РЕШЕНИЕ
№ 1355
гр. Варна, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20253110202623 по описа за 2025 година
установи следното:
Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба предявена от М. П. М., ЕГН ********** от
с.Въглен, общ.Аксаково, област Варна, ул.“********“ № **, против
Наказателно постановление (НП) № 24-0819-003369/13.11.2024 г. на Началник
група в ОД МВР Варна, сектор „ПП“- Варна.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
Сочи, че е пенсионер и получава ниски доходи.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява
1
лично. Моли съда да отмени атакуваното НП на посочените в жалбата
основания.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител,
депозирани са писмени бележки. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание
твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 08.08.2024 г. в 14:02 часа, служителите на ОД МВР Варна, сектор
„ПП“ – свидетелите Л. М. и Е. Г. спрели за проверка движещият се в гр.Варна
по ул. "Цар Борис III" в квартал "Виница" до спирка "Дом майка и дете" в
посока центъра на града товарен автомобил "Мерцедес 814" с рег. №
********, собственост на фирма "Солей 06" ООД, с водач жалбоподателя - М.
М..
При проверката констатирали, че автомобилът извършва превозва на
инертни материали - чакъл, за който приели, че не е покрит и може да бъде
разпилян на пътното платно, както и че същия е със значителна техническа
неизправност – липса на ляво странично огледало за виждане назад .
За констатациите от извършената проверка св. Л. М. – мл.
автоконтрольор съставил против водача на МПС – жалбоподателя Д., АУАН
сер. GA, № 1296829/08.08.2024 г., в който квалифицирал установените
нарушения по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП.
Актът бил предявен и връчен срещу подпис на нарушителя, който
след като се запознал със съдържанието му, го подписал без да има
възражения.
2
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени
възражения против АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 24-0819-
003369/13.11.2024 г., с което при идентичност на описанието на нарушения и
тяхната правна квалификация, жалбоподателят е санкциониран на основание
чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП за нарушението по чл. 177, ал.4, т.2 от ЗДвП с
налагане на "глоба" в размер на 1000.00 /хиляда/ лева; на основание чл. 179,
ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с "глоба" в
размер на 200.00 /двеста/ лева.
От показанията на свидетелите Л. М. и Е. Г. се установяват
обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически
констатации и съставянето на АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията
на свидетелите Г. и М. и от писмени доказателства – справка за нарушител,
заповед, справка- регистрация на МПС и др., приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Приобщените към доказателствените материали писмени
доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и
пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което
е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по место извършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
3
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се
явява неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник група в ОД МВР
Варна, сектор ПП Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е
съставен от компетентно лице.
По пункт 1 от НП.
Съдът приема, че вменената за нарушена от жалбоподателя
разпоредба на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП предвижда специална санкция за
лице, което управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в
нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, при
констатирани значителни неизправности при укрепването на товара.
По делото не се спори, че именно процесният ден и час,
жалбоподателя е бил спрян от служителите на автомобилна администрация, и
че именно той е управляван процесния камион, за който служителите са
констатирали описаните в акта и в НП не редовности. Първият спорен въпрос
по делото, е наведеното възражение в жалбата, дали е бил покрит и не
обесобасен товара или не, както твърдят служителите инспектори, като съдът
дава вяра именно на техните показания, като обективни и безпристрастни,
съответни на писмените доказателства по делото, още повече, че и двамата
свидетели, разпитани в с. з. сочат, че самият водач им е казал –"че
покривалото не работи". Поради което и възраженията в този аспект в
жалбата, съдът намира за неоснователни.
4
Отделно от това, фактическото описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, са изложени ясно и разбираемо, по
начин, гарантиращ възможността на привлечения към административно
наказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е
вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на
какви факти е достигнато до формирания извод. Съдържащото се описание на
нарушението е достатъчно от гледна точка ефективно упражняване правото на
защита, като акта и НП са издадени и в съответствие с разпоредбата на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
Законът не поставя изискване за излагане на мотиви от АНО при
издаване на наказателното постановление.
По същество:
По делото не се спори, че на посочените дата и час жалбоподателя М.
П. М., с ЕГН **********, е управлявал на 08.08.2024 г. в 14:02 часа,
служителите на ОД МВР Варна, сектор "ПП" – свидетелите Л. М. и Е. Г.
спрели за проверка движещият се по ул. "Цар Борис III" в квартал "Виница" до
спирка "Дом майка и дете" в посока центъра на града товарен автомобил
"Мерцедес 814" с рег. № ********, собственост на фирма "Солей 06" ООД, с
водач жалбоподателя - М. М.., като извършва превоз на инертни материали -
чакъл, за който приели, че не е покрит и може да бъде разпилян на пътното
платно, както и че същия е със значителна техническа неизправност – липса на
ляво странично огледало за виждане назад .
Степента на неизправността за обезопасяване на превозвания товар е
"значителна", като не са спазени изискванията за обезопасяване на
превозвания товар, определени в приложение № 1 от Наредба № 7 от
27.04.2018 г. на МТИТС, в нарушение на изискванията на Наредбата по чл.
127, ал. 4 от ЗДвП, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на
превозваните товари - нарушение на чл. 127, ал. 4, от Закон за движение по
пътищата във вр. с чл. 9, ал. 4 и т. 20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7
от 27.04.2018 г. на МТИТС, каквото е и вмененото нарушение на
жалбоподателя, като следва да се посочи, че съгласно чл. 177, ал. 4, т. 2 ЗДВП
Който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на
5
изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от: т. 2. хиляда
лева – при констатирани значителни неизправности при укрепването на
товара; тоест тази разпоредба съдържа в себе си, както санкция, така и
правило за поведение, доразвито съгласно чл. 127, ал. 4 ЗДВП именно в
процесната НАРЕДБА № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните
товари, като действително АНО е можел освен като санкционна да посочи
тази норма и в самото нарушение, но в случая този пропуск, съдът намира за
несъществен, тъй-като е ясно описано и приведено под основните релевантни
правни разпоредби описаното нарушение, а именно като такова по чл. 127, ал.
4, от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 9, ал. 4 и т. 20.5.2 от
Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на МТИТС, като на водача
на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/,
му е било наложено административно наказание глоба 1000. 00 /хиляда/ лева.
Приетите за безспорно установени факти по-горе са относими към
обективните признаци от състава на нарушението, вменено във вина на
жалбоподателя, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП
наказва се, който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в
нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, а именно Наредба
№ 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари.
М. М. е субект на визираното нарушение, тъй като съгласно
разпоредбите на визирания подзаконов нормативен акт отговорността за
укрепването на товарите е на водача на превозното средство. На същия са
вменени конкретни задължения във връзка с обезопасяването преди
натоварването, по време на товаренето и по време на превоза на товара,
неизпълнението на които се наказва на основание разпоредбата на чл. 177, ал.
4 от ЗДвП, във връзка с Наредбата, с различно по тежест административно
наказание, диференцирано по размер в три точки, в зависимост от естеството
на неизправността - дали се касае за незначителни /т. 1/, значителни /т. 2 или
опасни /т. 3 неизправности при обезопасяването на товара.
Понятията са дефинитивно определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на
ЗДвП. Така законодателят приема, че "незначителни неизправности",
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
6
неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на
превозното средство или без значително въздействие върху околната среда,
както и други незначителни несъответствия; "значителни неизправности",
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство
или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни
несъответствия, а "опасни неизправности", включително при укрепването на
товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по
пътищата или имат въздействие върху околната среда.
Съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на
превозваните товари, към която препраща нормата на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП,
правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за
обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с
укрепването на товарите, са определени в приложение № 1. В ал. 5 от същата
разпоредба е предвидено, че неизправностите, свързани с укрепването на
товари по ал. 4, се класифицират в три групи според степента на риска, както
следва: незначителна неизправност - когато товарът е бил
обезопасенправилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност
от проверяващите органи; значителна неизправност - когато товарът не е бил
обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или
преобръщане на части от него, и опасна неизправност - когато безопасността
на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или
изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща
пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.
Според съдържащата се в приложението класификация и предвид
естеството на неизправността, предмет на процесното нарушение, същата е
съотносима с т. 20.1.3. 4. и 20.5.2. Във всяка от двете хипотези оценката на
неизправността може да се класифицира като значителна, но и опасна в
зависимост от това дали мрежите и платнищата / покривалото/ не са
достатъчно подходящи за обезопасяване на товара или са напълно
7
неподходящи, както и дали насипния товар не е подходящо обезопасен или
загубата на товара създава опасност за трафика.
В конкретния случай въпреки загубата /изсипване/ на товар и
създадената опасност за движението, както сочат и свидетелите в с. з., на
жалбоподателя, контролните органи са класифицирали неизправността при
укрепването на насипния товар само като значителна, не и като опасна,
каквито предпоставки е имало. Оценката обаче на неизправността при
укрепването на товара се осъществява по правилата, регламентирани в
Приложение № 1 към чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. и в
определена степен /извън заложените обективни критерии/, е предоставена на
преценката на проверяващия.
В този аспект, независимо дали са били налице достатъчно основания
за класифицирането на неизправността като опасна, нарушителят е поставен в
по-благоприятно положение, доколкото е приложен закон за полеко наказуемо
нарушение. Предвид инициирането на производството по негова жалба,
преквалифициране на нарушението, като осъществено при констатирана
опасна неизправност при укрепването на товара, е недопустимо с оглед
забраната reformatio in pejus, тъй като е свързано с утежняване на
положението му - следва да понесе наказание в по-висок размер на основание
чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП. Нарушението е квалифицирано законосъобразно,
тъй като изложените факти са относими към елементите на посочения
правопораждащ фактически състав, с горната бележка, като нарушението се
явява и доказано.
Неприлагането от АНО на закон за по-тежко наказуемо нарушение,
ако такъв е бил приложим, не съставлява основание за отмяна на
наказателното постановление, каквато последица се обосновава от страна на
жалбоподателя. При конкретните обстоятелства безспорно е било
констатирано управление на пътно превозно средство с неукрепен товар, в
нарушение на изискванията на Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на
превозваните товари, за което водачът е наказан в по-благоприятната за него
хипотеза, предвид класифициране на неизправността като значителна. Волята
8
на АНО относно нейния характер и съобразените правнорелевантни факти е
формулирана ясно, поради което не е налице противоречие между описанието
на нарушението и правното му квалифициране, с какъвто довод се
аргументира искането за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.
По тази причина описанието на фактическия състав на нарушението, е ясен и
напълно достатъчно е било описанието на фактите и правато, за да разбере
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице за
извършването на какво по вид нарушение е привлечен към отговорност.
Въз основа на изложеното и доколкото установените факти изпълват
състава на административното нарушение, вменено във вина на П., съдът
приема, че същото е действително извършено, доказано е по несъмнен начин и
е квалифицирано точно, съгласно материалния закон.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.
28 от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, съгласно която за
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и чл. 58 г от ЗАНН.
Извършеното нарушение не е маловажно и от гледна точка
дефинициите в § 6, т. 32 от ДР на ЗДвП и § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, а и с оглед
особеностите на конкретния случай. Както се посочи, в резултат на
неукрепването на насипен товар, по време на движение по автомагистрала, е
могло да се причинят материални щети на други автомобили и на други
участници в движението, което категорично не дава основание да се счете, че
отклонението от нормативно предписаното поведение е незначително, респ. че
нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
По пункт 2 от НП.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя
9
пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Под
техническа изправност следва да се разбира нормално функциониране на
всички системи на моторното превозно средство.
"Значителни неизправности", според легалната дефиниция - § 6, т. 71
ДР ЗДвП са откритите по време на проверка неизправности, които могат да
засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху
околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на ППС (издадена по делегация – чл.
101, ал. 4 ЗДвП, и определя неизправностите и тяхната класификация)
Според част І от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. - Методика за извършване на периодичен преглед за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства, методът на
проверка е допустимо да е визуален. Това означава, че в допълнение към
огледа на съответните елементи техническият специалист при необходимост
също и манипулиране с тях.
В обстоятелствената част на санкционния акт е посочено, че
техническата неизправност в конкретния случай представлява липса на ляво
странично огледало за виждане назад , обуславя извод, че автомобилът не е
бил технически неизправен.
Установените по делото факти сочат на липсата на ляво странично
огледало за виждане назад, в каквато връзка са изцяло както гласните
доказателства по делото-показанията на двамата служители на реда.
Констатираната липса на ляво странично огледало за виждане назад
сочи на наличие на значителна техническа неизправност, определена като
10
такава с Наредба № Н-32от 16.12.2011 г. на управлявания от възз. автомобил.
Поради което правилно с процесното НП е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност за неспазване на изискването на
чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя МПС да бъдат технически
изправни.
Противно на твърденията на въззивника правната квалификация на
деянието е правилно определена от административно наказващия орган.
Непосочването на допълнителни подзаконови разпоредби, конкретизиращи
вида неизправност, не опорочава наказателното постановление до степен
незаконосъобразност, доколкото както в АУАН, така и в НП, от фактическа
страна нарушението - неизправността, е посочено достатъчно пълно и точно,
а в хода на административнонаказателното производство защитата се гради
срещу фактите, а не срещу тяхната правна квалификация. От съдържанието на
НП става ясно за извършването на какво нарушение касационният
жалбоподател е привлечен към административнонаказателна отговорност,
поради което не е нарушено правото му на защита.
По делото възз. М. М. не ангажира доказателства, че към датата на
описаното в АУАН и НП проверка управляваното от него МПС е било
технически изправно. В горния смисъл е и практиката на АДмС-Варна –
например Решение № 329/11.01.2024 г. по КАНД № 2231/2023 г., Решение №
3359/02.04.2024 г. по КАНД № 189/2024 г. и много други.
Квалифицирането на констатираната в случая техническа
неизправност като значителна (вж. т. 8.1.1. от Методиката, представляваща
Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., чл. 37,
ал. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. и § 6, т. 72 ДР ЗДвП) е обусловило
налагане на административното наказание, предвидено в чл. 179, ал. 6, т. 2 от
ЗДвП, което е определено в изрично регламентирания в посочената
санкционна норма фиксиран размер, поради което същото не подлежи на
редуциране. За съда не съществува законова възможност да измени
издаденото НП, като определи административното наказание глоба под
предвидения от законодателя размер, поради наличие на забрана за това,
11
заложена в разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното
нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога
застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП е призвана да гарантира. Сравнително високият размер на предвидената
санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока
степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде
толерирана, а да бъде санкционирано, с оглед превъзпитание на дееца му към
спазване на законоустановения ред. Нещо повече от приложената по делото
справка за нарушител/водач е видно, че възз. М. е бил санкциониран и за
други нарушения на ЗДвП.
По изложените съображения състава на съда намира, че следва да
потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
В конкретния случай съдът намира, че следва да уважи претенцията
12
на
процесуалния представител на АНО. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира,
че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е. от Наредбата, а именно сумата от
80.00 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24 - 0819 -
003369/13.11.2024 г. на Началник група в ОД МВР Варна, сектор „ПП“- Варна,
с което на М. П. М., ЕГН ********** от с.Въглен, общ.Аксаково, област
Варна, ул.“********“ № **, е санкциониран на основание чл. 177, ал. 4, т. 2
от ЗДвП за нарушението по чл. 177, ал.4, т.2 от ЗДвП с налагане на "глоба" в
размер на 1000.00 /хиляда/ лева; на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за
нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с "глоба" в размер на 200.00
/двеста/ лева.
ОСЪЖДА М. П. М. да заплати в полза на ОД МВР - Варна сумата от
80.00 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за юрисконсулско
13
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14