№ 403
гр. Плевен, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20254400500793 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 95 от 18.07.2025 г по гр. дело № 382/25 г по описа
на РС – Никопол състав на същия съд е ПОСТАНОВИЛ МЕРКИ ЗА
ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие,
както следва: 1. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Ф. П. Я.
ЕГН ********** от с.***************, тел. № ********* да се въздържа от
извършване на домашно насилие, по отношение на М. П. Я. с ЕГН **********
от с.*****************. 2. ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН,
на Ф. П. Я. с ЕГН ********** от с.***************, тел. № ********* ДА
ПРИБЛИЖАВА М. П. Я. с ЕГН ********** на разстояние по – малко от 50
метра, за срок от дванадесет месеца. Съдът е постановил ДА СЕ ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила. ЗАПОВЕДТА на основание чл.21,
ал.1 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗПЪЛНИ от полицейските органи по местоживеене на
страните- РУ Никопол. ПРЕДУПРЕДИЛ Е СЪЩО ТАКА на основание чл.16,
ал.2 от ЗЗДН, извършителя Ф. П. Я. с ЕГН ********** че при неизпълнение на
заповедта ЩЕ БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на основание чл.21, ал.2 от
1
ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Ф. Я. чрез адв. Ю.
М., в която се възразява, че решението е необосновано, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Възразява се, че
по делото не е категорично установено наличието на домашно насилие от
едната спрямо другата страна, както се и възразява, че страните не живеят в
едно домакинство, нито в един имот и по тази причина не може да става
въпрос за домашно насилие. Възразява се, че страните са във влошени
отношения във връзка с делба на съсобствен имот и другата страна
многократно е упражнявала психически тормоз върху въззивника, вкл. И в
посочения по делото ден, като е предприела и физически действия.
Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с
което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Установен е актът на физическо
насилие и животът на въззиваемата е в опасност. Претендира се
потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на акт на упражнено
домашно физическо насилие и мерките за предотвратяване на същото в
бъдеще
ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел, за безспорно по делото , че страните са брат и сестра,
които живеят в две съседни къщи, които са в един двор, в с.Асеново, от които
страните притежават ид.ч. и по между им няма поставена ограда. Спорен по
делото е бил въпросът упражнил ли е физически и психически тормоз от
страна на ответника спрямо молителката, по начина описан в Декларацията по
2
чл.9 от ЗЗДН и налага ли се постановяване на мерки по ЗЗДН. От
представената по делото Декларация, съгл. разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН
от молителката към молбата, се установява, според РС, че същата е
декларирала, че спрямо нея е упражнено физическо насилие като я ударил с
мотика в горната част на бедрото, след което т.к. молителката паднала на
земята, ответника и нанесъл и удари по ръцете, краката и в главата с юмруци.
Безспорно е било по делото, че молбата за закрила по реда на ЗЗДН е
подадена, след като за същите действия от страна на ответника и е било
отказано образуване на ДП от РП Плевен с постановление от 19.06.2025г. по
пр. № 3444/2025г. по описа на същата прокуратура и с друго такова от
24.06.2025г. по пр.пр. № 3078/2025г., първото с мотив, че посоченото
престъпление се възбужда по тъжба на пострадалият, а второто че става
въпрос за гражданско правни отношения. От събраните по делото писмени
доказателства, според РС, се установява, че страните не са осъждани, и не се
водят на психиатричен отчет. По делото е представен от РУ Никопол – оценка
на риска на ответника, видно от която същият е с“повишен риск“. И двете
страни са представили медицински удостоверения за пред съда от една и съща
дата – 12.5.2025г., с различен час, от един и същи специалист по съдебна
медицина – д р Д.Д., видно от които всеки от двамата е претърпял травми, по
време, място и начин , съобщен от страните, които представляват леки телесни
увреждания по смисъла на НК. Ангажираните по делото гласни доказателства,
посредством разпита на двама полицейски служители, това са св.Ц.Ц. и Е.Ц. и
на сина на ответника Д.Я., също установяват, че между тях често възникват
различни конфликти от всякакъв характер, най –вече битов, като и че на
процесната дата на която се твърди да е извършен акта на домашно насилие, и
двете страни са си разменили удари. Видно е било обаче от Постановление за
отказ да се образува ДП от 24.06.2025г. по пр.пр. № 3078/2025г., по описа на
РП Плевен, по данни от събраните материали, по същата е установено, че
„молителката е била употребила алкохол и е нападнала и ударила с мотика
нейният брат, който и е отвърнал и също и е нанесъл удар“.
От така събраните по делото доказателства се установява,според РС,
че и двете страни в контакта по между си излизат извън общоприетите
правила и норми и поведението им е морално укоримо по отношение на
начина, по който общуват, роднини по между си – в случаят брат и сестра.
Страните са длъжни да регулират отношенията си, като се стремят да не
3
излизат от добрия тон, като си дадат сметка, че от ескалацията на
отношенията им всеки от тях е възможно да пострада, от агресивно поведение
на който и да е от тях. Фактът, според РС, че същите са брат и сестра, ги
задължава още повече да общуват помежду си, съобразявайки се с
общоприетите норми и стандарти за поведение. Изключително недопустимо и
укоримо и от гледна точка на закона е осъществяване на насилие, не само
физическо, а и психическо и емоционално, както и опитите за такова, между
страните. Законът е дал легална дефиниция на домашно насилие и това е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които са в роднинска връзка, до четвърта степен, вкл. Законът не
поставя никакви условия за характера и интензитета на насилието, или начина
на отразяването му над пострадалото лице. Напротив, дадена е една широка
легална дефиниция, в която се включват всякакви актове, осъществени от
посочената категория лица. Доколкото извън предмета на настоящото
производство е осъщественото физическо посегателство над ответника от
страна на молителката, то не може да е предмет на обсъждане, но и не може
да оневини поведението на ответника, дори при доказаното наличие на
провокативни действия от нейна страна.
Предвид гореизложеното РС, като е взел предвид вида, характера и
тежестта на нарушението и съобразявайки от друга страна данните за
личността на нарушителя, съдържащи се в показанията на разпитаните по
делото свидетели, както и обстоятелствата при извършване на установените
действия, включително поведението на молителката, е приел, че следва да
бъдат наложени мерките за закрила по чл. 5, ал.1, т.1 и по т.3, предл. Първо и
второ от ЗЗДН, а именно: задължаване на ответника да се въздържа от
извършването на домашно насилие спрямо молителката и забрана на
ответника да се доближава до молителката, на разстояние от 50
метра/доколкото двамата живеят, в общ имот, собствеността на който не е
поделена между страните, а е налице висящ съдебен процес/ и няма поставена
ограда, срок от дванадесет месеца. Съдът е приел, че този срок, ще е в
състояние да спомогне за разумно решаване на възникналия конфликт между
страните, както и ще мотивира ответника да се въздържа от използването на
неправомерни средства за решаването на спорове с молителката, независило
4
от повода на възникването им, каквато е целта на закона.
РЕШЕНИЕТО на РС е правилно и законосъобразно
РС е изложил мотиви, които се споделят от въззивната инстанция и
не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.Не са основателни
възраженията във въззивната жалба, че страните не живеят в едно
домакинство и не може да става въпрос за домашно насилие. Налице е
хипотезата на чл. 3 т. 6 от ЗЗДН и в този смисъл решението е допустимо.В
решението са изложени съображенията на съда за крайните изводи, кои
изводи са обосновани на събраните по делото доказателства и е неоснователно
възражението, че не е установено по категоричен начин наличието на акт на
домашно насилие. РС е обърнал внимание и на поведението на двете страни.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното
решение. От въззиваемата страна не са претендирани разноски и липсват
доказателства за направени такива пред въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 95 от 18.07.2025 г по гр. дело №
382/25 г по описа на РС – Никопол КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5