Определение по дело №190/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по молба на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, с която се иска съдът да измени постановеното по делото Решение № 291 от 01.04.2025 г. в частта му за разноските, като приеме, че на „П.“ ЕООД, [населено място] с ЕИК *********, не се дължат разноски и отмени решението в тази му част. В молбата се излагат доводи, че в хода на развилото се съдебно производство от страна на дружеството жалбоподател не е изразена претенция за присъждане на разноски, поради което и независимо от изхода на делото не му се дължат такива.

В срока за отговор по чл. 248, ал. 2 от ГПК, не е постъпил такъв от жалбоподателя „П.“ ЕООД, [населено място].

Съдът, след като прецени събраните в хода на производство доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

Подадената молба е допустима, като депозирана в срока по чл.248, ал. 1 от ГПК от надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна поради следните фактически и правни съображения:

С Решение № 291 от 01.04.2025 г., постановено по адм. дело № 190/2024 г. по описа на Административен съд – Разград, съдът е уважил жалбата на „П.“ ЕООД, [населено място] с ЕИК ********* и е осъдил Националната агенция по приходите да заплати на жалбоподателя сумата от 2 470 (две хиляди четиристотин и седемдесет) лева за деловодни разноски.

Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. Общият принцип за присъждане на разноски в полза на която и да е от страните в съдебното производство изисква обаче страната да е направила изрично искане за това. Това става чрез заявяването на претенция за присъждането им до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 81 от ГПК, приложима в настоящето производство по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК. Следователно, без да е направено искане от страна в производството, дори и същата да има право на разноски съобразно изхода на делото, съдът не е валидно сезиран и не може да се произнесе по въпроса за разноските.

В казуса, нито в подадената жалба, нито в хода на проведените по делото съдебни заседания, нито в подаденото писмено становище, жалбоподателят не е заявил искане да му се възстановят направените от него разноски. Предвид това, макар и да е сторил деловодни разноски в размер на 2 470 лева (заплатено възнаграждение за вещо лице) и въпреки правото му на такива, съобразно изхода на делото и съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът не следва да ги присъди, поради липсата на изрично направено искане от него.

Ето защо и решението, в частта му за разноските следва да бъде изменено, като бъде отменено постановеното осъждане на Националната агенция по приходите да заплати на „П.“ ЕООД, [населено място] сумата от 2 470 лева за деловодни разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 248, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

ИЗМЕНЯ Решение № 291 от 01.04.2025 г., постановено по адм. дело № 190/2024 г. по описа на Административен съд – Разград, като го ОТМЕНЯ В ЧАСТТА, в която Националната агенция по приходите е осъдена да заплати на „П.“ ЕООД, [населено място], ЕИК *********, сумата от 2 470 (две хиляди четиристотин и седемдесет) лева за деловодни разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.