Р Е Ш Е
Н И Е
№
06.07.2020 г. гр. Плевен
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен
наказателен състав на тридесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
СЕКРЕТАР:АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
ПРОКУРОР: СНЕЖАНА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия
Мариан Иванов ВЧНД №405 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.24б от ЗБППМН.
С решение №25/10.03.2020г., постановено
по ЧНД №363/2019г., РС-гр.Ч.Бряг,
наложил на основание чл.24а, ал.4, т.1,вр. с чл.13, ал.1, т.13 от ЗБППМН,
възпитателна мярка - „Настаняване във възпитателно училище-интернат“, спрямо
малолетния С.С.Р.-ЕГН **********.
Недоволен от решението,защитника на
малолетния- адвокат И.В.-***, го обжалва. В жалбата е направено оплакване и
изложени доводи за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на
постановеният съдебен акт.Счита се, че решението е на база на писмени
доказателства в предложение с вх.№6268/1012.2019г. на председателя на МКБППМН
при община Червен бряг, без да е направен какъвто и да е анализ на
доказателствения материал.Твърди се че съда декларативно приел, че е налице
неадекватен родителски контрол, пагубно въздействие на средата в която живее,
че са били положени всички усилия за подобряване на поведението на малолетния, отстрана и на
обществен възпитател Радков, въпреки доказателствата за обратното. Твърди, че
не са провеждани срещи с определения
възпитател, като в този смисъл не са взети предвид показанията на майката, че
никога не го е виждала.В подкрепа на твърденията си в противовес от притето от
съда акцентира, че последната противообществена проява на малолетния е била на
12 годишна възраст, същият е изживял емоционален шок от загубата на баща си,
когато е бил на 10 години и преди това не е имал асоциални прояви.Счита, че към
мололетния, намиращ се във възраст когато търси своята идентичност и
независимост, е необходимо да се проявява засилено внимание в семейна среда, а
такова не може да получи в средата на възпитателно училище-интернат.Доводите на
съда, че наложените мерки не са дали резултат до сега, защитника счита, че са в
резултата на недоверие между обществения възпитател и детето.Акцентира на
показанията на майката на малолетния, от които може да се направи извод, че тя
е отговорен родител, осигурила на детето нормални социално-битови условия за
живат и една замяна на семейната среда , с рестриктивна такава, не би довела до
превъзпитаващ ефект.Иска се отмяна на първо- инстанционното решение и налагане
на друга такава, коята да удовлетвори нуждата на малолетния от липсващия
авторитет в семейната страна и да му помогне
за формиране на поведеченски граници в социалната среда.
В съдебното заседание пред въззивния
съд, жалбата се поддържа. Отново се акцентира на преживения от малолетния шок
от загубата на бащата, това, че от месец декември 2019г. същият няма противо- обществени
прояви, както и,че не е водена ефективна работа от страна на обществен възпитателен.Счита
така постановената мярка за прекалена.
Майката на малолетния-Л.С.А. твърди, че действително
никога не се е срещала и не познава обществения въз- питател, осъществява
контрол над дететето си, на което са осигурени нормални условия за живот и
задоволеност.Твърди, че същия полага ежедневен труд за отглеждане на животноте
им, осъществява му контрол след последния случай малолетният й син С.Р., не е
имал противообществени прояви.
Малолетният
С.Р. изразява съжаление и желание да остане в семейната си среда.Не желае да
бъде изпращан във възпитателно училище.
Представителя на МКЗБППМН-
община Ч.Бряг-Н.Ц., поддържа направеното предложение.
Представителя на ОП-гр.Плевен счита, че по
отношение на мало- летния С.Р., следва да се наложи
по-лека мярка.Като аргумент сочи, че през последните шест месеца детето не е
имало противообществени прояви.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните, доказателствата по делото и след цялостна проверка на обжалваното
решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.24а, ал.5 от ЗБППМН, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е
основателна.
Първоинстанционният съд е сезиран с предложение от
Вергиния Братанова Василева-председател МКЗБППМН-
община Ч.Бряг, от което не става ясно какво се предлага.Озаглавено е
„предложение“, но по същество е уведомяване на РС-Ч.Бряг, че по отношение на
малолетния С.С.Р., с
решение № 31/06.12.2019г. на МКБППМН – гр.Ч.Бряг/л.64,65/, на основание чл.21,
ал.1 т.1и 2 от ЗБППМН, спрямо малолетния
С.С.Р., е наложена възпитателна мярка по чл.13
ал.1, т.13 от ЗБППМН - "Настаняване във възпитателно училище -
интернат".По надолу следват “ мотивите за наложената мярка“ от местната
комисия.
На първо място следва да се отбележи,
че местната комисия по същество
незаконосъобразно е наложила тази мярка.Съобразно чл.21, ал.1, т.2 от ЗБППМН ,
тази мярка се налага по преценка на съда.Местната комисия има право и може да
прави само предложение до първоинстанционният съд, за налагане на
възпитателните мерки по чл13 ал.1 т.11 или 13 от ЗБППМН.С решението си местната
комисия е иззела правомощията на
първоинстанционният съд, които пък явно приел, че по същество формата е
правилна,т.е. приел го за „предложение“ съобразно закона, разгледал и решил
делото.
За да
постанови обжалваното решение първоинстанционният съд изложил и приел за
установено следното: Малолетният С.Р. е роден на ***г., от съвместното съжетелство на Л.С.А. и С.К. Р.. Бащата е починал на 14.05.2017г. и към настоящият
момент малолетния живее и е отглеждан в семейна среда от майката, която е в
ново съжителство, с друг мъж.През учебната 2019/2020г. малолетния е ученик в
шести клас в у-ще „Хр.Смирненски“-гр.Койнаре.С ниска успеваемост, конфликтен, с
арогантно поведение и незачитащ авторитета на учителите.Във връзка с това
поведение на малолетния бил отворен случай съобразно чл.23, от Закона за
закрила на детето.С решение №14/28.05.2019г. на МКБППМН при община Червен бряг, била
наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1,т.5 от ЗБППМН-„Работа с
възпитател“, в последствие с решение №27/23.08.2019г,-„Предупреждение
за настаняване във възпитателно училище-интернат“и с решение №31/06.12.2019г.
на МКБППМН – гр.Ч.Бряг, спрямо
малолетния С.С.Р.,
е наложена възпитателна мярка по чл.13 ал.1, т.13 от ЗБППМН - "Настаняване
във възпитателно училище - интернат".
Изложената
фактическа обстановка е приета изцяло от
отразеното в преписка с вх.№6268/10.12.2019г.
на председателя на МКБППМН при община Червен бряг. Съдът се е позовал на
прокурорските преписки на РП-Ч.Бряг,
като доказателство за извършени кражби от малолетния, както и на показанията на
свидетелите С.Н.Р., Д.И.Ц., родителя Л.С. и становището на РП-гр.Ч.Бряг..
Въз основа на тези доказателства приел, че
предложението на местната комисия е основателно, тъй като малолетния,
независимо от ранната си детска възраст е изградил трайни противообществени
навици, налице е неадекватен родителски контроли очевидно работата с него и
насоките на обществения възпитател не дават и не са дали необходимия
превъзпитателн и превантивен ефект.Счел, че е наложително малолетния да бъде
изведен от средата в която живее, тъй като тя му оказва „пагубно въздействие“ и
е необходимо по- интензивно възпитателно въз- действие.Счел , че до момента са
положени всички необходими усилия за привеждане поведението на малолетния в
допустими норми, но те не са далиположителен резултат.В този смисъл е направил
и извод, че настаняването на малолетния във възпитателно училище, освен че е в
негов интерес, но и в интерес на обществото, да не бъде застрашено от проявите
на отклонения в поведението му.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че се
касае за едно повтарящо се, предходно противообществено поведение от страна на
малолетния С.Р. и то за сравнително кратък период от време.В подкрепа на това
са били образуваните възпитателни дела и налаганите съответно мерки, както и
постановленията за отказ от образуване на досъдебни производства на РП-Ч.Бряг.,
последното от 08.11.2019г. по преписка №00912/2019г., за кражба с друг
малолетен-А.А.М., от магазин за втора употреба в гр.Койнаре.Във връзка с това
постановление е образувано възпитателното дело и последвалото решение от
06.12.2019г. на МКБППМН, за налагане на
малолетния на възпитателна мярка-„Настаняване във ВУИ“.Вещите са върнати. Извършеното
от тях е противообществена проява по смисъла на чл.49 а от ЗБППМН.
Неоснователни са обаче изводите за неадекватен
родителски контрол от страна на майката. Първоинстанционния съд е направил
изводите едностранчиво приемайки отразеното в преписка вх.№6268/10.12.2019г. на председателя на МКБППМН. От дока- зателствата по делото може да се направи
друг извод, а именно,че непълнолетния живее в добра семейна среда, заедно с
останалите си братя и сестри, като същият е финансвово задоволен според
възможностите на семейството.За инцидента в училище с друго дете –Й., явно че
не следва да се толерира такова поведение, но то е иззвършено с друго дете –Т. и
е един конфликт между деца на една възраст.За това дали е бил застрашен живота
на битото дете е доклада на л.68, където е посочено, че се касае за леки
охлузвания, без сериозни наранявания и детото може да посещава учебни занятия.Съдът
не е обсъдил в достатъчна степен и прибързано е, счел за изчерпан подхода към
детето, чрез въздействие от обществения възпитател.Не без значения са
показанията на майката Л.С., която твърди, че не познава обществения
възпитател.Това възражение на защита е във връзка, с извода на съда за
изчерпани всички възможности за работа с детето.Явно проти- вообществените
прояви до момента са извършвани с други деца на неговата възраст.Не отчел факта
и, че мамалолетния явно е започнал тези прояви след смъртта на баща си през
2017г.Като доказателство е заявеното от майката както пред първоинстанционният
съд, така пред въззивната инстанция, а именно че полага всички необходими грижи
за малолетния.Това е отразено и в социалния доклад от 09.12.2019г.Явно майката
няма финансови затруднения, стреми се да задоволява потребностите на децата си,
като е отразено, че често малолетния е
обвиняван неправилно.От заявеното пред въззивната инстанция е видно, че
малолетния ежедневно е трудово ангажиран по отглеждане на животните в
семейството.
От важно значение дали са настъпили промени в
поведението на малолетния С.Р., към неизвършване на противо- обществени прояви
е, че същият няма такива след решението на местната комисия от 06.12.2019г.До
настоящият момент на разглеждането на делото пред въззивната инстанция, е
изминал не малък период от време през които не са установени противообществени
прояви от малолетния.Същият живее в същата
социална страна, конкретно семейството му.Оказва му се контрол от
майката Л.С. и е трудово ангажиран.Съобразно условията в страната, предвид
епидемичната обстановка същия не е изоставил и образователния процес.
Като цяло от доказателствата по делото може да се
направи извод, че противообществение прояви се извършват заедно и с други деца
от етноса им, но отделянето от семейната среда, предвид възрастта и въпреки
налаганата до моментана възпитателна мярка –„предупреждение за настаняване нън
ВУИ“, настаняване във възпитателно училище, на този етап не е наложително. Както се посочи няма
данни след последния случай, предмет напредмет на възпитателно дело, до момента,
да е имал и други противообществени прояви, което явно е стремеж към контрол от
страна на родителя, за предотвратяване на противоправно поведение от страна на
малолетния. Замяната на семейната среда с рестриктивна такава, във
възпитателното училище, не би довела, с оглед възрастта на С.Р., до
превъзпитаващ ефект.Настаняването в такъв дом, сред обкръжение и на други
криминално проявили се лица, по скроро на този етап би довело до обратен ефект.Във
всички случаи, следва да се даде шанс на
родителя и малолетния, в семейна среда, нормална и най-необходима за отглеждането и възпитание
на деца, да се постигне превантивен и превъзпитаващ ефек.
Постановената крайна възпитателна мярка на този етап, се явява и несъответстваща
на тежестта и характера на последното деяние извършено от малолетния, поради
което решението на първо- инстанционния съд, следва да се отмени и наложи
възпитателната мярка по чл.13 ал.1, т.4 от ЗБППМН – „Поставяне под постоянен
надзор на родителя със задължение за полагане на засилени грижи“, в конкретния
случай на родителя Л.С.А.. Същата декларира пред въззивния съд, че може да се
грижи за детото и моли да остане в семейството.Засилините грижи, следва да се
изразяват в ежедневен постоянен и пряк контрол върху поведението на малолетния,
върху учебния му процес, ангажиране с
трудова дейност и недопускане за
събиране в социална среда с лица, които е извършват противообществени прояви, с
цел поправянето и превъзпитанието му.
По изложените съображени и на основание
чл.24б,ал.5,т.2 от ЗБППМН, въззивният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №25/10.03.2020г., постановено по ЧНД №363/2019г.
на РС-гр.Ч.Бряг, с което на малетния С.С.Р.- ЕГН **********,
на основание чл.24а, ал.4, т.1,вр. с чл.13, ал.1, т.13 от ЗБППМН е наложена
възпитателна мярка - „Настаняване във възпитателно училище-интернат“, като
вместо нея му НАЛАГА въз- питателна мярка по чл.13, ал1,т.4 от ЗБППМН-„Поставяне под постоянен надзор на родителя-Л.С.А.,***, със задължение за полагане на засилени грижи“.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :