Решение по дело №136/2018 на Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ № 260015

гр. Велинград, 19.10.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА

При секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Терзиева- Владимирова гр. дело № 136 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, депозирана от Н.В.Ц., с ЕГН: **********, като ищец по гр.д. № 136/2018 г., по описа на РС- Велинград, конституиран на мястото на починалата в хода на процеса С.Н.М., с ЕГН **********,***, със седалище и адрес: бул. „Хан Аспарух“ №35, представлявана от кмета Костадин Коев,  с която е предявен иск с правно основание по чл. 31, ал.2 от ЗС, с искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствените му 2/3 идеални части от парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, за периода от 01.01.2015 г. до 31.01.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата 183 лева, представляваща лихва за забава, за периода от 09.01.2015 г. до датата на подаване на исковата молба-18.01.2018 г..

В исковата молба ищцата твърди, че с влязло в сила решение на Окръжен съд Пазарджик от 14.06.2001 г., по гр. д. № 633, по описа на съда за 2001 г. е призната за съсобственик на 2/3 идеална част от имот, възстановен по силата на ЗВСОНИ, намиращ се в гр. Велинград и представляващ парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, а останалата1/3 идеална част от него принадлежи на ответника. Сочи се, че страните по делото са съсобственици на тази част от процесния имот, попадаща в двора на Основно училище „Г. Бенковски“, като от момента на възстановяване на собствеността до настоящия той се ползва от него, тъй като ответникът му го е предоставил. Поддържа, че по този начин Община Велинград я е лишила от възможността свободно да използва собствеността си, поради което на основание чл.31, ал.2 от ЗС й дължи обезщетение. Излага, че ответникът многократно е канен да заплати обезщетение за ползването на имота, но такова не е получавано. Сочи, че е подала искова молба (служеща и като покана за изпълнение) за заплащане на обезщетение за ползването на имота, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за период до 16.07.2003 г.. С влязло в сила решение на ВКС № 14/07 от 27.02.2007 г., на IVa отделение, по гр. д. № 2776 по описа за 2005 г., ответникът е осъден да заплати претендираното обезщетение за лишаването от ползата на съсобствения имот за съответния период. Твърди, че и след това ответникът продължил да отказва да заплаща обезщетение, поради което отново бил предявен иск, по който с Решение № 104/17.06.2013 г., по гр.д. № 1715, по описа на ВКС за 2011 г. искът й бил уважен. Впоследствие между страните били водени още две дела, по които исковете били уважени. Доколкото и към настоящия момент ищцата е лишена от ползата от съсобствения имот претендира да е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който иска ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за периода от 01.01.2015 г. до 31.01.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата 183 лева, представляваща лихва за забава, за периода от 19.01.2015 г. до датата на подаване на исковата молба-18.01.2018 г..

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, изразява становище, че предявените искове са изцяло неоснователи. Оспорва идентичността на имота и квотите на страните в съсобствеността по отношение на него. Поддържа, че ищцата няма основание да претендира обезщетение, тъй като не са налице законните предпоставки за това. Твърди се, че за процесния период няма искане от ищцата до Общината за заплащане на обезщетение, а на следващо място, че не е създавал пречки да ползва имота съобразно предназначението му и правата й, а тя не е пожелала да ползва реално. Сочи  се, че процесният имот не се ползва лично от Община Велинград, както и че тя не го е предоставяла под каквато и да е форма за ползване на трети лица, нито получава някакви доходи от него. Признава се, че част от процесния имот попада в двора на ОУ „Г. Бенковски“, но се твърди, че в друга е реализирана, съгласно регулация улица, а третата попада вече в друг парцел, като никоя от тези не се ползва лично и само от Община Велинград. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС

Страните не спорят, че процесния имот пл.№7696, от кв.424, по плана на гр. Велинград е съсобствен между тях, изложеното се установява от прието като писмено доказателство Решение от 14.06.2001 година по гр.дело № 633/2001г. на Окръжен съд Пазарджик, влязло в сила на 13.06.2003г..

От приетата по делото и неоспорена от страните ССЕ, която и съдът кредитира като компетентна и безпристрастна, се установява, че месечната наемна цена за периода от 01.01.2015 год. до 31.01.2015 година за процесният имот възлиза на 600 лв. /0,33лв. за ползване на кв. метър и  квадратура за 2/3 ид.части от имота /, а размерът на мораторната лихва върху така изчисленият месечен наем за периода от 19.01.2015 г. до 17.01.2018 год. вкл.възлиза на 182,65 лв.

От гласните доказателства, събрани чрез разпита на Л.З.- директор на училището, чиито двор се помещава в процесния имот става ясно, че повече от десет години се водят дела между С.М. и общината. Установява, че дворът на училището е ограден и знае мястото, за което се води делото, и че в това място има площадка за подготвителната група, те играят там и всички преминават оттам, както и че входа на училището е през това място. Установява, че училището има охрана. 

В процесния случай се установи кумулативното наличие на трите предпоставки, регламентирани в чл. 31,ал.2 от ЗС – страните по делото са съсобственици на процесния имот при права 2/3 за ищцата и 1/3 за ответника. Ответникът – Община Велинград е предоставил ползването на целия имот на ОУ”Г.Бенковски” Велинград, като ищцата е отправила писмена покана до другия съсобственик, обективирана в искова молба до ОС Пазарджик от 21.07.2003 година, в която изрично ищцата претендира за обезщетение  за ползване на имота. От събраните гласни доказателства се установи, че имотът се ползва и се е ползвал за училище, ограден е и ищцата няма достъп до него.

Относно размера на обезщетението, от което е била лишена ищцата при ползване на целия имот от ответника, респ. от третото лице за спора, на което е предоставено ползването, съдът приема заключението на съдебно-икономическата експертиза, според което то е в размер на 600 лв..  

При така установеното от фактическа страна и предвид изложените правни съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 31,ал.2 от ЗС-  за заплащане на  обезщетение в размер на по 600лв., за периода от 01.01.2015 г. до 31.01.2015 г. за това, че съсобственият имот се ползва само от единия от съсобствениците е основателен.  

По иска с правно основание по чл.86 от ЗЗД.

Предвид основателност на главния иск и доколкото е налице забавено плащане на процесното обезщетение, то за ответника е възникнало и задължение  за заплащане на лихви за забава върху него. При съобразяване заключението на вещото лице се установява, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските

При съобразяване представените доказателства за извършените в хода на производство разноски, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК същите следва да бъдат възложени в тежест на ответниците по молбата или те следва да бъде осъдени да заплатят сумата от 200 лева..

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание по чл. 31, ал.2 от ЗС Община Велинград, със седалище и адрес: бул. „Хан Аспарух“ №35, представлявана от кмета Костадин Коев, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Ц., с ЕГН: **********, като ищец по гр.д. № 136/2018 г., по описа на РС- Велинград, конституиран на мястото на починалата в хода на процеса С.Н.М., с ЕГН **********, сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствените й 2/3 идеални части от парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, за периода от 01.01.2015 г. до 31.01.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, а на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 182,50 лева, представляваща лихва за забава, за периода от 19.01.2015 г. до датата на подаване на исковата молба-18.01.2018 г..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Велинград, седалище и адрес: бул.Хан Аспарух“ № 35, представлявана от кмета Костадин Коев, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Ц., с ЕГН **********,***, конституиран в хода на процеса на мястото на починалата С.Н.М., с ЕГН **********, сумата от 200 лв., представляваща разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му пред Пазарджишки окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                  

ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА