№ 528
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330200080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 614714-F620070 от
30.11.2021г. издадено от М. М. П. - С., на длъжност *** на ТД НАП-Пловдив,
с което на „ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, бул.„Шести септември“ № 230А, ет.1, на
основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена административно наказание -
имуществена санкция в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), за
нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. В този смисъл сочи, че не е спазен срокът по чл.34 от
ЗАНН, доколкото в наказателното постановление е посочено, че е намерило
отражение в справка декларация с вх.№ 16004267481/10.04.2020г., като три
месечния срок е изтекъл на 11.07.2020г., а АУАН е съставен на 16.07.2021г..
Още взема становище, че националната юрисдикция следва да съобрази
чл.242 и чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка върху добавената стойност, във
връзка с тежестта на нарушението и срока, в което то е отстранено, предвид
това дали наложената санкция не надхвърля целите, изразяващи се в
1
правилното събиране на данъка, в който смисъл се сочи съдебна практика. На
следващо място поддържа, че не е изследван въпроса кога кредитното
известие е получено от дружеството жалбоподател, както и че липсват
доказателства за това, че забавата е довела до определяне на данъка в по-
малък размер, поради което и на са реализирани всички елементи на състава
на чл.182, ал.1 от ЗДДС. Предлага наказателното постановление да бъда
отменено като неправилно и незаконосъобразно, или в условията на
евентуалност – санкцията да бъде намалена до минималния предвиден размер
от 1 000 лева. Същото се поддържа и в Становище от 27.01.2022г. на
процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Я., както и по
същество пред съда от същия процесуален представител, който подчертава, че
в настоящия случай като краен резултат няма ощетяване на фиска, а само
несвоевременно ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните
лихви, в смисъл е и указание на НАП с изх. № 240047 от 01.11.2007г. на
изпълнителния директор, както че кредитното известие е декларирано в
следващ период. Още посочва, че задължението за отразяване в дневника за
покупки по смисъла на чл.124, ал.5 от ЗДДС се отнася до получените
кредитни известия, който въпрос не е уточнен. Също предлага наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната страна - ТД НАП – гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт З. оспорва жалбата, като посочва, че е
неоснователно възражението относно това, че не е спазен срокът по чл.34 от
ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъда открито без човешка намеса
и без да бъдат разгледани относимите доказателства. Още взема становище,
че нарушението е описано съгласно изискванията на закона, като моментът на
получаване на кредитното известие не е елемент от фактическия състав на
деянието, както и че дори да бе елемент - жалбоподателят не е доказал, че е
получил кредитното известие по-късно, като е нелогично да не е знаел за
него, следвало е да прояви грижа да се снабди със същото. Още посочва, че
закъснението е три месеца и предвид размера на ДДС, който е 50 000 лева, то
наказанието е справедливо. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
2
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 15.12.2021г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез ТД НАП – гр.Пловдив на 21.12.2021г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството – жалбоподател „ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД било
регистрирано по ЗДДС лице.
Съгласно Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим
имот от 09.12.2019г., сключен между „СОФИЯ БИЛДИНГ“ ООД, в
качеството на продавач и „ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД, в качеството на
купувач, страните се задължили да сключат окончателен договор за покупко –
продажба, съгласно който продавача следвало да прехвърли на купувача
правото на собственост върху 1/2 идеална част от недвижим имот – УПИ,
VIII-104-105 от кв.275 на гр.София, кв.Лозенец в едно с реална част от
поземлен имот от квартал 272А и 272 по плана на гр.София. Продажната цена
по договора била 500 000 евро /977 915.00 лева/, от които 250 000 лева
представлявали капаро или задатък /аванс за целите на ДДС/, платими при
подписването на договора. Съгласно чл.8, т.3 от Договора, същия се
прекратявал при неплащане на капарото в посочения размер и срок.
Въз основа на така сключения договор, на 09.12.2019г. „СОФИЯ
БИЛДИНГ“ ООД издало фактура № **********/09.12.2019г. с предмет –
„капаро по договор“, с данъчна основа 250 000 лева и ДДС – 50 000 лева, по
която „ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД ползвало данъчен кредит по смисъла на
чл.72, ал.2 от ЗДДС през м.12.2019г..
Предвид факта, че получателят „ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД не
3
извършил плащане на сумата от 250 000 лева, на 31.12.2019г, доставчикът
издал кредитно известие № **********/31.12.2019г. с данъчна основа
„минус“ 250 000 лева и ДДС – „минус“ 50 000 лева, което намерило
отражение в резултата за данъчен период м.12.2019г. на „СОФИЯ
БИЛДИНГ“ ООД.
Така издаденото кредитно известие № **********/31.12.2019г. не било
отразено с отрицателен /минусов/ знак в дневника за покупките и в резултата
по справка-декларация, подадени от „ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД в ТД на
НАП – Пловдив с вх.№ 16004546278/13.01.2020г. за данъчен период
м.12.2019г., което довело до деклариране на данъчен резултат за м.12.2019г. –
ДДС за внасяне в размер на 21 003,73 лева, вместо следващия се данъчен
резултат – ДДС за внасяне в размер на 71 003,73 лева.
Горното кредитно известие намерило отражение в дневника за
покупките и в справка-декларация на „ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД, подадени в
ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 16004267481/10.04.2020г., за данъчен период
м.03.2020г..
Същото нарушение било установено от свидетеля М. А. А. - Ж. – в
качеството и на *** в ТД на НАП – гр.Пловдив на 17.06.2021г., при
запознаване с документи и вх.№ 70-00-5139/11.05.2021г., във връзка с
възложена и проверка.
С оглед на горното, на 16.07.2021г., свидетелят М. А. А. - Ж. съставила
АУАН № F620070/16.07.2021г. срещу ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД,
ЕИК:*********, за нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.124, ал.5
от ЗДДС, който АУАН бил съставен в присъствието на и подписан от
пълномощник на дружеството – Г. К. Т., с приложено по преписката
пълномощно. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел М. А. А. - Ж.. Същата помни случая,
като описва начина на извършване на проверката и сторените при същата
констатации. Съдът намира същите показания за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност, поради които ги кредитира изцяло. От същите се установява
4
начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и
процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства, а именно – заверени копия от фактура №
**********/09.12.2019г., кредитно известие № **********/31.12.2019г. – от
които се установява факта на съставяне същите и тяхното съдържание,
Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от
09.12.2019г. от който се установява договорните отношения между страните.
Следва да се посочи, че описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка не е спорна между страните, по същество не се
оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени
от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия,
съгласно представената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на
изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като за втория
следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД, то
съставените АУАН и съответно – издаденото въз основа последния НП не
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административнонаказателното производство, както и
ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН – относно съставения АУАН,
както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в същите два акта липсва описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено.
В случая, в наказателното постановление и АУАН липсва посочване на
всички съставомерни за твърдяното нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във
вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС обстоятелства.
Така, съгласно чл.124, ал.5 от ЗДДС – „Независимо от ал. 4,
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни
известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени,
включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по
този закон.“. От същото е видно, че задължението за отразяване на
кредитните известия в дневника за покупки по смисъла на чл.124, ал.5 от
5
ЗДДС следва от факта на получаване от адресата на кредитно известие, а не
само от факта на издаване такова кредитно известие от друг субект.
Извод в друг от горния смисъл не се следва от посоченото в същата
разпоредба на чл.124, ал.5 от ЗДДС, че кредитното известие се отразява в
„дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени“. Видно е,
че тук законодателят е уредил обичайния случай, при който кредитното
известие е получено от адресата в срок, позволяващ то да бъде включено в
дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено. Последното
обаче по никакъв начин не налага заключението, че за регистрираното лице
съществува задължението да отрази в дневника за покупки кредитни
известия, които не е получило, който факт на получаване остава изрично
предвиден в състава на чл.124, ал.5 от ЗДДС. Ето защо въпросът дали
кредитното известие е получено от адресата в срок, позволяващ то да бъде
включено в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено, е
чисто фактически такъв и касае обективната възможност за изпълнение
задължението по чл.124, ал.5 от ЗДДС от регистрираното лице.
