Решение по дело №3771/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

297/6.2.2020г.

гр. Перник, 06.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, 6 - ти състав, в открито съдебно заседание на 28.01.2020 година, в състав:

                                                                                                  Районен съдия: Д МАТЕЕВА

                                                                                                                                                                            

като разгледа гр. д. № 03771 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по искова молба на

„Профи кредит България“ ЕООД

срещу

Г.К.К. ЕГН *********** ***

с която се иска да бъде установено, че ответната страна дължи на ищеца

сумата 4829.70 лева – от която

сумата1917.85 главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 08.01.2018 г.,

сумата 645.24 лева - възнаградителна лихва и

сумата 2266.61 лева - възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от услуги,

ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се разноски.

 

В исковата молба се посочва, че:

- страните по делото сключили Договор за потребителски кредит № ********** от 08.01.2018 г., с който на ответника били предоставени парични средства в размер на 2000 лева,

-сумата е преведена по посочена от кредитополучателя банкова сметка

-***, с мес.вноска 284.10лв. и падежна дата всяко 15то число на месеца

-между страните е било сключено допълнително споразумение за предоставяне пакет доп.услуги  по който се претендира посочената по-горе сума

- Уговорен бил годишен лихвен процент 41,17 % и ГПР 49,89 %.

-Ответникът поел задължение за заплащане на предоставен пакет от допълнителни услуги по договора за кредит.

-Ответникът се задължил на 24 месечни вноски да върне главницата,  възнаградителната лихва и възнаграждението за предоставен пакет от допълнителни услуги.

-Твърди се, че ответната страна извършала частични плащания, поради което настъпила предсрочна изискуемост.

 

Ответната страна не е подала отговор на исковата молба.

Назначен е особен представител- адв. С.Р. ПАК – която е депозирала отговор в срока и е взела становище по същество : оспорва изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани, като се твърди, че ответната страна не дължи посочените суми.

 

 

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

 

„Профи кредит България” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, отнасящо се за вземания, за които са предявени настоящите искови претенции.

Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д., за която е подадено посоченото заявление.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване на процесните вземания.

 

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ********** от 08.01.2018 г., с който на ответника били предоставени парични средства в размер на 2000 лева.

Сумата е преведена по посочена от кредитополучателя банкова сметка

***, с мес.вноска 284.10лв. и падежна дата всяко 15то число на месеца

Между страните е било сключено допълнително споразумение за предоставяне пакет доп.услуги  по който се претендира посочената по-горе сума

Уговорен бил годишен лихвен процент 41,17 % и ГПР 49,89 %.

Ответникът поел задължение за заплащане на предоставен пакет от допълнителни услуги по договора за кредит.

Ответникът се задължил на 24 месечни вноски да върне главницата,  възнаградителната лихва и възнаграждението за предоставен пакет от допълнителни услуги.

Ответникът е заплатил една вноска, след което плащанията са били преустановени.

 

В точка „Параметри“ от договора се съдържа следното: сума на кредита: 2000 лева; срок на заема: 24 месеца; размер на вноската, ГПР ,годишен лихвен процент и общо задължение

Съдържа се още клауза за поето задължение за заплащане на сума в размер на 2266.61 лева за предоставен пакет от допълнителни услуги.

 

Предоставено е споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,  от което се установява, че обсъжданите услугите се изразяват в следното:

приоритетно разглеждане на искането за отпускане на креди;

възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;

възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;

възможност за смяна на дата на падеж и

улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

 

Представен и са доказателства,  че ответната страна е получила сумата , която е предмет на обсъждания кредит.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

 

Предявени са искове по реда на чл.  422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи:

- наличието на действителен договор за потребителски кредит,

-предоставяне на договорения заем,

- изискуемост на задължението за неговото връщане,

-размер на възнаградителната лихва, както и

-валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на  неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

По делото е представен погасителен план, в който се съдржа информация за тези обстоятелства (размер, брой и падеж на вноските), т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.

По делото се установи, че ответната страна е усвоила 2 000 лева, представляваща заемна сума по кредита,  преведена на посочени от него банкова сметка.

 

***а. Това е така, тъй като договорът е сключен на 08.01.2018 г. за срок 18 месеца, т. е. същият изтича на 08.07.2019 г.

 Установи се наличие на частично плащане .

 Неплатените задължения са както следва:

Сумата 1917.85 лева – главница и 645.24 лева - възнаградителна лихва, които следва да се върнат от ответника.

 

След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП.

Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).

 

Посоченото споразумение за допълнителни услуги е част от договора за заем, тъй като всички услуги от предоставения пакет се отнасят за начина на плащане на вноски по кредита или предоговаряне на заема. 

 

С цитираното възнаграждение за предоставен пакет от услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на подобно възнаграждение не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.

Същевременно следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение е дали тези услуги ще бъдат използвани от потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на услуги: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит,

2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,

3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,

4. възможност за смяна на дата на падеж и

5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава.

С оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски), което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна - потребителят, заплаща за правото си да договоря с другата страна - кредитор за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна - кредитора.

 

На второ място- предварително уговореният размер на възнаграждението за услуги надвишава два пъти размера на възнаградителната лихва и почти половината от главницата, което е в очевидно противоречие с добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестно кредитиране - чл. 26 ал.1 ЗЗД, доколкото генерира само допълнителен пасив за получателя на услугата.

 

Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

 В този смисъл следва да се отхвърли изсковата претенция за присъждане възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от услуги.

 

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковете. 

В настоящото исково производство  ответникът дължи на ищцовото дружество

Разноски : 102.52лв.д.такса, 150лв.юк.възн

 

В заповедното производство ответникът дължи на ищцовото дружество разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 51.26 лева – държавна такса

 

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че

Г.К.К. ЕГН *********** ***

дължи на  „Профи кредит България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“

сумата1917.85 главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 08.01.2018 г.,

сумата 645.24 лева - възнаградителна лихва

ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК  25.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите.

 

 

КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 2266.61 лева - възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от услуги по посочения договор за кредит.

ОСЪЖДА Г.К.К. ЕГН *********** ***

 

ДА ЗАПЛАТИ на „Профи кредит България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ :

 разноски в исковото производство 102.52лв.д.такса, 150лв.юк.възн

 разноски в заповедното производство50 лева – юк възн. и 51.26 лева – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.  да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Районен съдия: