№ 412
гр. Перник, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. Й.А
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720201506 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Б. П. Б., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление №9603/11.09.2025г., издадено от началник отдел „Оперативен
контрол и контрол по рeпубликанската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура” -
София, оправомощен със заповед №РД-11-560/02.05.2025г. на председателя на
УС на АПИ, с което на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от Закона за
движението по пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН е наложено административно
наказание глоба в размер 2000 /две хиляди/ лева, за това, че на 21.08.2025 г.,
08.34 часа, на път А3, км. 30+200, на пътен възел Боснек, като водач на
съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси, марка Мерцедес, модел Актрос с
рег. № ****, и полуремарке с три оси с рег. № ****, извършва превоз на товар
/фракция/, като осовото натоварване на управляваното съчленено пътно
превозно средство надвишава нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от
Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС – нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движението
по пътищата във връзка с чл.7, ал.1 т.4, б.а и чл.7, ал.1, т.3, б.б от Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно. Твърди, че нарушението не е извършено, че
установената фактическа обстановка не съответства на действителната, както
и че при съставянето на акта и наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. Алтернативно, при
1
отхвърляне на направените възражения, моли за изменение на наказателното
постановление като наложеното административно наказание бъде намалено
до предвидения в закона минимум. Разноски не се претендират .
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал
и упълномощен от него представител. Преди съдебното заседание е
депозирал допълнително писмено изложение, в което е изразено съгласие за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Поддържа се молбата за отмяна на
обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен въз
основа изложените възражения в жалбата.
Административнонаказващият орган - началник отдел „Оперативен
контрол и контрол по рeпубликанската пътна мрежа“, дирекция „АРОК“ към
Агенция “Пътна инфраструктура”, чрез процесуалния си представител – ю.к.
М.М., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно по съображения в писмено изложение, депозирано преди
съдебното заседание. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна
възнаграждение на адвокат.
Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намери за установено следното:
На 21.08.2025г., 08.34 часа, по път А3, в посока гр. Перник – Дупница, Б.
П. Б. управлявал съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси, марка Мерцедес,
модел Актрос с рег. № ****, и полуремарке с три оси с рег. № ****,
превозвайки фракция. На отбивна площадка на пътен възел Боснек на АМ
Струма, при км.30+200, на територията на Община Перник, бил спрян за
проверка от инспектори в отдел „Оперативен контрол и контрол по РПМ“, Д
“АРОК” при А “ПИ“, София – свидетелят Р. Й. Г. и А.М.А.. След преглед на
представените от водача документи било извършено измерване с техническо
средство – ролетка 1311/18/5м/ на разстоянието между осите на превозното
средство, както и измерване на натоварването задвижващата единична ос и
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето с техническо средство
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, модел DFW - KR, №118845.
При измерването контролните органи установили натоварване на
задвижващата (2ра) единична ос на ППС 13.005 т. при максимално допустимо
натоварване на задвижващата ос 11.500 т., съгласно чл.7, ал.1 т.4, б.а Наредба
№11/2001г. на МРРБ. При измерено разстояние между осите 1,36 м.
установили, че натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.510
т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл.7, ал.1,
т.3, б.б от Наредба №11/2001г. на МРРБ.
Водачът не представил разрешение /разрешително/ за превоз на товар
при превишение на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата
за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от
администрацията, управляваща пътя (А“ПИ“) по заявление от превозвача.
Въз основа на това, на място срещу водача на товарния автомобил било
образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за
2
установяване на административно нарушение №0011030/21.08.2025г., като
актосъставителят – свид. Г. приел, че са нарушени разпоредбите на чл.139,
ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1
т.4, б.а и чл.7, ал.1, т.3, б.б от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.
При съставяне на акта соченият като нарушител вписал, че няма
възражения. На същия бил връчен препис от акта срещу разписка.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения.
На 11.09.2025г. след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, извършена
въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност
на Б. П. Б. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля Р. Й. Г., както и
приетите писмени доказателства: съставеният АУАН №0011030/21.08.2025г.,
документ от измерване на превозно средство /кантарен билет/, копие на
свидетелства за регистрация част II, № ********* и №*********, кантарна
бележка №239261 от 21.08.2025г., заповеди №РД-11-97 от 29.01.2025г. и №РД-
11-560/02.05.2025г., на председателя на УС на А”ПИ”, доказателства за
сертифициране и техническа изправност на средства за измерване /везна и
ролетка/.
Въз основа на приетата фактическа обстановка, установена чрез
събраните доказателсттвени материали, от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата по същество е неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът намери,
че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана
материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към
съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Съставител на
АУАН е инспектор Р. Г., който е включен сред длъжностните лица, определени
със заповед №РД-11-97 от 29.01.2025г на Председател на УС на А”ПИ” да
съставят актове за установяване на административни нарушения срещу лица,
нарушили или наредили да се извърши движение на ППС в нарушение на
Закона за пътищата, Закона за движението по пътищата и разпоредбите на
Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.
Компетентността на административнонаказващия орган да издава
наказателни постановления за нарушения по съставени от оправомощени
служители на А“ПИ“ актове за установяване на административни нарушения
при условията и по реда в Закона за движението по пътищата, произтича от
приетата Заповед №РД-11-560/02.05.2025г. на председателя на УС на Агенция
„Пътна инфраструктура“, издадена в съответствие с правомощията на
председателя на управителния съвет на агенцията по чл.21г, т.1 и т.8 и чл. 56,
3
ал.3, т.1 от Закона за пътищата във връзка с чл.167, ал.3 и чл.170, ал.1 от
Закона за движението по пътищата. В този аспект възраженията в жалбата са
неоснователни.
Обвинението е формулирано ясно и разбираемо, а отразените
фактически обстоятелства са достатъчни от гледна точка пълно очертаване на
обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя, както за
формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено прецизно.
В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно са записани
датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на МПС,
посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз
основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко по
смисъла на чл.3, т.2 от Наредба №11/2001 г. на МРРБ и за него са приложими
разпоредбите на този нормативен акт. Формулирана е и ясна констатация за
това, че с оглед установените параметри на МПС, натоварването на
задвижващата единична ос на ППС и на тройната ос на полуремаркето
надвишава максимално допустимите норми по чл.7, че същото е тежко по
смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата и движението му е в нарушение на
установените изисквания и ред.
Описанието на нарушението в наказателното постановление е напълно
идентично с това в обстоятелствената част на АУАН, като са изложени същите
фактически обстоятелства. Пълно съответствие се констатира и при
означаване на нарушените законни разпоредби, съгласно изискването в чл.42,
ал.1 т.5 и по чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН.
В този смисъл съдът приема, че описанието на нарушението е
достатъчно не само с оглед упражняване правото на защита от страна на
наказания субект, но и с оглед извършване на съдебния контрол за
законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение по чл.139, ал.1, т.2,
предл.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т. 4, б.а
и чл. 7, ал.1, т.3, б.б от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.
Приложението на административнонаказателната норма на чл.177, ал.3,
т.1 предл.3 от ЗДвП е законосъобразно, тъй като именно тя е относима към
описаното нарушение, предвиждайки наказване на водач, който, без да спазва
установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса
или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, каквото е нарушението,
вменено на Б. Б. като водач на ППС.
Извършването на описаното в НП нарушение е доказано.
Събраните доказателства - писмени и гласни, са еднопосочни и
установяват, че при извършеното от контролните органи измерване на
управляваното от жалбоподателя ППС натоварването на задвижващата
единична ос на ППС е било 13.005т. при максимално допустимо натоварване
11.500т., съгласно чл.7, ал.1, т. 4, б.а от Наредба №11/2001г. на МРРБ, сумата
от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е била 29.510 т., при
максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.б
от Наредба №11/2001г. на МРРБ.
От показанията на свидетеля Р. Г. и съставения за проверката документ за
измерване на превозното средство /електронна кантарна бележка/, които съдът
4
кредитира, се установява, че ППС с превозвания товар е било измерено ос по
ос, като въз основа на отчетените стойности са констатирани параметрите на
осово натоварване. Резултатите от измерването се кредитират изцяло, тъй като
са получени при измерване, осъществено по установения ред, от длъжностни
лица, поименно определени със заповед на председателя на УС на АПИ да
осъществяват контрол на ППС, движещи се по РПМ, за спазване на
изискванията на Наредба №11/03.07.2001 г., преминали съответно обучение,
както и с технически изправни измервателни средства /ел. везна, модел DFW -
KR, №118845 и ролетка 1311/18/5м/. В съставения документ за измерване на
превозното средство, приет като писмено доказателство, ползваното средство
за измерване е индивидуализирано по вид и сериен номер, съответстващи с
означените в акта и н.п.. Жалбоподателят, като водач на МПС, е бил запознат
с удостоверените в съдържанието му обстоятелства, видно от положения
подпис, и не е направил никакви възражения, свързани с измерването.
Приетите като писмени доказателства документи относно
сертифицирането и техническата изправност на ползваните средства за
измерване доказват, че измерванията са извършени с годни средства,
надлежно сертифицирани, съответстващи с одобрения тип и с метрологичните
изисквания, поради което съдът изцяло кредитира резултатите от тях,
отразени в отпечатаната от везната кантарна разписка..
Отчетените стойности при измерването несъмнено установяват, че МПС
е тежко съгласно нормите, установени в чл.7 от Наредба №11/2001г. на МРРБ,
тъй като измереното натоварване на задвижващата единична ос на ППС и на
тройната ос на полуремаркето надвишават допустимото съгласно чл.7, ал.1, т.
4, б.а и чл.7, ал.1, т.3, б.б от Наредбата /превишаването е съответно с 1.505т.
и с 5.510 тона/.
При това положение, движението на МПС е било в нарушение на чл.139,
ал.1, т.2 от ЗДвП, която разпоредба въвежда изискването движещите се по
пътищата (отворени за обществено ползване съгл. чл.1 от ЗДвП) ППС да са с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството и с товари, които
не представляват опасност за участниците в движението. Тези норми, както и
условията и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата,
отворени за обществено ползване /по смисъла на §1, т.7 ДР на Закона за
пътищата/, са установени именно в издадената на основание чл.139 от ЗДвП
Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.. В нея са регламентирани условията и
реда, при които се допуска движение по пътищата за обществено ползване на
ППС, които не отговарят на установените стойности за размер, маса,
натоварване на ос и товар, т. е. на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно
след получаване на разрешение от администрацията, управляваща пътя (чл.8,
ал.2 от Наредбата), което следва да бъде съгласувано с органите на МВР, или
след заплащане на такса в случаите на чл.14, ал.3 от Наредбата. .
В конкретния случай тези условия не са били налице - водачът на
превозното средство не е представил разрешително, издадено по реда на
наредбата по заявление на превозвача, за да е разрешено движението на ППС
с установените параметри на натоварване на осите. Това обстоятелство не е
спорно и се потвърждава от събраните по делото доказателствени материали.
5
Ето защо констатацията на АНО за извършено нарушение е обоснована
и законосъобразна. Законосъобразно за него е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, който в
качеството си на водач на ППС, е субект на процесното нарушение.
Съществуващата доскоро противоречива практика на съдилищата по
въпроса какво нарушение извършва водач на ППС, когато управлява
извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за
обществено ползване, без да е спазен установения за това ред /без да е налице
разрешение за това/ – по чл. чл.53, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал. 2, т. 1, б.а от ЗП или
по чл.177, ал.3, т.1, вр. чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, е преодоляна с Тълкувателно
постановление № 2 от 08.10.2025 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегия на
ВАС, постановено по т. д. № 5/2023 г. В тълкувателния акт е прието, че в тези
случаи водачът извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139,
ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, когато не е собственик на
пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза,
съответно не е наредил превоза.
В мотивите е изложено, че субекти на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2
във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от ЗП са лицата, които са задължени да
поискат от собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя,
разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС, или да
заплатят съответната такса в случаите на чл. 14, ал. 3 от наредбата. Тези лица
са собствениците на превозните средства от посочената категория или лицата,
извършващи превоза, в качеството им на лицензирани превозвачи, както
когато наредят превоза, така и когато управляват лично ППС от посочения
вид.
Физическите лица, осъществяващи фактическото управление по силата
на трудов договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, нямат
задължение да подават заявление за издаване на разрешение за осъществяване
на движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и затова те не следва да
носят отговорност по чл. 53, ал.1, т.2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от ЗП.
Противното би означавало работникът като водач да носи
административнонаказателна отговорност за виновното поведение на друго
лице - на неговия работодател - собственик на ППС или превозвач (физическо
лице или юридическо лице), който не е поискал и не е получил необходимото
разрешение, в противоречие с основания принцип в чл.24, ал.1 от ЗАНН,
според който административнонаказателната отговорност е лична и всеки
отговаря за собственото си виновно поведение.
Така дадените разрешения в тълкувателното постановление са изцяло
относими към спора в настоящото производство.
В случая, от приетите като писмени доказателства копия на свидетелства
за регистрация част II, №№ *********, ********* и кантарна бележка се
установява, че собственик на пътното превозно средство е търговското
дружество "*****“ ООД, и че това ЮЛ като превозвач е извършвало превоза.
При така установеното фактическо положение и предвид дадените
задължителни разрешения с цитираното тълкувателно постановление,
законосъобразно актосъставителят и АНО са квалифицирали деянието като
нарушение на чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП и са ангажирали
6
административнонаказателна отговорност за него на основание чл.177, ал.3,
т.1 ЗДвП на жалбоподателя, който, като водач на ППС, извършващ фактически
превоза в изпълнение на трудовите си задължения, е субект на това
нарушение.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28
от ЗАНН. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Надвишаването на нормите
по Наредбата винаги повишава рисковете относно безопасността на движение,
създава предпоставки за възникване на технически неизправности и
настъпване на тежки ПТП, като и за повреждане и преждевременно износване
на пътната инфраструктура. В случая не се касае и за незначително
превишение, за да има основание за обсъждане на маловажност.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
Административнонаказателната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП,
към датата на процесното нарушение, предвижда наказване с глоба от 500 до
3000 лв. на водач, който, без да спазва установения за това ред управлява
пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството (в издадената на основание 139 от ЗДвП Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС).
Последвалата законодателна промяна (обн. ДВ, бр. 64 от 2025, в сила от
07.09.2025г.) не е по-благоприятна, доколкото за същото нарушение е
предвидено налагане на глоба в абсолютен размер 3000 лева.
В случая на Б. Б. е наложено административно наказание глоба над
средния предвиден в закона размер, а именно 2000 лева. Съдът счита, че
размерът на наказанието необосновано е завишен. Вярно е, че АНО е изложил
мотиви за решението си относно извършената индивидуализация, но те са
единствено в насока генералната превенция, не и в насока личната такава.
Без внимание са останали наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно, че нарушението е за първи път, констатация за което
се съдържа в наказателното постановление, както и че жалбоподателят е
управлявал процесното пътно превозно средство в изпълнение на възложени
му трудови функции, т.е., извършил е нарушението в условията на служебна
зависимост от своя работодател, което има отношение към подбудите му.
АНО не е ангажирал доказателства за семейното и имотно състояние на
санкционираното лице, за да е възможна преценка съответно ли е на
комплекса от фактори, имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието.
В този аспект съдът приема, че целеният ефект от наказването би се
постигнал с налагане на наказание в минимален размер, което мотивира
смекчаване отговорността на нарушителя. Съдебният състав счита, че глоба в
този размер ще бъде съответна на характера и тежестта на нарушението, ще
отговори на изискването за справедливост и на целите, към постигането на
които е насочено административното наказване по чл.12 от ЗАНН - да се
предупреди и превъзпита нарушителя, за когото нарушението е първо по ред,
към спазване на установения правен ред.
7
В този смисъл съдът изменя акта по чл.58д, т.1 от ЗАНН.
По разноските:
Изхода на делото обосновава присъждане на възнаграждение на
процесуалният представител на АНО, който своевременно направи искане за
това. Жалбоподателят не е направил разноски.
Предвид изменението на обжалвания акт по чл.57д, т.1 ЗАНН и
намаляването на размера на административното наказание от 2000 на 500 лв.,
страната има право на юрисконсултско възнаграждение, определено по
съразмерност, пропорционално съобразно изменения размер на
административното наказание (съгласно чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 и 2
ГПК).
Поради това, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен съгласно чл.37 от закона за правната помощ, вр. чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно 130 лева, тъй като
делото не се отличава с фактическа или правна сложност и е разгледано в едно
съдебно заседание. В съответствие с правилото на чл.78, ал.3 от ГПК същото
следва пропорционално да бъде намалено съобразно изменения размер на
административното наказание и съобразно защитената част от интереса на
страната, от което следва, че жалбоподателят ще бъде осъден да заплати 32.50
лева юрисконсултско възнаграждение в полза на АПИ.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 от ЗАНН и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №9603/11.09.2025г., издадено от
началник отдел „Оперативен контрол и контрол по рeпубликанската пътна
мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
“Пътна инфраструктура” - София, с което на основание чл.177, ал.3, т.1,
предл.3 от Закона за движението по пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН на Б. П. Б.,
ЕГН **********, с адрес гр. ******, е наложено административно наказание
глоба в размер 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.2,
предл.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т. 4, б.а и
чл. 7, ал.1, т.3, б.б от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, като на същото
основание във вр. с чл.3, ал.1 от ЗАНН НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание глоба от 2000 /две хиляди/ лева на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Б. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ******, да заплати на
Агенция “Пътна инфраструктура” - София, бул. Македония №3,
юрисконсултско възнаграждение в размер 32.50 /тридесет и два лева и 50 ст./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
8
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9