Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 28.05.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Д. Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 1013 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.12.2018
г. по гр.дело № 54692/17 г., СРС, ІІІ ГО,
113 с-в е прекратил производството по гр.д.№54692/2017 г. по описа на CPC,
113 състав, в частта по
предявените от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** срещу Д.Л.П., ЕГН **********,
П.Л.П., ЕГН ********** и М.Д.Г., ЕГН
**********, и тримата със съдебен адрес: ***, кантора 210 - адв. П.М. искове с
правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2013 г.
до 30.06.2013 г. в топлоснабден имот, находящ се в - гр. София, ж.к. „********,
с абонатен №243767, ведно със законната мораторна лихва върху главницата от
24.04.2017 г. до изплащане на вземането, като недопустимо. Отхвърлил е предявените от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу Д.Л.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, кантора 210-адв. П.М., искове с правна квалификация чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД
- за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 204.25 лв. - главница за потребена топлинна енергия за периода от 30.06.2013 г.
до м.04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в - гр. София, ж.к. „********,
с абонатен №243767, ведно със законната мораторна лихва върху главницата от
24.04.2017 г. до изплащане на вземането, и законната мораторна лихва от 22.74
лв. за периода от 15.08.2014 г. до 07.04.2017 г., като неоснователни. Отхвърлил е предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** срещу П.Л.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
кантора 210 - адв. П.М., искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 204,25 лв. -
главница за потребена топлинна енергия
за периода от 30.06.2013 г. до м.04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в -
гр. София, ж.к. „********, с абонатен №243767, ведно със законната мораторна
лихва върху главницата от 24.04.2017 г. до изплащане на вземането, и законната
мораторна лихва от 22.74 лв. за периода от 15.08.2014 г.
до 07.04.2017 г., като неоснователни. Отхвърлил
е предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** срещу М.Д.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
кантора 210 - адв. П.М., искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 817 лв.
- главница за потребена топлинна
енергия за периода от 30.06.2013 г. до м.04.2014 г. в топлоснабден имот,
находящ се в - гр. София, ж.к. „********, с абонатен №243767, ведно със
законната мораторна лихва върху главницата от 24.04.2017 г. до изплащане на
вземането, и законната мораторна лихва от 90.97 лв. за
периода от 15.08.2014 г. до 07.04.2017 г., като неоснователни. Осъдил е Д.Л.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, кантора 210 -адв.П.М. да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 110,77 лева-разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за
заповедното производство в размер на 14.23 лева. Осъдил е П.Л.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, кантора 210 -
адв. П.М. да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 110,77 лева -
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното
производство в размер на 14,23 лева. Осъдил е М.Д.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, кантора 210 -
адв. П.М., да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 443,08 лева -
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното
производство в размер на 56.92 лева.
С решение от 21.11.2019
г., постановено по реда на чл.248 ГПК, СРС, ІІІ ГО, 113 състав е изменил решение № 568565/21.12.2018 г., постановено по гр.д. № 54692/2017
г. на CPC, III ГО, 113 състав в частта за разноските, като е намалил размера на присъдените в полза на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в производството по гр. д. № 54692/2017 г. по описа на СРС, 113
състав, дължими от ответника Д.Л.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, кантора 210 - адв. П.М., от 110.77 лева на 15,13 лева -
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и от 14.23 лева на
1.59
лева - разноски за заповедното производство; дължими от ответника
П.Л.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, кантора 210 - адв. П.М., от 110.77
лева на 15.13 лева - разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото и от 14.23 лева на
1.59
лева-разноски за заповедното производство; дължими от ответника М.Д.Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, кантора 210 - адв. П.М., от 443.08
лева на 60.52 лева-разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото и от 56.92 лева на
6.34
лева-разноски за заповедното производство. Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Л.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, кантора 210 - адв. П.М., сумата от 399,85 лева -
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и сумата от 266,57
лева - разноски за заповедното производство. Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.Л.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, кантора 210 - адв. П.М., сумата от 399,85 лева -
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и сумата от 266,57
лева -разноски за заповедното производство.Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Д.Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, кантора 210 - адв. П.М., сумата от 399,85 лева -
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и сумата от 266,57
лева -разноски за заповедното производство
Решението
от 21.12.2018 г. е обжалвано с въззивна
жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д.Д.в частта, в която СРС отхвърлил исковете
за главница за сума в размер на 1397, 28 лв., представляваща част от главница
за доставена ТЕ. Сочи се, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че съгласно чл.32, ал.1 от ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение
№ ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, месечната дължима сума на купувача се формира въз основа
на определената за него прогнозна месечна консумация и действащата за периода
цена на ТЕ. Ето защо, сумите за ТЕ за процесния период са
начислени/фактурирани/ от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от ФДР в сградата на база
на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 1 за ползване на ТЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването. Позовава се и на чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ, според която сумите за ТЕ се начисляват от „Т.С.“
ЕАД по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния сезон се изготвят изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. Прави се извод, че цялата сума е
дължима, доколкото ТЕ е реално доставена до имота на ответника. Ето защо моли съда да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите Д.Л.П., ЕГН **********, П.Л.П., ЕГН **********
и М.Д.Г., ЕГН **********, и тримата чрез пълномощника им по
делото адв. П.М.,***, кантора 210, оспорват въззивната жалба. Претендират
разноски.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание
чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което следва
да бъде разгледано по същество.
Предмет на обжалване на решението е в частта, в която СРС отхвърлил исковете за главница
за сума в размер на 1397, 28 лв., представляваща част от главница за
доставена ТЕ.
Тук следва да бъдат извършени няколко уточнения.
Действително, главницата според издадената ЗИ е в размер на 1397, 28 лв. и това
не е част от главницата, а цялата
претендирана такава. В исковата молба обаче се сочат други суми при разделната
претенция към всеки един от ответниците, които са по 204,50 лв. за Д. П.--Т.и П.П.
и в размер на 817 лв. за М.Г., които сумирани възлизат на 1225,50 лв. СРС е
отхвърлил исковете така, както са били предявени във възивната жалба.
Освен това, както е посочено и в обжалваното решение,
преди това има влязло в сила решение, с което са били уважени предявените
искове от настоящите ответници срещу
ищеца, като периодите обхващат част от процесния период, а именно за м.05.2013
г. до 30.06.2013 г., поради което настоящето производство е било прекратено за
тези периоди, съответно и за главниците за тези периоди.
Най-накрая следва да бъде отбелязано, че и на основание чл.235, ал.3 ГПК, съдът е
отчел извършеното от ответниците плащане в хода на процеса-на 28.09.2017 г. със
сумата от 179,72 лв., при което пълно са се покрили техните задължения,
възлизащи в размер на 171,84 лв., според
приетата по делото СТЕ, която настоящата инстанция също кредитира.
Ето защо решението следва да бъде
потвърдено в обжалваната част, а именно в частта, в която СРС е отхвърлил исковете за главница за сума в размер на 1397, 28 лв.,
представляваща част от главница за доставена ТЕ.
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
С оглед изхода на спора и предявената претенция, въззивникът следва да
заплати на всеки един от въззиваемите, направените разноски за настоящата
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер по 300 лв. за всеки от тях,
предвид направеното възражение за прекомерност от въззивника.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 21.12.2018 г. по гр.дело № 54692/2017
г. на СРС, ІІІ ГО, 113 с-в в обжалваната част, а именно в частта, в която СРС е отхвърлил исковете за
главница за сума в размер на 1397, 28 лв., представляваща част от главница за
доставена ТЕ.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.Л.П., ЕГН **********, П.Л.П., ЕГН **********
и М.Д.Г., ЕГН **********, и тримата чрез пълномощника им по
делото адв. П.М.,***, кантора 210
направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер по 300 лв. за всеки от
тях.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „П.И.“ ООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.