Р Е Ш Е Н И Е
№ 36 02.07.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Омуртаг
на втори
юни две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА
ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията Анета Петрова
АН дело номер
№ 42 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП във връзка с чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.П.Г. с адрес ***,
действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. К.Т. от ВАК, против
Електронен фиш Серия К № 2627737 на ОДМВР – Т. за налагане на глоба в размер на
100 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В жалбата се визира
незаконосъобразност на електронния фиш/ЕФ/поради допуснати нарушения на процесуалните
правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи се, че
описаната в ЕФ фактическа обстановка не отговаряла на действителната, а самият
ЕФ не съдържал изискуемите реквизити като възможност и срок за обжалването му, реда
и органа, пред когото може да се обжалва; не било посочено точно мястото, на
което е засечено МПС с превишена скорост; не бил отчетен задължителния толеранс
от 3% при определяне на превишената скорост, което водело до съвсем друг извод
за състава на нарушението. Жалбоподателят твърди, че ЕФ се издавал само в
отсъствие на контролен орган и от стационарно техническо средство, докато при
ползване на мобилни устройства се издавал АУАН, респ. НП, което не било сторено
в случая. Сочи, че не било спазено законовото изискване за обозначаване със
съответен пътен знак на поставеното АТСС, както и не ставало ясно къде точно е
било позиционирано това АТСС. Като процесуално нарушение се визира липсата на
посочен конкретен издател на ЕФ извън изискването за посочване на съответната
ОДМВР. Като процесуален пропуск се сочи и липсата на посочена дата на издаване
на ЕФ, което правело невъзможно изчисляването на давностните срокове по ЗАНН и
НПК. Ето защо жалбоподателят моли за пълна отмяна на обжалвания електронен фиш.
В с. з. не се явява жалбоподателя или негов представител.
Ответникът – ОД на МВР- град Т., не изпраща представител по делото, но
в съпровождащото АНП писмо се настоява за потвърждаване на обжалвания ЕФ като се
визира неоснователност на жалбата. Сочи се, че е налице снимка, приложена към
АНП и установяваща нарушението, която е годно доказателствено средство по
смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП и от същата били видни ограничението на
скоростта в пътния участък и скоростта на движение на автомобила на
жалбоподателя. Изрично се посочва, че нарушението е установено чрез измерване
на скоростта на посоченото МПС със стационарно преносим уред за осъществяване
на контрол на пътното движение/СПУКС/, който е одобрен тип за измерване от БИМ
и е преминал последваща периодична проверка в БИМ. Пояснява, че измерването на
скоростта и преносът на данните до автоматизираната система за управление на
АНД се осъществява автоматично чрез 3G мрежа, без намеса на служител, поради
което и обжалваният ЕФ е издаден в отсъствие на жалбоподателя съгласно чл. 189,
ал. 4 ЗДвП. От снимката било видно, че допуснатото превишение на допустимата
скорост било извършено в рамките на населено място предвид и посочените GPS
координати, позволяващи чрез въвеждането им в Google maps да се определи и
точното място на нарушението. Сочи, че към датата на установеното нарушение
изискванията на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. били отменени. За
използването на АТСС бил съставен протокол от обслужващия полицай. Сочи, че ЕФ
се приравнява на НП само по правно действие, но не и по форма, съдържание, реквизити
и процедура по издаване, поради което и изискванията към НП са неприложими за
ЕФ, за който се отнасяли само изискванията по чл. 189, ал. 4 изр. ІІ ЗДвП. ЕФ
напълно съответствал на законовите изисквания за съдържанието му като била
налице и яснота относно описаното нарушение.
Районна
прокуратура – град Т. не изпраща представител по делото и от тази страна не е
взето становище по същото.
По допустимостта на жалбата – с
наличната по АНПреписка разпечатка от системата на МВР се удостоверява, че
обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 23.10.2019 г. Жалбата е
подадена от визирания нарушител до АНОрган чрез пощата като върху пощенския
плик е поставено клеймо с дата на подаване 29.10.2019 г., с което е спазен предвидения
в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване от лице, имащо право на това.
Ето защо жалбата е допустима.
