Р Е Ш Е Н И
Е
№ 227 07.06.2021
год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в
състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №168 по
описа за 2021
год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.268 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Т.Г.П. ***, подадена чрез пълномощника й адвокат И.З., против
Решение №32 от 12.02.2021 год. на Директора на Териториална дирекция гр. Пловдив
на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/, с което е оставена без уважение
жалбата й с вх.№94-00798/02.02.2021 год. срещу Разпореждане с изх. №С-210024-137-0000051/12.01.2021
год., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара
Загора, като неоснователна. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие
с целта на закона. Според жалбоподателката по отношение на процесните публични
задължения е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК,
считано от датата на осъществяване на всяка конкретна сделка, от която
произтичат тези задължения, посочени в Споразумение от 16.10.2018 год. по НОХД
№503/2015 год. по описа на Специализирания наказателен съд. Счита, че актът по
приключване на наказателното производство не създава процесните задължения, а
само ги установява. По подробно изложени съображения моли решението да бъде
отменено и да бъде постановено отписване на посочените в него вземания като
погасени по давност. Претендира за
направените по делото разноски.
Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез своя
процесуален представител, в писмено становище, подадено от главен юрисконсулт А.Л.и
в съдебно заседание, представляван от юрисконсулт Г.Д., оспорва жалбата и моли
да бъде отхвърлена, тъй като не са налице изложените в нея твърдения за
незаконосъобразност на оспорените административни актове. Претендира за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства съдът
установи следната фактическа обстановка:
С протоколно определение от 16.10.2018 год. по
НОХД №503/2015 год. по описа на Специализиран наказателен съд - София е
одобрено споразумение, по силата на което Т.Г.П. е осъдена за извършени престъпления
на лишаване от свобода и на основание чл.323, ал.6 от НК поради липса на
предмета на престъплението е осъдена да заплати солидарно с други лица в полза
на държавния бюджет сумите 56 170.00 лв., както и да заплати сумата в
размер на 523.33 лв., представляваща разноски в хода на досъдебното
производство за изготвени експертизи, от която 423.33 лв. да се заплати по
сметка на ГД БОП-МВР, а 100.00 лв. – по сметка на Специализираната прокуратура,
и сумата от 1088.40лв. – направени разноски в хода на съдебното производство по
делото, която да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Специализиран наказателен съд. Предметът на престъплението са извършени сделки
с имущества, придобити чрез тежки умишлени престъпления, в периода 29.07.2008 год.
- 25.10.2011 год. Определението е влязло в сила на 16.10.2018 год.
Въз основа на споразумението за горепосочените
суми са издадени четири изпълнителни листа на 23.11.2018 год., находящи се на
лист 35-38 от делото. Вземанията са присъединени към образуваното изпълнително дело
№ 24070005478/2007 год. с Разпореждане за присъединяване изх.№С190024-105-0139337/16.05.2019
год. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив офис Стара Загора, за което
по делото няма данни да е надлежно връчено.
С Постановление изх.№С190024-022-0086224/24.09.2019
год. е наложена обезпечителна мярка - запор върху всички безналични ценни
книжа, притежавани от длъжника, които са вписани в регистъра на притежателите
на финансови инструменти на Централния депозитар. Няма данни такива ценни книжа
жалбоподателката да притежава и върху които де е наложено обезпечението.
С молба вх.№С200024-000-0604462/30.12.2020 год. Т.П.
е поискала от Директора на ТД на НАП Пловдив да отпише гореописаните задължения
на основание чл.171, ал.2 във връзка с чл.173, ал.2 от ДОПК като погасени по
давност /лист 22/.
С Разпореждане с изх. №С210024-137-0000051/12.01.2021
год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора,
е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на събирането на
процесните вземания. Изложени са съображения, че с оглед предприети действия по
принудително събиране на задълженията давността е прекъсната. Налице е
разпореждане за присъединяване от 16.05.2019 год., което се е върнало непотърсено,
като е прието, че от датата на издаване на разпореждането започва да тече нова
давност. Наред с това са наложени и запор върху притежаваните от П. безналични
книжа, което според публичният изпълнител е действие, с което спира на тече
давността по ДОПК.
Разпореждането е обжалвано от Т.П. пред Директора
на ТД на НАП Пловдив, само в частта, в която е отказано отписването на
задължението в размер на 56 370.00 лв.
С
обжалваното Решение №32/12.02.2021 год. Директорът на ТД на НАП Пловдив оставя
жалбата без уважение с доводи, че от одобреното споразумение възниква
публичното вземане и неговата изискуемост, а не както сочи жалбоподателката от
осъществените от нея деяния /сделки/. Приема, че давността за тези задължения е
започнала да тече от 01.01.2019 год., тъй като вземането е дължимо от
16.10.2018 год., с присъединяването в производството по събиране на публични
вземания по изп. дело № 24070005478/2007 год. с
Разпореждане изх.№С190024-105-0139337/16.05.2019 год. давността е прекъсната и
е започнала да тече нова давност. С наложени съгласно чл.203, ал.8 от ДОПК
запори давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Обоснован
е краен извод, че давностният срок, започнал да тече от 01.01.2019 год., към
момента на произнасяне не е изтекъл.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Жалбата е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.268, ал.1 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт.
Разгледана по същество, е неоснователна.
На първо място съдът намира, че обжалваното
Решение №32/12.02.2021 год. е постановено от компетентен орган - Директор на ТД на НАП Пловдив. Решението е
издадено в рамките на установения срок в чл.197, ал.1 от ДОПК, в писмена форма,
след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията
на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по административен
ред Разпореждане изх. № №С210024-137-0000051/12.01.2021 год. също е издадено от
компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция
на НАП гр. Пловдив, определена съгласно чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК и в рамките на
правомощията му по чл.167, ал.1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в
чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни
реквизити.
При постановяването на процесният административен
акт правилно е приложен материалният закон.
Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните
вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок. С изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на
давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено
/чл.171, ал.2 от ДОПК/.
Между страните по делото няма спор, че паричната
равностойност на отнети в полза на държавата вещи и лихвите за тях
представляват публични задължения по смисъла на чл.162, ал 2, т.5 и т.9 от ДОПК. Спорният момент е откога за тези задължения са ликвидни и изискуеми, от
кога започва да тече давностен срок за тяхното
събиране и изтекъл ли е към момента на подаване на молбата за отписването им.
В съдебната практика се приема, че отнемане
предмета на престъплението в полза на държавата или присъждане на неговата
равностойност при липса или отчуждаване по чл.53 от НК е своеобразна гражданска
санкция за извършеното престъпление. Тази санкция, макар и да прилича на
глобата и конфискацията, не е наказание по смисъла на НК, тъй като не е
предвидена като такова в чл.37 от НК. Отнемането настъпва в момента на влизане
в сила на присъдата, с която вещите или имуществото се присъждат в полза на
държавата, като един от способите за трансформиране на личната в държавна
собственост – в този смисъл е Тълкувателно решение №47 от 21.12.1981 год. по н.д. №37/1981 год., ОСНК на ВС, което не е загубило
значение. Аналогично от същия момент възниква задължението за заплащане на
равностойността на липсващия предмет на престъплението. Затова не може да бъде
споделено твърдението в жалбата, че задължението за заплащане на
равностойността на предмета на престъплението произтича от всяка конкретна
сделка и следвало да се плати на датата на осъществяване на тази сделка. На
датата на извършване на инкриминираните сделки е възникнало изцяло
гражданскоправно отношение между страните, което не поражда задължение за Т.П.
от вида и в размера на процесното.
Воденото срещу Т.Г.П. наказателно производство също няма за цел
установяване или събиране на публично вземане, но като следствие от признаване
на подсъдимата за виновна са възникнали и установени процесните публични
вземания и то след влизане в сила на крайния акт от проведеното наказателно
производство, т.е. едва с факта на осъждането на Т.П.. Действително, както се
сочи в жалбата, при данъците задължението за внасяне в бюджета възниква въз
основа на закона, в съответствие с принципа на законоустановеност
на данъци и такси по чл.60 от Конституцията на РБ, което обяснява и защо
определянето на началния момент, в който започват да текат давностните
срокове, няма връзка с издаване на ревизионен акт. В конкретния случай,
публичното задължение не е възникнало въз основа на конкретна законова
разпоредба. Касае за различно по вид и характер публично вземане от това за
данъци и при него момента на възникването му и момента на установяването му съвпадат.
До приключването на наказателното производство, публичното задължение не е
възникнало, а едва с установяването на осъщественото престъпление и осъждането
на лицето възниква задължението му заплащане на процесната сума. До този момент
публичното задължение не е възникнало, тъй като нямаме каквото и да е
неправомерно поведение от страна на П., което да е било обявено по надлежния
ред от компетентния съд за осъществяващо фактическия състав на престъпленията
по чл.321, ал.3, т.2 във връзка с ал.2 от НК и чл.253, ал.3, т.1, предложение
последно във връзка с ал.1, предложение второ във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Предвид изложеното съдът приема, че едва с влизане
в сила на 16.10.2018 год. на определението за одобряване на споразумението по
НОХД №503/2015 год. по описа на Специализиран наказателен съд-София, имащо последиците
на присъда съгласно чл.383, ал.1 от НПК, вземанията, представляващи паричната
равностойност на липсващия предмет на престъплението, са станали и ликвидни и изискуеми.
Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК, давността за процесните публични вземания е
започнала да тече от 01.01.2019 год. и към момента на подаване на молбата за
отписването им на 30.12.2020 год., както и към настоящият момент, петгодишната
давност очевидно не е изтекла. В тази връзка не следва да се обсъждат
действията, описани в оспореното решение, обосноваващи изводи за спиране и
прекъсване на давностния срок и евентуалното
обсъждане на абсолютната давност за публичните зъдължения.
По тези съображения според настоящия съдебен
състав правилно и в съответствие с материалния закон публичният изпълнител е
приел в свое Разпореждане с изх. №С210024-137-0000051/12.01.2021 год., че не са
налице предпоставките по чл.171, ал.2 от ДОПК за отписване на процесните публичните задължения на стойност
56 370.00 лв. като погасени по давност. Като е оставил без уважение
жалбата срещу разпореждането за отказ да се прекрати събирането им поради
изтекла погасителна давност, решаващият орган е постановил акта си при правилно прилагане на относимите
материалноправни разпоредби и целта на закона да се съберат дължими публични
вземания, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото в полза на ответната
администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100.00 лв., определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с §2 от ДР на
ДОПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.32, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно
фактическата и правна сложност на спора.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.268 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Г.П., ЕГН **********
***, против Решение №32/12.02.2021 год. на Директора на Териториална дирекция
гр. Пловдив на Национална агенция за приходите, с което е оставена без уважение
жалбата й срещу Разпореждане с изх. №С210024-137-0000051/12.01.2021 год.,
издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА Т.Г.П., ЕГН ********** ***,
да заплати на Териториална дирекция гр.
Пловдив на Национална агенция за приходите сумата от 100.00 /сто/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: