Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 18.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6
състав
в публичното заседание на деветнадесети
март
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 8716 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано след Решение № 8153 от 09.11.2016 г., постановено по в.гр.д. №
1874/2015 г. по описа на СГС, ІVБ състав, влязло в сила на 21.06.2017 г., с
което е обезсилено решение на СРС, 34 състав от 02.06.2014 г. по гр.д. №
28723/2010 г. и е указано на СРС да изпрати делото за разглеждане от родово
компетентния съд СГС.
Съдът е
сезиран с искова молба, подадена от В.Н.Б. против Н.И.М., К.М.Я., С.Д.Р., М.Г. Р.,
Е.Д.М., починала в хода на настоящото производство и заместена на основание
чл.227 от ГПК от Д.Ц.Н., К.Д.Ц., и двамата участващи в производството на
собствено основание и О.Д.Ц., против Д.Ц.Н. и К.Д.Ц., с която ищцата предявява
пасивно, субективно съединени искове с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД,
евентуално съединен с иск с правно основание чл.31 от ЗЗД, които искове са
обективно, кумулативно съединени с положителен установителен
иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и ревандикационен
иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен само срещу ответника К.Д.Ц..
Ищцата
твърди, че е собственик по наследство от Р.В.Й.на следния недвижим имот, а
именно: апартамент № 1, находящ се в гр. София, район
Оборище, ул. „******със застроена площ от 49,42 кв.м. Твърди, че праводателката й е била собственик на имота на основание
покупко-продажба от месец ноември 1992 г. Поддържа се, че на 30.09.2008 г. е
изготвено пълномощно, с което Р.В.Й.е упълномощила първата ответница Н.И.М. да
продаде от името и за сметка на упълномощителката
собствения й описан по-горе имот. Пълномощното е нотариално заверено. На първо
място се твърди, че това пълномощно не е подписано от Р.В.Й., а при условията
на евентуалност то е подписано от нея в момент, в който тя не е била в
състояние да разбира и ръководи действията си. Твърди се, че на 07.11.2008 г.
първата ответница, действайки като пълномощник на Р.Й.въз основа на посоченото
пълномощно е продала на втория ответник К.Я. недвижимия имот, като сделката е обективирана в нотариален акт № 169, том ІІ, рег. № 7148,
д. № 349/07.11.2008 г. на нотариус с рег. № 404 на НК. Следват три
разпоредителни сделки, обективирани в нотариален акт №
157, том VІІІ, рег. № 12958, д. № 1358/19.11.2008 г. на нотариус с рег. № 260
на НК, нотариален акт № 182, том ІІ, рег. № 10653, д. № 345/04.12.2008 г. на
нотариус с рег. № 265 на НК и нотариален акт № 9, том І, рег. № 995, д. №
9/05.02.2009 г. на нотариус с рег. № 265 на НК.
Твърди
се, че сделката обективирана в нотариален акт № 169,
том ІІ, рег. № 7148, д. № 349/07.11.2008 г. на нотариус с рег. № 404 на НК е
относително недействителна спрямо ищцата на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, а при
условията на евентуалност сделката е унищожаема на
основание чл.31 от ЗЗД. Поддържа се, че останалите сделки между ответниците по делото не могат да произведат целените с тях
правни последици, тъй като праводателите по същите не
са били собственици на същия. Твърди се, че имотът се владее от ответника К.Д.Ц..
Такива
са твърденията на ищците с оглед уточнителната им
молба от 26.03.2013 г.
Моли
съда да постанови решение, с което по отношение на ищцата да бъде обявена за
относително недействителна на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД сделката за
покупко-продажба на апартамент № 1, находящ се в гр.
София, район Оборище, ул.******, обективирана в
нотариален акт № 169, том ІІ, рег. № 7148, д. № 349/07.11.2008 г. на нотариус с
рег. № 404 на НК, сключена между Р.В.Й., действаща чрез пълномощника й Н.И.М. и
К.М.Я., поради липса на валидна представителна власт, при условията на
евентуалност и на основание чл.31 от ЗЗД тази сделка да бъде унищожена, тъй
като към момента на сключването й Р.В.Й.не е могла да разбира свойството и
значението на извършено и да ръководи постъпките си, поради психично
заболяване.
Моли
съда да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК да признае
за установено по отношение на всички ответници, че
ищцата е изключителен собственик на апартамент № 1, находящ
се в гр. София, район Оборище, ул.******.
Моли
съда да постанови решение, с което на основание чл.108 от ЗС да осъди ответника
К.Д.Ц. да предаде на ищцата владението на гореописания имот.
В законоустановените едномесечни срокове по делото са
депозирани отговори от всички ответници, с изключение
на ответника К.М.Я..
Ответниците С.Д.Р. и М.Г. Р. считат
исковете за допустими, но неоснователни. Твърдят, че са придобили процесния имот на валидно правно основание, а именно:
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт № 157, том VІІІ, рег. № 12958, д. № 1358/19.11.2008 г. на
нотариус с рег. № 260 на НК. Твърдят, че не са налице основания, които да
опорочават упълномощителната сделка. Твърди се, че
подписът върху пълномощното е положен от Й., а заболяването й параноидна шизофрения не е попречило да изрази валидно
воля. Твърди се, че ищцата не е единствена наследница на Р.Й..
Ответникът
К.Д.Ц. счита исковите претенции за допустими, но неоснователни. Твърди, че
ищцата не е единствен наследник на Р.Й.. Поддържа се, че към датата на упълномощителната сделка 30.09.2008 г. няма данни Р.Й.да е
страдала от заболяване, което да й пречи да разбира свойството и значението на
извършеното. Твърди, че черпи своите права на собственост от неговите родители
чрез извършено от тях дарение, материализирано в нотариален акт № 9, том І,
рег. № 995, д. № 9/05.02.2009 г. на нотариус с рег. № 265 на НК. Оспорва
активната легитимация на ищцата. Твърди се, че може и да е наследник на Р.Й.,
но в масата на наследството към датата на смъртта на последната, процесният имот не е фигурирал като наследство, тъй като
вече е бил отчужден чрез правна сделка.
Ответниците Е.Д. и Д.Н. считат исковите
претенции за допустими, но неоснователни. Аргументите на тези ответници са идентични с аргументите, изложени в отговора
на ответника К.Д.Ц..
Ответницата
Н.М. е депозирала отговор чрез назначения й особен представител адвокат Б..
Счита исковете за допустими, но неоснователни. Оспорва исковете, оспорва всички
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Оспорва обстоятелството,
че към датата на изготвяне на пълномощното, с което е била упълномощена от Р.Й.,
последната не е била дееспособна. Оспорва обстоятелството, че по време на
заверката на пълномощното Р.Й.е била в неадекватно психично състояние. Оспорва
обстоятелството, че Р.Й.е била поставена под пълно запрещение-решението за
поставянето й не е влязло в законна сила. Оспорва обстоятелството, че липсва
съгласие за сделката и че подписът под пълномощното не е автентичен.
По
делото и след конституирането му на мястото на починалата ответница Е.Д.,
отговор е депозирал и О.Д.Ц.. Оспорва исковете като неоснователни. Оспорва
твърдението на ищцата, че тя е единствен наследник по закон на покойната Р.Й..
Твърди, че подписът под пълномощното е на посоченото в него лице и то е
изразило свободно волята си за действията, отразени в обема на представителната
власт. Оспорва представеното от ищцата удостоверение за наследници с
твърдението, че кръгът наследници е по-широк от отразения в съдържанието на
документа.
Ищцата
поддържа в съдебно заседание така предявените искове чрез своите процесуални
представители по съображения изложени в приложени по делото писмени бележки.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответниците Д.Н., К.Ц. и О.Ц. в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител оспорват предявените искове и молят
съда да ги отхвърли по съображения подробно изложени при предишното разглеждане
на делото. Претендират разноски по списъка. Заявяват възражение по чл.78, ал.5
от ГПК.
Останалите
ответници, редовно призованиа
не се явяват, не изпращат представители, не изразяват становище в хода по
същество.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
От
удостоверение за наследници от 29.07.2009 г. на СО, район Красно село се
установява, че Р.В.Й.е починала на 24.07.2009 г.-неомъжена, без деца, без братя
и сестри.
