Решение по дело №346/2020 на Окръжен съд - Плевен

р е ш е н и е

№

гр. Плевен, 23.11.2020 г.

 

в името на народа

 

         пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                       

                                     Председател: Жанета Димитрова

                                              

при секретаря  петър петров

при прокурора  

като разгледа докладваното от съдията Димитрова гражданско дело № 346 по описа на съда за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Постъпила е искова молба /ИМ/ от Гаранционен фонд /ГФ/ гр. София, представляван заедно от изпълнителните директори Б.М.и С.С., чрез пълномощника им юрисконсулт Й.Ш. против А.Е.Р. ***, с искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от 554 520,03 лв., частичен иск от иск за сумата 1 010 836,80 лв., представляваща сбор от заплатените обезщетения за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди по щета № 210155/23.07.2014 г., присъдени с влезли в сила решения  по гр.д. № 12035/2014 г. на СГС и по в. гр.д. № 4964/2015 г. на САС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски.

         В ИМ се твърди, че на 27.07.2013 г. по път III-301(гр. Левски-гр. Ловеч) е настъпило ПТП, причинено виновно от ответника А.Е.Р., който при управлението на лек автомобил „Ситроен”, модел „Саксо“, с рег. № СА *** ВН в посока от гр. Летница към с. ***при навлизане в дясна крива при км 23+700 като водач на автомобила натиснал спирачка и завъртял волана по посока на часовниковата стрелка, като в резултат на това изгубил контрол над управлението на автомобила, вследствие на което последния напуснал пътното платно вдясно, загубил устойчивост и се превъртял, а купето се деформирало. Сочи се, че от настъпилите удари, пътникът в лекия автомобил Ц.В.получил несъвместими с живота травми и починал на място. Твърди се, че при осъществяване на ПТП – е ответникът е управлявал лекият автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /“ГО“/. Твърди се, че деянието, извършено от ответника съставлява престъпление, за което същият е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 154/2014г. на ОС гр. Ловеч.

         Твърди се, че пострадалите Т.Е.В., действаща лично за себе си и като законен представител на децата си Е.Ц.В., С.Ц.В., И.Ц.В.и Ц.Ц.В.са предявили искове по чл. 288 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ /отм./, сега чл. 557 от КЗ директно срещу ГФ гр. София, в резултат на което с влязло в законна сила решение по гр.д. № 12035/2014 г. по описа на СГС /в.гр.д. № 4946/2015 г. по описа на САС/ Фондът е осъден да им заплати общо сумата от 750 000 лв. (по 150 000лв. на всеки), представляваща обезщетения за причинени неимуществени вреди. Твърди се, че решението по делото е постановено при участието в същото като трето лице - помагач на ответника А.Е.Р.. Твърди се, че при ГФ, гр. София е образувана щета № 210155/23.07.2014 г., по която съгласно счетоводна справка на пострадалите лица Т.Е.В., Е.Ц.В., С.Ц.В., И.Ц.В.и Ц.Ц.В.е заплатена общо сумата от 1 010 836.80 лв..

         Ищецът твърди, че с покана изх. № ГФ-РП-598/18.12.2018 г. е поканил ответника доброволно да му заплати сумата от 1 010 836,80 лв., но до датата на подаване на исковата молба плащане не е настъпило, поради което счита,  че са налице основанията на чл. 288 ал. 12 КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД, сега чл. 558 ал. 7 от КЗ и в негова полза е възникнало регресно право на иск срещу ответника за платеното обезщетение, тъй като последният е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка „ГО“.

         В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.Е.Р. чрез назначения му особен представител адвокат Н.Д. от ПлАК, който изразява становище за допустимост на иска, но го оспорва по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца, че виновен за станалото пътнотранспортно произшествие е именно ответника, както и твърденията, че лекия автомобил с рег. № СА *** ВН е бил без сключена задължителна застраховка „ГО“.

         В с.з. ищецът не се явява и не се представлява.

         В с.з. ответникът не се явява лично, но чрез назначения му особен представител адвокат Н.Д. от ПлАК изразява становище за основателност на предявеният като частичен иск.

         Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         С ИМ съдът е сезиран с иск, предявен от ГФ гр. София против А.Е.Р. *** за сумата от 554 520,03 лв., частичен иск от иск за сумата от 1 010 836.80 лв., представляваща платени въз основа на влязло в сила решение  по гр.д. № 12035/2014 г. на СГС парични суми за обезщетение за неимуществени вреди, лихви и разноски за непозволено увреждане, извършено на 27.07.2013 г. при ПТП без сключена застраховка „ГО“, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 154/2014 г. по описа на РС – гр. Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ – 24.04.2020 г. до окончателното й заплащане.

         Искът за заплащане на обезщетение намира правното си основание в разпоредбите на чл. 288 ал. 1 т. 2 б. „а“ вр. с чл.288 ал.12 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД, , допустим е с оглед изложените в ИМ фактически обстоятелства и следва да бъде разгледан по същество.

         Съгласно разпоредбата на чл. 288 ал. 12 /отм./ от Кодекса за застраховането, но действал към момента на увреждането – 27.07.2013 г. след изплащането на обезщетението по чл. 288 ал. 1 т. 2 б. „а“ Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.  Съгласно разпоредбата на чл. 288 ал. 1 т. 2 б. „а“ от Кодекса за застраховането /отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществените и имуществените вреди, ако причинителят не е имал застраховка.

         Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

         В тежест на ищеца в производството е да докаже, че е налице деликтна отговорност на ответника по отношение на увредените лица – наследници на Ц.С.В., обема на деликтната отговорност на ответника за причинените на увредените лица неимуществени вреди, липсата на договор за застраховка „ГО ” между ответника и застрахователно дружество към момента на настъпване на застрахователното събитие, водещо до възникване на задължение на ГФ гр. София да заплати обезщетение на пострадалите лица, наличие на плащане от страна на ГФ гр. София на дължимото обезщетение на пострадалите лица, наличието на основание за регресна отговорност на ответника по отношение на платилия ГФ.

         Установява се от приетото към доказателствата по делото НОХД № 154/2014 г. по описа на ОС – гр. Ловеч, че с в законна сила на 07.05.2015 г. присъда № 12/16.06.2014 г. по същото ответникът А.Е.Р. е признат за виновен в това, че на 27.07.2013 г., около 23,30 ч., на път 301 (гр. Левски - гр. Ловеч), при км 23+700 в землището на с. ***, Ловешка област, при управлението на моторно превозно средство - лек автомобил „Ситроен Саксо”, с рег. № СА *** ВН, без да има необходимата правоспособност съгласно чл. 150а ал. 1 и ал.2 т.6 от ЗДвП - категория „B“ нарушил правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - въпреки задължението си като водач да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява, при движение по дъга от десен завой след използване на спирачната система и направление на кормилния кръг, загубил странична устойчивост на автомобила и по непредпазливост причинил смърт на Ц.С.В. – престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 6 и пр. 7, б.“б“, пр. 1 във вр. с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК.

         Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда по наказателното дело е задължителна за състава на гражданския съд, разглеждащ спора за гражданските последици от деянието в частта относно това дали е извършено деянието от ответника, неговата противоправност и виновността на дееца.

         С оглед гореизложеното следва да се приеме за доказано наличието на деликтна отговорност на ответника А.Е.Р. по отношение на причинените на наследниците на Ц.С.В. имуществени вреди в резултат на смъртта му, настъпила на 27.07.2013 г. при посочените в присъдата обстоятелства, а именно че смъртта е причинена по непредпазливост в следствие загуба на контрол върху управлението на посочения лек автомобил.

         Установява се от представената по делото справка от базата данни на Информационен център към ГФ гр. София, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „ГО“ на автомобилистите, че по отношение на МПС с рег. № СА *** ВН е сключена полица № 23112002252079, прекратена на 16.07.2009 г.. По делото липсват доказателства за наличие на валидно сключен договор за застраховка „ГО“ по отношение на управляваното от ответника МПС към 27.07.2013 г..

         Установява се от представеното по делото в заверен препис   удостоверение за наследници с изх. № 6/13.01.2014 г., издадено от Община Пордим, че законни наследници на починалия вследствие на ПТП на 27.07.2013 г. Ц.С.В. са Т.Е.В.– съпруга и децата му – Е.Ц.В., С.Ц.В., И.Ц.В.и Ц.Ц.В..

         Установява се от приетото към доказателствата по делото гр.д. № 12035/2014 г. по описа на СГС, че ГФ гр. София е осъден да заплати на всеки от ищците Т.Е.В., Е.Ц.В., С.Ц.В., И.Ц.В.и Ц.Ц.В.на основание чл. 288 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ /отм./ сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 27.07.2013 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2014 г. до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски в размер на 27 477 лв.. Видно от решението, че със същото, ГФ гр. София е осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 30 250 лв., както и че същото е постановено при участието на трето лице - помагач на ответника А.Е.Р.. Решението като необжалвано е влязло в законна сила на 24.10.2015 г. в частта, в която ГФ гр. София е осъден да заплати на основание чл. 288 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ /отм./  на всеки от ищците Т.Е.В., Е.Ц.В., С.Ц.В., И.Ц.В.по 100 000 лв., а на ищцата Ц.Ц.В.50 000 лв., ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 06.08.2014 г. до окончателното им заплащане. В останалата част решението на СГС е обжалвано на въззивна инстанция и с влязло в законна сила на 22.04.2016 г. решение № 320/22.02.2016 г. по гр.д. № 4964/2015 г. САС е отхвърлил претенциите на ищците за присъждане на законна лихва върху главниците в обжалваната част от по 50 000 лв. за Т.Е.В., Е.Ц.В., С.Ц.В., И.Ц.В.и 100 000 лв. за Ц.Ц.В.за периода от 06.08.2014 г. до 23.10.2014 г., а в останалата част е потвърдил решението на СГС, като е осъдил ГФ гр. София да плати на ищците разноски за въззивната инстанция в размер на 13 980 лв..

         Установява се от данните по гр.д. № 12035/14 г. по описа на СГС, гр.д. № 4964/2015 г. по описа на САС и представените по настоящото дело изпълнителни листове, че:

         на 05.11.2015 г. е издаден изпълнителен лист от СГС в полза на: Ц.Ц.В.за сумата от 50 000 лв., а на Т.Е.В., Е.Ц.В., С.Ц.В., И.Ц.В.за 100 000 лв., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 06.08.2014 г. до окончателното й заплащане,

         на 21.03.2016 г. е издаден изпълнителен лист от САС в полза на: всеки от ищците Т.Е.В., Е.Ц.В., С.Ц.В., И.Ц.В.за сумата от по 50 000 лв., а на Ц.Ц.В.за сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2014 г. до окончателното й заплащане,

         на 21.07.2016 г. от СГС е издаден изпълнителен лист в полза на Т.Е.В., Е.Ц.В., С.Ц.В., И.Ц.В.за сумата от по 2 436 лв. за всеки от тях, а на Ц.Ц.В.за сумата от 4236 лв. или общо за сумата от 13 980 лв. за разноски пред САС,

         на 21.07.2016 г. от СГС е издаден изпълнителен лист в полза на адвокат С.С.Ч.сумата от 27 474 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС, определени на основание чл. 38 ал.2 от ЗА.

         Съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК влязлото в сила решение по посоченото гражданско дело е задължително за съда, който го е постановил, както и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание и с оглед участието на ответника като трето лице- помагач на ответника в производството по посоченото гражданско дело, приключило с влязло в сила решение, съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 1 ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. Съгласно ал. 2 на чл. 223 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

         С оглед гореизложеното следва да се приеме за доказано обстоятелството, че по отношение на причинените виновно от ответника А.Е.Р. неимуществени вреди на пострадалите лица Т.Е.В., Е.Ц.В., С.Ц.В., И.Ц.В.и Ц.Ц.В.в резултат на причинената смърт на наследодателя им Ц.С.В. е ангажирана отговорността на ищцовия ГФ, тъй като към момента на осъществяване на непозволеното увреждане, по отношение на лекият автомобил, управляван от ответника не е имало валидно сключен договор за задължителна застраховка „ГФ”, както и размера на тези вреди.

         Установява се от представеното в препис изпълнително дело № 20158230400289 при ЧСИ М.К., рег. № 823 при КЧСИ и район на действие ОС Пловдив, че същото е образувано въз основа на издаден по гр.д. № 12035/2014 г. от СГС изпълнителен лист, като с поканата за доброволно изпълнение ГФ гр. София е поканен да заплати доброволно на кредиторите Т.Е.В., Е.Ц.В., С.Ц.В., И.Ц.В.и Ц.Ц.В.сумата от 450 000 лв., сумата от 11 965 лв. – разноски по изпълнителното дело, такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските /ТТР/ по ЗЧСИ в размер на 30 936,17 лв., както и законна лихва, считано от 06.08.2014 г. до окончателното изплащане, която към 11.12.2015 г. е в размер на 61 618.86 лв., като общият размер на задължението към  11.12.2015 г. е в размер на 554 520.03 лв.. Установява се от представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 14.12.2015 г. на „уникредит булбанк“ АД, че ищецът ГФ гр. София е превел по банков път по сметката на ЧСИ парична сума в размер на 554 520,03 лв., поради което с постановление от 17.12.2016 г. на ЧСИ същото е приключено поради удовлетворяване на претенцията в изпълнителния лист.

         Установява се от представеното в препис изпълнително дело № 20168230400151 при ЧСИ М.К., рег. № 823 при КЧСИ и район на действие ОС-Пловдив, че същото е образувано въз основа на издаден по гр.д. № 4964/2015 г. от САС изпълнителен лист, като с поканата за доброволно изпълнение ГФ гр. София е поканен да заплати доброволно на кредиторите Т.Е.В., Е.Ц.В., С.Ц.В., И.Ц.В.и Ц.Ц.В.сумата от 300 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2014 г. до окончателното й заплащане, сумата от 8 964 лв. – разноски по  изпълнителното дело, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 23 908,37лв., като общият размер на задължението към  07.04.2016 г. е в размер на 377 193,47 лв.. Установява се от представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 06.04.2016 г. на „уникредит булбанк“ АД, че ищецът ГФ гр. София е превел по банков път по сметката на ЧСИ парична сума в размер на 377 193,47 лв., поради което с постановление от 20.04.2016 г. на ЧСИ същото е приключено поради удовлетворяване на претенцията в изпълнителния лист.

         Установява се от представената покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2016***0400660 при ЧСИ М.Ц., рег. № *** при КЧСИ и район на действие СГС, че въз основа на издаден по гр.д. № 12035/2014 г. от СГС изпълнителен лист ГФ гр. София е поканен да заплати доброволно на кредиторите Т.Е.В., Е.Ц.В., С.Ц.В., И.Ц.В.и Ц.Ц.В.сумата от 13 980 лв. - неолихвяема сума, сумата от 48 лв. – разноски по  изпълнителното дело, такса по т. 26 от ТТР ЗЧСИ в размер на 1 448,76лв., като общият размер на задължението към  02.08.2016 г. е в размер на 17 951,76лв.. Установява се от представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 05.08.2016 г. на „уникредит булбанк“ АД, че ищецът ГФ гр. София е превел по банков път по сметката на ЧСИ парична сума в размер на 17 951,76лв.. Тези обстоятелства се установяват и от представеното по делото удостоверение изх. № 16941/22.10.2020 г., издадено от ЧСИ М.Ц., рег. № *** при КЧСИ и район на действие СГС, съгласно което по образуваното изпълнително дело № 2016***0400660 по описа на същия ЧСИ на 17.08.2016 г. е постъпила сумата от 17 951,76 лв., включваща неолихвяема сума в размер на 13 980 лв., 48 лв. – разноски по изпълнителното дело, 1 448,76лв. - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и 2 475 лв.- адвокатско възнаграждение.

         Установява се от представената покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2016***0400659 при ЧСИ М.Ц., рег. № *** при КЧСИ и район на действие СГС, че въз основа на издаден по гр.д. № 12035/2014 г. от СГС изпълнителен лист ГФ гр. София е поканен да заплати доброволно на кредитора С.С.Ч.сумата от 27 477 лв. - неолихвяема сума, сумата от 48 лв. – разноски по  изпълнителното дело, такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ в размер на 2321,54 лв., като общият размер на задължението към 02.08.2016 г. е в размер на 30 946,54 лв.. Установява се от представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 05.08.2016 г. на „уникредит булбанк“ АД, че ищецът ГФ гр. София е превел по банков път по сметката на ЧСИ парична сума в размер на 30 946,54 лв.. Тези обстоятелства се установяват и от представеното по делото удостоверение  изх. № 16942/22.10.2020 г., издадено от ЧСИ М.Ц., рег. № *** при КЧСИ и район на действие СГС, от което е видно по образуваното изпълнително дело № 2016***0400659 по описа на същия ЧСИ на 17.08.2016 г. е постъпила сумата от 30 946,54 лв., включваща неолихвяема сума в размер на 27 477 лв., 48 лв. –разноски по изпълнителното дело, 2 321,54 лв. - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и 1 100 лв. - адвокатско възнаграждение.

         Установява се от представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 06.11.2017 г. на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, че ищецът ГФ - София е превел по банков път по сметката на СГС парична сума в размер на 30 225 лв. за държавна такса по гр.д. № 12035/2014 г. на СГС.

         Установява се от представените по делото молба-претенция за обезщетение за вреди от адвокат С.Ч., в качеството на пълномощник на Т.Е.В., Е.Ц.В., С.Ц.В., И.Ц.В.и Ц.Ц.В.и счетоводна справка по щета № 21-0155/23.07.2014 г., че по заявление на пострадалите лица до ГФ гр. София, депозирано на 23.07.2014 г. пред ГФ гр. София е образувана щета с посочения по-горе №, по която съгласно счетоводната справка, заведена от гл. счетоводител на ГФ е заплатена общо сумата от 1 010836,80 лв., като размера и датата на всяко от плащанията съответстват на установените по-горе с посочените писмени доказателства.

         Въз основа на представените по делото писмени доказателства, които не се оспориха от страните, съдът приема за безспорно установено по делото, че преди подаване на ИМ ищецът ГФ гр. София е заплатил на по щета, образувана по искане на пострадалите лица Т.Е.В., Е.Ц.В., С.Ц.В., И.Ц.В.и Ц.Ц.В.общо сумата от 1 010 836,80 лв., включваща главници в общ размер от 750 000 лв., лихви върху главниците в общ размер от 100 130,26 лв. и разноски по гражданското дело по описа на СГС и във връзка с принудителното изпълнение на сумите, в това число такси към ЧСИ в общ размер от 160 706,54 лв..

         Налице са основанията на чл. 288, ал. 12 вр. чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ и в полза на ищеца ГФ гр. София след заплащане на обезщетението на пострадалите лице е възникнало регресното право да получи от ответника, в качеството на пряк причинител на увреждането заплатените обезщетения, тъй като от представените писмени доказателства се установи по безспорен начин, че ответникът в качеството на водач на МПС, по отношение на което не е сключена задължителна застраховка „ГФ“ при управлението му е станал причина за настъпването на ПТП с причинена смърт на лицето Ц.С.В., което деяние в конкретният случай съставлява и престъпление, за което ответникът е осъден с влязла в законна сила присъда. Разпоредбите на чл. 288 ал. 12 изр. 1 ал. 7 и ал. 8 от КЗ /отм./ уреждат обема на регресното право на Гаранционния фонд и посочват кои от платените от него суми могат да бъдат предмет на регрес спрямо прекия причинител на вредите, като в правото на регрес се включват изплатеното обезщетение, заедно с разноските, които фондът е направил за определяне на размера му. Съдът приема че разходите по чл. 288 ал. 8 от КЗ /отм./ обаче са само тези, които Фондът е направил за определяне и изплащане на обезщетението в процедурата, провеждана пред него, но не и тези, които са направени в съдебното и в изпълнителното производство, които се провеждат след приключване на процедурата пред Гаранционния фонд съгласно чл. 288 ал. 11 от КЗ /отм./. Присъдените държавни такси и съдебни разноски по съдебното и в изпълнителните производства не се явяват разходи по смисъла на чл. 288 ал. 8 от КЗ /отм./, както и преки вреди от непозволеното увреждане, поради което за тях регресен иск би бил неоснователен. Съдът приема, че тези суми, за които по делото се събраха доказателства, че са в общ размер от 160 706,54 лв. не са пряк резултат от действия или бездействия на ответника, а от извънпроцесуалното и процесуалното поведение на самия ищец, който не е престирал своевременно и надлежно изпълнение на вменените му задължения за изплащане на дължимото обезщетение на пострадалите лице, поради което тези разходи следва да останат в негова тежест.

         С оглед представените по делото писмени доказателства относно заплатените суми за обезщетения на пострадалите лица, съдът приема, че ответникът А.Е.Р. дължи на ищеца ГФ гр. София сумата от 750 000 лева, представляваща платени главници на обезщетенията, както и заплатените законни лихви върху тези главници в размер на 100 130,26 лв. или общо сумата от 850 130,26 лв., поради което предявеният частичен иск за сумата 554 520,03 лв. се явява изцяло доказан както по основание, така и по размер и следва да бъде уважен със законните от това правни последици.

         На основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 ГПК с оглед уважаване на предявения иск ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, както следва: сумата от  22 180,80 лв. за държавна такса, сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за плащането на правната помощ и сумата от 17 166 лв.  за направени разноски възнаграждение за особен представител.

         Водим от горното, Съдът

Р е ш и:

 

         осъжда А.Е.Р., ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 288 ал.12 вр. чл. 288 ал.1 т.2 б. „а“ от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД на гаранционен фонд, гр. София, ул. „***” № ***, представляван заедно от изпълнителните директори Б.М.и С.С., а в производството от юрисконсулт Й.Ш. сумата от 554 520,03 лв., частичен иск от иск за сумата от 1 010 836,80лв, представляваща платени въз основа на влязло в сила решение  по гр.д. № 12035/2014 г. на СГС парични суми за обезщетение за неимуществени вреди и лихви върху тях за непозволено увреждане, извършено на 27.07.2013 г. при ПТП в резултат управление на МПС без сключена застраховка „Ггражданска отговорност“, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 154/2014 г. по описа на ОС – гр. Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.04.2020 г. до окончателното й заплащане.

 

         осъжда А.Е.Р., ЕГН ********** ***  да заплати на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на гаранционен фонд, гр. София, ул. „***” № ***, представляван заедно от изпълнителните директори Б.М.и С.С. общо сумата от 39 446,80лв. за направени по делото разноски.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с въззивна жалба.

 

                                                                      Окръжен съдия: