№ 15120
гр. София, 26.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110136506 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че производството по делото е допустимо , при наличие на активна
процесуална легитимация за ищеца предвид представените към исковата молба
доказателства, и с оглед направеното възражение от ответника. Ищецът е представил
относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.
С оглед на горните изводи следва да бъде насрочено открито заседание за
разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 36311/21г. на СРС, 69с-в.
НАЗНАЧАВА Съдебно-счетоводна експертиза , която да даде отговор на
поставените с исковата молба задачи. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по допуснатата
експертиза Иво Любомиров Димов при депозит в размер на 400лева, вносим в 1-
седмичен срок от ищеца по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 06.06.2023 г. – 11:00 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
Предявени са установителни искове от „ФИРМА“ЕООД срещу“ ФИРМА“ЕООД и
Т. К. –И.а с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и
2 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 99 ЗЗД за установяване на
1
незаплатени задължения за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва,
произтичащи от договор за потребителски кредит, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.09.21г. по ч. гр. д. № 36311/2021г.
по описа на СРС, 69с-в.
Ищецът твърди, че между „ФИРМА“АД и „ФИРМА“ ЕООД като кредитополучател,
и Т. К., като солидарен длъжник, на 15.08.2013г. е налице облигационно отношение по
договор за заем, по силата на който заемодателят е предоставил на ответниците заем, а
ответниците са поели задължение да връщат заема на месечни вноски, включващи главница
и възнаградителна лихва. Поддържа, че ответниците ФИРМА ЕООД като
кредитополучател, и Т. К., като солидарен длъжник не са изпълнили в цялост задължението
за връщане на заетата сума, като дължат и лихва за забава , за които вземания ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. №
36311/21г. на СРС, 69с-в.
Ищецът се легитимира като носител на вземането на основание договор за продажба
и прехвърляне на вземането от 28.11.16г. , по силата на който „ФИРМА“АД е прехвърлило
на „ФИРМА“ЕООД вземането си към Т. К. – И.а и „ФИРМА“ЕООД по договор за
кредитна карта за бизнес клиенти №254-КК-016/15.08.13г.
Ответникът „ФИРМА“ЕООД не е подал отговор на исковата молба, и не е взел
становище по исковете.
Ответникът Т. К. – И.а чрез адв. Т. Т. от САК в депозирания по делото отговор на
исковата молба счита иска за недопустим, а при евентуалното му разглеждане от съда по
същество- за неоснователен. Оспорва наличието на договор с ответницата, като твърди, че
договорът за цесия не е породил правно действие. Счита , че вземанията спрямо ответницата
са погасени по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже, че между „ФИРМА“ АД и ответниците е сключен
действителен договор за заем /чрез предаване на заетата сума/, по силата на който за
ответниците е възникнало задължение да върнат заетата сума заедно с възнаградителна
лихва, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата. В тежест на ищеца е да
установи валидност на договора за цесия, по силата на който се легитимира като носител на
вземанията спрямо ответниците, както и че същата е съобщена на страните.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава – настъпил падеж на задължението.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга на падежа, за което не сочат доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2