Решение по дело №2530/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        24.04.2019г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	16.04.		2019

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Кечева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		2530		2018

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по предявена искова молба от И.Б.В., с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, със съдебен адрес *** - адв. Ю.Д. срещу „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. БОБОВ ДОЛ, УЛ. „ГЕОРГИ ДИМИТРОВ”, представлявано от управителя ХАРАЛАМПИ ЛОЗАНОВ ЗЛАТАНОВ.

           Ищецът твърди, че със Заповед № 47/23.12.2015 година било прекратено по взаимно съгласие на страните и пенсиониране трудовото правоотношение, съществувало между страните в настоящото производство, като ищецът работил на  длъжност „стругар”, което прекратяване - считано от 21.12.2015 година, на основание чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда, като сочи, че мястото й на работа било Рудник „Христо Ботев”- отдел „ЕМ и РД”, цех „Енерго-ремонтен”. Твърди, че тъй като работила в ответното дружество повече от 10 години, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят следвало да й изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, а съгласно Колективния трудов договор - раздел VII, чл. 33, ал. 3, предл. III, по който ответникът е страна - още две брутни трудови възнаграждения при пенсиониране, които обезщетения били начислени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, но и до настоящия момент не са изплатени. Твърди, че ответното дружество й дължи сумата от 6 945, 00, от които  5 208, 75 лева обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно с 1 574, 29 лева мораторна лихва, считано от 21.12.2015 година /датата на която е станало изискуемо съответното обезщетение/ до датата на предявяване на исковата претенция в съда и две БТВ на стойност 1 736, 25 лева по силата на КТД, ведно с 524, 76 лева мораторна лихва, считано от 21.12.2015 година /датата на която е станало изискуемо съответното обезщетение/ до датата на предявяване на исковата претенция в съда. Сочи, че сигнализирала Дирекция „Инспекция по труда” гр. Кюстендил, които от своя страна извършили проверка на място и констатирали, че обезщетението не е изплатено, дали задължително предписание на ответното дружество да й изплати сумите в срок до 20.02.2018 година, но въпреки тези предписания и до днес сумите не са й платени. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 6 945 лева, представляваща сбор от: 1. неизплатено до настоящия момент обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест БТВ на стойност 5 208, 75 лева, ведно с 1 574, 29 лева мораторна лихва, считано от 21.12.2015 година /датата на която е станало изискуемо съответното обезщетение/, до датата на предявяване на исковата претенция в съда, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; 2. неизплатени до настоящия момент обезщетение по чл. 33, ал. 3 от Колективния трудов договор в размер на две БТВ на стойност 1 736, 25 лева, ведно с 524, 76 лева мораторна лихва, считано от 21.12.2015 година /датата на която е станало изискуемо съответното обезщетение/ до датата на предявяване на исковата претенция в съда, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез юрисконсулт Д.Д., в който отговор и депозирана молба – становище на 05.04.2019г. се признават исковите претенции.

           Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, ведно със събраните доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

           Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед № 47/23.12.2015 година било прекратено по взаимно съгласие на страните и пенсиониране трудовото правоотношение, съществувало между страните в настоящото производство, като ищецът работил на  длъжност „стругар”, което прекратяване - считано от 21.12.2015 година, на основание чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда, както и че мястото на работа на ищцата било Рудник „Христо Ботев”- отдел „ЕМ и РД”, цех „Енерго-ремонтен”. Установява се още, че ищцата е работила в ответното дружество повече от 10 години, поради което при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят следвало да й изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, а съгласно Колективния трудов договор- раздел VII, чл. 33, ал. 3, предл. III, по който ответникът е страна - още две брутни трудови възнаграждения при пенсиониране, които обезщетения са начислени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, но неизплатени, възлизащи на сумата от 6 945, 00 лева, която сума, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест БТВ на стойност 5 208, 75 лева и 1 574, 29 лева мораторна лихва, считано от 21.12.2015 година /датата на която е станало изискуемо съответното обезщетение до датата на предявяване на исковата претенция в съда и обезщетение по чл. 33, ал. 3 от Колективния трудов договор в размер на две БТВ на стойност 1 736, 25 лева, ведно с 524, 76 лева мораторна лихва, считано от 21.12.2015 година /датата на която е станало изискуемо съответното обезщетение/ до датата на предявяване на исковата претенция в съда.

           Предвид горното и установената доктрина и юриспруденция когато признанието на иска не възбужда съмнение у съда и се отнася до право, признато от нашия правен ред, съдът може да основе решението си само на него, без да излага мотиви.

           Във връзка с изложеното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът счита, че следва да постанови решението при признание на иска на ответника, че искът е основателен, без да излага мотиви за това. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че претенцията в общ размер на 6 945, 00 лева главница, 2 099, 05 лева законна лихва за периода от 21.12.2015 година /датата на която е станало изискуемо съответното обезщетение/ до датата на предявяване на исковата претенция в съда, е основателна и доказана и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху главницата от 12.12.2018г.  – датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

           По разноските:

           Претендирани са в исковата молба разноски от ищеца, каквито следва да му се присъдят за адвокатско възнаграждение в размер на 782, 20 лева на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА и Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на исковете, макар да ги е признал. Ответникът следва да внесе по сметка на РС – Дупница и дължимата ДТ по предявените искове на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в общ размер на 361, 76  лева.

           Мотивиран от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът

                                                          

РЕШИ:

    

           ОСЪЖДА „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. БОБОВ ДОЛ, УЛ. „ГЕОРГИ ДИМИТРОВ”, представлявано от управителя ХАРАЛАМПИ ЛОЗАНОВ ЗЛАТАНОВ да заплати на И.Б.В., с постоянен адрес:***, с ЕГН ********** сумата от 6 945, 00 (шест хиляди деветстотин четиридесет и пет) лева, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест БТВ на стойност 5 208, 75 лева и 1 574, 29 лева мораторна лихва, считано от 21.12.2015 година /датата на която е станало изискуемо съответното обезщетение до датата на предявяване на исковата претенция в съда; сумата от 2 261, 01 (две хиляди двеста шестдесет и един лев и една стотинка), от които 1 736, 25 лева - обезщетение по чл. 33, ал. 3 от Колективния трудов договор в размер на две БТВ и 524, 76 лева мораторна лихва, считано от 21.12.2015 година /датата на която е станало изискуемо съответното обезщетение/ до датата на предявяване на исковата претенция в съда, ведно законната лихва върху дължимите суми, съответно 5 208, 75 лева и 1 736, 25 лева, считано от 12.12.2018 г., до окончателното изплащане на сумите.

           ОСЪЖДА „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. БОБОВ ДОЛ, УЛ. „ГЕОРГИ ДИМИТРОВ”, представлявано от управителя ХАРАЛАМПИ ЛОЗАНОВ ЗЛАТАНОВ да заплати на И.Б.В., с постоянен адрес:***, с ЕГН ********** сумата от 782, 20 (седемстотин осемдесет и два лева и двадесет стотинки), представляваща сторени разноски по делото за адвокатски хонорар.

           ОСЪЖДА „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. БОБОВ ДОЛ, УЛ. „ГЕОРГИ ДИМИТРОВ”, представлявано от управителя ХАРАЛАМПИ ЛОЗАНОВ ЗЛАТАНОВ  да внесе по сметка на РС – Дупница дължимата държавна такса по предявените искове на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в общ размер на 361, 72  (триста шестдесет и един лев и седемдесет и две стотинки).

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от връчването му в препис  на страните.

                                                            

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: