№ 3381
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско
дело № 20221100511355 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК .
Образувано е по жалба с вх.№ 86069/12.09.2022 г. на ЧСИ М.П. от
длъжника по изпълнението В. Н. А. срещу отказ, обективиран в съобщение
№48867/22.08.2022г. на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително дело
№20158510401829.
В жалбата се твърди, че от последното извършено изпълнително
действие по делото до подаване на жалбата на 12.09.2022 г. са изтекли повече
от 2 години без взискателят да прояви активност, поради което и
изпълнителното дело подлежи на прекратяване.
Взискателят ЕОС М. ЕООД взема становище за неоснователност на
жалбата, като поддържа, че последното поискано от него изпълнително
действие е от 22.09.2021 г. .
Съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна.
Сочи, че делото е образувано през 2015 г., като длъжник по него е И.А., като
първоначалният взискател ОББ АД е подавал искания за извършване на
изпълнителни действия и такива са извършвани чрез налагане на запор върху
вземания и движими вещи /МПС/, като по делото е констатирано през 2017 г.,
че длъжникът е починал. След конституирането на наследниците му и замяна
на първоначалния взискател през 2019 г., новият взискател ЕОС М. ЕООД е
искал извършване на изпълнителни действия с молба от 29.09.2021 г., като
следва да се отчете спирането на изпълнителното дело във връзка със смъртта
1
на първоначалния длъжник.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по
делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното дело е образувано на 07.07.2015 г. по молба на ОББ АД
въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу И.А., чиято наследница е
жалбоподателката.
На 13.07.2015 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника, чиито
размер е бил под несеквестируемия минимум.
На 14.07.2015 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по
банкови сметки в ДСК ЕАД., ОББ АД.
На 21.10.2015 г. е наложен запор върху 2 бр.МПС на длъжника.
С молба от 25.03.2016 г. взискателят е поискал насочване на
изпълнението върху моторните превозни средства.
С разпореждане от 26.04.2017 г. изпълнителното дело е спряно поради
смърт на длъжника, като до 30.01.2019 г., когато взискателят ОББ АД е
поискал снабдяване с удостоверение за наследници, по него не са извършвани
никакви действия. Такова удостоверение е постъпило на 08.02.2019 г., като
него се установява, че първоначалният длъжник е починал още на 14.02.2016
г., като е оставил наследници по закон – жалбоподателката В. А. и деца -П.А.
и Р.А..
На 08.11.2019 г. е постъпило искане от ЕОС М. ЕООД за
конституирането му поради придобиване на вземанията на първоначалния
взискател, като е поискано и извършване на опис на движими вещи.
На 29.09.2021 г. взискателят е поискал запор на вземания, а на 26.10.2021
г. е поискал конституиране на наследниците, като на длъжниците са
изпратени покани за доброволно изпълнение. Поканата до длъжника В. А. е
връчена чрез работодател на 08.08.2022 г., като с молба от 17.08.2021 г. тя е
поискала прекратяване на изпълнителното дело, по което искане е постановен
обжалвания отказ.
Съгласно чл.433 ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато
взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение
на две години, като чрез тълкуване, наложено от съдебната практика, се
приема че и самото извършване на изпълнителни действия въз основа на
искането, е пречка за прекратяване на изпълнителното дело и следва да се
отчете при изчисляване на двугодишния срок.
При тези факти и на основание чл. 432, ал.1, т.3 ГПК съдът намира, че за
периода от смъртта на длъжника до конституиране на неговите наследници
2
през 2019 г. изпълнителното дело е било спряно по силата на закона поради
смърт на длъжника, а за периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г. на основание чл.3,
т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
прието с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците е спрял да тече и двугодишния срок по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, като при съобразяване на подадените от взискателя искания за
извършване на изпълнителни действия този срок не е изтекъл в периода от
подаване на молбата до конституиране на наследниците, нито е изтекъл след
това до подаване на искането за прекратяване на делото.
За пълнота следва да се посочи, че по становище на настоящия състав
дори и при изтичане на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК следваща
молба на взискателя съдържаща искане за извършване на изпълнителни
действия следва да се счита за надлежно сезиране за образуване на
изпълнително дело за целите на принудителното изпълнение, респективно
след подаване на такава молба няма основание за прекратяване на
изпълнителното дело.
По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 86069/12.09.2022 г. на ЧСИ
М.П. от длъжника по изпълнението В. Н. А. срещу отказ, обективиран в
съобщение №48867/22.08.2022г., на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнително дело №20158510401829.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3