба си и дядо си по
бащина линия, където живее и баща му.
При така установените факти, съдът възприема следното от правна
страна: В чл.10 от ЗЗДет. е прокламирано, че всяко дете има право на закрила
за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на
защита на неговите права и интереси, като не се допускат никакви
ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност,
етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия,
образование и убеждения или наличие на увреждане. Съгласно чл.3 от закона,
закрилата на детето се основава на принципите за зачитане и уважение на
личността на детето, отглеждане на детето в семейна среда, осигуряване най-
добрия интерес на детето, специална закрила на дете в риск, незабавност на
действията по закрила на детето, временен характер на ограничителните
мерки, грижа в съответствие с потребностите на детето, насърчаване на
отговорното родителство, подкрепа на семейството. Съгласно чл.5, специална
закрила се осигурява на дете в риск. Съгласно чл.25, мярката за закрила
настаняване на дете извън семейството се прилага спрямо дете: 1/ чиито
родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито
родителски права са ограничени; 2/ чиито родители, настойници или
попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3/
чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат; 4/ което е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 5/ в случаите по
чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; 6/ чиито родители, настойници или
попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване
по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за
неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.
Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила
след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в
случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съгласно чл.29,
настаняването извън семейството се прекратява: 1/ при разваляне на
8
договора; 2/ с изтичане на срока; 3/ при взаимно съгласие на страните по
договора; 4/ с осиновяването на детето; 5/ с навършването на пълнолетие от
детето, а ако учи - до завършването на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст; 6/ с отпадане на основанията по чл. 25, ал. 1; 7/ при
смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство; 8/ при промяна на
мярката за закрила; 9/ при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако
е в негов интерес; 10/ при смърт на лицето/лицата от семейството на роднини
или близки; 11/ при смърт на детето. Съгласно т.5, пар.1 от ДР на ЗЗДет.,
"Най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на
детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г)
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да
му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е)
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж)
други обстоятелства, имащи отношение към детето. Съгласно т.1, пар.5 от ДР
на ЗЗДет., "Дете в риск" е дете: а) чиито родители са починали, неизвестни,
лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или
детето е останало без тяхната грижа; б) което е жертва на злоупотреба,
насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително
отношение или наказание в или извън семейството му; в) за което съществува
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие; г) за което съществува риск от отпадане
от училище или което е отпаднало от училище.
В настоящия случай, от материалите по делото се установи, че
първоначалната мярка за закрила на детето Г.А.Х.. е била взета от съда, тъй
като същият е приел, че се касае за дете в риск, с оглед на факта, че към
датата на постановяването й и двамата родители са се намирали в трайна
невъзможност да го отглеждат поради задържането им от органите на реда в
две други държави във връзка с образувани срещу тях наказателни
производства, както и, че срокът на постановената мярка е изтекъл, по повод
на което след извършено проучване директорът на ДСП – Шумен е
постановил прилагане на същата мярка за нов едногодишен срок. Видно от
доказателствата по делото обаче, при вземане на тази мярка е било налице
съществено изменение на обстоятелствата, съществували при първоначалното
й прилагане, а именно – и двамата родители на детето са освободени,
9
пребивават трайно на територията на Република България, разполагат с
необходимите родителски капацитет, битови и финансови условия за
отглеждане на детето и изявяват желание да се грижат за него, като майката е
отправила изрично искане да го отглежда в семейна среда. Действително
детето е било обгрижвано отлично в семейството на роднините си по бащина
линия, а и срещу родителите все още са висящи наказателни производства и
двамата спорят за родителските права. Тези обстоятелства обаче не
обосновават извод, че детето Г. отговаря на критериите за дете в риск, тъй
като, от една страна не е известно колко време ще продължат и какъв изход
ще имат водените срещу родителите наказателни дела, съответно – дали те ще
бъдат поставени в обективна трайна невъзможност да полагат грижи за
дъщеря си или не, а от друга страна - се установява с категоричност, че и
двамата родители желаят и са в състояние да се грижат за детето, като
майката иска да го отглежда в семейството си, което безспорно изключва
наличието на законово основание за прилагане спрямо малолетната Г. на
мярка по ЗЗдет., изразяваща се в настаняването й извън семейството. В тази
връзка, следва да се има предвид и факта, че към датата на приключване на
съдебното дирене, предприетата по отношение на брат й П.р мярка по ЗЗДет.
е отменена с влязло в сила съдебно решение и няма основание за третиране на
Г. по различен начин.
В съответствие с изложеното, съдът приема, че не са налице основания
за предприемане по отношение на детето Г.А.Х.. на мярка за закрила по
ЗЗДет., изразяваща се в настаняването й в семейството на роднини, а взетата
такава по административен ред е в нарушение на чл.3, чл.25, ал.2 и т.5, пар.1
от ДР на ЗДет., поради което разглежданата молба се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Предвид горното, достига до извод, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА като недопустима депозираната от ОЛГ. АНГ. М., ЕГН
10
********** и Б. ЛЮБ. М., ЕГН ********** въззивна жалба срещу решение №
355/10.05.2022 г. по гр.д. № 3195/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен и
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТОВТО по в.гр.д. № 340/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Шумен досежно нея.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 355/10.05.2022 г. по гр.д. №
3195/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен.
В прекратителната му част, имаща характер на определение, решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, с частна жалба, в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите ОЛГ. АНГ. М. и Б.
ЛЮБ. М..
В останалата му част решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, на основание чл.28, ал.6 от ЗЗДет.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11