Изрично следва да се подчерта, че въпросът за получаването на
кредитното известие от регистрираното лице няма никакво отношение към
субективната страна на нарушението, включително и към спецификата на
обективната и безотговорна вина на юридическото лице. Въпросът за
кредитното известие касае обективната страна на деянието, защото само
след като получи кредитното известие, за регистрираното лице се
поражда задължението да го отрази в дневника за покупки за данъчния
период, включително и през за данъчния период, през който е издадено.
Въпреки това, за да бъде изследвано горното, включително и чисто
фактическия въпрос дали кредитното известие е получено от задълженото
лице в срок, позволяващ то да бъде включено в дневника за покупки за
данъчния период, през който е издадено, съответно – извършено ли е
нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС, то следва
преди всичко да съществува твърдение за това, че кредитното известие е
получено от адресата. Такова твърдение не съществува в настоящото
наказателно постановление, както и АУАН.
Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата
на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата
6
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, следва да се
преценят като такива от категорията съществените процесуални нарушения,
доколкото липсата на посочване всички съставомерни по твърдяното деяние
факти, както и нарушената закова разпоредба в АУАН, лишава лицето,
сочено като нарушител, от правото му да разбере горните и съответно - от
възможността да организира защитата си.
Последното мотивира отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Предвид изначалната липса на твърдение в наказателното
постановление за всички съставомерни относно нарушението по на чл.182,
ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС признаци, а именно – доколкото
не се сочи, че кредитното известие е получено от адресата, то за съдът не
съществува възможност да изследва въпросът, дали в конкретния случай, по
същество се установява извършено от „ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД нарушение
на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС.
Въпреки това, и само с оглед изчерпателност следва да се посочи, че
въззиваемата страна, въпреки че изцяло в нейна доказателствена тежест, не
представи каквито и да е доказателства за факта, още повече – момента на
получаване кредитно известие № **********/31.12.2019г. от „ДЖИ ВИ
БИЛДИНГ“ ООД. Ето защо, дори да не бе констатирано гореописаното
съществено процесуално нарушение във връзка с разпоредбите на чл.42, ал.1,
т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, то разглежданото наказателното
постановление би се явявало и по същество неправилно, с оглед липсата на
данни за извършено от обективна страна нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС,
във вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС.
Отново – единствено с оглед изчерпателност, следва да се посочи, че
застъпеното от настоящия състав на съда становище относно значението на
обективния факт на получаване кредитното известие от адресата, в светлината
на разглежданото нарушение, е широко застъпено в съдебната практика на
съдилищата, в който смисъл например могат да се посочи практика на
административните съдилища от всички съдебни райони- Решение № 147 от
20.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 128 / 2021 г. на Административен съд -
Кърджали, Решение от 21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 10139 / 2021 г. на
Административен съд - Велико Търново, Решение № 2531 от 30.11.2015 г. по
7
н. д. № 2953/2015 г. на Административен съд - Варна, Решение № 351 от
24.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 198 / 2020 г. на X състав на Административен
съд - Пазарджик, Решение № 7770 от 07.12.2016 г. по адм.д. № 9024/2016 г. на
Административен съд – София.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя биха могли да
бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство
за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Въпреки горното, в
настоящия случай липсва подобно искане от жалбоподателя или
процесуалния му представител и доколкото разноски не се претендират, то
такива не могат да бъдат присъдени от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 614714-F620070 от
30.11.2021г. издадено от М. М. П. - С., на длъжност *** на ТД НАП-Пловдив,
с което на „ДЖИ ВИ БИЛДИНГ“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, бул.„Шести септември“ № 230А, ет.1, на
основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена административно наказание -
имуществена санкция в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), за
нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8