По основателността на жалбата - Видно
от приложения към административнонаказателната преписка Електронен фиш Серия К №
2627737 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОД на МВР – Т., в същия е отразено,
че на 24.03.2019г, в 10.52ч. в с. ***, общ. А., обл. Т., ул. *** до номер 9, с
посока на движение към град В. с МПС лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***,
собственост на И.П.Г. с адрес ***, е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДП,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система ARH CAM
S1 № 11743с4, като при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч установената
такава на МПС била 75 км/ч с отчетен толеранс на измерване от -3 км/ч, т. е.
налице била превишена стойност на скоростта – 25 км/ч, за което на осн. чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДП на собственика на автомобила е
наложена глоба в размер на 100 лева като са указани срока за доброволно плащане
и начините за това. Към електронния фиш е приложен снимков материал – 1 брой
снимка, която е получена в централната система чрез импорт на файл и същата е с
№ 11743с4/0086784, направена на 24.03.2019 г. в 10:52:10.3 часа. На снимката се
вижда отдалечаващ се от камерата и заснет в задната му част лек автомобил с рег.
№ ***, пътуващ през посочена локация с. ***, общ. А., обл. Т., на която
разрешената скорост е 50 км/ч, а измерената скорост на движение е 78 км/ч. На
снимката са отразени и точните GPS координати на мястото. Посочено е и
разстоянието, от което е заснет автомобила – 118 метра. Налице по преписката е
справка от Централна база – КАТ, от която следва, че заснетият автомобил е
собственост на жалбоподателя Г.. АНОрган е представил удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено
на 07.09.2017 г., от което следва, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1
е одобрена със срок на валидност 07.09.2027 г. Неразделна част към
удостоверението е описанието на техническите и метеорологични характеристики на
системата. Приложеното към АНПреписка писмо от 11.12.2017 г. от БИМ дава
сведение за приключилата проверка на 28 броя от заявените средства за измерване
тип ARH CAM S1 като е дадено заключение за тяхното съответствие на одобрения
тип и едно от изброените по фабрични номера такова средство е № 11743с4. Налице
е и писмо от 07.03.2019 г. от БИМ до ОДМВР - Т., в което е посочено, че на
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743с4 е извършена проверка през
месец октомври 2018 г. и е издаден протокол за проверка № 74-С-ИСИ/29.10.2018 г.,
като е пояснено, че периодичността на проверката на лазерни скоростомери е 1
година. Цитираният протокол също е приложен и в него е описан резултат от
проверката: съответствие с одобрения тип, наличие на всички необходими надписи
и означения върху средството за измерване, като грешките не превишават
максимално допустимите грешки за този тип, които при проведен полеви тест при
реални условия за измерване на скорост са: +/- 3 км/ч до 100 км/ч и +/- 3% над
100 км/ч. От наличното писмо № 3286р-30276/28.06.2018 г. на Директора на ГД „НП“
следва, че с оглед постигане на прозрачност в дейността на полицията и на
максимална степен на законосъобразност до „Сектрон“ ООД е изпратена молба
фиксираната скорост от СПУКС да бъде намалена с предполагаемата максимална
грешка/толеранс/на радарния измерител при реални условия на измерване на
скоростта 3 км на 100 км и 3% над 100 км, като до автоматичното отчитане на
толеранса са дадени указания чрез ръчна обработка на фишовете да се приспада
посочения толеранс от измерената с радарния измерител скорост на МПС. Към
преписката са приложени разпечатани изображения от Google maps на населеното
място с. ***, общ. А. с посочени GPS координати, които съответстват на
отразените в разпечатаната от камерата снимка на мястото на регистрираното
нарушение. Налице е и снимка на позиционираното АТСС,
отразяваща мястото, на което е било поставено това средство. Приложени са и
утвърдени от министъра на вътрешните работи организационно – технологични
правила за работа със „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“.
Налице е и протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 № 11743с4, който има
характера на официален документ с доказателствена сила. В същия е отразено, че
посоченото АТСС е използвано на 24.03.2019 г., с начало на работа 07.30ч. и
край 13.30 ч. за контрол на участъка в с. ***, ул. *** до номер 9, с
ограничение на скоростта в този участък от 50 км/ч., т. е. в периода и в
участъка, в които е заснето движението на МПС на жалбоподателя. В същия
протокол е посочено, че посоката на заснемане на АТС е насочена към
приближаващите се автомобили, а режимът на измерване на скоростта им е
стационарен. В протокола е отразено, че са установени общо 305 нарушения. Протоколът
е подписан от полицейски служител Д.Й. на 24.03.2019 г. и е проверен от Д. Р. Д. на 27.03.2019
г.
Обсъждайки събраните по делото
доказателства, съдът намира жалбата за основателна
макар и не по изложените в същата съображения. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП регламентира, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. Второто изречение на тази разпоредба указва
задължителните реквизити на електронния фиш: „електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане“. Налице е изискване образецът на електронния фиш да се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Следователно ЕФ се издава „в отсъствието на
контролен орган и на нарушител“ и съставлява типизиран документ, издаден от
техническо средство, съдържащ електронно изявление, без да е налице законово
изискване за посочване автор на този документ. Легалната дефиниция на понятието
„електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63
от ДР на ЗДвП /“ Електронен фиш“ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи/. От дадената
дефиниция следва, че този специфичен акт се приравнява на НП, съставено по реда
на ЗАНН, само по правното му действие/чл. 189, ал. 11 ЗДП/, но не и по
отправените към същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и процедура на
издаване. В т. см. е и ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС. Автоматизираното издаване
на електронния фиш предпоставя и реализирането на административнонаказателната
отговорност на нарушителя по реда на съкратеното във времето производство по чл.
189 ЗДвП. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя
със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което
замества етапа на съставяне на АУАН. Специалният начин на установяване на
административното нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т.
6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. А
съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, т. е.
възможно е нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани
на хартиен носител. Обжалваният електронен фиш съдържа всички визирани в чл. 189,
ал. 4 изр. ІІ ЗДвП реквизити и изложените в жалбата оплаквания в този смисъл са
неоснователни. В обжалвания ЕФ са отразени ясно мястото на извършване на
нарушението – в населено място, и стойността на разрешената скорост. А относно
оплакването за липса на посочване на пътния знак, ограничаващ скоростта в този
пътен участък, следва да се отбележи, че чл. 189 ЗДвП не поставя такова
изискване към съдържанието на ЕФ, и в утвърдения от министъра на вътрешните
работи образец липсва предназначено място за вписване на това обстоятелство. Наред
с това, от мястото на извършване на нарушението – в населено място, категорично
следва и приложението на законовата норма на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, съгласно която
предвид категорията на МПС – собственост на жалбоподателя, допустимата скорост
е 50 км/ч, каквато е приета и посочена и в ЕФ. Разпоредбата на чл. 7 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, изискваща обозначаване и оповестяване на местата за
контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи, е
била отменена изцяло, считано от 16.01.2018 г., което означава, че към датата
на установеното нарушение тези изисквания вече не са били част от действащото
законодателство. Задължението, вменено на контролните органи с разпоредбата на чл.
165, ал. 1, т. 1 ЗДвП в редакцията й от 31.01.2017 г. при проверка да се
обозначат ясно, също е било отменено със ЗИД на ЗДвП /ДВ бр. 54 от 2017 г. /,
поради което към момента на установеното нарушение такова задължение за
контролните органи не е съществувало и съгласно ЗДвП. Налице са надлежни
доказателства, че използваното в случая автоматизирано техническо средство или
система ARH CAM S1 № 11743с4 е преминало през първоначална и периодична
проверка по смисъла на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Съгласно
чл. 9 от цитираната наредба, за осъществяване на контрол с АТСС служителят
позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като служителят включва
автоматизираното техническо средство или система, извършва необходимите
първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало
на работния процес. Съгласно чл. 10, ал. 1 от същата наредба за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението,
като протоколът се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол. Разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 гласи, че при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът
се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. При преглед на приложената по делото АНПреписка се
установява наличие на визирания в чл. 10 от наредбата протокол, както и на
снимка относно разположението на уреда. При съпоставяне на данните, визуализирани
на направената с АТСС снимка, и на тези, съдържащите се в протокола по чл. 10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и приложената
към същия снимка на уреда, съдът установи съществено несъответствие. В
протокола за използване на АТСС работещият с това средство служител ясно е
отбелязал, че АТСС е настроено за засичане на приближаващите се към него МПС/ посока на действие – „П“ -
приближаващи/. Мястото, на което е било позиционирано АТСС, според приложената
снимка, показва, че същото е било насочено в посока град В.. Следователно то е
било настроено да заснема движещите се в посока В. – С. автомобили, т. е.
приближаващите се към него според отразените в протокола за използването му
данни за зададени настройки. Същевременно в ЕФ е посочено, че описаният в същия
автомобил се е движел в посока към град В.. Отпечатаната и приложена към
ЕФ фотоснимка пък показва, че АТСС е заснело не приближаващо към него МПС, а
отдалечаващо се противоположната посока по пътя. Налице е съществено
разминаване между данните за зададени настройки за работа на АТСС и
визуализираните на разпечатаната от АТСС снимка на автомобила. Това
несъответствие поставя под въпрос факта дали е засечена скоростта на заснетия
автомобил след като АТСС е било настроено да засича само приближаващите към
него МПС, а не и отдалечаващите се такива. Задаването на настройка за заснимане
приближаващи, на отдалечаващи се МПС или на движещите се в двете посоки такива
се влияе и от мястото, на което е поставено АТСС, съответно от разстоянието
между последното и движещите се МПС. Изготвеният протокол за използване на АТСС
е задължителен официален документ в рамките на процедурата по установяване на
административно нарушение с АТСС и същият следва да съдържа точни данни за
извършването на тази процедура, а ако има промяна в първоначално вписаните
обстоятелства, като място на разположение на АТСС или посока на заснимане, то
съгласно чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР следва да се
изготви нов протокол. В случая допуснатото несъответствие между документираната
от опериращия с АТСС служител посока на движение на заснетите МПС и
визуализираната на снимката от АТСС и отразена в обжалвания ЕФ посока на
заснетото МПС показва допуснато нарушение в процедурата по установяване на
отразеното в ЕФ административно нарушение. Допуснатото нарушение на процедурата
е от такова естество и значение, че не позволява да се направи категоричния
извод, че отразената в ЕФ скорост на движение е била тази, с която се е движело
посоченото в ЕФ МПС. Ето защо на това основание съдът намира, че следва отмени
изцяло обжалвания ЕФ.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН – в случая към жалбата е
приложен списък на разноските, които жалбоподателят претендира като направени
от него по настоящото дело на основание чл. 63 ЗАНН, а именно платен адвокатски
хонорар в размер на 300 лева. Представени са пълномощно и договор за правна
защита, от които е видно, че жалбоподателят е упълномощил адвокат за завеждане
на настоящото производство. Съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат
от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания
акт е отменен. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и
отмяна на обжалвания ЕФ, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя,
съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в
съдебното производство разноски. И тъй като видно от приложения договор за
адвокатска защита жалбоподателят е заплатил в брой договореното адвокатско
възнаграждение от 300 лева, то ОДМВР- Т. като разпоредител с бюджетни средства
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя тази сума. Съдът намира за
неоснователно направеното от АНОрган на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН възражение
за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат, тъй
като съгласно тази разпоредба минималното адвокатско възнаграждение се определя
съгласно чл. 36 ЗАдв, който препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно действалата към
датата на сключване на договора за правна защита от 29.10.2019 г. разпоредба на
чл. 18, ал. 3 от цитираната наредба, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.
2 /отнасяща се до НП, с които са наложени глоби или имуществени санкции/
възнаграждението е 300 лв. Следователно в случая е договорено и платено
минималното по размер адвокатско възнаграждение и поради това същото не подлежи
на намаляване.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш Серия К № 2627737 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден
от ОД на МВР - Т., с което за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 24.03.2019 г., в 10.52ч. в с. ***, общ. А., обл. Т., ул. ***
до номер 9, с МПС лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, собственост на И.П.Г.
с адрес ***, е наложено административно наказание на основание чл. 189, ал. 4
във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН ОД на МВР - Т. със седалище в град Т., представлявано
от директора Н. Н., да заплати на И.П.Г. с адрес ***, ЕГН – **********, сумата
в размер на 300/триста/лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство за платено възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова