№ 5521
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110127386 по описа за 2021 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът . е предявил установителни искове против Д. М. Т., при твърдения, че по
силата на закона, като собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес- : ., като е
ползвал доставена от дружеството топлинна енергия за период от 1.5.2016 г. до 30.4.2019 г.
в размер 3268,26 лв., не е заплатил същата в 45- дневен срок от изготвяне на общи
фактури, поради което дължи мораторна лихва в размер на 630,69 лв. за периода от
15.9.2017 г. до 25.8.2020 г., сумата от 25,3 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2019 г и мораторна лихва в размер на
4,8 лв. за периода от 31.8.2017 г. до 25.8.2020 г. Счита, че вземането за дялово
разпределение му се дължи по силата на чл.36 ОУ. В исковата молба се твърди, че
ответникът е собственик на имота, както и че по силата на разпоредбата на чл.153 ЗЕ,
доколкото всеки титуляр на вещно право на ползване или собственик, е клиент на ТЕ за
битови нужди. Ищецът твърди, че издава текущи фактури за клиентския номер, по
прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон, ФДР е изготвяла дялово
разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури, незаплатени от ответника,
поради което и считано от изтичане на 45- дневен срок от издаването на фактурата, и
ответникът е в забава в плащането на вземането за целия отоплителен сезон. Предявява
установителни искове за сочените суми, интересът си от които извлича от издадена в негова
полза заповед по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по заповедта по реда на чл.47,ал.5 ГПК.
Ответникът, в срока за отговор, чрез назначения от съда особен представител,
оспорва иска, като прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се
основанието за претенцията за лихва, с довод, че ищецът не е издавал фактури на името на
ответника, поради което и той не е изпаднал в забава. Оспорва се твърдението, че исковия
1
период ищецът е имал валиден договор с ФДР, че имотът е топлоснабдяван, както и
абонатната станция да е въведена в експлоатация. Оспорва се сградната инсталация да е
изградена въз основа строителни книжа, оспорва се претендираната проектна мощност.
Прави се възражение, че е следвало да се извърши заснемане на отоплителната инсталация,
каквото не е правено. Оспорва се енергията да е измерена въз основа годни, по закон, уреди.
Прави се възражение, че претенцията за лихва е нищожна, по смисъла на ЗЗП. Сочи се, че
ответникът не е собственик. Оспорва се претенцията за дялово разпределение и лихва, с
довод, че ищецът упражнява чужди права.
Представено е заявление от 1997г., подадено от ., за откриване на партида за имота, с
посочени двама потребители. По делото, ищецът е представил протокол, съставен от него,
за исключване на отоплението в имота. В протокола е посочено, че общата отопляема
кубатура на имота е 140 куб.м., а корегираната, като се съобрази изключването – 9 куб.м.
По делото се установи от нотариален акт № 39/2020г., че ответникът Д. М. Т. е прехвърлил
с договор за покупко – продажба на . правото на собственост върху имота. Видно от
вписването в нотариалния акт от 2020г., при съставянето му е представен писмен договор за
продажба на държавен имот по реда на НДИ , сключен на 25.1.1999г между Председателя
на ИК на ОбНС „.“ и ., удостоверение за наследници от 2020г.
Договорът за продажба на имота от Д.Т. на неучастващи по делото лица е сключен на
28.4.2020г. На 18.5.2020г. страните по договора са съставили протокол за въвод във
владение, с посочени показания на електромери.
Представен е споразумителен протокол от 28.4.2020г., с който Д.М. и новите
собственици са се спогодили, като продавачът ответник е поел задължението, при
необходимост от доплащане или да се получи надвзета от него сума, подадена до топлинния
счетоводител за абонатен номер . за всички отоплителни сезони, включително 2019/2020г.,
както и да се заплатят всички текущи сметки до предаване на владението на имота. В
протокола е вписано, че същият се съставя, за да послужи пред ищцовото дружество.
На 30.8.2002г. е проведено ОС на ЕС, на което взето решение за преминаване към
дялово разпределение, като на 25.9.2002г. е сключен договор с третото лице за
извършването му. За топлоснабдения имот, е посочен клиент ., за ползване само на топла
вода, като е вписано, че радиаторите са свалени.
Ищецът е представил съобщения към фактури, издадени на името на ., както и
третото лице е представило документи за извършено дялово разпределение.
От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза се
установява, че в имота няма монтирани водомери, отоплителните тела и щрангове,
включително в банята, са отрязани, тръбните връзки са отрязани. Новият собственик е
монтирал водомери.
За трите отоплителни периода , до имота е осигурен достъп, в имота не се ползва
енергия за отопление, начислена е ТЕ за подгряване на вода на база брой ползватели – 2
лица; прогнозните сметки са дадени от вещото лице в таблица 2, след изравнението –
2
таблица 3. ЗА имота не е начислявана енергия за отопление, а за топла вода на база 2 лица и
за сградна инсталация.
Видно от представените от ищеца съобщения към фактури, ищецът е издавал
прогнозни фактури, след което, през месец юли е сторнирал начислените прогнозни
вземания и е издавал една обща фактура, съдържаща цялата ТЕ за отоплителен сезон. По
този начин, прогнозно начислените суми за отоплителен сезон 5.2016.-4.2017г., възлизат на
850,16 лева, която сума е сторнирана след изготвяне на изравителната сметка и е издадена
една обща фактура, на стойност 1105,20 лева, тъй като след изравнението е налице сумата
255 лева за доплащане от потребителя. По този начин, прогнозно начислените суми за
отоплителен сезон 5.2017.-4.2018г., възлизат на 1290,36 лева, която сума е сторнирана след
изготвяне на изравителната сметка и е издадена една обща фактура, на стойност 1171,35
лева, тъй като след изравнението е налице сумата 119,04 лева за връщане на потребителя.
По този начин, прогнозно начислените суми за отоплителен сезон 5.2018.-4.2019г., възлизат
на 1321,56 лева, която сума е сторнирана след изготвяне на изравителната сметка и е
издадена една обща фактура, на стойност 991,71 лева, тъй като след изравнението е налице
сумата 329,90 лева за връщане на потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява
при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм.,
считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на
топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди. Ответникът е клиент на ищеца, като възражението от особения му
представител, че не се доказа връзката му с . е неоснователно. На първо време, през 2020г.,
ответникът е прехвърлил на трето на делото лице правото на собственост върху
3
топлоснабдения имот. Видно от нотариалния акт, при съставянето му е представен договор
за продажба на държавен имот, сключен с ., както и удостоверение за наследници. При
сключване на договор за покупко – продажба под формата на нотариален акт, нотариуса е
длъжен да провери собствеността върху имота, като резултатът от тази проверка се отразява
в нотариалния акт. По този начин, на основание чл.179,ал.1 ГПК, с официален
удостоверителен документ – удостоверяващ, че нотариусът, съставил нотариалният акт , е
установил преди изповядването на сделката, наследственото правоприемство между . и
ответника, същият факт е удостоверен по делото. Тук е моментът да се посочи, че делото не
е за собственост, поради което и твърдението на ищеца не подлежи на пълно и главно
доказване. За целите на производството, представеният нотариален акт, с който, ответникът,
който се легитимира пред нотариуса като собственик на имота и прехвърля същият, ведно с
протокол от ОС на ЕС, в който . е вписана като собственик на имота и е положен подпис,
доказва твърдението на ищеца за възникнало правоотношение по продажба на ТЕ за битови
нужди, при клиент ., в което правоотношение, наследникът й по закон е встъпил. Ето защо,
ответникът е клиент на ищеца, а възраженията на защитата на ответника, включително в
писмените бележки по съществото на спора, че не става ясна връзката на ответника с ., не
могат да се споделят от съда. Нотариусът, при изповядване на продажбата през 2020г., е
удостоверил наследственото правоприемство между ответника Д.Т. и ..
Съдът не споделя възраженията от името на ответника в отговора – сградната
инсталация е обща част /и като такава, собственост на етажните собственици/, поради което
и възраженията относно заснемане, строителни книжа, липса на годни уреди в абонатната
станция, касаят етажната собственост, и самите етажни собственици, а не ищеца.
Поради изложеното, исковете за главница са основателни, като размерът на
претенцията на ищеца се установява от представените извлечения от счетоводни документи,
както и от представените документи от трето лице – помагач, и неоспорената от страните и
приета от СРС съдебно – техническа експертиза. Вещото лице сочи, че при изготвянето на
дяловото разпределение, третото лице е спазило техническата част на Наредба № 16-
334/2007г.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2017г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
4
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен, а възражението за нищожност на общите условия - неоснователно.
Неоснователно е и възражението от името на ответната страна за недължимост на
обезщетение за забава, защото фактурите са издадени на името на .. Както се посочи по –
горе, по силата на ОУ, падежът на вземането не е обвързан с издаването на общата фактура,
а с изтичане на периода, за който същата се отнася.
По възражението за давност.
От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на
ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото
фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.
Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка
и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка,
разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към
фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение
давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по
правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на
5
задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада
в забава с изтичането на този срок
. Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след
7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Обстоятелството, че ищецът е издал кредитни
известия за текущите задължения и една обща фактура за реално дължимата стойност, е
неотносимо към теченето на давностния срок, защото противното разбиране би означавало
давността да тече от извършване на извънпроцесуално действие от кредитора, като
същевременно давността е санкция за неговото бездействие. Следва да се посочи, че
настоящият състав, при постановяване на решението си, съобразява постановените по
същия въпрос от въззивна инстанция съдебни решения по този въпрос, с които е отговорено
на въпроса – решение № 2028-12.3.2020г. по в.гр.д.№ 13819-2019г. на Втори Б състав,
решение № 1779-5.3.2020г. по в-гр.д.№ 6296-2019г. на Четвърти Д състав, решение № 1773-
4.3.2020г. по гр.д.№ 5588-2019г. на Четвърти Д състав, Решение № 4724 от 26.06.2019 г. по
6
в. гр. д. № 15597 / 2018 г. на Възз. III-б. Състав и други, като въз основа на трайната
практика на СГС, изменя собствената си практика по спорния въпрос.
Поради изложеното, погасителната давност за вземанията за топлинна енергия
започва да тече за всяка отделна фактура, от изтичането на 45 – дневен срок от датата на
издаването й, защото от този срок, кредиторът – ищец може да иска изпълнение на
задължението по нея. Относимо към делото, към датата на предявяване на иска в съда /
съгласно правилото на чл.422 ГПК, считано от подаване на заявлението в съда –31.8.2020г.
в погасителна давност са всички вземания с настъпил към 31.8.2017г. падеж. Вземането по
обща фактура от 7.2017г. е изцяло покрито от погасителна давност тъй като за прогнозните
суми по обща фактура, давността за вземането тече от издаването на всяка от фактурите и
изтичане на срока, като с общата фактура ново вземане за ищеца в размер 255 лева – за
доплащане от абоната, което вземане е ново за ищеца, падежът му настъпва с издаване на
общата фактура и изтичане на 45-дневен срок, следователно на 31.8.2020г., като е подадено
заявлението се прекъсва неизтеклия давностен срок. Следователно, за този отоплителен
сезон – м.5.2016г.- м.4.2017г., в давност е вземането от 850,16 лева главница, извън
погасителна давност е вземането за 255 лева. На основание чл.119 ЗЗД, в погасителна
давност е и начислената лихва върху главницата, като дължима остава сумата 74,16лева
обезщетение за забава от 15.9.2017г. до 25.8.2020г. върху главницата 255 лева.
Видно от обща фактура от 7.2018г. , същата включва вземането на ищеца по
прогнозни фактури от 5.2017г-. до 4.2018г. в размер 1290,36 лева, които са сторнирани и е
издадена обща фактура на стойност 1171,35 лева, която включва и сумата 119,04 лева за
връщане от сумите, начислени за прогнозна консумация за целия отоплителен сезон.
Следователно, в погасителна давност са прогнозни вземания на ищеца от 5.2017г-.и
6.2017г в размер 96,66 лева и 93,44 лева, и на основание чл.119 ЗЗД, за 36,02 лева
обезщетение за забава върху главницата по обща фактура от 7.2018г. .
За останалата претенция, исковете за главница и лихва са основателни.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение. На първо време,
претенцията е допустима – допустимостта се извежда от твърдението на ищеца, че в негова
полза е възникнало вземане. Ищецът твърди, че по силата на ОУ, клиентите заплащат на
него цената за услугата „дялово разпределение“, а възражението на защитата на ответника,
включително в писмените бележки, касаят евентуална претенция на третото лице по
отношение на ищеца.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
7
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно
от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на
ищеца е за главници по фактури от м.8.2018г. Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена
за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно
чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца.
Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на дялово
разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата.
Доколкото плащането на вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен размер, с
едно и също основание, произтичащи от един и същ юридически факт – договор, то и
давността за вземането по тях е тригодишна. По –горе се прие, че същата тече от датата на
издаване на фактурата, която съставлява покана до ответника да заплати сумата. Или към
31.8.2020г., когато е предявен искът, в погасителна давност е само вземането за дялово
разпределение по фактурата от 31.7.2017г., за – сумата от 1,15лева, и на основание чл.119
ЗЗД – за сумата 0,31 лева лихва.
По разноските.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство в общ размер 128,58 лева, от
които 78,58 лева държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт и за исковото
производство - сумата в общ размер 1208,15 лева, от които -202,15 лева държавна такса,
100 лева юрисконсултско възнаграждение, 400 лева депозит за вещо лице и 506 лева
депозит за особен представител.
Ответникът, съразмерно с основателната част на исковете, дължи на ищеца сумата от
85,22лева за заповедното производство и от 800,72 лева за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Д. М. Т., ЕГН **********, с адрес ., , чрез особен
представител адвокат Р.Р., САК, дължи на . ЕИК: . ., общ. Столична, обл. София (столица)
Сумите: главница от м.07.2017г. до 30.04.2019 г. в размер на 2228 лева цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: . , ведно със
законна лихва от 31.8.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
347,39 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 25.8.2020 г., сумата от 24,15 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.8.2017 г. до 30.4.2019 г.,
ведно със законна лихва от 31.8.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 4,49 лв. за периода от 31.8.2017 г. до 25.8.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 41328/2020г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск против него за горницата, до пълните предявени размери на претенцията,
както следва: за горницата над уважения размер от 2228лева до пълния предявен размер на
главницата 3268,26 лева, за топлинна енергия, както и за период от м.5.2016г. до 6.2017г.
включително , мораторна лихва за горницата над уважения размер от 347,39 лева, до
пълния предявен размер от 630,69 лева, за дялово разпределение над уважената сума от
24,15 лева до пълния предявен размер на претенцията от 25,30 лева – претенция по фактура
от 7.2017г., и обезщетение за забава върху нея над уважения размер 4,49 лева до пълния
предявен размер от 4,80 лева.
ОСЪЖДА Д. М. Т., ЕГН **********, с адрес ., да заплати на ., ЕИК .,
представляван от ., с адрес ., сторените разноски: сумата 85,22лева по гр.д.№41328/2020г. и
сумата 800,72 лева по гр.д.№27386/2021г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „
Техем Сървисиз“ ООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9