Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1592/10.09.2018 година, град Бургас,
Административен съд –
Бургас, в съдебно заседание на дванадесети юни,
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
разгледа адм.д. № 3084/2017 година.
Производството е образувано по искане вх. №
12100/14.11.2017 година по описа на Административен съд - Бургас, от И.Т.Т. с
ЕГН ********** и Т.П.Т. с ЕГН ********** ***.
Искането е с посочено правно основание чл. 256 – 257
от АПК, според мотивите на определение № 146/05.01.2018 година по адм.д. № 14
529/2017 година на ВАС, с което определение № 2553/15.11.2017 година на
настоящия съдебен състав е отменено, а делото е върнато за продължаване на
производството.
С искането се излагат твърдения за незаконосъобразно
фактическо бездействие на кмета и служители на Община Бургас по подадено
заявление с дата 24.10.2017 година (лист 11 - 15) до кмета на общината от И.Т.
и Т.Т..
И.Т. и Т.Т. заявяват, че са поискали от кмета на
общината да „отмени промяната на ПУП на с. Черно море и с. Рудник, одобрен с
протокол № 6 от 19.02.2004 г от административния орган Община Бургас“ по
отношение на конкретно описани осови точки, защото според тях се цели
„заобикаляне и нарушаване на закона и евродирективите за НАТУРА 2000, и
невъзможност за ползване на имотите“, както и „невъзможност за прилагане на
частни инвестиционни проекти“ в техните имоти с резултат тяхното обезценяване и
заграбване.
По отношение на конкретно посочени три УПИ Т. са
поискали от „административният орган Община Бургас да спази закона и премахне
допълнително създаденото и доизградено в противоречие със закона земенасипно
съоръжение /дига/ и незаконен строеж основи на мост от отпаднал проект“, а също
така „да се направи достъпна изградената канализация с европейски средства“ и
„да се прекарат ток и вода“, съгласно чл. 84 от ЗУТ.
Подалите искането твърдят, че със заявлението от
24.10.2017 година са поискали от служители на общината служебно да „се поправи
и хармонизира с кадастъра“ графичната част на ПУП на село Рудник и село Черно
море, както и да се подадат данни в АГКК за „виртуално изместване на осевите
точки“ и „промяна на границите“ на имотите им.
Изтъкват, че са поискали да се „поправи служебно от
специалистите на община Бургас промяната с която се сече законно построена
масивна къща“, както и че е налице опит да бъде заграбена тяхна собственост. Поддържат,
че не са „разрешавали промяната“ и че не са съгласни да са „незаконосъобразно
съсобственици със Община Бургас“.
След като съпостави твърденията в искането с правната
квалификация, определена от ВАС, настоящият състав приема, че то е допустимо но
неоснователно.
Със заявлението си от 24.10.2017 година Т. са поискали
от кмета на общината да „отмени промяната на ПУП“ на две села, одобрен с
протокол № 6/19.02.2004 година на „Община Бургас“, т.е. на Общински съвет –
Бургас, каквато компетентност кметът не притежава по закон.
Поискали са и премахване на земенасипно съоръжение и
основи на мост, които според тях са незаконни, осигуряване на достъп до
канализация, прекарване на ток и вода. Описаните действия не са задължение на
кмета на общината. Компетентността на кмета за премахване на незаконни строежи
е нормативно установена в чл. 225а от ЗУТ. Тази компетентност, обаче, не е
свързана с фактически действия, а с
провеждане на административно производство за установяване на
незаконосъобразността на определен обект (строеж) и издаването на заповед за
премахването му. Ищците не твърдят, че е имало такова административно
производство. Отделно, съгласно чл. 2 ал.7 от Наредба № 1 от 30.07.2003 година
за номенклатурата на видовете строежи, земенасипните съоръжения – диги, са
обекти от първа категория, а мостовете, с изключение на посочените в чл. 8
т.1-2, са обекти от първа – трета категория, т.е. не попадат в пределите на
материалната компетентност на кмета на общината за образуване на
административно производство по премахването им. Извън компетентността на
служителите на Община Бургас е и „прокарването на канализация“ и „прокарването
на ток и вода“ до имотите на жалбоподателите (т.е. осигуряване на
електрозахранване и водоподаване). Фактическото извършване на тези действия се
реализира от инвеститор или собственик на имот, след сключване на договор със
съответното експлоатационно дружество, а не от служителите на общината. В
случая не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника, произтичащо
пряко от нормативен акт, което да може да се оспори по чл. 257 от АПК.
„Поправянето и хармонизирането“ на кадастрална карта
за конкретните имоти, посочени от ищците, също не е задължение на общинската
администрация. Съгласно чл. 4 ал.1 от ЗКИР, кадастърът се създава, поддържа и съхранява от Агенцията по геодезия,
картография и кадастър към министъра на регионалното развитие и благоустройството,
а съответните териториални служби на агенцията поддържат картите в актуален
вид.
Искането „да се поправи служебно от специалистите на
Община Бургас промяната с която се сече законно построена масивна къща“ и се
„заграбва частна собственост“ не е свързано с извършването на фактически, а на
правни действия, т.е. не попада в обхвата на чл. 256 – 257 от АПК.
Нито едно от поисканите действия със заявлението от
24.10.2017 година не произтича пряко от разпоредбите на конкретен нормативен
акт, за да бъде установена незаконосъобразността на правно дължимо поведение
(действие или бездействие) на ответника. Затова и искането, като неоснователно,
следва да се отхвърли.
Неоснователността на искането, обуславя основателност
на претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски – юрисконсултско възнаграждение, направено своевременно в последното
съдебно заседание по делото. Затова, на основание чл. 78 ал.8 от ГПК във връзка
с чл. 37 ал.1 от ЗПрП и чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, ищците следва да заплатят на ответника
разноски в размер на 100 (сто) лева.
С оглед на изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ искане вх. № 12100/14.11.2017 година по описа
на Административен съд - Бургас, подадена от И.Т.Т. с ЕГН ********** и Т.П.Т. с
ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА И.Т.Т. с ЕГН ********** и Т.П.Т. с ЕГН **********
*** сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: