№ 474
гр. Пещера, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско
дело № 20255240100305 по описа за 2025 година
Предявен е иск от К. Г. Д. с ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ***
адрес за призоваване и съобщения - чрез адв. С. Д. АК-Пазарджик, адрес на
кантората - гр. Пазарджик, *** против И. М. Т. от **********.
Твърди ищеца, че от 1998г. живее и работи в Англия, като се прибира в
страната два - три пъти годишно.
През 2021г. закупил имот - двор с къща в с. Юнаците, т.к. имал
намерение да се прибере окончателно в България. Къщата била стара и се
нуждаела от основен ремонт, но най- належащ бил ремонтът на покрива.
През месец юни 2022г. когато бил в отпуск в България разбрал от
строителната бригада, която щяла да извършва ремонта на къщата му, че И. Т.
от с. Бяга имал цех за дървен материал и материала, който продавал бил
качествен и обработен против гниене и дървояди. Свързал се с него и поискал
да му достави 3 кубика обработен дървен материал.
На 22.06.2022г. посетил на място цеха в с. Бяга, за да види дървения
материал и се договорили да му достави дъските и гредите, предварително
обработени и изсушени, за цена 1080лв. за кубик.
Дал му капаро от 1000 лева, за които той му подписал разписка и обещал
за 10 дни да му достави готовия материал.
1
Минали десет дни, но материала не бил доставен, поради което ищецът
го потърсил по телефона. На следващия ден отишъл в с. Бяга заедно със сина
си в цеха на Т., последния им показал наредени дъски, като казал, че този
материал е на ищеца, но му трябвали още 3-4 дни да се доизсуши. Тогава Т.
поискал от ищеца да му плати и останалите пари, като щял да докара
материалите след около седмица. Не се разбрали за остатъка , ищецът не искал
да дава пари преди да получи материала и си тръгнали.
Още същия ден ответника Т. пристигнал в с. Юнаците като в камиона
возел 3 кубика дървен материал, вързан и опакован, но необработен.
Т.к. договорката им била за обработен материал, ищецът отказал да го
приеме и поискал от ответника да му върне капарото, но Т. отказал, качил се в
камиона и потеглил, като казал на ищеца, че ще му върне парите, но трябвало
да продаде материала.
След около още десетина дни ищецът отново потърсил ответника , но
той вече категорично отказвал да разговаря с ищеца и му заявил, че „ нищо
нямало да му даде, нищо не можел да му направи, да си гледал работата“.
Провокиран от неговото поведение подал жалба в РП- Пазарджик, но
получил постановление за отказ да се образува досъдебно производство.
Формулират петитум да се осъди „ И. М. Т. ЕГН ********** от гр.
Брацигово,ул. Ангел Джиндефиров 8 и адрес в **********, да заплати на К. Г.
Д. с ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ****, сумата от 1000 лева получено
като капаро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на иска-19.03.2025г- до окончателното й изплащане.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника. Депозиран е
отговор, но същият е извън преклузивния едномесечен срок. Отделно от това
в същия не се съдържат доводи или твърдения относно претенцията, нито са
направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска си чрез адв. Сл. Д..
Ангажира доказателства.
Ответникът се явява лично и с адвокат И. Б.. Оспорва иска. Твърди, че с
ищеца се договорили да достави 3 кубика по 1000 лева , като получил капаро
срещу разписка за 1000 лева. Твърди, че в деня на доставката ищецът му давал
2
само 1000 лева и обещал да му даде останалите 1000 лева до една седмица.
Ответникът не бил съгласен и не свалил материала. След което си тръгнал.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
По делото е приета разписка – частен удостоверителен документ, от
която се установява, че ищецът му е дал сумата от 1000 лева на дата
22.06.2022 г за 3 кубика иглолистни дъски.
Прието е по делото Постановление на ОП Пазарджик от дата
12.04.2023г. по прок.преп.вх. №1093/2023г. , с което се потвърждава
постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от РП
Пазарджик като е прието, че отношенията между страните са гражданско
правни.
По делото е разпитан свидетеля Валентин Кръстев, приятел на сина на
ищеца, който депозира показания, че лятото на 2022 година бил ангажиран от
ищеца, който познавал, за да свалят дървен материал за направа на покрив на
къща. Бил свидетел когато ответникът докарал материала, който не изглеждал
обработен, а върху него имало още трици и дъските били необработени за
плесен и дървеници. Твърди, че знае от сина на ищеца, че ответника чак след
много разправии докарал материала. Твърди, че ищецът тогава като видял
материала казал, че не е това което е поръчал и ответникът си тръгнал. Не
знае за договорки да не се плаща на ответника , или да се плаща на части.
Твърди че ищецът е бил готов да му даде 2000 лева за доставката. Към
момента покрива е направен.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и
незаинтересовани, като не откри причина или мотив свидетеля да дава
показания в една или друга посока.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1
пр. 3 от ЗЗД .
От събраните доказателства се установява, че между страните е сключен
неформален договор от дата 22.06.2022 г. за изработка на обработен срещу
гниене 3/ три/ кубика дървен материал за обща сума от 3000 лева. В
3
изпълнение на договореностите ищецът е дал на ответника на същата дата
срещу разписка сумата от 1000 лева .
Договорът за изработка по своята правна същност представлява
неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като
при учреденото от него материално правоотношение за ответника са породени
две основни облигаторни задължения – да изработи съобразно поръчката в
срок и без отклонение от нея и недостатъци на 3 кубика обработен дървен
материал и да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да приеме
(одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя.
Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на
изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното.
Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на
изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено
изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане
означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението
на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал.
2 ЗЗД. Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение, поръчващият може да развали договора- чл. 265 ЗЗД.
По въпроса кои са законоустановените предпоставки за валидно
упражняване правото на разваляне на договор с оглед разпоредбата на чл. 87,
ал. 2 ЗЗД има трайно установена практика, изразена и в постановеното по реда
на чл. 290 ГПК решение от 30.01.2012 г. по гр. д. № 116/2011 г. II т. о. на ВКС.
В практиката се приема, че правното действие на волеизявлението за
разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били
налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87
ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на
длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора.
Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил
готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал
необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация.
4
Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на
неизпълнение от страна на длъжника. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД са
предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без
отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок.
Разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД посочва, че когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока
ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Алинея втора на
същата разпоредба сочи, че кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля
договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло
или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако
задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
От показанията на свидетеля Кръстев се установява, че ищецът е
упражнил правото си устно да развали едностранно договора поради
неизпълнение на задължението от ответника да изпълни възложената работа.
В случая такъв срок не е необходим, тъй като ищецът вече е завършил
ремонта си.
От събраните доказателства се установява, че ответникът първо не е
изпълнил задължението си в предвидения срок, като въпреки това ищецът му
е дал възможност да изпълни. При последващия опит за изпълнение същият
не е бил изправна страна, тъй като е доставил материал, който не е отговарял
на договореното.
Ответникът не е доставил материала, не е върнал и сумата, дадена като
аванс. Ответникът не е направил и изявление, че ще задържи материала,
докато ищецът заплати остатъка. Ответникът не е направил и изявление, че
ще достави материала съгласно уговореното, след като отстрани
недостатъците.
Предвид горното, безспорно ответникът задържа сумата от 1000 лева
без да има основание за това.
По делото не се спори, че сумата не е върната и материалът не е
5
доставен.
В случая се установява от събраните доказателства, че дадената сума от
ищеца на ответника в изпълнение на договорно задължение, произтичащо от
сключения устно между страните договор е на отпаднало основанието за
получаването й от ответника предвид развалянето договора и обратното
действие на развалянето установено в чл. 88 ЗЗД.
Ето защо искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
И. М. Т. следва да заплати на К. Г. Д. с ЕГН **********, от гр.
Пазарджик, **** сумата от 1000,00 лева, представляваща част от платената от
него на отпаднало основание цена за доставка на дървен материал от дата
22.06.2022г. в общ размер от 3000,00 лева, развален поради неизпълнение от
страна на ответника, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 19.03.2025 г. до окончателното й
изплащане .
Следва да бъде уважена и претенцията за разноски като същите се
претендират в минимален размер адвокатско възнаграждение и разноски за
държавна такса или общо 450,00 лева.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. Т. ЕГН ********** от гр. Брацигово, ****, ДА ЗАПЛАТИ на
К. Г. Д. с ЕГН **********, от гр. Пазарджик, **** сумата от 1000,00 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 19.03.2025 г. до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА И. М. Т. ЕГН ********** от гр. Брацигово, ****, ДА ЗАПЛАТИ на
К. Г. Д. с ЕГН **********, от гр. Пазарджик, *** сумата от 450, 00 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
6
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7