РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. Бургас, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120102731 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Юробанк България“ АД срещу Е. Н. Н., в качеството
му на наследник на Н. П. Н., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата
от 1793,49 лева, представляваща главница по сключен между ищеца и Н. П. Н. Договор за
издаване на кредитна карта от 13.09.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от
депозиране на заявлението в съда - 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 340,03 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
30.07.2019 г. до 20.06.2020 г., сумата от 124,05 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 30.07.2019 г. до 12.03.2020 г., сумата от 19,02 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 14.05.2020 г. до 22.02.2021 г., сумата от 219,94 лева,
представляваща дължими такси по договора за периода от 30.07.2019 г. до 22.02.2021 г. и
сумата от 120 лева, представляваща стойността на разноските по връчване на покана до
длъжника, на основание чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между ищеца и Н. П. Н. /наследодател на ответника/, починал на
08.01.2021 г. е сключен Договор за издаване на кредитна карта от 13.09.2018 г., по силата на
който на кредитополучателя е предоставена възможност да ползва кредитен лимит в размер
от 2300 лева, а последният се е задължила да връща усвоените суми, ведно с
възнаградителна лихва за ползването. Сочи се, че ГПР – 31,73 % и ГЛП – 18,9 %. Поддържа
се, че ответникът е усвоил сумата от 1793,49 лева, като считано от 30.07.2019 г. не е
извършвал погашения по кредита. Излага се, че на 20.06.2020 г. на кредитополучателя е
връчена ПДИ чрез ЧСИ. Поддържа се, че след връчване на поканата за доброволно
изпълнение кредитополучателят е починал, като в правата и задълженията по кредитното
правоотношение е встъпил неговият наследник – ответникът по настоящото дело. Твърди се,
че към настоящият момент описаните по-горе суми са останали неиздължени към ищеца.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
1
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди се, че процесният договор е прекратен след
смъртта на кредитополучателя, съгласно чл. 14.5. от ОУ към договора, поради което счита,
че срокът по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД е изтекъл. Сочи се, че изискуемостта на вземанията не е
настъпила по отношение на наследника на кредитополучателя, доколкото същият не е
поканен в срока по чл. 84 ал. 1 от ЗЗД. Възразява се, че ответникът не е материално пасивно
легитимиран по исковете, доколкото е възможно да се е отказал от наследството на баща си.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание за ищеца не се явява процесуален представител.
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за издаване
на кредитна карта от 13.09.2018 г. сключен между ищеца и Н. П. Н., в който страните са
договорили кредитен лимит в размер от 2000 лева. По делото са представени и ОУ на
ищеца за издаване и използване на кредитни карти, както и Приложение № 1 към ОУ. Видно
от приложението е, че са уговорени ГПР – 31,73 % и ГЛП – 18,9 %. Съгласно т. 6 от
приложението при забава на месечна вноска кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на ОЛП на БНБ плюс десет пункта.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че единствен
наследник на Н.Н., починал на 08.01.2021 г. е неговият син – ответник по настоящото дело.
От служебно извършената от съда справка приложена към делото /л. 90/ се
установява, че няма вписан отказ от наследството оставено от Н. П. Н., извършен от неговия
син – ответник по делото.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че усвоени в периода от 22.09.2017 г. до 16.09.2019 г. са общо 3639 лева. Към
датата на изготвяне на заключението непогасената главница е в размер от 1793,49 лева, а на
възнаградителната лихва за периода от 10.07.2019 г. до 10.06.2020 г. е размер от 340,03 лева.
Според заключението начислената мораторна лихва за периода от 10.10.2019 г. до 10.06.2020
е в размер от 103,97 лева. В констативно-съобразителната част на заключението е посочено,
че при проверка в счетоводството на ищеца се установява, че към момента на изготвяне на
заключението непогасените от ответника банкови такси са в размер от 219,94 лева, а
разноските за връчване на ПДИ на ответника възлизат на 120 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените от ищеца искове са с правно чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по
посоченото в исковата молба споразумение, включващо твърдяните клаузи за дължимост на
главница, лихви, такси и разноски, по силата на което сумата по заема е усвоена от
ответника и за него е възникнало задължение, да заплати сумите, предмет на исковете, в
претендираните размери. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
задълженията си да заплати процесните суми, или направените правоизключващи
възражения.
2
По делото не е спорно, а и от представения от ищеца договор за потребителки кредит
се установява възникването на валидно облигационно правоотношение между ищеца и
кредитополучателя Н.Н. по делото именно с твърдените от ищеца параметри. В тази връзка
се установи от заключението на вещото лице, което съдът кредитира в тази част като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, че кредитополучателя е усвоил
и към момента на експертизата не е възстановил кредитния лимит в сочените в исковата
молба размери.
Установи се, че след смъртта на кредитополучателя Н.Н. е оставил за наследник сина
си – ответника по делото. Доколкото се установи от извършената служебна справка /90 от
делото/, че ответникът не е извършил отказ от наследство, настоящият състав приема, че
Е.Н. е приел наследството на баща си. По силата на възникналото вследствие на смъртта на
наследодателя Н.Н. универсално правоприемство в полза на ответника, съдът приема, че
ответникът е встъпил в кредитното правоотношения по сключения между ищеца и Н.Н.
Договор за издаване на кредитна карта от 13.09.2018 г.
С оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен
ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и
уговорената договорна лихва на падежните дати.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице се установи, че към датата
на изготвяне на заключението непогасената главница е в размер от 1793,49 лева, а на
възнаградителната лихва за периода от 10.07.2019 г. до 10.06.2020 г. е размер от 340,03 лева.
По отношение на мораторната лихва, в заключението не е отразен правилно зададеният при
възлагането период, поради което, съдът не кредитира същото в тази му част. Размерът на
мораторната лихва начислен върху главницата за периода от 30.07.2019 г. до 22.02.2021 г.
изчислен чрез calculator.bg възлиза на 255,07 лева, след приспадане на периода от 13.03.2020
г. до 13.05.2020 г., за който обезщетение за забава не се дължи, съгласно чл. 6 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, в рамките на
който размер е и предявеният иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. В констативно-съобразителната
част на заключението е посочено, че при проверка в счетоводството на ищеца се установява,
че към момента на изготвяне на заключението непогасените от ответника банкови такси са в
размер от 219,94 лева, а разноските за връчване на ПДИ на ответника възлизат на 120 лева.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени за следните суми: сумата от 1793,49 лева, представляваща главница
по сключен между ищеца и Н. П. Н. Договор за издаване на кредитна карта от 13.09.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда - 19.04.2021
г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 340,03 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 30.07.2019 г. до 20.06.2020 г., сумата от 143,07 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 30.07.2019 г. до 22.02.2021 г.
По отношение на претенциите за банкови такси и разноски за ПДИ, съдът приема, че
предвид липсата на оспорване на заключението и при съобразяване на доказателствената
сила, която чл. 182 от ГПК придава на вписванията в счетоводните книги, исковете за тези
суми също са основателни, поради което следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно - деловодни разноски. Представени са доказателства за следните разноски: сумата
от 600,45 лева за заплатена държавна такса, сумата от 5 лева за СУ, сумата от 300 лева за
депозит за особен представител и сумата от 300 лева за депозит за вещо лице. По делото
ищецът е представляван от процесуален представител, но не са ангажирани доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което същото не следва да се присъжда от
съда под формата на разноски. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 1205,45 лева, представляваща направени по делото съдебно - деловодни
разноски.В
3
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Н. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Б, кв. „да заплати на Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „, сумата от
1793,49 лева /хиляда седемстотин деветдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща главница по сключен между ищеца и Н. П. Н. Договор за издаване на
кредитна карта от 13.09.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на
заявлението в съда - 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от
340,03 лева /триста и четиридесет лева и три стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 30.07.2019 г. до 20.06.2020 г., сумата от 143,07 лева /сто четиридесет и
три лева и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.07.2019
г. до 22.02.2021 г., сумата от 219,94 лева /двеста и деветнадесет лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща дължими такси по договора за периода от 30.07.2019 г. до
22.02.2021 г. и сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/, представляваща стойността на
разноските по връчване на покана до длъжника, на основание чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл.
86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. Н. Н., ЕГН ********** с адрес гр. Б, кв. „да заплати на Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „, сумата от
1205,45 лева /хиляда двеста и пет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща
направени по делото съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/ Ф. Радинов_______________________
4