М   О   Т   И   В   И 

                           Към Присъда на КРС по НОХД № 314/2020 г.

                                       гр.Кюстендил,  19.02.2021 г.

 

Кюстендилска районна прокуратура е внесла  за разглеждане в Районен съд гр.Кюстендил на 24.02.2020 г.обвинителен акт против  И.С.Б., с ЕГН – ********** *** за извършено  престъпление от общ характер по чл. 144, ал. 3, вр. с ал.1 от НК, при фактическа и правна обстановка  подробно изложени в обвинителния акт.

Прокурорът поддържа обвинението  срещу подсъдимия и пледира за признаването му за виновен и за налагане на накаазние „ лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на което да бъде отложено при условията на чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок за 3 години.

 Подсъдимият не се признава за виновен. Дава подробни обяснения. Защитникът му пледира за постановяване на оправдателна присъда, основавайки искането си на недоказаност на обвинението.

КРС след провеждането  на задълбочено съдебно следствие и след анализ на събраните в хода на същото доказателства намери за установено следното

                    

                                  От фактическа страна

 

И.С.Б. е роден на *** ***.Живее в същия град. Българин е, ****.

 В ОА е описана фактическа обстановка, която съдът не намери за доказана по несъмнен начин.  Това , което съдът възприе за установено по категоричен начин е следното :

И.Б. и постр. К.К. се познавали, като  познанството им е свързано с  трудовата дейност на  К., като горски инспектор в РДГ Кюстендил. През 2016 година  К. К. е съставял актове за установяване на административни нарушения  по Закона за рибарството и аквакултурите на  подсъдимия  Б..

Св. К.К.  живее със семейството си в с. ****.  Съпругата му , свид.Д.К., работела в един от хранителните магазини, разположени в центъра на с. Горна Гращица. На 04.02.2019г. след обяд св.К. излязъл заедно с дъщеря си -св.В.Т. на разходка в центъра на с.Горна Гращица, като  с тях, в бебешка количка,  били и двете внучки на К.. Пристигайки в центъра на селото  св.К. и дъщеря му  спрели пред магазина, в който работела св. К.. К. К.  седнал до една от масите, а св. В.Т. влязла в магазина, за да вземе кафе за нея и баща й.

По същото време, на паркинга в центъра на с. Горна Гращица, спрял автомобил, управляван от подс. Б..  Той слязъл от автомобила и тръгнал към хранителния магазин, за да купи храна за него и негов приятел, с когото били на риба същия ден. Когато го наближил забелязал, че в близост до входната врата на магазина,  до една от масите, седи св. К., когото подсъдимият познавал добре във връзка с работата му като горски инспектор и във връзка със съста­вени му актове от К..

При излизането на подсъдимия Б. от  хранителния магазин  между него и К., по неустановена по несъмнен начин причина, възникнал словесен конфликт, като двамата си разменили обиди. В този момент, от магазина излязла и свидетелката В.Т., дъщеря на св. К. . След нея  от магазина  излязъл и св. Д.Е.. Последният е полицай в РУ Кюстендил, но въпросният ден  не бил на работа, поради което и бил цивилен. Чувайки  обидите и псувните между К. и Б. и виждайки, че св. К. се насочва към подс. Б. , св. Е.  се обърнал към подсъдимия с думите „Б. какво правиш“ и заедно със св. Т. издърпали св. К. назад, за да  предотвратят по-сериозен конфликт между двамата.

Подсъдимият се насочил към автомобила си, качил се и си тръгнал.

 На 05.02.2019 г. св. К. подал жалба в Районна прокуратура Кюстендил, в която описал случилото се предния ден. По повод тази жалба в  КРП е образувана преписка вх.№227/2019 г. В разпореждането  на наблюдаващия прокурор от 06.02.2019 г.  са дадени указания  на разследващия орган , като едно от  тях е да бъдат снети сведения от Д.Е., за който в жалбата се твърди, че е присъствал на случая.

Едва на  на 13.02.2019 г. св. Д.Е. е изготвил докладна записка до началника на РУ Кюстендил, в която описал  възприетото от него на 04.02.2019 г.

По делото е изготвена и съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице е описало, че е изградило изводите си на събраните в хода на ДП гласни доказателствени средства и на личен преглед на пострадалия. Според експертна у пострадалия са били налице  емоционални симптоми, изразяващи се в  тревожност и  опасения за собствената му сигурност  и тази на семейството му  и очакваща тревожност  с най- голяма интензивност  веднага след  инцидента.  Описаните симптоми са ситуативно изводими и нормалпсихологични , като обяснение и причина за преживения стрес, но съобразно интензивността им, довела о последващи опасения и преживявания на дискомфорт, могат да  бъдат квалифицирани като реакция на стрес с краткотрайно разстройство в адаптацията.

 Вещото лице сочи, че описаната в делото ситуация  би могла да възбуди страхови преживявания у  освидетелствания , поради декларираната и възможна заплаха  за отмъщение. 

За да достигне до тези изводи, обаче експертът е  приел, че описаната в ОА фактическа обстановка е действително  реализираната такава, а както  съдът вече изложи описаното в ОА не се споделя като установено по безспорен начин. Поради коренно различната фактическа обстановка, описана от съда по-горе изводите на вещото лице  касаят само и единствено  отражението на закана от вида на описаната в ОА , върху емоционалното състояние на св. К. .

 

                                По доказателствата:

 

За да достигне до горния извод за  фактическа обстановка изцяло различна от описаната в обвинителния акт , съдът  анализира поотделно и в съвкупност събраните в хода на ДП и на съдебното следствие писмени и гласни доказателствени средства в следния смисъл.

Свидетелските показания съдът раздели условно в две групи.

Единственият факт, по отношение на който  е налице  пълна идентичност в показанията на свидетелите, които са очевидци / К. , Т., Е. и подс. Б./ е това, че на посочената дата – 04.02.2019 г.  следобяд в центъра  на с. Горна Гращица, случайно са се срещнали подсъдимия и св. К., при която среща са си разменили обиди и псувни.

За недоказано, обаче съдът намери твърдението на св. К., че към него са отправени думи , които имат характер на закана за убийство по смисъла на чл. 144, ал.3 от НК, каквото е  и обвинението, за което е привлечен да отговаря подсъдимия. В различните фази на производството / предварителна проверка, ДП и съдебно следствие/ св. К. сочи различни думи, за които твърди че са отправени към него от страна на подс. Б..  Ако в жалбата си, която е подал в деня след  инцидента, както и в показанията си , дадени в хода на ДП   св. К. е  посочил, че към него Б. е отправил думите : „Боклук мръсен, теб още тази вечер ще те ликвидирам“/ в жалбата/ и „Аз тебе ще те ликвидирам“ / в ДП/ , то в хода на съдебното следствие св. К. твърди, че подсъдимият му се е заканил с думите „ Ти си мъртвец, ти си покойник“.

Доколкото  съдържанието на отправените думи е същественото за съставомерност на деянието по чл. 144, ал.3 от НК, то  липсата на категоричност при цитирането им и то от самия пострадал, налага да се подходи с особено  внимание  към тяхната достоверност.

Единствените, които поддържат тезата на обвинението за отправена към св. К. заплаха за убийство от страна на подсъдимия са свидетелите Т. и Е.. Първата от тях е дъщеря на подсъдимия  и показанията й следва да бъдат възприети като обективни само ако са подкрепени и с други писмени и гласни доказателствени средства. Кредита на доверие , който се дава на тези показания следва да е по-нисък тъй като и при най-голямо старание за обективност от страна на самия свидетел, желанието да  подкрепи  своя родственик  винаги дава своето отражение.

Другият свидетел , който  подкрепя  обвинителната теза е св. Д.Е., който е полицейски служител по професия, но в деня на инцидента  е бил в почивка. В показанията си дадени  в различните фази на производството св. Е. също  излага различни факти, като възприети от него. На първо място, в хода на ДП свидетелят твърди, че е чул думите “Довечера ще си мъртъв“, които според него подсъдимия е отправил към св. К., като тези думи са предизвикали у пострадалия силен страх: „ след като Б. си замина  К. трепереше като лист, беше много уплашен“ В показанията си дадени пред съда  същият свидетел твърди, че е възприел К. и Б. като лица, между които има някакво напрежение и между които е имало размяна на реплики. Изрично в този разпит св. Е. заявява , че не си спомня К. да  е споделял, че  е много уплашен. Съпоставяйки  тези показания / от ДП и от съдебното следствие/, съдът намери, че ще цени показанията дадени пред него , като мотивът му за това е следният.  Св. Д.Е. е дългогодишен полицейски служител. С оглед характера на работата му, на същият е известно, че  при наличие на сериозна закана за убийство,  макар и да не  е на работа следва да изготви докладна записка, в която да опише възприетото от него извършване на престъпление.  Деянието е извършено на 04.02.2019 г. , св. К.е  подал жалба в РУ Кюстендил и КРП на 05.02.2019 г. , а св. Д.Е. е изготвил ДЗ на13.02.2019 г.  и то след като е уведомен от своя началник, че е образувана преписка по случая.

