Р Е Ш Е
Н И Е
№ 11
Гр. Русе, 29 януари 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданско
и търговско отделение, в откритото заседание на 17 декември 2019 г. в състав:
Председател: Йордан Дамаскинов
при
участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа търговско дело № 255 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производство по търговски спорове -
глава ХХХІІ ГПК.
Делото е образувано по иск
на С.А.Х. ЕГН ********** ***, съдебен
адрес *** 52 чрез адвокат Д.К., срещу „У.Б.“ АД ЕИК *** гр. София, да се
признаят за нищожни клаузите от договор за ипотечен кредит № 94 от 24.02.2006
г. – чл. 4, ал.1, чл. 6, чл. 8, чл. 9,
ал.2 и ал. 3, чл. 10, ал. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8, ал. 9, чл. 12, т. 6 и чл. 14
т. 5 и да бъде осъдена банката да заплати общо сумата 13475 лв., от които 9635
лв. разлика между предварително договорени анюитетни вноски и заплатените за
период месец декември 2012г. – месец юни 2017 г., 2225 лв. мораторни лихви
върху самата 9635 лв. за период месец декември 2012г. – месец юни 2017 г., 1337
лв. недължимо платена сума за главница поради валутна разлика за период месец
декември 2012г. – месец юни 2017 г., 378 лв. лихва върху сумата 1337 лв. за
период от месец декември 2012г. до месец юни 2017г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Ищцата заявява изрично, че не иска прогласяване
за нищожен на целия договор за кредит, а само на онези негови клаузи, които
позволяват на банката едностранно да увеличава лихвената тежест. Към момента на
сключване на договора базовият лихвен процент е бил 5,91 %, а погасителният
план предвиждал месечна вноска 234 швейцарски франка. Ищцата твърди, че в
резултат на увеличение на лихвата месечните вноски били увеличени на 262, а в
последствие на 284 швейцарски франка.
„У.Б.“ АД ЕИК *** представлявана
от изпълнителни директори Л.Х.и Е.М.чрез пълномощник адвокат М.К., признава
качеството на ищцата на потребител по смисъла на §13 т.1 от Закона за защита на
потребителите. Ответникът оспорва твърденията в исковата молба за
неравноправност на клаузи в договора за кредит. Договорът е сключен
индивидуално с ищцата при съобразяване с всички обстоятелства, специфични за
нея.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и прие
следното:
Правната квалификация на
предявените искове е: установителен иск за обявяване за нищожни на клаузи в
договор с правно основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите във
връзка със Закона за защита на потребителите и осъдителен иск за връщане на
недължимо платени суми с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
На 24.02.2006г. между „Е. В. Б. Б. Б.“
АД (с правоприемник ответника „У.Б.“ АД) „банката“ и С.А.Х. ЕГН **********
„кредитополучател“ и Г. С.С. ЕГН **********
„солидарен длъжник“ бил сключен договор за ипотечен кредит № 94/24.02.2006г.,
съгласно който банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер
36912 швейцарски франка за лично/семейно ползване. Погасяването на кредита се
извършва по разплащателна сметка с 300 броя месечни погасителни вноски, дължими
на 5-то календарно число всеки месец. Първите 12 броя погасителни вноски,
считано от 5.03.2006г. до 5.02.2007г., са равни и са в размер 173 швейцарски
франка., представляващи сбор от главница плюс лихва, определена на база
фиксиран лихвен процент, съгласно чл. 9, ал.1. Останалите 288 броя погасителни
вноски, считано от 5.03.2007г. до 5.02.2031 г. се формират от сбора на главница
плюс лихва, определена на база плаващ лихвен процент съгласно чл. 9, ал.2 и към
подписване на договора са в размер 234 швейцарски франка. Актуализациите на
базовите лихвени проценти се отразяват в промяна на погасителната вноска
съгласно т. 3.12.4а от общите бизнес условия на банката, за което
кредитополучателят/ солидарният длъжник дават своето безусловно и неотменямено
съгласие. Посочената точка от Общи бизнес условия на „Е.В. Б. Б. Б.“ АД 3.12.4
предвижда базовият лихвен процент в швейцарски франкове да се формира от сумата
на тримесечния Libor за швейцарски
франкове и надбавка от 5,10%. В чл. 9, ал. 1 урежда фиксирана лихва в размер
2,9% за първите 12 месеца. Алинея 2 предвижда за останалия период до
окончателното погасяване на кредита кредитополучателят и солидарният длъжник да
заплащат на банката лихва, определена на база променлив в хода на изпълнение на
договора годишен лихвен процент, равен на базовия лихвен процент на банката
БЛП, който към момента на сключване на договора е 5,91%. Точка 3.12.6.а
предвижда при кредити с равни погасителни вноски (главница плюс лихва) размерът
на дължимата вноска да се променя (актуализира) веднъж годишно през месец
януари чрез отразяване на действащия актуален в момента на промяната базов
лихвен процент БЛП. Според т. 3.12.7.(2) от общите условия в случай, че
разходите по ликвидността при 10-годишно финансиране се увеличат в сравнение с
размера им към датата на сключване на договора за кредит, банката има право
едностранно да увеличава първоначално определената над базовия лихвен процент
надбавка с размера на увеличените разходи. Всяка последваща промяна в
надбавката се извършва на основание последното извършено по реда на настоящата
разпоредба изменение.
Към Договор за банков ипотечен кредит
№ 94/24.02.2006г. на 6.01.2016г. е сключен Анекс № 1, в който наред с кредитор
„У.Б.“ АД, кредитополучател С.А. В., Г. С. Г., посочена тук като ипотекарен
длъжник 1, е включен и В. А. Х. ипотекарен длъжник 2. Предмет на споразумението
е заплащане от банката за сметка на кредитополучателите и третите лица на
необходимите суми за подновяване вписването на ипотеката и разсрочване на
връщането на тези суми.
Банката с писмо изх. №
16-002248/18.05.2015г. отговаря на въпроси на С.А. В. и Г. С. Г. по следния
начин: тъй като кредитът е с договорен срок, по-дълъг от 10 години, в
допълнение към промените в стойността на БЛП, банката завишава надбавка, както
следва:, считано от 13.11.2008г. с 1 процентен пункт, считано от 9.03.2009г. с
още 1 процентен пункт, считано от 15.06.2009г. с още 1 процентен пункт
По делото е представен погасителен
план, който не е съставен във връзка с процесния договор. Сумата на кредита е
различна 35789,88 швейцарски франка, началната дата е различна 4.05.2007г.,
както и номера на контракта е различен.
Изпълнителното дело № 20187300400867 ЧСИ рег. № *** М. Г. е образувано по изпълнителен лист, издаден на
23.08.2018г. на основание заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2604/2018г. на
Районен съд Велико Търново. Заповед № 1273/23.08.2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на Районен съд Велико
Търново по ЧГД № 2604/2018г., разпорежда на С.А. В. и Г. С. Г. солидарно да
заплатят на „У.Б.“ АД сумата 27554,67 швейцарски франка главница по договор за ипотечен кредит №
94/24.02.2006 г. и анекс № 1 от 6.01.2016 г.
ведно със законната лихва от 21.08.2018г. до изплащане на вземането и
сумата 2417,25 швейцарски франка договорна лихва за период от 5.10.2017г. до
20.08.2018г.
Пред Великотърновски окръжен съд виси т. д. №
292/2018г. със страни ищец: „У.Б.“ АД и ответници С.А. В. и Г. С. Г., което е спряно
до приключване на настоящото дело пред Русенски окръжен съд. Вероятно делото
пред Великотърновски окръжен съд е с предмет иск по чл. 422 от ГПК.
Настоящият Закон за защита на
потребителите обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г. постановява,
че неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като
се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването,
както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той
зависи – чл. 145, ал. 1. Следователно нищожността на посочените от ищеца клаузи
трябва да се преценява към момента на сключване на договора за ипотечен кредит
24.02.2006г. По това време действа предходния Закон за защита на потребителите
и за правилата за търговия, отменен на 10.06.2006 г. В този закон съществува глава
пета „Неравноправни клаузи в договорите“. Съгласно чл. 35, ал.1 неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. В ал. 2 са изброени хипотези на
неравноправност. Доводите на ищеца могат да се обобщят с твърдение за „значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя“, което позволява на банката – кредитор
да увеличава едностранно лихвената тежест. Законовите хипотези за
неравноправност, които трябва да се изследват в случая, са: т. 2. поставя
изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля; 8. налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора; 9. позволява на търговеца да променя едностранно
условията на договора на непредвидено в него основание; 11. дава право на
търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в сравнение
с тази, уговорена при сключването на договора.
Договорът за ипотечен кредит
предвижда изрично (чл. 4, ал. 1)през първите 12 месеца фиксирана лихва 2,9% и
размер на месечна вноска 173 швейцарски франка. Останалите 288 месечни вноски
са в размер 234 швейцарски франка. Условията за промяна, предвидени в договора,
са изменение на базовия лихвен процент, който се състои от тримесечен Libor плюс фиксирана надбавка 5,10%.
Следователно, съгласно текста на договора, подлежи на промяна само Libor, върху
който банката не може да влияе, но тази промяна се извършва едностранно веднъж
в годината през месец януари. Видно от текста на договора размерът на лихвата и
размерът на месечната погасителна вноска са посочени изрично. Чл. 22 от
договора предвижда, че изменения в договора могат да бъдат извършвани само в
писмена форма. Изменение в писмен договор само в писмена форма означава
допълнително писмено споразумение към договора, подписано от страните, в което
те изразяват съгласие за промяната. Следователно банката има право да инициира
промяна на базовия лихвен процент поради промяна на Libor веднъж в годината
през месец януари, но единствената форма, в която може да направи това, е чрез
писмено допълнително споразумение към договора. В случая банката не е предлагала
допълнителни писмени споразумения за промяна размера на лихвата по договора.
Кредитополучателят и солидарният длъжник са били лишени от правото да изразят
писмено съгласие с промяната на лихвата или да се откажат от договора, ако не
могат да поемат увеличената лихва. Изречението
в чл. 4, ал.1 от договора „Актуализациите на базовите лихвени проценти на
банката се отразяват в промяна на погасителната вноска съгласно т. 3.12.4“а“ от
Общите бизнес условия на банката, за което кредитополучателя и солидарният
длъжник дават своето безусловно и неотменяемо съгласие.“ противоречи пряко на чл.
35, ал. 2, т. 11 от Закон за защита на
потребителите и за правилата за търговия, отменен на 10.06.2006 г.,:
Неравноправна е клаузата, която дава право на търговеца да увеличава цената,
без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при
сключването на договора.
Чл. 3.12.7. от Общите бизнес
условия на банката дават право за увеличаване на надбавката когато разходите по
ликвидността при десетгодишно финансиране се увеличат в сравнение с размера им
към дата на сключване на договора за кредит. Тази клауза от общите условия,
която не съществува в договора между страните, дава възможност на банката
едностранно да променя фиксираната надбавка над Libor. Първоначално при
отпускане на кредит в швейцарски франкове банката знае каква е цената на привлечения
паричен ресурс – той е набавен еднократно и предоставен наведнъж на
кредитополучателя. Тоест разходът на банката по ликвидността спрямо конкретната
кредитна сделка е определен към момента на сключването на договора за кредит.
Посочената клауза в общите условия защитава поддържането на цялостната ликвидност
на банката през целия срок на договора. Тази клауза е абсолютно неразбираема и
неопределяема предварително по размер за клиента на банката. Защитен е само
риска на банката да поддържа необходимата обща ликвидност извън конкретната
кредитна сделка. Чл. 3.12.7. от Общите бизнес условия на банката, включен в
договора по силата на общата препращаща клауза на чл. 24, противоречи на чл.
35, ал. 2 т. 9 от Закон за защита на
потребителите и за правилата за търговия, отменен на 10.06.2006 г.,:
Неравноправна е клаузата, която позволява на търговеца да променя едностранно
условията на договора на непредвидено в него основание. По настоящото дело
действителността на чл. 3.12.7. от Общите бизнес условия на банката, включен в
договора по силата на общата препращаща клауза на чл. 24, не е предмет на иска
за обявяване за нищожност. Правната последица на служебната проверка за
неравноправност на тази клауза е съобразяване при осъдителния иск като не се
вземе предвид увеличения на фиксираната надбавка с процентни пунктове поради
промяна на разходите по ликвидността на банката.
Чл. 6 от договора предвижда
предварително съгласие от страна на кредитополучателя за директен дебит на
задълженията по договора. Тази клауза е стандартна и не е нищожна.
Чл. 8 предвижда при ползване или
погасяване на кредита в различна от уговорената валута да се прилагат
съответните курсове на банката за деня. Тази клауза не е неравноправна.
Кредитът е отпуснат в швейцарски франкове, погасителните вноски са уговорени в
швейцарски франкове. Ако кредитополучателят не разполага с валутата на кредита за
плащане на погасителните вноски и желае да закупи от банката валутата, то
банката ще му я продаде по търговския курс „продава“ за деня. Това положение се
подразбира и практически е извън предмета на договора.
Чл. 9, ал.2 урежда променливата
лихва. Този текст се допълва от т. 3.12.4. от общите условия относно
компонентите на базовия лихвен процент: Libor плюс фиксирана надбавка 5,10 %. Текстът е съобразен с правото на банката да
променя лихвата при ясно посочени условия, уредено в чл. 58, ал. 1, т.2 от
Закона за кредитните институции: при
отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента
своите условия по кредитите, които съдържат най-малко лихвения процент, изразен
като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията,
при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита.
Променливият индекс Libor е обективен и не зависи от банката, поради което тази
клауза не може да се приеме за неравноправна и противоречаща на закона.
Чл. 9, ал. 3 предвижда при
просрочие на която и да е вноска по кредита върху неиздължените суми по
главницата за времето на забавата кредитополучателят да дължи наказателна лихва
с надбавка 10 проценти пункта. Така
предвиденото обезщетение за забава на кредитополучателя също е често срещана
клауза в договорите за кредит.
Чл. 10, ал. 5 предвижда право на банката служебно да
превалутира заема в лева или евро по търговски курс купува към датата на
превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за
физически лица на банката за съответната валута. Това право се поражда
единствено в случай, че средната стойност на швейцарския франк към българския
лев за текущото полугодие, определена като усреднена стойност на ежедневните
котировки на фиксинга на БНБ за швейцарски франк за съответното полугодие, се
повиши с 20% в сравнение със средната стойност на швейцарския франк към
българския лев за полугодието, през което е отпуснат кредита. Базовият лихвен
процент в швейцарски франкове е уреден в т. 3.12.4. от общите условия на
банката: тримесечен Libor и надбавка 5,1%. Тримесечният Libor за швейцарски
франкове за 2007г. е най-нисък в сравнение със същия измерител за евра и щатски
долари (първото заключение на съдебно-икономическата експертиза, отговор на
въпрос № 5). По-ниският лихвен процент за кредити в швейцарски франкове е бил
основната причина за привлекателността на този вид кредити. Вещото лице цитира
данни на БНБ от 2007г. за лихвени проценти за кредити за домакинства, от които
се вижда, че за месец януари 2007г. лихвеният процент за кредити в лева е
7,41%, за кредити в евро 6,56%. Процесният договор за кредит с лихвен процент
през първите 12 месеца 2,9%, а след това 5,91% очевидно е с по-нисък лихвен
процент, което се дължи основно на валутата на кредита – швейцарски франкове.
Валутният курс на швейцарския франк спрямо лева при сключване на договора е бил
1,25. През следващите години нараства постепенно до 1,62. Най-драстично
увеличение на швейцарския франк настъпва след 15.01.2015г., когато швейцарската
централна банка внезапно премахва фиксирания максимален курс на еврото спрямо
франка, който през предходните три години задържа ниво 1,20 EUR/CHF. От тази промяна само за един ден
швейцарския франк поскъпва с повече от 30% спрямо еврото. Клаузата на чл. 10,
ал. 5 е очевидно неравноправна на
основание общия текст на чл. 35, ал.1 от Закона за защита на потребителите и за
правилата за търговия: неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. По силата на тази уговорка банката запазва право едностранно да
промени валутата на кредита и да премине към лихвени проценти по друга валута,
което представлява съществено изменение на същността на кредитното
правоотношение. Всяка клауза, която предвижда едностранно право за промяна на
правоотношението без реципрочно едностранно право на другата страна, е
неравноправна. Промяната по чл. 10, ал.5 може да бъде инициирана от банката, но
трябва да бъде изрично приета от кредитополучателя чрез подписване на
допълнително писмено споразумение или предоставяне на кредитополучателя на
реална възможност да се откаже от договора. Наред с това неравноправността се задълбочава
като се сравни критерия за прилагане на промяната: основанието е увеличаване с
повече от 20% на котировката на швейцарския франк към лева по БНБ, а банката
превалутира не с курса на БНБ, а със своя търговски курс купува за съответната валута. С други думи
централния курс на БНБ не зависи от волята на търговската банка, но тя определя
търговския курс купува на валутите, с които търгува, на пазарен принцип и
налага последния курс на своите клиенти.
Чл. 10, ал. 6 е определение на
понятието валутен риск и то е промяната на фиксинга на БНБ в швейцарски
франкове към български лева за срока на действие на кредита. При тази клауза
няма неравноправност.
Чл. 10, ал. 7 е определение на
лихвен риск. Сама по себе си клаузата не е неравноправна, ако се тълкува във
връзка с ал. 4, която предвижда възможност на кредитополучателя да поиска
превалутиране на кредита в лева или евро.
Чл. 10 ал. 8 е определение на превалутиране.
Клаузата не е неравноправна, ако се тълкува във връзка с ал. 4 за превалутиране
по искане на кредитополучателя.
Чл. 10, ал. 9 съдържа съгласие на
кредитополучателя да носи за своя сметка валутния и кредитния риск при
превалутиране на кредита и повишаване на лихвения процент. Клаузата не е
неравнопвавна, ако се тълкува във връзка с ал. 4 за превалутиране по искане на
кредитополучателя.
Чл. 12, т. 6 урежда същото право
на банката да превалутира едностранно служебно кредита като чл. 10, ал. 5. По изложените
вече съображения относно чл. 10, ал. 5 клаузата на чл. 12, т. 6 също е неравноправна и нищожна.
Чл. 14 т. 5 предвижда случай на
предсрочна изискуемост на кредита при получаване на запор по която и да е
сметка в лева или валута на кредитополучателя и солидарния длъжник при банката
и стартиране на процедура на принудително изпълнение в полза на което и да е
трето лице. Тази клауза не е неравноправна. Урежда защита срещу евентуална
неплатежоспособност на длъжника по кредита.
Съдебно-счетоводната експертиза във
второто заключение по делото потвърждава, че по сметка във валута с титуляр С.А.
В. е отпусната сума в размер на 36912,00
швейцарски франка. От датата на отпускане на кредита 28.02.2006 г. до
07.05.2007 г. (датата на прехвърляне на сметката към правоприемника на
кредитодателя) са внесени 2556,60 швейцарски франка за погасяване на кредита.
За период от 07.05.2007 г. до 31.12.2011
г. кредитополучателят С.А. В. е погасила сумата 21309,65 лева,
приравнени в швейцарски франкове от банката в размер на 15467,23 CHF.
От 01.01.2012 г. кредита се погасява
от солидарния длъжник Г. С. Г. Внесените суми от солидарния длъжник по кредита
за периода от 01.01.2012 г. до 29.05.2018 г. са в размер на 34651,50 лева, приравнени на 38406,83
швейцарски франкове.
Вещото лице обобщава вноските по
кредита по следния начин:
Общо
внесена сума за погасяване на кредита за периода от 28.02.2006 г. до 30.06.2018
г. е в размер 59110,17 лева от вноски в
брой от кредитополучателите.
|
№ |
период
на внасяне |
Вносител
|
Внесена
сума в лева.: |
Внесена
сума приравнена в CHF: |
|
1 |
01.03.2006-05.04.2007
г. |
С.А.
В. |
3149,02 |
2556,60 |
|
2 |
01.05.2007
- 31.12.2011 |
С.А.
В. |
21309,65 |
15467,23 |
|
3 |
01.01.2012-30.06.2018 |
Г.
С. Г. |
34651,50 |
20383,00 |
|
|
сума: |
|
59110,17 |
38406,83 |
Вещото лице в отговора на трети въпрос
на второто заключение посочва, че за период месец януари 2012г. – месец
декември 2016г. е надвнесена главница в повече 1508,40 лв. Причината за
надвнасянето е поради валутна курсова разлика (разлика между левовата
равностойност на швейцарските франкове към датата на сключване на договора 1,24
и левовата равностойност на реално погасените франкове по план) и промяна в
погасителния план. По отношение на лихвата за същия период и по същите причини
надвнесената сума е 9624,42 лв. Вещото лице не е разграничило ясно какъв е
размерът на надплатените суми в резултат само на увеличение на фиксираната
надбавка от 5,1 % с 1 пункт от
13.11.2008г., с 2 пункта от 9.03.2009г.и с 3 пункта от 15.06.2009г.
Исковият период по делото е месец
декември 2012г. – месец юни 2017г. В този период ищцата С.А.Х. не е плащала
нищо по кредита. От 1 януари 2012г. кредита е погасяван само от солидарния
длъжник Г. С. Г. Ищцата С.А.Х. и неучастващия по настоящото дело солидарен
длъжник Г. С. Г. са задължени лица по договора за кредит в условия на пасивна солидарност. Пасивната
солидарност възниква по силата на договора. Предявяването на иск за
неоснователно обогатяване от ищеца С.А.Х. срещу ответника „У.Б.“ АД за
надплатени суми, които са платени от другия солидарен длъжник, представлява в
правно отношение заявяване на една активна солидарност. Активната солидарност
обаче може да възникне единствено от правна сделка. Такава няма. Пасивната
солидарност по договора за кредит не може автоматично да се превърне в активна
солидарност за събиране на надплатени суми поради неоснователно обогатяване. На
това основание осъдителните искове на С.А.Х. срещу ответника „У.Б.“ АД следва
бъдат отхвърлени. Тя не се е обеднила от надвзетите суми. Надвзетите суми са
платени от солидарния длъжник Г. С. Г. Няма данни същата е получила от другия
солидарен длъжник С.А.Х. припадащата се част от платената сума за процесния
период.
Съдът присъжда разноски на всяка
страна в зависимост от резултата само по отношение на заплатените държавни
такси. Адвокатските възнаграждения и депозитите за възнаграждения за
експертизите остават за страните така, както са ги направили.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ
следните клаузи на Договор за ипотечен кредит № 94/24.02.2006г., сключен между
„Е. В. Б. Б.“ АД (с правоприемник ответника „У.Б.“ АД) „банката“ и С.А.Х. ЕГН **********
„кредитополучател“ и Г. С.С. ЕГН **********
„солидарен длъжник“:
·
Изречението в чл.
4, ал.1 от договора „Актуализациите на базовите лихвени проценти на банката се
отразяват в промяна на погасителната вноска съгласно т. 3.12.4“а“ от Общите
бизнес условия на банката, за което кредитополучателя и солидарният длъжник
дават своето безусловно и неотменяемо съгласие.“
·
Чл. 10, ал. 5
относно служебно превалутиране от страна на банката.
·
Чл. 12, т. 6
относно служебно превалутиране от страна на банката.
ОТХВЪРЛЯ иска за обявяване за
нищожни на останалите заявени клаузи от Договор за ипотечен кредит №
94/24.02.2006г. сключен между „Е. В.Б.Б. Б.“ АД (с правоприемник ответника „У.Б.“
АД) „банката“ и С.А.Х. ЕГН ********** „кредитополучател“ и Г. С.С. ЕГН ********** „солидарен длъжник“.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.А.Х. ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** 52 чрез адвокат Д.К.,
иск срещу „У.Б.“ АД ЕИК *** гр. София, район Възраждане, пл. „*** за заплащане
на общо сумата 13475 лв., от които 9635 лв. разлика между предварително договорени
анюитетни вноски и заплатените за период месец декември 2012г. – месец юни 2017
г., 2225 лв. мораторни лихви върху самата 9635 лв. за период месец декември
2012г. – месец юни 2017 г., 1337 лв. недължимо платена сума за главница поради
валутна разлика за период месец декември 2012г. – месец юни 2017 г., 378 лв.
лихва върху сумата 1337 лв. за период от месец декември 2012г. до месец юни
2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
„У.Б.“ АД ЕИК *** гр. София, район Възраждане, пл. „*** ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Х.
ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** 52 чрез адвокат Д.К., сумата 1011,90 лв.
разноски за държавна такса за уважения иск.
ОСЪЖДА С.А.Х. ЕГН ********** ***,
съдебен адрес *** 52 чрез адвокат Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на „У.Б.“ АД ЕИК *** гр. София,
район Възраждане, пл. „***, сумата 539 лв. разноски за държавна такса за
отхвърления иск.
Решението може да се обжалва пред
Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка
страна.
Окръжен
съдия: