№ 50814
гр. София, 11.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110127990 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Р. М., чрез адв. К. К.,
срещу „******************“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК
за признаване за установено спрямо ответника, че не съществува негово вземане срещу
ищеца за сумата в общ размер на 640,28 лева, представляваща сбор от главници за
стойността на доставена топлинна енергия и на услугата дялово разпределение за периода от
03.12.2021 г. до 10.05.2023 г., обективирано във фактура № *****************
В исковата молба се твърди, че ищецът, в качеството си на собственик на апартамент
******, находящ се в ***********************, заедно с още няколко собственици на
обекти в сградата още през 2009 г. на проведеното общо събраните на етажните собственици
с нотариално заверени изявления се отказали от ползването на услугите на ответното
дружество. В изпълнение на взетото решение, на 14.10.2009 г. бил подписан договор между
етажната собственост и „******************“ ЕАД, по силата на който било прието, че
ищецът и другите отказали се собственици нямало да се считат за потребители на топлинна
енергия, като разходите за топлинна енергия за сградна инсталация и общите части щели да
се разпределят без тяхно участие. Въпреки това, през 2015 г. ответното дружество служебно
открило партида за имота на ищеца и започнало да му начислява разходи за топлинна
енергия за сградна инсталация. Срещу Д. М. били образувани няколко съдебни производства
за минали периоди и въпреки постановените в негова полза съдебни решения ответникът
продължавал да му начислява суми за топлинна енергия, включително с процесната фактура
№ ***************** Счита, че не дължи посочената сума, тъй като не бил потребител на
топлинна енергия и между страните липсвала договорна връзка за доставка на топлинна
енергия през процесния период. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„******************“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище
по същата чрез юрк. И.М.. Процесуалният представител оспорва предявения иск като
1
неоснователен и недоказан. Възразява, че съгласно сключения през 2009 г. договор с
етажната собственост, последната се задължила при промяна на собствеността или правото
на ползване на имот, за който е налице съгласие да поеме топлинната енергия на отказалите
се абонати, да представи в топлопреносното предприятие нотариално заверена декларация
от новия собственик за съгласие с уговорките в договора. На 17.01.2011 г. един от
собствениците на индивидуални обекти в сградата – „****************“ ООД подал до
ответното дружество заявления за закриване на партиди поради тяхната продажба на трети
лица. Приобретателите на имотите не представили в предоставения им срок нотариално
заверени декларации за съгласие, което представлявало неизпълнение от страна на етажната
собственост на сключения с „******************“ ЕАД договор. Последният прекратил
действието си на основание чл. 87 ЗЗД, поради което съгласно Закона за енергетиката и на
основание Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр. София били открити служебно индивидуални партиди по отношение на
имотите, които до този момент били освободени от заплащането на разходите за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, в т. ч. по отношение на имота на ищеца. От този
момент ищецът като собственик на процесния имот придобил качеството клиент на
топлинна енергия и като такъв дължал заплащането на нейната стойност. Излага подробни
съображения за съществуването на право за ответното дружество да развали договора от
14.10.2009 г., което било упражнено с изпратената до етажната собственост покана,
евентуално с конклудентни действия, изразяващи се в предявяване на съдебни претенции за
плащане на стойността на доставената топлинна енергия. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „******************“
ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на „******************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия
от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ищецът ползвал доставената от ответното дружество топлинна енергия до следния
топлоснабден имот, а именно: апартамент ******, находящ се в гр. ****************,
абонатен № *********, през периода от 03.12.2021 г. до 10.05.2023 г., но не бил заплатил
цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна
собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с „***********” ООД. През отоплителния сезон ответното дружество
начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ищеца били издадени изравнителни сметки, което означавало, че
сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите
за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по
делото разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „******************“ ЕАД е предявил
2
насрещни кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че
доколкото осъдителните искове касая периоди, различни от процесния, и във връзка с които
ищецът по тях е направил множество доказателствени искания, съвместното им разглеждане
ще бъде значително затруднено и ще забави допълнително развитието на настоящото
производство. С оглед изложеното съдът намира, че на основание чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК
следва да постанови тяхното отделяне.
Страните не спорят, че през исковия период ищецът бил собственик на апартамент
******, находящ се в гр. ****************; че на 14.10.2009 г. между
„******************“ ЕАД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
******************, бил сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия,
както и относно припадащата се на имота на ищеца част от топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, нейната цена и размера на вземането. Посочените обстоятелства не се
оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава своите
искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже:
1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ищеца за
доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;
2. качеството потребител на топлинна енергия на ищеца през процесния период;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че е
развалил сключения на 14.10.2009 г. индивидуален договор за продажба на топлинна
енергия, като е предоставил на етажната собственост подходящ срок за изпълнение на
предвиденото в т. 5 от договора задължение с предупреждение, че след изтичането му ще
смята договора за развален, както и че едностранното изявление за разваляне на договора е
достигнало до насрещната страна по него.
По отношение на направените от страните доказателствени
искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към
исковата молба и към отговора писмени доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ, на основание чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК, на ръководителя на Второ
гражданско отделение насрещна исковата молба вх. № 249303/08.09.2023 г., отговор на
насрещен иск с вх. № 81247/12.03.2024 г. и препис от настоящото определение за образуване
на отделно гражданско дело.
3
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за
установено спрямо ответника, че не съществува негово вземане срещу ищеца за сумата в
общ размер на 640,28 лева, представляваща сбор от главници за стойността на доставена
топлинна енергия и на услугата дялово разпределение за периода от 03.12.2021 г. до
10.05.2023 г., обективирано във фактура № *****************
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че през исковия период ищецът бил собственик на
апартамент ******, находящ се в гр. ****************; че на 14.10.2009 г. между
„******************“ ЕАД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
******************, бил сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия,
както и относно припадащата се на имота на ищеца част от топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, нейната цена и размера на вземането. Посочените обстоятелства не се
нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже всички факти и обстоятелства, на които
основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ищеца за
доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;
2. качеството потребител на топлинна енергия на ищеца през процесния период;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че е
развалил сключения на 14.10.2009 г. индивидуален договор за продажба на топлинна
енергия, като е предоставил на етажната собственост подходящ срок за изпълнение на
предвиденото в т. 5 от договора задължение с предупреждение, че след изтичането му ще
смята договора за развален, както и че едностранното изявление за разваляне на договора е
достигнало до насрещната страна по него.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че към „******************“ ЕАД са избрани обществени
посредници с цел да разглеждат жалби, сигнали и предложения на граждани, да разясняват
правата и задълженията им във връзка с предоставяните от „******************“ ЕАД
услуги и във връзка с възникнали с дружеството спорове. Обществените посредници могат
да бъдат открити на адрес: гр. София, ж. к. „Борово“, ул. „Ген. Стефан Тошев“ № 26,
бл. 223А, магазин 3.
4
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 09.03.2026 г. от
13,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5