Съдът приема, че  като очевидец на случилото се на 04.02.2019 г., св. Е. не е възприел нито думите , нито поведението на подс. Б. като  такива  осъществяващи престъпен състав, поради което и приема, че показанията дадени от св. Д. Е. пред съда са обективни  и цени именно тях като годно доказателствено средство.  

В хода на съдебното следствие бе разпитана и съпругата на К. К.–св.Д.К.. В показанията й, дадени в двете различни фази на наказателното производство е налице протгиворечие, което обаче съдът не отчете като съществено, доколкото в първите си показания е твърдяла, че не се е променил начинът на  живот на съпруга й след случая, а във вторите показания твърди, че след случая  съпругът й е изглеждал напрегнат и притеснен.  Вероятно поради  липса на въпрос от страна на разследващия относно емоционалното състояние на К. след случая, в показанията на свидетелката, дадени в хода на ДП, липсват твърдения в тази посока. Заявеното от нея, че  начинът му на живот не се е променил , съдът не отъждествява на  липса на промяна в емоционалното му състояние. Свидетелката К., обаче  съдът не приема за очевидец, доколкото и в двата си разпита тя твърди, че не е чула и разбрала нищо, тъй като е работела в магазина и не е излизала.  Показанията й не са достатъчно убедителни  дори и в частта, в която   твърди, че след случая съпругът й е изглеждал напрегнат и притеснен. Показанията й  в тази част  не съответстват на показанията на самия К. К., който твърди, че не е споделил със съпругата си какво е станало, за да не я тревожи.  От друга страна, според св. К. при излизането й от магазина, в един по-късен момент ,  е забелязала, че съпругът й дъщеря й не са спокойни, а според св. К. К. след случая дъщеря му е била в доста критично състояние. Действително касае се за  малки несъответствия в показанията на тези свидетели, но всички те касаят съставомерни признаци на  престъплението – дали и какви думи са изречени и как са се отразили на адресата.

Втората група свидетели са тези, които  не са очевидци и показанията им косвено допринасят за изясняване на фактическата обстановка. Това са свидетелите З.Т. и Р.А.. Св. Т. , в качеството си на началник на К. К. , в показанията си дадени в хода на ДП, които след прочитане в съдебно заседание е заявил, че поддържа, сочи че К.  не е бил притеснен и че Б. не може да го уплаши.

Св Р.А. е лицето, с което въпросният ден подсъдимият е бил за риба на р. Струма. Пред него  той не е споделил за конфликт с друго лице.    

 

 

 

 

След анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, съдът не можа да обуслови извод за несъмнена доказаност за  извършване на престъплението по 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, за което подсъдимият е привлечен да отговаря.

 

 

 

 

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 

 

 

 

На първо място, И.Б. не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, в каквато насока му е повдигнато обвинение от КРП. Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват недостатъчни, за да бъде признат за виновен по това обвинение, поради което съдът смята за безпредметно по-нататъшно обсъждане на субективната страна на състава на посоченото престъпление.

 

 

 

 

За да отговори на един от основните въпроси по чл. 303, ал.1 от НПК, а именно дали подсъдимият е автор на престъплението, за което е бил привлечен да отговаря, съдът  на първо място следва да намери за доказано  извършването на противоправното деяние , определено от НК като „закана за убийство“. Анализът на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на извършването на деянието.

 

 

 

 

Съгласно константната практика на ВКС обвинението може да бъде доказано и по несъмнен начин само с косвени доказателства, но в такъв случай всички косвени доказателства трябва да водят до единствения възможен извод, че лицето е извършило конкретното деяние и да изключат всяка друга възможна версия. В настоящия казус според съда не е налице визираната верига от косвени доказателства. При липса на годни доказателства да обосноват единствен и непротиворечив извод относно участието на подсъдимия в извършване на описаното в обвинителния акт деяние, съставляващо престъпление по чл. 144, ал.3  от НК, и относно начина на извършването му, не може да се формира извод, че привлеченият към наказателна отговорност И.Б. е осъществил  соченото престъпление, и това да е доказано по несъмнен начин, така както изисква чл. 303, ал.2 от НПК.

 

 

 

 

По изложените съображения и, като съобрази разпоредбата на чл. 304 НПК, съдът призна подсъдимия за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по

 

                 

 

 

 

 

 

 

 

Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 НПК, съдът прие, че направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.

      Така  мотивиран , съдът постанови присъдата си  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                      Председател :