Решение по дело №736/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 456
Дата: 4 ноември 2021 г.
Съдия: Янко Новаков Новаков
Дело: 20212100100736
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 456
гр. Бургас, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Цветанка Р. Арнаудова
в присъствието на прокурора Манол Георгиев Манолов (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Гражданско дело №
20212100100736 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
Ищецът Т.В.А., с ЕГН **********, с адрес *** със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Гурко“ № 9, ет.2 - адв. Георги Сталев е предявил иск за осъждане
на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 150000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
поради това, че на 30.11.2012 г. по ДП № 91/2011 г. на ОСО при ОП – Бургас
(ДП № 509/2011 г. на ОП - Бургас) му било повдигнато обвинение за
престъпление по чл.142а, ал. 2, предл. ІІІ вр. чл. 142, т. 6, предл.VІ, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 4 от НК, преквалифицирано на 04.04.2013г. по чл.142а, ал. 4,
предл. І и ІІ вр. ал. 2, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 вр. чл. 142а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от
НК, тъй като след предаването му на съд бил оправдан с Присъда от
11.09.2015г. по НОХД № 1307/2013 г. на Специализирания наказателен съд,
влязла в сила на 06.03.2020 г.
Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва иска.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона приема за установено
1
от фактическа и правна страна следното:
От приложеното НОХД 1307/2013 г. на Специализирания
наказателен съд се изяснява следната обстановка:
С постановление от 30.11.2012 г. по ДП № 91/2011 г. на ОСО при
ОП – Бургас (ДП № 509/2011 г. на ОП - Бургас) ищецът Т.А. бил привлечен
като обвиняем за това, че на 19.03.2011 г. като лице от състава на МВР
участвал като помагач в извършено от лицата М.С.Г. и С.З.П. от гр. Б.
противозаконно лишаване от свобода лицето на Х.П.Д. от гр. Б. -
престъпление по чл.142а, ал. 2, предл. ІІІ вр. чл. 142, т. 6, предл.VІ, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
Спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
С постановление от 04.04.2013 г. по същото производство
обвинението било преквалифицирано по чл.142а, ал. 4, предл. І и ІІ вр. ал. 2,
вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 вр. чл. 142а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като ищецът
бил действал в качеството на извършител и деянието било извършено по
особено мъчителен за пострадалия начин чрез нанасяне на продължителен
побой, довел до средна телесна повреда.
С обвинителен акт от 22.08.2013 г. ищецът бил предаден на съд
наред с останалите лица, посочени като съучастници. Така било образувано
НОХД № 1307/2013 г. на Специализирания наказателен съд. По него били
насрочени 16 заседания, в който били разпитани обвиняемите, множество
свидетели, изслушани били и вещи лица.
С присъда от 11.09.2015 г. ищецът е признат за невинен по
повдигнатото му обвинение.
След протест на прокуратурата било образувано въззивно НОХД №
236/2015 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, приключило след
насрочени шест заседания с потвърждаване оправдателната присъда по
отношение на ищеца.
По повод касационен протест с Решение № 21 от 26.04.20217 г. по
КНОХД № 1067/2016 г. ВКС е отменил присъдата и върнал делото за ново
разглеждане.
След това било образувано ВНОХД № 136/2017 г на АСНС, по
което след четири открити заседания била постановена Присъда № 6 от
2
08.12.2017 г., с която ищецът бил признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
По повод касационна жалба присъдата е била отменена с решение от
17.10.2019 г. по КНОХД № 529/2019 г. на ВКС, а делото – отново върнато на
въззивната инстанция.
По образуваното ВНОХД № 536/2019 г. на АСНС оправдателната
присъда спрямо ищеца била потвърдена с Присъда № 1 от 19.02.2020 г.,
влязла в сила в частта, касаеща тази страна, на 06.03.2020 г.
И по досъдебното производство и в съдебната фаза ищецът е имал
безупречно процесуално поведение. Дал е логични и смислени обяснения
като не се е признал за виновен. Не е възпрепятствал разследването. Бил е
представляван от адвокат. Явявал се е лично в насрочените съдебни
заседания.
Той е имал качеството на обвиняем повече от 7 години и три
месеца.
За негативните му изживявания по време на наказателния процес (в
най-общ план) говорят свидетелите В.А. и И.К..
По повод твърденията в обстоятелствената част на исковата молба,
че ищецът А. е останал без работа във връзка с повдигнатото му обвинение
съдът отбелязва следното:
А. е бил уволнен дисциплинарно тъй като деянието, за което е бил
разследван, е покрило състав на дисциплинарно нарушение (а не на
престъпление). Заповедта на Директора на ОД на МВР – Бургас от 31.03.2013
г. за налагане на дисциплинарно наказание е била неуспешно атакувана пред
административния съд, видно от Решение № 2004 от 12.11.2013 г. по адм.
дело № 474/2013 г. на Административен съд – Бургас (л. 83-85). От справка в
сайта на ВАС става ясно, че решението е било потвърдено на 26.06.2014 г. по
адм. дело № 129/2014 г.
Затова претърпените от ищеца неудобства в тази връзка не подлежат
на компенсация.
Предвид изложеното и на основание чл. 52 от ЗЗД съдът определя по
справедливост дължимо на ищеца обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. І от
ЗОДОВ в размер на 12000 лева. В останалата част до претендираната горница
3
от 150000 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.

По разноските в настоящия процес:
Ищецът е заплатил държавна такса от 10 лева. Няма данни за платен
адвокатски хонорар. Не е представен и списък по чл. 80 от ГПК.
С оглед постановения резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съдът присъжда на тази страна съдебноделоводни разноски в размер на 0,80
лева.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на
Т.В.А., с ЕГН **********, с адрес***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
„Гурко“ № 9, ет.2 - адв. Георги Сталев сумата от 12000 (дванадесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
поради това, че на 30.11.2012 г. по ДП № 91/2011 г. на ОСО при ОП – Бургас
(ДП № 509/2011 г. на ОП - Бургас) му било повдигнато обвинение за
престъпление по чл.142а, ал. 2, предл. ІІІ вр. чл. 142, т. 6, предл.VІ, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 4 от НК, преквалифицирано на 04.04.2013г. по чл.142а, ал. 4,
предл. І и ІІ вр. ал. 2, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 вр. чл. 142а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от
НК, тъй като след предаването му на съд бил оправдан с Присъда от
11.09.2015г. по НОХД № 1307/2013 г. на Специализирания наказателен съд,
влязла в сила на 06.03.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска В ЧАСТТА над присъдения размер на главницата
12000 лева до претендираната горница от 150000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на
Т.В.А., с ЕГН **********, с адрес гр.***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
„Гурко“ № 9, ет.2 - адв. Георги Сталев съдебноделоводни разноски в размер
на 0,80 лева (осемдесет стотинки).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5