Установява
се, че ищцата е неин наследник по закон от ІV степен-първа братовчедка по
бащина линия. Наследник по бащина линия от ІV степен е и В.М.Б.- също първи
братовчед, който се е отказал от наследството на Р.В.Й.и който отказ е вписан в
специалната книга на съда № 172/17.05.2010 г.
Наследници
от ІV степен по майчина линия няма, тъй като са починали, тъй като единственият
наследник Г.П.С.е починал на 09.08.1958 г., т.е. преди Р.В.Й..
Т.е.
единствени наследници по закон към датата на смъртта на Р.Й.-24.07.2009 г. са
нейните съребрени роднини от ІV степен ищцата В.Н.Б. и В.М.Б., който с отказа
си от наследство е загубил качеството си на наследник, поради което ищцата се
явява единствен наследник на починалата Й., тъй като съобразно задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение
№ 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК, текстът на чл. 8, ал. 4, изр.
2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване и за съребрените роднини от
III до VI степен включително, а създава правила за подреждането на тези роднини
в новия четвърти ред съгласно принципа: по-близкият по степен роднина изключва
по-далечния по степен с допълнението: и низходящият на по-близък по степен
изключва по-далечния по степен роднина.
Предвид
горното неоснователно е възражението на ответниците,
че ищцата не е единствен наследник на Р.В.Й..
С
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 45, дело № 18099/11.11.1992 г., поправен с нотариален акт № 2, том ІІІ, дело №
685/1998 г., наследодателката на ищцата се легитимира
като собственик на следния недвижим имот, а именно: ап.№ 1, находящ
се в гр. София, ул. „******със застроена площ от 49,42 кв.м.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том ІІ, рег. № 7148,
дело № 349 от 07.11.2008 г. на нотариус А.Д.с рег. № 404 на НК, Р.В.Й.чрез
пълномощника си Н.И.М. продава на ответника К.М.Я. описания по-горе апартамент.
При изповядване на сделката е представено пълномощно рег.№№ 6156 и 6157, акт
148, том 2 от 30.09.2008 г. на нотариус с рег. № 404 на НК /л.246 от делото на
СРС/.
Във
връзка с оспорването на това пълномощно е прието заключение на тройна
съдебно-графическа експертиза, неоспорено от страните, от което се установява,
че ръкописно изписаните три имена „Р.В.Й.“ в пълномощно с рег. №
6156/30.09.2008 г. на нотариус Д.и декларация по чл.264, ал.1 ДОПК с нотариално
удостоверяване на подписа с рег.№ 6159/30.09.2008 г. на нотариус Димов, не са
изпълнени от Р.В.Й., както и че подписите положени в тези два документа не са
изпълнени от Й..
Видно
от приетите по делото епикризи от 11.07.2007 г. и
06.11.2008 г. Р.В.Й.страда от параноидна шизофрения,
непрекъснато протичане с устойчив дефицит с начало на заболяването 1969 г. С
влязло в сила на 31.10.2008 г. решение Й. е настанена на задължително лечение
при стационарна форма в ДПБ „Гара Карлуково“ за срок от шест месеца, където е
постъпила на 06.11.2008 г. и на 24.07.2009 г. починала.
Свидетелят
Димов-нотариусът изповядвал сделката на 07.11.2008 г. установява при разпита
си, че не се усъмнил в дееспособността на Й..
С
приетото по делото заключение-основно и допълнително на СПЕ се установява, че Р.В.Й.е
страдала от параноидна шизофрения, непрекъснато
протичане, изразена промяна на личността. Заболяването е с 30 годишна давност и
тежестта му към 30.09.2008 г. е била като описаната в представената медицинска
документация. Мисленето, емоциите преценките и поведението на Й. са били
повлияни от болестните преживявания, което я е лишавало от базисните психични годности. Заключението на вещото лице, е че поради
заболяването Й. не е била в състояние да разбира и ръководи действията си към
30.09.2008 г.
С три разпоредителни
сделки, обективирани в нотариален акт № 157, том
VІІІ, рег. № 12958, д. № 1358/19.11.2008 г. на нотариус с рег. № 260 на НК,
нотариален акт № 182, том ІІ, рег. № 10653, д. № 345/04.12.2008 г. на нотариус
с рег. № 265 на НК и нотариален акт № 9, том І, рег. № 995, д. № 9/05.02.2009
г. на нотариус с рег. № 265 на НК правото на собственост върху процесния апартамент е преминавало върху ответниците С.Д.Р. и съпругата му М.Г. Р., Е.Д.М. и съпруга
й Д.Ц.Н. /удостоверение за брак от 25.08.1982 г. и К.Д.Ц..
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Първият
предявен иск е с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Съобразно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на
което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на
което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
Ищцата в качеството си на
наследник по закон на починалата Р.В.Й.притежава процесуална и материална
легитимация по предявения от нея иск.
Процесуално легитимиран
като ответник по този иск е третото лице, което е договаряло с пълномощника
(последиците на договора засягат и неговата правна сфера), т.е. ответникът К.М.Я..
Съобразно Решение № 103 от
16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3209/2017 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, допустимо е, но не е
задължително, като страна - ответник в процеса по иск по чл. 40 ЗЗД да участва
и пълномощникът и ако такъв иск е предявен съдът дължи произнасяне по него. В
този смисъл процесуално легитимиран да отговаря по този иск е
пълномощникът-ответницата Н.И.М..
Сделка, сключена
без представителна власт не е нищожна,
а относително недействителна
до потвърждаването й от лицето или
до прогласяването на упълномощителната сделка за недействителна.
По делото
се установява по безсъмнен начин, че при сключване
на процесния договор за продажба на недвижим
имот наследодателката на ищцата като продавач е била представлявана
от пълномощника си Н.И.М. въз основа на пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа с
рег. № 6156 от 30.09.2008 г. на А.Д., нотариус в район РС
София с рег. № 404 на Нотариалната камара, като при
извършване на упълномощителната сделка тя не е положила
подписа си. При това положение Н.И.М. като пълномощник на Р.В.Й.е действала без
представителна власт, поради което договорът
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 169, том ІІ,
рег. № 7148, дело № 349 от 07.11.2008 г. на нотариус А.Д.с рег. № 404 на НК, сключен между Р.В.Й.чрез пълномощника си Н.И.М. от една страна и К.М.Я. от друга, с който на последния е продаден процесния недвижим имот, като сключен при липса
на надлежна представителна власт, е относително недействителен и следва да бъде
прогласен като такъв по отношение
на двамата ответници.
Поради горното искът подлежи на
уважаване.
Предвид уважаване на иска на
първото заявено от ищцата основание, съдът не дължи произнасяне по основанието
заявено в условията на евентуалност.
Предявен е и положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК.
Безспорен е правния интерес на ищцата от водене на
установителен иск за собственост, до колкото правото
й
на собственост върху процесния недвижим имот се
оспорва от ответниците. Правният интерес
произтича от претендирането от страна на ответниците на
отричаното от ищцата право.
Процесуално легитимирани да
отговарят по този иск са всички ответници с
изключение на първата ответница Н.И.М..
Съобразно задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение №
4/2014 от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, действителният собственик има правен интерес да установи правото
си на собственост
и срещу праводателя, в случая праводателите по трите разпоредителни
сделки, които чрез правните
си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически са оспорили правото на собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу приобретателите на
вещта, така и срещу праводателите им, ищцата ще си осигури максимална по обем защита,
тъй като постановеното решение ще формира
сила на пресъдено
нещо по отношение
и на ответниците,
които са засегнали правото й на собственост.
Ищцата претендира да е собственик
на процесния имот по наследство и това безспорно се
доказва с ангажираните от нея писмени доказателства, обсъдени по-горе в
настоящото решение.
Както бе посочено по-горе ищцата
е единствен наследник на своята първа братовчедка Р.В.Й., която
от своя страна се легитимира като собственик на процесния
имот на основание сделка-продажба, осъществена с нотариален акт № 45, том LХХХІV,
дело № 18099/1992 г., поправен с нотариален акт № 2, том ІІІ, дело № 685/1998
г., в който е материализиран договор за продажба на имота от 11.11.1992 г.
При това положение и вторият иск
подлежи на уважаване.
Предявен е и ревандикационен
иск с правно основание чл.108 ЗС спрямо ответника К.Д.Ц..
Съгласно разпоредбата на чл. 108
от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това. Ревандикационният
иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият
собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в
тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на заявеното
фактическо основание и че ответникът владее вещта без основание.
Ищцата
В.Н.Б. доказа главно и пълно, че е собственик на основание наследяване по закон
от своята първа братовчедка по бащина линия Р.В.Й..
С оглед гореизложеното безспорно
се установи, че К.Д.Ц. е придобил правото на собственост върху процесния имот от несобственици, поради което не е настъпил
и транслативния ефект на сделката и той също не е
станал собственик.
Между страните е прието за
безспорно и че към момента процесният имот се владее
от този ответник, който в хода на настоящото производство не доказа правно
основание за осъществяваното от него владение, поради което и този иск като
основателен подлежи на уважаване.
По разноските в процеса:
С оглед
изхода на делото на ищцата се дължат разноските направени в настоящото производство в пълен
размер на 6369,43 лв. за заплатени държавна такса, възнаграждение вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението
по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. По силата
на чл.2, ал.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно.
Ищцата е предявила
три обективно, кумулативно съединени искове, всеки един с цена от
44 590,70 лв.
При този
материален интерес и на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, минималното адвокатско възнаграждение за всеки един от предявените искове възлиза на сумата от 1867,72 лв., или за трите
иска общо 5 603,16 лв.
При това положение платеното
от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 3890 лв.
очевидно не е прекомерно.
Водим от горното
Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД
, по отношение на К.М.Я., ЕГН **********,*** и Н.И.М., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр.София, ул. „******, ап.1 договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 169, том ІІ, рег. № 7148, дело № 349 от 07.11.2008 г. на А.Д.-нотариус при РС-гр.София с рег. № 404 на Нотариалната камара, с който Р.В.Й., чрез своя пълномощник Н.И.М. продава на К.М.Я. следния недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в гр.София, СО, район Оборище, ул.******, с площ от 49,42 кв.м., заедно с таванско помещение № 4 с площ 3,10 кв.м., заедно с прилежащите 0.419% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавно място, за продажна цена в размер на 34 500 лв.ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните и
по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК на В.Н.Б., ЕГН **********,***,
адвокат Х.Т. против К.М.Я., ЕГН **********,***, С.Д.Р., ЕГН **********,***, М.Г.
Р., ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адрес:***, Е.Д.М., починала в
хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от Д.Ц.Н.,
ЕГН **********,***, К.Д.Ц., ЕГН **********,***, и двамата участващи в
производството на собствено основание и О.Д.Ц., ЕГН **********,***, действащ чрез законния си настойник К.Д.Ц., ЕГН **********,
Д.Ц.Н., ЕГН **********,*** и К.Д.Ц., ЕГН **********,***, че В.Н.Б. Е СОБСТВЕНИК
на основание наследство на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 1, находящ се в
гр.София, СО, район Оборище, ул.******, с площ от 49,42 кв.м., заедно с
таванско помещение № 4 с площ 3,10 кв.м., заедно с прилежащите 0.419% идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от общите части
на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавно
място, представляващ самостоятелен обект-апартамент с идентификатор
68134.402.68.1.3, находящ се в гр. София, район
Оборище, ул.“Бачо Киро“ № 5, вх.В, ет.1, ап.1. в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с
идентификатор 68134.402.68, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същият етаж: 68134.402.68.1.4, 68134.402.68.1.6,, под обекта: няма, над обекта:
68134.402.68.1.11, по ККР, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА К.М.Я., ЕГН **********,***, Н.И.М., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване: гр.София, ул. „******, ап.1, С.Д.Р., ЕГН **********,***,
М.Г. Р., ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адрес:***, Е.Д.М., починала
в хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от Д.Ц.Н.,
ЕГН **********,***, К.Д.Ц., ЕГН **********,***, и двамата участващи в
производството на собствено основание и О.Д.Ц., ЕГН **********,***, действащ чрез
законния си настойник К.Д.Ц., ЕГН **********, Д.Ц.Н., ЕГН **********,*** и К.Д.Ц.,
ЕГН **********,*** да заплатят на основание чл.78, ал.1 от ГПК на В.Н.Б., ЕГН **********,***, адвокат Х.Т. сумата от 6 369,43 лв. /шест хиляди
триста шестдесет и девет и
0,43 лв. /разноски направени
от ищцата пред настоящата съдебна инстанция.